What do you think?
Rate this book
Hatter's Castle
A. J. Cronin’s famous story, his first novel, is a soul-stirring novel of pride and greed, and its terrible retribution.
When her father forced her to leave school, and cut off all her contact with the past and future, Mary Brodie’s whole life became the narrow compass of her family’s cold, comfortless house in a small Scottish town.
Her mean and ambitious father tyrannised over his timid, obliging wife, his cowed, overworked younger daughter and his spineless son. Four people were held in Brodie’s merciless grip until, like a breath of the outside world Brodie so much despised, came the young Irishman in whom Mary found a forbidden freedom, and who brought to her mother and sister much needed release…
In the magnificent narrative tradition of The Citadel, The Stars Look Down and Cronin’s other classic novels, Hatter’s Castle is a great book by a much-loved author.
When her father forced her to leave school, and cut off all her contact with the past and future, Mary Brodie’s whole life became the narrow compass of her family’s cold, comfortless house in a small Scottish town.
Her mean and ambitious father tyrannised over his timid, obliging wife, his cowed, overworked younger daughter and his spineless son. Four people were held in Brodie’s merciless grip until, like a breath of the outside world Brodie so much despised, came the young Irishman in whom Mary found a forbidden freedom, and who brought to her mother and sister much needed release…
In the magnificent narrative tradition of The Citadel, The Stars Look Down and Cronin’s other classic novels, Hatter’s Castle is a great book by a much-loved author.
634 pages, Kindle Edition
First published January 1, 1931
222 people are currently reading
4323 people want to read
About the author
A.J. Cronin
237 books491 followersArchibald Joseph Cronin was a Scottish novelist, dramatist, and non-fiction writer who was one of the most renowned storytellers of the twentieth century. His best-known works are The Citadel and The Keys of the Kingdom, both of which were made into Oscar-nominated films. He also created the Dr. Finlay character, the hero of a series of stories that served as the basis for the long-running BBC television and radio series entitled Dr. Finlay's Casebook.
-Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/A.J._Cronin
-Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/A.J._Cronin
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 316 reviews
January 12, 2024
Hatter’s Castle is written in the melodramatic style of Victorian novel. The language of the tale is vivid and rich. The narration is laden with the nervous suspense and keeps progressing as a cruel and tragic farce.
“‘Yes, that’s it,’ said the Hatter with a sigh: ‘it ’s always tea-time, and we’ve no time to wash the things between whiles.’” Alice’s Adventures in Wonderland by Lewis Carroll
The title of the novel is an apparent reference to the classical personage and the tale begins at the teatime in the protagonist’s madhouse… He is literally full to the brim with smugness and self-righteousness and is thoroughly unpleasant right from the start…
He despises his entire family… Everyone in the town is below him… A nincompoop of his son goes to India… He throws out his pregnant and helpless daughter straight into the furious storm… He pitilessly jeers at his wife… And, incompetently, he starts losing his lucrative business…
He falls from grace… His wife is dead… His business is lost… But however bad it all is everything always can go even worse… And now that his favourite beverage is whisky and not tea, his likeness to the notorious mad hatter becomes complete…
The higher are vacuous ambitions the lower one falls.
“‘Yes, that’s it,’ said the Hatter with a sigh: ‘it ’s always tea-time, and we’ve no time to wash the things between whiles.’” Alice’s Adventures in Wonderland by Lewis Carroll
The title of the novel is an apparent reference to the classical personage and the tale begins at the teatime in the protagonist’s madhouse… He is literally full to the brim with smugness and self-righteousness and is thoroughly unpleasant right from the start…
Brodie ate hungrily and with obvious enjoyment. He was an enormous man, over six feet in height and with the shoulders and neck of a bull. His head was massive, his grey eyes small and deep set, his jaw hard and so resolutely muscular that as he chewed, large firm knobs rose up and subsided rhythmically under the smooth brown jowl. The face itself was broad and strong and would have been noble but for the insufficient depth of the forehead and the narrow spacing of the eyes. A heavy brown moustache covered his upper lip, partly hiding the mouth; but beneath this glossy mask his lower lip protruded with a full and sullen arrogance.
He despises his entire family… Everyone in the town is below him… A nincompoop of his son goes to India… He throws out his pregnant and helpless daughter straight into the furious storm… He pitilessly jeers at his wife… And, incompetently, he starts losing his lucrative business…
‘Ay,’ sighed the first draughts player at last, ‘he has an unco’ temper. His pride is fair terrifyin’ now. It’s his worst enemy. He used no’ to be so conspicuous in that respect, but of late years it’s fair run awa’ wi’ him. He’s as proud as Lucifer.’
He falls from grace… His wife is dead… His business is lost… But however bad it all is everything always can go even worse… And now that his favourite beverage is whisky and not tea, his likeness to the notorious mad hatter becomes complete…
…but to-day he did not speak, tapping along with his thick ash stick, his coat sagging upon him, his square hat, faded and unbrushed, thrust back in a painful caricature of his old-time arrogance, marching silently and apart, with an air of inward absorption which made it impossible for her to speak to him.
The higher are vacuous ambitions the lower one falls.
March 9, 2018
Was scared and rescared, depressed and redepressed by this novel many times. A non-stop journey through heart-wrenching misery. A study in anger. A masterpiece of a novel. A must read for any psychologist. Highly recommend it for people who are willing to learn about dinamics of disfunctional families across generations.
Written beautifully on the topic of life from which the only escape is death. Some people manage to create such lives for their closest ones, without meaning to. Just because they 'know better'.
I read this while being thoroughly depressed as a teen (don't try this at home!) and it gave me, paradoxically, some perspective on things. Even though I should have paid more attention to some of the things in here, at the time. I have never been able to forget this book.
Written beautifully on the topic of life from which the only escape is death. Some people manage to create such lives for their closest ones, without meaning to. Just because they 'know better'.
I read this while being thoroughly depressed as a teen (don't try this at home!) and it gave me, paradoxically, some perspective on things. Even though I should have paid more attention to some of the things in here, at the time. I have never been able to forget this book.
September 4, 2024
Нарциссизм, который был присущ главному герою, часто бывает причиной домашнего тиранства, но его реальной причиной является использование своей власти и силы (физической, финансовой) для навязывания своей воли, своих этических представлений и своего мировоззрения. Даже любовь таких мужей и отцов страшна.
Роман задаёт вопрос - нужно ли противостоять домашнему тирану или смириться и подчиниться, коль скоро он глава семьи и от него материально зависишь. В художественном отношении роман не отличается особыми достоинствами, но социально-этическая актуальность выставляет его на первый план даже сегодня.
Роман задаёт вопрос - нужно ли противостоять домашнему тирану или смириться и подчиниться, коль скоро он глава семьи и от него материально зависишь. В художественном отношении роман не отличается особыми достоинствами, но социально-этическая актуальность выставляет его на первый план даже сегодня.
September 30, 2022
Първата ми среща с Арчибалд Кронин е абсолютен фурор, фанфари и читателско гурме! Не мога да изразя и на половина въодушевлението си от факта, че се запознах с този уникален автор!. А това, че за пръв път го чета сега дори няма да го коментирам.
Майстор на думите и факир на описанията. Всяка дума е на мястото си, всеки ред, всяко изречение те пренася в Шотландия и мрачната, задушаваща атмосфера в дома на Джеймс Броуди. Злодеят, който намразих от първата секунда и до края на всичките 631 страници не съжалих нито веднъж.
Романът е една епична семейна сага за живота на семейство Броуди, изпълнена с безброй трагични събития. Героите са толкова добре изградени, че плаках с тях, ядосвах им се, идеше ми да се развикам на други - живи и истински ги почувствах, като реално съществуващи хора! Из страниците на книгата изживявах едно от най-травмиращите читателски преживявания покрай любимият ми персонаж - Мери.
Един цитат, който перфектно обрисува демоничната същност на Джеймс Броуди:
“Движещият принцип в живота му беше да насилва, да иска, да наказва, да бичува; той не можеше да съчувства.”
Ако все още не сте чели Арчибалд Кронин, горещо ви препоръчвам да поправите тази грешка!
Майстор на думите и факир на описанията. Всяка дума е на мястото си, всеки ред, всяко изречение те пренася в Шотландия и мрачната, задушаваща атмосфера в дома на Джеймс Броуди. Злодеят, който намразих от първата секунда и до края на всичките 631 страници не съжалих нито веднъж.
Романът е една епична семейна сага за живота на семейство Броуди, изпълнена с безброй трагични събития. Героите са толкова добре изградени, че плаках с тях, ядосвах им се, идеше ми да се развикам на други - живи и истински ги почувствах, като реално съществуващи хора! Из страниците на книгата изживявах едно от най-травмиращите читателски преживявания покрай любимият ми персонаж - Мери.
Един цитат, който перфектно обрисува демоничната същност на Джеймс Броуди:
“Движещият принцип в живота му беше да насилва, да иска, да наказва, да бичува; той не можеше да съчувства.”
Ако все още не сте чели Арчибалд Кронин, горещо ви препоръчвам да поправите тази грешка!
February 3, 2025
Це однозначно топ року. І байдуже, що рік тіко почався.
Стільки емоцій книга в мене давно не викликала.
Стільки емоцій книга в мене давно не викликала.
February 3, 2025
O carte foarte buna, care m-a impresionat prin complexitatea si profunzimea personajelor si a relatiilor acestora cu personajul principal, James Brodie, prototipul tiranului egoist, mandru si limitat. Limbajul folosit precum si modul alert si captivant in care ne sunt relatate evenimentele m-au facut sa nu o pot lasa din mana. Autorul reuseste cu o maiestrie incredibila sa redea in mod autentic trairile, emotiile, sperantele si dezamagirile personajelor, dar si fragilitatea acestora in relatia cu James Brodie, care domina, atat prin forta fizica, cat si prin caracterul lipsit complet de empatie. Desi pe parcursul lecturii ni se descopera motivatiile si gandirea care il determina pe acesta sa actioneze cu cruzime si aroganta de cele mai multe ori, si fiind constienta ca reprezinta o tipologie des intalnita, nu am putut empatiza cu el, nici macar in momentele in care isi primea bine meritata rasplata pentru raul facut.
In final nu există un triumf al iubirii sau al visurilor, ci mai degrabă o lecție despre realitățile dure ale vieții și despre cum uneori alegerile greșite sau sacrificiile nu aduc fericirea mult sperata. Mi-a placut cum autorul reușește să capteze acest sentiment de resemnare în fața destinului, fără a cădea în pesimism exagerat, dar subliniind totodată complexitatea și vulnerabilitatea umană.
O lectura memorabila, care simt ca va ramane cu mine multa vreme.
In final nu există un triumf al iubirii sau al visurilor, ci mai degrabă o lecție despre realitățile dure ale vieții și despre cum uneori alegerile greșite sau sacrificiile nu aduc fericirea mult sperata. Mi-a placut cum autorul reușește să capteze acest sentiment de resemnare în fața destinului, fără a cădea în pesimism exagerat, dar subliniind totodată complexitatea și vulnerabilitatea umană.
O lectura memorabila, care simt ca va ramane cu mine multa vreme.
July 4, 2023
O carte tare frumoasa si cu un subiect atat de interesant!
O poveste de familie, de la 1879, in paginile careia descoperim cum din vanitate un om isi distruge tot ce are mai de pret.
O poveste de familie, de la 1879, in paginile careia descoperim cum din vanitate un om isi distruge tot ce are mai de pret.
September 30, 2022
4.45 ⭐️
Бях забравила колко сладкодумен и описателен е Кронин, но с тази книга си припомних забележителния му талант. Този човек умее да създава живи картини и образи, толкова автентични, че заживяваш с тях.
Кронин се е раздал особено в изграждането на своя герой Броуди. Отдавна не бях попадала на толкова антипатичен персонаж- деспот в пълния смисъл на думата; брутален злодей, който потиска останалите, държи ги в подчинение и се смята за центъра на Вселената, около който трябва да се въртят всички и да го удостояват със своето послушание и преклонение.
Джеймс Броуди провокира много емоции в мен, но най- ярко се открояваше силната непоносимост и агресия към същността му.
Такава неприязън съм изпитвала само към един персонаж досега- Кати от “ На Изток от Рая” на Стайнбек. И си мисля, че те двамата са си лика- прилика и биха били чудесна двойка. Докато Кати обаче е лукаво коварна, Броуди е брутално зъл. Той се държи унизително с всички хора, които са под неговото обществено положение и сервилничи пред всички, които са над него. Броуди предизвиква силно отвращение в мен.
Замъкът на Шапкаря е метафоричен душевен затвор. Това е място, където крилете биват прекършени, а свободната воля- пречупена. Това е място, където всичко се крои по модела на шивача- тиранин. Място, където надеждата се изпарява.
Джеймс Броуди е деспот, който смазва ужасяващо достойнството на цялото си семейство. Постоянно сърдит и гневен, постоянно критикуващ, постоянно заплашващ, той е един от най- кошмарните и отблъскващи антагонисти, които съм срещала. Но най- лошото е, че Броуди си вярва, че всичко, което прави- отношението, държанието, ограниченията, всичко…е за доброто на семейството му, но всъщност е заради неговото собствено удовлетворение, заради одобрението на обществото как добре си върши работата като глава на семейството. Приел е формата на чук, който се опитва да изкове нагорещеното желязо, за да му придаде перфектна форма. Но ударите му са толкова силни, че вместо да извае, може да деформира.
“ Замъкът на шапкаря” е семейна драма, която надхвърли очакванията ми за степента на контрол и психически тормоз, за властта, която може да има един човек над живота на близките си.
Единствения лъч светлина, който се опитва да проблесне през тъмните облаци, надвиснали над семейство Броуди, идва от мечтателната и деликатна душа на дъщерята Мери, и от нежната натура на сестра й Нети. Присъствието на двете момичета дават глътка свеж въздух, както и малкото романтични сцени. Но като цяло историята е много, много тежка, и мрачна. Някои хора просто не стават за родители, а са единствено донори на генетичен материал. За мен Броуди е точно такъв. Само дето той е с претенциите, че неговия материал е специален, все едно платина се лее от чреслата му.
Един от най- любимите ми персонажи в книгата бе д-р Ренуик. Той всъщност е и единственият, на който му стискаше да се изправи срещу Броуди.
Книгата е изключително майсторски написана, при все че е съкрушителна от началото до самия край. Един от най- великите литературни шедьоври, който просто не трябва да се пропуска.
Бях забравила колко сладкодумен и описателен е Кронин, но с тази книга си припомних забележителния му талант. Този човек умее да създава живи картини и образи, толкова автентични, че заживяваш с тях.
Кронин се е раздал особено в изграждането на своя герой Броуди. Отдавна не бях попадала на толкова антипатичен персонаж- деспот в пълния смисъл на думата; брутален злодей, който потиска останалите, държи ги в подчинение и се смята за центъра на Вселената, около който трябва да се въртят всички и да го удостояват със своето послушание и преклонение.
Джеймс Броуди провокира много емоции в мен, но най- ярко се открояваше силната непоносимост и агресия към същността му.
Такава неприязън съм изпитвала само към един персонаж досега- Кати от “ На Изток от Рая” на Стайнбек. И си мисля, че те двамата са си лика- прилика и биха били чудесна двойка. Докато Кати обаче е лукаво коварна, Броуди е брутално зъл. Той се държи унизително с всички хора, които са под неговото обществено положение и сервилничи пред всички, които са над него. Броуди предизвиква силно отвращение в мен.
Замъкът на Шапкаря е метафоричен душевен затвор. Това е място, където крилете биват прекършени, а свободната воля- пречупена. Това е място, където всичко се крои по модела на шивача- тиранин. Място, където надеждата се изпарява.
Джеймс Броуди е деспот, който смазва ужасяващо достойнството на цялото си семейство. Постоянно сърдит и гневен, постоянно критикуващ, постоянно заплашващ, той е един от най- кошмарните и отблъскващи антагонисти, които съм срещала. Но най- лошото е, че Броуди си вярва, че всичко, което прави- отношението, държанието, ограниченията, всичко…е за доброто на семейството му, но всъщност е заради неговото собствено удовлетворение, заради одобрението на обществото как добре си върши работата като глава на семейството. Приел е формата на чук, който се опитва да изкове нагорещеното желязо, за да му придаде перфектна форма. Но ударите му са толкова силни, че вместо да извае, може да деформира.
“ Замъкът на шапкаря” е семейна драма, която надхвърли очакванията ми за степента на контрол и психически тормоз, за властта, която може да има един човек над живота на близките си.
Единствения лъч светлина, който се опитва да проблесне през тъмните облаци, надвиснали над семейство Броуди, идва от мечтателната и деликатна душа на дъщерята Мери, и от нежната натура на сестра й Нети. Присъствието на двете момичета дават глътка свеж въздух, както и малкото романтични сцени. Но като цяло историята е много, много тежка, и мрачна. Някои хора просто не стават за родители, а са единствено донори на генетичен материал. За мен Броуди е точно такъв. Само дето той е с претенциите, че неговия материал е специален, все едно платина се лее от чреслата му.
Един от най- любимите ми персонажи в книгата бе д-р Ренуик. Той всъщност е и единственият, на който му стискаше да се изправи срещу Броуди.
Книгата е изключително майсторски написана, при все че е съкрушителна от началото до самия край. Един от най- великите литературни шедьоври, който просто не трябва да се пропуска.
August 22, 2022
Cuvintele mele sunt de prisos pentru a exprima tot ce reprezinta romanul ăsta…
Unul din cele mai interesante personaje ale literaturii universale, domnul Brodie, prototipul celui mai mandru, arogant, lipsit de sentimente om, totul pe fondul unui limbaj pur si simplu perfect.
Unul din cele mai interesante personaje ale literaturii universale, domnul Brodie, prototipul celui mai mandru, arogant, lipsit de sentimente om, totul pe fondul unui limbaj pur si simplu perfect.
April 14, 2021
Drūmāku un nomācošāku grāmatu neesmu lasījusi. Brīžiem palika pārāk slikti fiziski, lai tālāk turpinātu, tāpēc ņēmu pauzi bieži. Tomēr izlasīju.
Diemžēl arī es ģimeniskajās attiecībās esmu saskārusies ar despotismu, alkoholismu, agresiju, emocionālo vardarbību un citiem mēsliem, tomēr tagad es nezinu briesmīgāku cilvēku par Džeimsu Broudiju. Kaut arī viņš nav reāla persona, autors darbu uzrakstījis tik meistarīgi, ka lasītājs šķietami tiek ierauts reālu notikumu virpulī un pēc tam atstāts pilnībā salauzts.
Iesaku, bet neiesaku.
Diemžēl arī es ģimeniskajās attiecībās esmu saskārusies ar despotismu, alkoholismu, agresiju, emocionālo vardarbību un citiem mēsliem, tomēr tagad es nezinu briesmīgāku cilvēku par Džeimsu Broudiju. Kaut arī viņš nav reāla persona, autors darbu uzrakstījis tik meistarīgi, ka lasītājs šķietami tiek ierauts reālu notikumu virpulī un pēc tam atstāts pilnībā salauzts.
Iesaku, bet neiesaku.
September 27, 2023
What do you need to know in order to determine if this book will it YOU?
The central protagonist is a horrible, horrible, horrible person. People such as this do exist, but if you are looking for a happy, cute, sweet story, I don’t recommend this! As you get to know this virulently nasty, narcissistic creep one observes the effect he has on those around him. You must give the book some time; doing so gives you knowledge and empathy for those around him. This is essential.
Hatter's Castle is a book of historical fiction. The author weaves in real events, events that took center stage in Scotland and national news in December 1879. We read of the Tay Bridge disaster that occurred during a violent storm on Sunday, December 28. On the 28th, the Tay Rail Bridge collapsed as a North British Railway passenger train on the Edinburgh to Aberdeen Line, from Burntisland bound for Dundee, passed over it, . Keep in mind though, the Tay Bridge collapse is only one section of a long tale. Other exciting events pull you in too.
The story has fictional characters, but the events spoken of are true. Not all, but some. The message conveyed by the story is important and is absolutely, positively true too. The author was a doctor. Dealing with all sorts of people of different social strata and background was an essential part of his profession. Observing them daily and intimately, he came to know them and understand them on both a physical and psychological level.
Reading this book puts you in Scotland during the latter half of the 19th century. The landscape, people and traditions are drawn.
The author is extremely good at drawing exciting events. He puts you there and he makes you care.
A central theme circles around mental health. Goals, ambition and family ties are woven into this theme.
Inga Lüning reads the audiobook. Her narration is in Swedish. It is what was available to me. Being a fan of A.J. Cronin, the book’s author, I didn’t hesitate even though I do prefer books in their original language. The Swedish translation is done by Louis Renner. It seems good. Inga Lüning’s narration is very good. She modulates the tone for different characters, but not in an exaggerated fashion. She pronounces English names without distortions. Four stars for the narration.
I prefer Cronin’s stand-alones over his series. The first book of a series is usually better than the second. The stand-alones are tighter. Please see the list below.
******************
Standalones:
*The Keys of the Kingdom 5 stars
*The Stars Look Down 5 stars
*A Thing of Beauty 4 stars
*The Citadel 4 stars
*Adventures in Two Worlds 4 srats
(autobiography)
*The Judas Tree 4 stars
*The Spanish Gardener 4 stars
*Hatter's Castle 4 stars
*Beyond This Place TBR
*Three Loves  TBR
*The Northern Light TBR
*Vigil in the NightTBR
*Grand Canary TBR
Duologies:
1,The Green Years 5 stars
2.Shannon's Way 3 stars
--------------------
1.A Song of Sixpence 5 stars
2.A Pocketful of Rye 3 stars
The central protagonist is a horrible, horrible, horrible person. People such as this do exist, but if you are looking for a happy, cute, sweet story, I don’t recommend this! As you get to know this virulently nasty, narcissistic creep one observes the effect he has on those around him. You must give the book some time; doing so gives you knowledge and empathy for those around him. This is essential.
Hatter's Castle is a book of historical fiction. The author weaves in real events, events that took center stage in Scotland and national news in December 1879. We read of the Tay Bridge disaster that occurred during a violent storm on Sunday, December 28. On the 28th, the Tay Rail Bridge collapsed as a North British Railway passenger train on the Edinburgh to Aberdeen Line, from Burntisland bound for Dundee, passed over it, . Keep in mind though, the Tay Bridge collapse is only one section of a long tale. Other exciting events pull you in too.
The story has fictional characters, but the events spoken of are true. Not all, but some. The message conveyed by the story is important and is absolutely, positively true too. The author was a doctor. Dealing with all sorts of people of different social strata and background was an essential part of his profession. Observing them daily and intimately, he came to know them and understand them on both a physical and psychological level.
Reading this book puts you in Scotland during the latter half of the 19th century. The landscape, people and traditions are drawn.
The author is extremely good at drawing exciting events. He puts you there and he makes you care.
A central theme circles around mental health. Goals, ambition and family ties are woven into this theme.
Inga Lüning reads the audiobook. Her narration is in Swedish. It is what was available to me. Being a fan of A.J. Cronin, the book’s author, I didn’t hesitate even though I do prefer books in their original language. The Swedish translation is done by Louis Renner. It seems good. Inga Lüning’s narration is very good. She modulates the tone for different characters, but not in an exaggerated fashion. She pronounces English names without distortions. Four stars for the narration.
I prefer Cronin’s stand-alones over his series. The first book of a series is usually better than the second. The stand-alones are tighter. Please see the list below.
******************
Standalones:
*The Keys of the Kingdom 5 stars
*The Stars Look Down 5 stars
*A Thing of Beauty 4 stars
*The Citadel 4 stars
*Adventures in Two Worlds 4 srats
(autobiography)
*The Judas Tree 4 stars
*The Spanish Gardener 4 stars
*Hatter's Castle 4 stars
*Beyond This Place TBR
*Three Loves  TBR
*The Northern Light TBR
*Vigil in the NightTBR
*Grand Canary TBR
Duologies:
1,The Green Years 5 stars
2.Shannon's Way 3 stars
--------------------
1.A Song of Sixpence 5 stars
2.A Pocketful of Rye 3 stars
January 7, 2022
Една епична семейна сага е този път срещата ми с Кронин. Той не изневерява на стила си, но този път определено не мога да го "обвиня", че пише чиклитите на онова време, тъй като "Замъкът на шапкаря" е съвсем различна книга.
Това е историята на едно семейство, изпълнена с брутални и ужасни нещастия. С доста реалистичен и понякога може би плашещ оттенък при голяма част от сцените. Кронин има таланта да изгражда гнусни, отвратителни човекоподобни създания, като в този роман представителят беше по-долу и от животните в много отношения. Всички останали бяха смазани и унищожени от него, което доведе до голяма част от всички трагични обстоятелства.
Наред със звезрствата и жестокостите на Броуди, имаме прекрасни отрязъци от мигове красота, макар и заплашени от вечната сянка. И това прави романа изпълнен с напрежение. Може би не от най-приятния вид. Човек се досеща, че заплахата е надвиснала над всички. Затова (и с "Дървото на Юда" изпитах същото) не съм доволна, че авторът не се е решил на по-големи възмездия. Кара читателите си да намразят до смърт някого и после да беснеят, че няма достатъчно наказание... Макар и човек да осъзнава, че на този свят поне няма достатъчно наказание, моята справедливост не е удовлетворена :D
Тази книга е много добра, макар и изключително трагична. Напълно достойна е да бъде обявена за най-добрата творба на своя автор.
Това е историята на едно семейство, изпълнена с брутални и ужасни нещастия. С доста реалистичен и понякога може би плашещ оттенък при голяма част от сцените. Кронин има таланта да изгражда гнусни, отвратителни човекоподобни създания, като в този роман представителят беше по-долу и от животните в много отношения. Всички останали бяха смазани и унищожени от него, което доведе до голяма част от всички трагични обстоятелства.
Наред със звезрствата и жестокостите на Броуди, имаме прекрасни отрязъци от мигове красота, макар и заплашени от вечната сянка. И това прави романа изпълнен с напрежение. Може би не от най-приятния вид. Човек се досеща, че заплахата е надвиснала над всички. Затова (и с "Дървото на Юда" изпитах същото) не съм доволна, че авторът не се е решил на по-големи възмездия. Кара читателите си да намразят до смърт някого и после да беснеят, че няма достатъчно наказание... Макар и човек да осъзнава, че на този свят поне няма достатъчно наказание, моята справедливост не е удовлетворена :D
Тази книга е много добра, макар и изключително трагична. Напълно достойна е да бъде обявена за най-добрата творба на своя автор.
January 17, 2026
От вартувало мені не дочитувати останні 30 секунд майже тиждень.
Бо ЦЕ! Ну це!
Дуже класне знайомство з автором, вже культова книга про Броуді — капелюшника, який тероризує свою родину і отримує за це наслідки. Або не отримує.
І насправді, як же Кронін описав оцей терор, який переживає його сімʼя, що я кожну сторінку цих сцен стискав серце, настільки деталізовано і жорстоко.
Звісно, звіііснооо, характерно для книжок тієї епохи - 30% були просто, ну, були.
Але кайф!
Я зупинився і просто смакував. 🙌🏻
Бо ЦЕ! Ну це!
Дуже класне знайомство з автором, вже культова книга про Броуді — капелюшника, який тероризує свою родину і отримує за це наслідки. Або не отримує.
І насправді, як же Кронін описав оцей терор, який переживає його сімʼя, що я кожну сторінку цих сцен стискав серце, настільки деталізовано і жорстоко.
Звісно, звіііснооо, характерно для книжок тієї епохи - 30% були просто, ну, були.
Але кайф!
Я зупинився і просто смакував. 🙌🏻
April 27, 2025
„Nimic nu e mai greu de îndurat decât povara pe care o purtăm în tăcere.”
Romanul "Castelul Pălărierului" scris de A.J. Cronin este o operă profundă care explorează relațiile de familie, lupta pentru libertate și suferințele provocate de autoritatea tiranică. Prin intermediul familiei Brodie, autorul surprinde modul în care puterea exercitată fără iubire poate distruge vieți și suflete.
Personajul principal, domnul Brodie, este construit ca un simbol al rigidității și al egoismului. El își impune voința asupra familiei, crezând că face ce este mai bine pentru ei, dar în realitate nu face decât să-i înstrăineze și să-i rănească. Prin contrast, ceilalți membri ai familiei încearcă să își păstreze identitatea și visele personale, ceea ce adaugă tensiune și dramatism poveștii.
Tema principală a romanului este ""lupta dintre autoritate și libertatea individuală"". Autorul arată că iubirea adevărată nu înseamnă să controlezi pe cineva, ci să-l sprijini și să-l înțelegi. De asemenea, Cronin transmite un mesaj de speranță: chiar și în cele mai grele condiții, oamenii pot găsi curajul de a-și schimba destinul.
Stilul lui Cronin este simplu, dar plin de emoție, ceea ce face ca romanul să fie accesibil și profund în același timp. Cititorul este atras în poveste și trăiește alături de personaje drama lor interioară.
În concluzie, "Castelul Pălărierului" este o carte impresionantă, care ne învață despre importanța libertății, a iubirii adevărate și despre cât de curajos trebuie să fii pentru a-ți urma propriul drum în viață🏰🎩
Romanul "Castelul Pălărierului" scris de A.J. Cronin este o operă profundă care explorează relațiile de familie, lupta pentru libertate și suferințele provocate de autoritatea tiranică. Prin intermediul familiei Brodie, autorul surprinde modul în care puterea exercitată fără iubire poate distruge vieți și suflete.
Personajul principal, domnul Brodie, este construit ca un simbol al rigidității și al egoismului. El își impune voința asupra familiei, crezând că face ce este mai bine pentru ei, dar în realitate nu face decât să-i înstrăineze și să-i rănească. Prin contrast, ceilalți membri ai familiei încearcă să își păstreze identitatea și visele personale, ceea ce adaugă tensiune și dramatism poveștii.
Tema principală a romanului este ""lupta dintre autoritate și libertatea individuală"". Autorul arată că iubirea adevărată nu înseamnă să controlezi pe cineva, ci să-l sprijini și să-l înțelegi. De asemenea, Cronin transmite un mesaj de speranță: chiar și în cele mai grele condiții, oamenii pot găsi curajul de a-și schimba destinul.
Stilul lui Cronin este simplu, dar plin de emoție, ceea ce face ca romanul să fie accesibil și profund în același timp. Cititorul este atras în poveste și trăiește alături de personaje drama lor interioară.
În concluzie, "Castelul Pălărierului" este o carte impresionantă, care ne învață despre importanța libertății, a iubirii adevărate și despre cât de curajos trebuie să fii pentru a-ți urma propriul drum în viață🏰🎩
September 12, 2013
Cronin wrote and destroyed his firsts drafts of this story while working on it. Finally in 1931 Hatter's Castle, Cronin's first novel, was published.
Meet the Brodie family: James Brodie and his wife Margaret Brodie, their children Matthew, Mary, Nessie and Mr Brodie's mother. In the story we see how the family is broken and destroyed by the tyrannical Brodie.
The book is available for free here http://archive.org/details/hatterscas...
Meet the Brodie family: James Brodie and his wife Margaret Brodie, their children Matthew, Mary, Nessie and Mr Brodie's mother. In the story we see how the family is broken and destroyed by the tyrannical Brodie.
The book is available for free here http://archive.org/details/hatterscas...
December 13, 2020
reti gadās lasīt darbu, kura autors tik ļoti un nepārvarami ienīst savus varoņus, ka pakļauj tos neprātīgām ciešanām, lai mums kaut ko iemācītu. te ir pašapziņas, patmīlas, savstarpējo attiecību un pašcieņas krīze vienuviet. ar ļoti traģiskām sekām.
April 1, 2015
OMG, after reading many sentimental romance novels that brought me to tears, fantasy/dystopian novels what wowed me with their endless actions, finally there is a book that really truly angered me! And the feeling of being angered, compared to other feelings I've got from reading books up to now, is still awesome as hell!
I don't know what character I hate the most: James Brodie himself, his wife or his son - Matthew Brodie.
First up, James Brodie - "the star" of the novel. He was an extremely delusional man (that I think psychologists around the world may feel hopeless when trying to treat him!), who took nonsense and unproven pride on his so-called noble blood (just because he shared a freaking surname with a noble family), then used that pride and that belief as an excuse for being absolutely rude, arrogant and disrespectful towards other people. Not only he was ridiculously stupid in his own business ("using" his arrogance and rude attitude to chase away his already few customers while there was a big competitors just right next door of his shop??? Really????) and in medical knowledge (OMG, he thought his wife's womb cancer could be transmitted to him!!! God please help this man!), but he also was a disrespectful, neglectful, selfish husband who didn't appreciate a bit of his wife's hard work for him and the family; a father who cruelly threw out his pregnant daughter in the middle of a stormy night because he thought she was a disgrace to his noble blood (to hell with his noble blood!). There were more bad things about this character that it's not practical for me to write down all (it would take me till next week!), but just the mentioned above, I think is enough for anyone who hasn't read this book to have a glimpse of how intolerable James Brodie was! I couldn't imagine that kind of man exist in real life nowadays, because if he is, I will kill him with my own hand without any guilt before he goes on and destroys other lives!
Now come to James Brodie's wife, whose name I later knew as Margaret, a very devoting, hard-working, but also mentally weak woman, who obeyed every single order from her beloved rotten husband, and didn't fight for her pregnant daughter Mary when she was thrown out of the house. She loved Matthew most, but the way she showed her love and her care for her son just ruined his attitude as a grown up man, which led to him pretending to have strong attitude against his father, but whenever there was his father around, he talked like a little scared puppy. And not to mentioned how spoiled he was, spending all of the money that his mom worked her ass off and was indebted to other people to have on drinking and girl-playing! It's good to see him finally left the house for good with that Nancy whore who was the center of the sexual dreams of his father!
What brings the edge for this novel, and a bravo from me to the author who created those characters, that although it was shocking to see many people be destroyed by James Brodie's delusional belief and attitude, while some other suffered from the actions and intentions of other characters (including Brodie himself), we can see those kind of characters everywhere. They were not impractically created, on the contrary, those kinds of models live everywhere among us: we can always find in real life a man who is extremely arrogant and delusional and disrespectful just because he thinks he has the edge over other people; a loving but mentally weak mother, whose way of loving her own children just spoils them; a spoiled son who uses up all the money his loving mother has worked her ass of to gain for him; a devoted, hard-working wife whose work isn't appreciated and respected by her husband; a husband who dreams about another woman while still in the marriage with his wife, and feels happy upon his wife's death; a daughter who hasn't been raised properly, with the lack of sex education that finally results in her being pregnant while not married; a child who is forced to study too much that she can't stand the pressure of it and the terrifying feeling that she will be punished really hard upon failing to achieve the extremely high academic goal her father has set for her, and decides to kill herself... And that's what scared me the most while reading this novel, which I though brought out the wonderfulness of it, and kept me reading pages after pages non-stop. Really amazing!
I don't know what character I hate the most: James Brodie himself, his wife or his son - Matthew Brodie.
First up, James Brodie - "the star" of the novel. He was an extremely delusional man (that I think psychologists around the world may feel hopeless when trying to treat him!), who took nonsense and unproven pride on his so-called noble blood (just because he shared a freaking surname with a noble family), then used that pride and that belief as an excuse for being absolutely rude, arrogant and disrespectful towards other people. Not only he was ridiculously stupid in his own business ("using" his arrogance and rude attitude to chase away his already few customers while there was a big competitors just right next door of his shop??? Really????) and in medical knowledge (OMG, he thought his wife's womb cancer could be transmitted to him!!! God please help this man!), but he also was a disrespectful, neglectful, selfish husband who didn't appreciate a bit of his wife's hard work for him and the family; a father who cruelly threw out his pregnant daughter in the middle of a stormy night because he thought she was a disgrace to his noble blood (to hell with his noble blood!). There were more bad things about this character that it's not practical for me to write down all (it would take me till next week!), but just the mentioned above, I think is enough for anyone who hasn't read this book to have a glimpse of how intolerable James Brodie was! I couldn't imagine that kind of man exist in real life nowadays, because if he is, I will kill him with my own hand without any guilt before he goes on and destroys other lives!
Now come to James Brodie's wife, whose name I later knew as Margaret, a very devoting, hard-working, but also mentally weak woman, who obeyed every single order from her beloved rotten husband, and didn't fight for her pregnant daughter Mary when she was thrown out of the house. She loved Matthew most, but the way she showed her love and her care for her son just ruined his attitude as a grown up man, which led to him pretending to have strong attitude against his father, but whenever there was his father around, he talked like a little scared puppy. And not to mentioned how spoiled he was, spending all of the money that his mom worked her ass off and was indebted to other people to have on drinking and girl-playing! It's good to see him finally left the house for good with that Nancy whore who was the center of the sexual dreams of his father!
What brings the edge for this novel, and a bravo from me to the author who created those characters, that although it was shocking to see many people be destroyed by James Brodie's delusional belief and attitude, while some other suffered from the actions and intentions of other characters (including Brodie himself), we can see those kind of characters everywhere. They were not impractically created, on the contrary, those kinds of models live everywhere among us: we can always find in real life a man who is extremely arrogant and delusional and disrespectful just because he thinks he has the edge over other people; a loving but mentally weak mother, whose way of loving her own children just spoils them; a spoiled son who uses up all the money his loving mother has worked her ass of to gain for him; a devoted, hard-working wife whose work isn't appreciated and respected by her husband; a husband who dreams about another woman while still in the marriage with his wife, and feels happy upon his wife's death; a daughter who hasn't been raised properly, with the lack of sex education that finally results in her being pregnant while not married; a child who is forced to study too much that she can't stand the pressure of it and the terrifying feeling that she will be punished really hard upon failing to achieve the extremely high academic goal her father has set for her, and decides to kill herself... And that's what scared me the most while reading this novel, which I though brought out the wonderfulness of it, and kept me reading pages after pages non-stop. Really amazing!
September 24, 2011
"Замъкът на шапкаря" на Кронин показва разрушителността на човешкото его: http://www.knigolandia.info/2009/11/b...
Като малък често спирах погледа си върху тази книга. Синьото томче се забелязваше и сякаш пред очите ми се появяваше замък, кацнал на хълм, в който по незнайни причини живее тайнствен шапкар. Логично, него лично го виждах като Шапкаря от "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол, все пак с какво друго може да го свърже детското ми съзнание.
Преди дни взех тази книга и започнах да я чета, подтикнат от друг хубав роман на Кронин - "Цитаделата". И наистина попаднах в страната на чудесата, но с обратен знак - на тъмните, зловещи чудеса. Там, където човешкото его унищожава души, животи, разрушава настояще и бъдеще.
Като малък често спирах погледа си върху тази книга. Синьото томче се забелязваше и сякаш пред очите ми се появяваше замък, кацнал на хълм, в който по незнайни причини живее тайнствен шапкар. Логично, него лично го виждах като Шапкаря от "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол, все пак с какво друго може да го свърже детското ми съзнание.
Преди дни взех тази книга и започнах да я чета, подтикнат от друг хубав роман на Кронин - "Цитаделата". И наистина попаднах в страната на чудесата, но с обратен знак - на тъмните, зловещи чудеса. Там, където човешкото его унищожава души, животи, разрушава настояще и бъдеще.
October 25, 2019
Šis ir ļoti labs gabals cilvēkiem, kas domā, ka mūsdienās ir slikta dzīve, jo atgādina par to, kā bija agrāk. Par sieviešu nonicināšanu, par apspiestību, par vardarbību ģimenē, par salauztām sirdīm un salauztiem cilvēkiem.
Drūma grāmata, bet ļoti patiesa.
Drūma grāmata, bet ļoti patiesa.
July 22, 2025
Hatter's Castle holds a unique distinction: it’s the best novel that I have ever read that I have no desire to ever read again. Cronin’s writing has an ability to speak directly to my imagination. There were times when the act of reading became secondary to the scenes that were unfolding in my mind. I can see why any publisher would want to publish this first novel. They would probably be thinking that a hint or two directed towards his second novel could produce an extremely successful outcome.
It’s the story that turns the reading experience dark. The main character, James Brodie, is an egotistical, self-centered, narcissistic, and selfish person who is vile and true to who he is. The only time Brodie suppresses his caustic personality is to bow reluctantly to power. As for modern-day equivalents, I only know of one person in the public eye that matches his personality.
Cronin writes Brodie perfectly which means the reader is treated to scene after vivid scene of the psychological and physical bulling of just about every person that comes into contact with him including his own oppressed family. Along the way, Cronin illustrates the damage and destruction that this type of person does to himself and others. Regardless of these timeless lessons however, by the end of the novel, and two weeks of being in Brodie’s presence, I was happy to be done with him.
The writing of this novel was exceptional. It places Cronin on my list of “to be explored” writers. I am hoping, however, that his publisher indeed had some input on the production of more palatable subjects for his future works.
It’s the story that turns the reading experience dark. The main character, James Brodie, is an egotistical, self-centered, narcissistic, and selfish person who is vile and true to who he is. The only time Brodie suppresses his caustic personality is to bow reluctantly to power. As for modern-day equivalents, I only know of one person in the public eye that matches his personality.
Cronin writes Brodie perfectly which means the reader is treated to scene after vivid scene of the psychological and physical bulling of just about every person that comes into contact with him including his own oppressed family. Along the way, Cronin illustrates the damage and destruction that this type of person does to himself and others. Regardless of these timeless lessons however, by the end of the novel, and two weeks of being in Brodie’s presence, I was happy to be done with him.
The writing of this novel was exceptional. It places Cronin on my list of “to be explored” writers. I am hoping, however, that his publisher indeed had some input on the production of more palatable subjects for his future works.
September 29, 2022
3.5*/5*
September 16, 2021
„Castelul pălărierului” de Archibald Joseph Cronin este o poveste tragică, uneori teribilă, uneori grotească, dezgustătoare a unei familii engleze burgheze, în care un singur zeu, un singur rege stăpânește – James Brodie.
Acest negustor nepoliticos, barbar, fără educație, suferă de o mândrie și o vanitate exorbitante. Mândria lui aproape maniacală, care, de altfel, este complet nefondată. Este un tiran crud pentru toată casa. Și cu toate acestea, romanul este scris într-un limbaj ușor, simplu, parcă subliniind cât de ordinare sunt astfel de tragedii.
O carte cumplită pe care vrei să o închizi și să o lași, să te distanțezi de tot ce s-a întâmplat în acea casă de coșmar. Dar în niciun caz nu regret că am citit-o.
Prima parte a cărții ne face cunoscută dispoziția incontrolabilă a omului mândru James. Eforturile întregii familii de a-i mulțumi capriciile. Prima manifestare a independenței fiicei sale Marry și consecințele dezastruoase ale acestui lucru.
Mai revoltător este altceva – comportamentul mamei în această poziție. De teamă să nu fie victima unui alt atac din partea soțului ei, ea preia imaginea unei victime și nu se opune deloc faptului că copilul ei este aruncat din casă. Ce pot să spun!
O lucrare monumentală și, fără îndoială, de viață, care trezește o mulțime de gânduri. Arată ce se întâmplă cu cel care se află sub puterea nesăbuită a mâniei și a tiraniei. Cronin ne învață că părinții și copiii trebuie să se aprecieze reciproc și că o casă – propriul tău castel – trebuie să fie un refugiu sigur, nu un loc de tortură și închisoare.
Este despre viața unei familii victoriene din Scoția. Și când mi-am dat seama de acest lucru, m-am gândit: „Omg, șase sute de pagini despre viața de familie și gospodărie!”. Nu am greșit, dar în asta constă farmecul scrierii autorului.
Cronin arată acele aspecte ale vieții pe care nu suntem obișnuiți să le vedem în paginile prozei englezești.
Creează suspans și toate detaliile sunt pentru a crea acea atmosferă necesară pentru a înțelege pe deplin situația. La ultimele pagini închideam cu mâna foaia ca să nu-mi sară privirea să citesc ceva prea devreme. Atât de tensionant a fost.
Niciodată nu m-a enervat până la culme un personaj ficțional așa cum a făcut-o James Brodie. Și totuși nu tocmai acest nemernic m-a izbit. Să fim cinstiți. Brodie nu este deloc un caz izolat, un reprezentant al unei persoane pe cale de dispariție, ci chiar opusul, este un tip destul de răspândit de oameni.
Un alt lucru este surprinzător, și anume, mediul înconjurător a acestei întruchipări a viciului uman. Oamenii obișnuiți se închină practic în fața lui, tremură la simpla amintire a lui și când îl văd sunt gata să fugă mâncând pământul. Bogații și domnii îl apreciază și îi fac plăcere complimentându-l. Nu este surprinzător faptul că o astfel de politică de „calmare” dă naștere unor tirani nemiloși, înfometați de putere.
Se poate înțelege pe deplin această stare de lucruri în familie. Creșterea tiranică a copiilor și intimidarea lor încă din copilărie, obiceiurile și stereotipurile secolului, patriarhatul incontestabil – toate acestea au afectat inevitabil pe cei ai casei. Dar nu pot numi un astfel de comportament al oamenilor, complet străini, rezonabil și natural. Pur și simplu nu cred că un întreg orășel să fie atât de speriat de un om.
Cartea este tristă, dificilă, dar ți-o vei aminti toată viața. Cele mai rele așteptări din această carte sunt întotdeauna îndeplinite. Iar când va trece influența acestei cărți și dacă va trece până la capăt, nu se cunoaște.
Toată lumea trebuie să citească această carte!
Recenzie scrisă pentru Booknation: booknation.ro/recenzie-castelul-palar...
Acest negustor nepoliticos, barbar, fără educație, suferă de o mândrie și o vanitate exorbitante. Mândria lui aproape maniacală, care, de altfel, este complet nefondată. Este un tiran crud pentru toată casa. Și cu toate acestea, romanul este scris într-un limbaj ușor, simplu, parcă subliniind cât de ordinare sunt astfel de tragedii.
O carte cumplită pe care vrei să o închizi și să o lași, să te distanțezi de tot ce s-a întâmplat în acea casă de coșmar. Dar în niciun caz nu regret că am citit-o.
Prima parte a cărții ne face cunoscută dispoziția incontrolabilă a omului mândru James. Eforturile întregii familii de a-i mulțumi capriciile. Prima manifestare a independenței fiicei sale Marry și consecințele dezastruoase ale acestui lucru.
Mai revoltător este altceva – comportamentul mamei în această poziție. De teamă să nu fie victima unui alt atac din partea soțului ei, ea preia imaginea unei victime și nu se opune deloc faptului că copilul ei este aruncat din casă. Ce pot să spun!
O lucrare monumentală și, fără îndoială, de viață, care trezește o mulțime de gânduri. Arată ce se întâmplă cu cel care se află sub puterea nesăbuită a mâniei și a tiraniei. Cronin ne învață că părinții și copiii trebuie să se aprecieze reciproc și că o casă – propriul tău castel – trebuie să fie un refugiu sigur, nu un loc de tortură și închisoare.
Este despre viața unei familii victoriene din Scoția. Și când mi-am dat seama de acest lucru, m-am gândit: „Omg, șase sute de pagini despre viața de familie și gospodărie!”. Nu am greșit, dar în asta constă farmecul scrierii autorului.
Cronin arată acele aspecte ale vieții pe care nu suntem obișnuiți să le vedem în paginile prozei englezești.
Creează suspans și toate detaliile sunt pentru a crea acea atmosferă necesară pentru a înțelege pe deplin situația. La ultimele pagini închideam cu mâna foaia ca să nu-mi sară privirea să citesc ceva prea devreme. Atât de tensionant a fost.
Niciodată nu m-a enervat până la culme un personaj ficțional așa cum a făcut-o James Brodie. Și totuși nu tocmai acest nemernic m-a izbit. Să fim cinstiți. Brodie nu este deloc un caz izolat, un reprezentant al unei persoane pe cale de dispariție, ci chiar opusul, este un tip destul de răspândit de oameni.
Un alt lucru este surprinzător, și anume, mediul înconjurător a acestei întruchipări a viciului uman. Oamenii obișnuiți se închină practic în fața lui, tremură la simpla amintire a lui și când îl văd sunt gata să fugă mâncând pământul. Bogații și domnii îl apreciază și îi fac plăcere complimentându-l. Nu este surprinzător faptul că o astfel de politică de „calmare” dă naștere unor tirani nemiloși, înfometați de putere.
Se poate înțelege pe deplin această stare de lucruri în familie. Creșterea tiranică a copiilor și intimidarea lor încă din copilărie, obiceiurile și stereotipurile secolului, patriarhatul incontestabil – toate acestea au afectat inevitabil pe cei ai casei. Dar nu pot numi un astfel de comportament al oamenilor, complet străini, rezonabil și natural. Pur și simplu nu cred că un întreg orășel să fie atât de speriat de un om.
Cartea este tristă, dificilă, dar ți-o vei aminti toată viața. Cele mai rele așteptări din această carte sunt întotdeauna îndeplinite. Iar când va trece influența acestei cărți și dacă va trece până la capăt, nu se cunoaște.
Toată lumea trebuie să citească această carte!
Recenzie scrisă pentru Booknation: booknation.ro/recenzie-castelul-palar...
June 4, 2024
Прекрасна книга! Була б, якби автор зупинився на 300-х сторінках, а не тягнув їх до 600. Ну і, звісно, хотілося б без мисливець у ліжку (https://t.me/daphniasuggests/3672), але тут Кронін вже, що ті коні, не винний.
💀 Шотландія, 1879 рік. У великому кам'яному будинку, виконаному у "високому" авторському стилі "всі ви тлєн, а я тут цяця" живе глибоко нещасна родина з ше��ти (спочатку) людей: скупердяй та самодур батько Бровді, його нещасна забита під плинтус дружина, їхні троє дітей та свекруха — бабка-кульбабка в деменціїї.
💀 Весь режим життя родини підпорядкований виключно бажанкам Бровді, необґрунтована пиха якого може порівнятися безмежністю хіба що із людською дурістю, бо, як відомо, ще Ейнштейн сумнівався, що космос безмежний, а от дурість таки точно немає меж.
💀 Читач знайомиться із родиною в той момент, коли середня донька Мері закохалася у хлопця, молодшій непощастило отримати кілька схв��льних відгуків від вчителів і тепер все, що їй дозволяють робити — це скніти над підручниками 24/7 без можливості навіть вийти з "замку", а старший син, картяр та пияк, готується відправитися на службу до Індії. Бабка смажить грінки, Бровді просто посилає всіх під три чорти, бо може — він продавець-монополіст у містечку.
💀 Насолодитися рівною течією життя родини ми не встигаємо, бо автор зібрався показати вам Падіння з Великої Літери і робитиме це всі наступні 500+ сторінок. Інколи навіть проти вашої волі.
❤️ Життя родини поступово скочується у прірву, винного автор окреслив опукло зразу, але регулярно про це повторює на той випадок, якщо ви раптом з попередньої сторінки забули, який Бровді мудак.
Хеппіенду не буде, умовно щасливою з книги вийде тільки Мері, єдиний безумовно позитивний з усіх боків герой — лікар (так, Кронін сам був лікарем 🪽).
➖➖➖➖➖➖➖➖
Мені не вистачило предісторії. Як саме родина опинилася там, де книга почалася? Як саме Бровді із його чорноротістю, зневагою, постійним бажанням (яке він не тамував) розпускати руки, став поважним членом суспільства, де всі решта людей "його кругу" геть не такі? Його ненавиділи, уникали і насміхалися вже на початку роману, то як саме він стояв поруч із мером на фотографіях для газети? Суцільні питання без відповідей.
☯️ Натомість мені з головою було забагато природи по -надцять сторінок, 749 повтора про те, як саме Бровді обзивав та орав на всіх навколо, 367 згадок про його тупуватий мозок і ще 526 речень із самоприниженням дружини, яку нагло обдурював власний син.
🔪 Ну а щодо якості нашого видання, то ви вже й так знаєте: для перекладача це була "халтурка" (https://t.me/daphniasuggests/3673), з-за чого чи не на кожній сторінці читач виловлює то склянку чоловічого роду, то хустку, яка стає "він", то тих самих "мисливець повалятися у ліжку" чи "великих мисливець до вина".
#Дафа_радить, але не всім
💀 Шотландія, 1879 рік. У великому кам'яному будинку, виконаному у "високому" авторському стилі "всі ви тлєн, а я тут цяця" живе глибоко нещасна родина з ше��ти (спочатку) людей: скупердяй та самодур батько Бровді, його нещасна забита під плинтус дружина, їхні троє дітей та свекруха — бабка-кульбабка в деменціїї.
💀 Весь режим життя родини підпорядкований виключно бажанкам Бровді, необґрунтована пиха якого може порівнятися безмежністю хіба що із людською дурістю, бо, як відомо, ще Ейнштейн сумнівався, що космос безмежний, а от дурість таки точно немає меж.
💀 Читач знайомиться із родиною в той момент, коли середня донька Мері закохалася у хлопця, молодшій непощастило отримати кілька схв��льних відгуків від вчителів і тепер все, що їй дозволяють робити — це скніти над підручниками 24/7 без можливості навіть вийти з "замку", а старший син, картяр та пияк, готується відправитися на службу до Індії. Бабка смажить грінки, Бровді просто посилає всіх під три чорти, бо може — він продавець-монополіст у містечку.
💀 Насолодитися рівною течією життя родини ми не встигаємо, бо автор зібрався показати вам Падіння з Великої Літери і робитиме це всі наступні 500+ сторінок. Інколи навіть проти вашої волі.
❤️ Життя родини поступово скочується у прірву, винного автор окреслив опукло зразу, але регулярно про це повторює на той випадок, якщо ви раптом з попередньої сторінки забули, який Бровді мудак.
Хеппіенду не буде, умовно щасливою з книги вийде тільки Мері, єдиний безумовно позитивний з усіх боків герой — лікар (так, Кронін сам був лікарем 🪽).
➖➖➖➖➖➖➖➖
Мені не вистачило предісторії. Як саме родина опинилася там, де книга почалася? Як саме Бровді із його чорноротістю, зневагою, постійним бажанням (яке він не тамував) розпускати руки, став поважним членом суспільства, де всі решта людей "його кругу" геть не такі? Його ненавиділи, уникали і насміхалися вже на початку роману, то як саме він стояв поруч із мером на фотографіях для газети? Суцільні питання без відповідей.
☯️ Натомість мені з головою було забагато природи по -надцять сторінок, 749 повтора про те, як саме Бровді обзивав та орав на всіх навколо, 367 згадок про його тупуватий мозок і ще 526 речень із самоприниженням дружини, яку нагло обдурював власний син.
🔪 Ну а щодо якості нашого видання, то ви вже й так знаєте: для перекладача це була "халтурка" (https://t.me/daphniasuggests/3673), з-за чого чи не на кожній сторінці читач виловлює то склянку чоловічого роду, то хустку, яка стає "він", то тих самих "мисливець повалятися у ліжку" чи "великих мисливець до вина".
#Дафа_радить, але не всім
April 14, 2019
O carte greu de digerat prin prisma realităților pe care le dezvăluie, dar o carte care prin dramele relevate arată la ce se poate ajunge atunci când nu există umanitate. Un mare semnal de alarmă pentru toți părinții autoritari şi cei care vor să îşi rezolve neîmplinirile/nereuşitele prin copiii lor, presiunea imensă pe care o pun pe umerii lor fragili poate să le frângă aripile!
March 16, 2016
what an emotional journey. I was wrought out from the very beginning. now I'm going to hide out in my blanket fort for a day or two.
July 21, 2018
excellent novel, one of the best ever written
March 13, 2022
So after reading approximately 23 books and novellas of A J Cronin (I think I have three left unread) I finally got to Hatter's Castle. I had put it off for so long, frankly because I knew it was his first, I had heard it was horribly depressing, and I have so few left I try to space them out.
Well I'm not sure what it says about me but I actually thoroughly enjoyed this. Yes, depressing things happen but it is the result of a single person, not the whole cast. Mr Brodie is a narcissistic, megalomaniacal father of three young adults and husband to a long suffering, yet spineless wife.
This is the story of how a delusional man can destroy the lives of almost everyone he touches. There is an exception. Or two. I won't spoil things. But not all is gloom.
Completely fascinating book. I loved it.
Well I'm not sure what it says about me but I actually thoroughly enjoyed this. Yes, depressing things happen but it is the result of a single person, not the whole cast. Mr Brodie is a narcissistic, megalomaniacal father of three young adults and husband to a long suffering, yet spineless wife.
This is the story of how a delusional man can destroy the lives of almost everyone he touches. There is an exception. Or two. I won't spoil things. But not all is gloom.
Completely fascinating book. I loved it.
November 6, 2019
O dramă psihologică bazată pe tirania unei persoane, care prin comportamentul său inuman a reușit să distrugă viețile celor apropiați.
Cartea este despre o familie înghesuită și constrânsă de strictețea mediului în care trăia.
Nedreptatea unor restricții incorecte, îngrădirea necondiționată a libertății provoacă instabilitate emoțională membrilor unei familii.
Îmi place cum scrie Cronin, cu o iscusință formidabilă dezvoltă personajele, emoțiile și sentimentele acestora reușind să rămână în suflet pentru mult timp.
"Mândria lui înveninată, vicioasă, pe care și-o dezvoltă în ciuda tuturor. Este ca o boală care macină fără a i se cunoaște sursa."
Recomand cu drag 💓
Cartea este despre o familie înghesuită și constrânsă de strictețea mediului în care trăia.
Nedreptatea unor restricții incorecte, îngrădirea necondiționată a libertății provoacă instabilitate emoțională membrilor unei familii.
Îmi place cum scrie Cronin, cu o iscusință formidabilă dezvoltă personajele, emoțiile și sentimentele acestora reușind să rămână în suflet pentru mult timp.
"Mândria lui înveninată, vicioasă, pe care și-o dezvoltă în ciuda tuturor. Este ca o boală care macină fără a i se cunoaște sursa."
Recomand cu drag 💓
May 1, 2025
Книга не для розважитися на один вечір, а провалитися на тиждень у тягучо-болотяну історію.
Гарно прописаний концентрований гротескний аб'юз на 600стр. Читати це тошно, тоскно і відразливо - тож мабуть мета досягнута майстерно. Але мені було трохи нудно, хоч я обожнюю сімейні саги і повільні історії. Перші 200 стр. залетіли, а потім з історії зникла Мері і наступні 300стр. я ловили себе на думці, що вона єдиний персонаж, доля якого мені була цікава, тож книга для мене зблякла і пожвавішала вже лише вкінці.
За асоціаціями книга має вайби творів Маркеса і Діккенса, схрещених між собою, але, як на мене, все таки не дотягує до них.
Гарно прописаний концентрований гротескний аб'юз на 600стр. Читати це тошно, тоскно і відразливо - тож мабуть мета досягнута майстерно. Але мені було трохи нудно, хоч я обожнюю сімейні саги і повільні історії. Перші 200 стр. залетіли, а потім з історії зникла Мері і наступні 300стр. я ловили себе на думці, що вона єдиний персонаж, доля якого мені була цікава, тож книга для мене зблякла і пожвавішала вже лише вкінці.
За асоціаціями книга має вайби творів Маркеса і Діккенса, схрещених між собою, але, як на мене, все таки не дотягує до них.
May 15, 2021
Kronins dod iespēju ielūkoties kādas angļu ģimenes dzīvē un domāju, ka nevienu šī grāmata nespētu atstāt vienaldzīgu. Grāmata par to, kā izveidojas ģimenes locekļu dzīve, kad ģimenes galva ir nežēlīgs despots.
Galvenais varonis Džeimss Broudijs ir izcili pretīgs personāžs. Uzslava Kroninam par tik spilgtu attēlojumu, lasot grāmatu, Broudiju ir neiespējami neienīst.
Un pats skumjākais šajā grāmatā ir tas, ka tā ir reālistiska. Tādu ģimeņu diemžēl ir daudz.
Galvenais varonis Džeimss Broudijs ir izcili pretīgs personāžs. Uzslava Kroninam par tik spilgtu attēlojumu, lasot grāmatu, Broudiju ir neiespējami neienīst.
Un pats skumjākais šajā grāmatā ir tas, ka tā ir reālistiska. Tādu ģimeņu diemžēl ir daudz.
Displaying 1 - 30 of 316 reviews