Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа - убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш в себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци. Когато любовта ни споходи, влизаме в досег с висша вселенска вибрация. Духовното извисяване ни отваря портала на времето и паралелните светове. Преградите падат и калейдоскопът на историята се завърта... Минало, настояще и бъдеще се сливат в протяжността на времето, пространствата губят очертания и духът ни шества свободен, готов да се докосне до извечната мъдрост, до древни философии и мистични практики, озоваваме се в минали животи и цивилизации и учим уроците си, водени неизменно от любовта, белязала сърцето ни. Човечеството вече встъпи в Новата епоха. Тя вещае промени, духовно възраждане, мир и справедливост. Пътят е известен от памтивека. Остава да го следваме...
По-елементарно писане едва ли съществува в световната литература. Най-искреното ми жеалние, четейки тази...претенция за книга, беше да ударя т.нар. "авторка" с безумното й произведение. Най-големият литературен шок, който някога съм преживявала!
*DNF Когато си вземеш книга от библиотеката по препоръка, без да отвориш и да зачетеш дори страница от нея. Помня, че тази книга стана популярна, когато излезе, но е истинска енигма за мен защо...
Цялото ревю виж тук: „Пчелата“ – история за пламъци-близнаци, поднесена като клише За съжаление, Оура Лов прави толкова скучна и клиширана интерпретация на интересната тематика за пламъци-близнаци, че на няколко пъти се зачудих защо изобщо го чета, въпреки че историята на Рая ми резонира. Идеята можеше да е супер увлекателна, ако мадам Лов имаше поне малко талант да я разкаже подобаващо. На много места имах чувството, че слушам 2-годишно дете да ми разказва етапите на ПБ-пътешествието. Което си е толкова дразнещо, колкото да видиш циганчета да си играят с диамант, да ме прощават малцинствата. Ясно си личи, че е копирала доста неща от различни източници, но поне да беше ползвала малко по-богат набор от думи. Имах чувството, че всички герои са „с тънка талия и големи очи“, всички са мега красавци и освен всичко друго мъжете са супер осъзнати. Както и да е, не се харесахме с Оура Лов и това е. Мисля, че е опропастила жестоко една плодовита идея, която тепърва ще бъде експлоатирана в романи и филми.
Идеята е по принцип много хубава, идеалистична, би ми харесала, но някак самият стил на писане изобщо не ми допадна, едвам я прочетох, просто защото се бях заинатила. Има много откраднати идеи, няма лошо да ги разпространява, но да беше цитирала авторите някъде.
За пореден път се убеждавам, че ако за една книга са се изписали много лоши ревюта, това не означава несъмнено, че тя не става. Влюбена съм в тази книга, както и в стила, в който е написана. Той е прекрасен и докосва читателя по необикновен начин. Много истинска. Накара ме да се разплача и да опозная света, в който искам да живея в пълния му блясък. Ние наистина живеем в ново време и в това ново време, ако любовта стане единствената мерна единица, света ще го бъде и ние наистина ще живеем в рая! Прекрасна книга и аз силно я препоръчвам на всеки. 🙏🏼 П.С. Също така, ако на някой му е също толкова интересно за Пламъка Близнак, колкото на мене, това е книгата! От нея ще научите всичко по темата 💕
Лично на мен, книгата много ми хареса. Ако сте любител на езотериката и сте от хората, които търсите отговори на въпроси свързани с кармата, и смисъла на живота, от 105 страница на татък ще намерите добре систематизирана информация. Това е от книгите, в които си подчертаваш с молив като в учебник. Имах моменти, в които подчертавах не редове, а цели страници. Стигнах до там, че си направих собствена страница “съдържание” за да намирам по-лесно ценната за мен информация. Благодарен съм, че прочетох тази книга.
Не можах да се освободя от усещането, че гледам турски сериал.Въпреки дълбоките философски теми, които засяга, доста досадна на моменти.Имам чувството, че е писана от двама различни автори, на места ужасно плоска, на други сравнително увлекателна.
Love it! Пчелата е история за любовта отвъд разбиранията на човечеството. Сюжетът те грабва още от първата страница и не те оставя, докато не я прочетеш. Това е книга за осъзнаването, за търпението, за доверието и за ценностната система на човек. Книгата дава определение на думата Любов такова, каквото би трябвало да се изпита от всички. Четох я два пъти. И ще я прочета отново скоро.
Грабващо начало до към първите 30 страници. След това се започва с копи-пейст теми за душите, сродните души, кармата... и то така поставени, сякаш няма плавна и реална връзка с другото. Книга не се пише, за да има написано, а за да оставиш част от себе си в нея. Авторката е далеч от това.
Ако на това може да се каже стил на писане то тогава е ужасен! Описанието на героите е разхвърляно,почти липсва диалог,повече прилича на съчинение-разсъждение.
Това бяха най-слабите 50 страници които съм чел в живота си. Толкова евтино и безвкусно написано. Когато изтрих книгата от моя Киндел се почувствах "пречистен".
Определено не е моята книга и стил, но , но все пак има но...намерих нещичко и аз себе си...нещичко , което да предизвика размисъл. Когато обичаш, даваш много! Когато обичаш не се страхуваш!
Редакция: 3 месеца по-късно дочетох книгата. Харесват ми идеите за любовта отвъд времето и пространството на авторката, но мисля, че е трябвало да поработи повече върху самата история. Защото размислите за вселената нямат много смисъл, ако никой не дочете книгата. Трябвало е да се обърне повече внимание на сюжета (и на още куп неща) и книгата щеше да се хареса повече и съответно идеите щяха да достигнат до повече хора.
Първо мнение: Не съм я дочела, някъде до половината съм. Но просто...много рядко ми се случва да отгърна съдържанието, да видя "Порталът" (или каквото там беше) и да си кажа "Ужас, има и портал!". Четейки задната корица, човек остава със съвсем друго впечатление за книгата. Очаквах любовна история извън времето и пространството. Получих Рейки 2.0. Метафорично, защото африканска шаманка предаваща индуистко познание, просто ми е много трудно да преглътна. Не защото не си падам по езотериката, а защото просто няма никаква ама никаква логика, въпросната африканка да говори за чакри, вместо да говори за специфични африкански ритуали. Да не говорим за георинята Рая, която очевидно се изживява като робинята Изаура, хрантути мъжа си и брат му (ли беше), живее си с тях в една стая (?! много добре, ама за друг жанр) и поне в първата половина на книгата няма почти никакъв контакт с децата си. Щото работи на 3-4 работи. Да не говорим за факта, че всички имат английски имена, въпреки че се подразбира някъде че Рая е от страна съседна на Турция. Ти да видиш! Всъщност това с имената май най-много ме издразни. И фактът че книгата е написана безобразно. Поне за мен. Съжалявам, ще ми се да напиша нещо хубаво, но определено се чувствам подведена.
Не мога да повярвам, че си причиних такава глупост. В началото се опитах да оправдая писателката, че мисълта върви бързо и бързаш да напишеш всичко. Първата половина от книгата е от кратки изречения, лесна за четене. Смешна и абсурдна на моменти. Във всяко второ изречение четем за омагьосване. Развесели ме частта с тананикането на песента, наподобяваща "Тез очи зелени" на Ориент Експрес. Като цяло, стори ми се гнусна цялата тази история с Оуз и идеята за изневярата и духовното израстване след нея. :) Втората половина от книгата е написана по-добре и въпреки това, не бих продължила. Прекалено идеалистично, измислено и нелепо за моя вкус. Жалко за силното подзаглавие.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Началото на разказа изглеждаше много банален и приличаше на една типична любовна история . На няколко пъти исках да се откажа ,НО имаше нещо в душата ми ,което ме караше да не го правя и да продължа ! Прекрасен начин, по който да напомниш на хората какво всъщност сме забравили . А именно най - важното нещо в човешкото съществуване - ЛЮБОВТА !!!! Книгата се чете много леко и приятно . Сърдечно благодаря на писателя !!!!
Четох отзиви за книгата и ми беше в списъка. Специално я чаках в библиотеката, за да я взема. С нетърпение я разлистих...и едва изтраях до 35-та страница.. Не мисля, че мога да продължа. Невероятно плосък изказ. Никаква игра с думите. Тъп сюжет. Никакво майсторство в писането.. Дори не мисля, че си струва да губя време в четене на нещо, което е толкова ниска топка. Очакванията ми бяха големи и се чувствам искрено разочарована.
Едвам я дочетох до края. Не ми хареса нито историята, нито стила на писане. Идеите, които са заложени в книгата, като цяло са добри - всички да живеем с мисълта за любов и да не се страхуваме от нея, за да привличаме позитивна енергия в себе си и около себе си, но някакси ми се сториха доста преувеличени и идеализирани.
Четох Глина ,точно преди това и разочарованието ми от Пчелата е огромно. Не можах да придобия престава за образите на героите, не са добре развити ,нито места на които се случват събитията.Живели в един град , качили се в един асансьор, сменили квартирата с по-малка. Сякаш я е писал единадесет годишен. Пълна скука. Най-хубавото нещо на тази книга е Корицата й.
Книгата ми хареса, препоръчвам я на всеки, който търси и иска да намери Любовта. Дава различен поглед на теми като религия, взаимоотношения, себеопознаване, и те кара да се замислиш дали всъщност умееш да обичаш отвъд времето и пространството. ❤