Това е роман за ентропията, разпиляването, за отричането от себе си, от изградените норми за изкуство, морал, любов и приятелство. „Градина във Венеция“ не се страхува да говори за важните проблеми в съвременния свят с изтънченост и ерудиция, но едновременно с това – достъпно и увлекателно, и в този смисъл е истински образец за съвременен европейски роман, който завладява читателя със своята искреност и дълбочина.
Mileta Prodanović was born in Belgrade in 1959. He graduated at the Faculty of Fine Arts in Belgrade in 1983. Since 1990 he worked as an assistant, assistant professor and then professor at the Faculty of Fine Arts in Belgrade.
He also regularly publishes prose and essayistic texts in the field of visual arts and journalism.
Книгата започва със сръбските студентски протести от 1996-та година и човек очаква те да са част от основната линия на събитията. Тогава обаче повествованието прескача назад към спомените на главния герой, където сръбската, или по-точно все още югославската, алтернативна арт среда от вдъхновени младежи издава посветен на авангардизма арт фанзин и създава рок група, чрез която да изрази своите артистични търсения. Разказът вплита и две семейни истории, които позволяват лентата да се върне още по-назад в югославската история. В центъра на всички събития стои една млада госпожица - Марселина, кръстена на Марсел Дюшан, потомка на стар френски аристократичен род.
След като пътищата на някога единната студентска група се разделят, авторът проследява някои от житейските истории през погледа на главния герой, който, за разлика от повечето си състуденти, е останал статичен и сякаш мисълта му е спряла в една точка на времепространството, когато вдъхновението е било най-силно. В последствие започва и войната и ситуацията в родното му място става още по-безжалостна. Въпреки че романът отпраща към Венеция, или по-точно към днешната ѝ най-артистичната, но и пропита с интриги част - Бианалето, тя си остава сръбско-балканска история за вдъхновението и разочарованията, за войната и емиграцията и в крайна сметка и за любовта. Белязана е от чувството за отсъствие, както културно, което героите се опитват да запълнят или възстановят, така и физическото отсъствие на вече неприсъстващите в това пространство. Подобно на липсващ крайник главният герой продължава да усеща отминалото време и липсващите хора.
Разказът е леко хаотичен, пренася от събитие към друго без друга видима връзка между тях освен спомените на героя и нуждата те да бъдат реконструирани и подредени.
"Не обичам кръговите композиции в разказите, съвършените конструкции, в които фрагментите от счупения порцеланов съд се събират отново в прекрасен предмет, съвсем същия както в деня, когато е излязъл от пещта на създателя или преди непредпазливият ни жест да го е съборил и превърнал в отломки. Водите в съчиненията на Хераклит текат и се променят, променят се и даже и тук, в летните канали, където ни се струва, че стоят непокътнати от времето, когато дожът, в деня на венчавката на Венеция с морето, е хвърлил в тях пръстена. Съвсем сигурно е, че няма да се измием със същата вода, с която сме се мили някога. Исках само да сложа някакъв ред в наносите."
Една наистина необичайно хубава книга, в която авторът ни изпращя в Белград в средата и в края на 90-те години. Красива и същевременно мрачно история за любов и изкуство. Не очаквах толкова добра история, наистина. Беше удоволствие да се прочете.
Nagyon tetszik ez a regény, az önreflexiója is - kétszer is elmondja a mű elbeszélő, hogy "ha ez valamiféle regény lenne". Az is király, hogy az elbeszélő neve nincs kimondva (talán ki lehet bogozni a rendőrségi vizsgálódós szálból) miközben a családja történetét elég részletesen elmondja, és hogy amint elcsöppenne a jugonosztalgia, gyorsan elhessegeti egy jó kis szarkasztikus vagy fekete humoros fordulat. Az a velencei rész, ami kalandregénybe fordul, nem tetszett, de a Belgrádban játszódó, inkább elmélkedős részek nagyon tetszettek. Ráadásul sok kultúrtörténetet is tanultam a sztoriból. Radics Viktória utószavától viszont több elemzést vártam a regényről, gyakorlatilag az egész a szerző életművéről szól, magáról a regényről alig.