What do you think?
Rate this book
دو مرد از بروکسل
Eric-Emmanuel Schmitt is the author of three luminous collections of short stories published by Europa Editions, including the bestselling Most Beautiful Book in the World, and one novel, Three Women in a Mirror. His subject in these stories rarely changes: What is happiness and how to we attain it?
In this latest collection, two young lovers secretly love the child they will never be able to have; an esteemed physician and survivor of the Nazi concentration camps finds inner peace thanks to the love of a faithful dog; a man loves his wife through the memories of her first husband; and a mother rediscovers love for her child when someone tries to take that child from her. And finally, Séverine and Benjamin understand that they have lost the love of their lives when they see themselves through the eyes of a young terminally ill girl.
Love is not easy, and not always easy to find; at times, it is obliged to circumvent social norms, and thus transform them; it must be desired, sought, defended. We cannot know what life has in store for us, but we do know that whatever it is, it will only be meaningful if borne on the wings of love. Schmitt’s sublime stories remind us how true this is.
In this latest collection, two young lovers secretly love the child they will never be able to have; an esteemed physician and survivor of the Nazi concentration camps finds inner peace thanks to the love of a faithful dog; a man loves his wife through the memories of her first husband; and a mother rediscovers love for her child when someone tries to take that child from her. And finally, Séverine and Benjamin understand that they have lost the love of their lives when they see themselves through the eyes of a young terminally ill girl.
Love is not easy, and not always easy to find; at times, it is obliged to circumvent social norms, and thus transform them; it must be desired, sought, defended. We cannot know what life has in store for us, but we do know that whatever it is, it will only be meaningful if borne on the wings of love. Schmitt’s sublime stories remind us how true this is.
208 pages, Paperback
First published October 1, 2012
89 people are currently reading
1647 people want to read
About the author
Éric-Emmanuel Schmitt
207 books4,002 followersEric-Emmanuel Schmitt is a Franco-Belgian playwright, short story writer and novelist, as well as a film director. His plays have been staged in over fifty countries all over the world.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 293 reviews
June 1, 2018
در زندگي هر كسي بعضي نويسنده ها وجود دارند كه هميشه آثارش را با ولع تمام مي خواني و با خواندن هر اثر تازه از او بيشتر تحسين اش مي كني، "اريك امانوئل اشميت" يكي از محبوب ترين نوسنده هاي من است كه از تمام نمايشنامه ها و داستان هايش لذت مي برم. اين مجموعه "دو مرد از بروكسل" شامل پنج داستان نسبتا كوتاه بسيار لذت بخش است، داستان هايي كه روح مرا نوازش كرده اند😊
پ ن: معتقدم اشميت از نويسنده هايي است كه با هديه دادن آثار او مي توان افراد بسياري را شيفته كتاب كرد.
پ ن: معتقدم اشميت از نويسنده هايي است كه با هديه دادن آثار او مي توان افراد بسياري را شيفته كتاب كرد.
March 24, 2019
- Про пару геїв, що таємно промовляють свої клятви у церкві разом з чоловіком і жінкою, що укладають свій шлюб;
- Про те, як згадати, що ти людина і захотіти знову жити, перебуваючи у концтаборі;
- Про шлюб утрьох, коли один – вже мрець;
- Про те, що буває, коли любиш чужу дитину більше, ніж свою;
- Про те, як прийняти рішення, чи народжувати,якщо дитині не пророкують ні здорового, ні довгого життя.
Ця книжка повертає мою віру у коротку прозу. А надто – роздуми самого автора про вкладений зміст у ці 5 коротких історій.
Проте обкладинка жахлива, так.
- Про те, як згадати, що ти людина і захотіти знову жити, перебуваючи у концтаборі;
- Про шлюб утрьох, коли один – вже мрець;
- Про те, що буває, коли любиш чужу дитину більше, ніж свою;
- Про те, як прийняти рішення, чи народжувати,якщо дитині не пророкують ні здорового, ні довгого життя.
Ця книжка повертає мою віру у коротку прозу. А надто – роздуми самого автора про вкладений зміст у ці 5 коротких історій.
Проте обкладинка жахлива, так.
Read
June 4, 2019وقتی دارید داستان کوتاه میخرید دقت کنید. انتشاراتی ها میان و داستان های یکسانیو با عنوان های متفاوت چاپ میکنن و شما فکر میکنید دارید یه مجموعه ی دیگه میخرید. گاهی میان و اسم داستان رو حتی عوض میکنند - مثلا عنوان یکی از داستان ها رو که « سگ» بود و به طور تک کتاب هم درومده بود رو « از خاطرات امانوئل لویناس» زده بود، کسی که نویسنده داستان رو بهش تقدیم کرده بود!!!
July 27, 2017
Бах позабравила този любим Шмит от други разкази и някои книжки от „Кръговратът на незримото“. След поредица от разочарования с няколко негови романа/новели напоследък го бях позарязала. И сега след толкова време виждам пак това, което съм ценяла по-рано в него.
Трогателни истории, които може и да са разказвани в други разновидности, но непретенциозното писане на Шмит позволява без излишни разсейвания да се концентрираш право в човешкия аспект на разказаното – най-често за различни видове двойки и в този сборник (който ми звучи добре като едно цяло, а не като механично сглобена книга). Освен общото, винаги ми е ценно като видя и нещо специфично - сърцевината на всеки разказ за мен. Надявам се дълго да помня точно тези малки, но важни неща.
(Нищо съществено не казвам със следните 1, 2, 3… но нямаше какво толкова като цитати да вадя от тази книга, макар че на места имаше буквално изразени мъдрости, които не са най-интересното; по-важно беше наситеното и същевременно стегнато развитие на действието и героите.)
1
„— Това, което ми липсва, е един малък ти…“
2
„Щом то ми бе показало радостта си, значи се бях превърнал отново в човек.“
и
„…а Аргос ме бе спасил за втори път.“
3
Отдавна не се съм се кефила така на „разказ с неочакван край“. :))
4 … Страшно …
5 … Сложно …
Четох без претенции дали героите са изградени пълноценно (достатъчно е наблягането на важните за самия разказ аспекти), без претенции дали има наместени съвпадения (приемат се за целите на „поуката“).
Радвам се, че бяхме пак заедно, скъпи Ерик-Еманюел, след известна раздяла, за да видя как една дочута действителна история може да се доразвие чрез писателско въображение.
Колебаех се за висока оценка заради коректорските пропуски, но толкова силно повлияха бележките на Шмит в края на книгата (като в друг негов сборник), че това ми се стори маловажна дреболия на фона на срещата с хуманиста-писател.
Трогателни истории, които може и да са разказвани в други разновидности, но непретенциозното писане на Шмит позволява без излишни разсейвания да се концентрираш право в човешкия аспект на разказаното – най-често за различни видове двойки и в този сборник (който ми звучи добре като едно цяло, а не като механично сглобена книга). Освен общото, винаги ми е ценно като видя и нещо специфично - сърцевината на всеки разказ за мен. Надявам се дълго да помня точно тези малки, но важни неща.
(Нищо съществено не казвам със следните 1, 2, 3… но нямаше какво толкова като цитати да вадя от тази книга, макар че на места имаше буквално изразени мъдрости, които не са най-интересното; по-важно беше наситеното и същевременно стегнато развитие на действието и героите.)
1
„— Това, което ми липсва, е един малък ти…“
2
„Щом то ми бе показало радостта си, значи се бях превърнал отново в човек.“
и
„…а Аргос ме бе спасил за втори път.“
3
Отдавна не се съм се кефила така на „разказ с неочакван край“. :))
4 … Страшно …
5 … Сложно …
Четох без претенции дали героите са изградени пълноценно (достатъчно е наблягането на важните за самия разказ аспекти), без претенции дали има наместени съвпадения (приемат се за целите на „поуката“).
Радвам се, че бяхме пак заедно, скъпи Ерик-Еманюел, след известна раздяла, за да видя как една дочута действителна история може да се доразвие чрез писателско въображение.
Колебаех се за висока оценка заради коректорските пропуски, но толкова силно повлияха бележките на Шмит в края на книгата (като в друг негов сборник), че това ми се стори маловажна дреболия на фона на срещата с хуманиста-писател.
January 12, 2017
Non sono un fan dei racconti brevi, in questo caso riuniti in un'antologia dal titolo "l'amore invisibile" che non gli rende giustizia. Non avessi letto altro di Schmitt, autore che sto apprezzando tantissimo, l'avrei agevolmente ignorato tra i tanti che mi passano davanti in biblioteca. 5 storie che parlano d'amore senza cadere nella banalità è un rischio secondo me quasi inevitabile.
Ogni storia è diversa e speciale a suo modo: "I due signori di Bruxelles" mi hanno commosso, "il cane" mi ha tolto le parole, "Triangolo" fa ridere, "Un cuore sotto la cenere" fa riflettere ed "Il figlio fantasma" è un inno al destino che ci si creda o meno. Tutte avrebbero meritato uno spazio maggiore, avrei dato 4 stelline se non fosse che al termine vi è una nota dell'autore che racconta di ciascuna storia la nascita dalla sua penna insieme a riflessioni personali che mi convincono ancora di più dell'intelligente genialità dell'autore.
Ogni storia è diversa e speciale a suo modo: "I due signori di Bruxelles" mi hanno commosso, "il cane" mi ha tolto le parole, "Triangolo" fa ridere, "Un cuore sotto la cenere" fa riflettere ed "Il figlio fantasma" è un inno al destino che ci si creda o meno. Tutte avrebbero meritato uno spazio maggiore, avrei dato 4 stelline se non fosse che al termine vi è una nota dell'autore che racconta di ciascuna storia la nascita dalla sua penna insieme a riflessioni personali che mi convincono ancora di più dell'intelligente genialità dell'autore.
January 17, 2018
Це неймовірні історії!
автор ставить перед читачем глибинні питання, на яке нелегко знайти відповіді.
чи має право на щастя гомосексуальна пара, що змушена все життя ховати своє єство?
якщо моє серце пересадити іншій людині, це теж буду я?
чи можна виправдати аборт, якщо батькам повідомили що їх маля хворе?
Ух, це неймовірна збірка новел.
автор ставить перед читачем глибинні питання, на яке нелегко знайти відповіді.
чи має право на щастя гомосексуальна пара, що змушена все життя ховати своє єство?
якщо моє серце пересадити іншій людині, це теж буду я?
чи можна виправдати аборт, якщо батькам повідомили що їх маля хворе?
Ух, це неймовірна збірка новел.
November 20, 2014
This man is without a doubt the finest short story writer of our time.
June 26, 2021
Взірцеве володіння жанром.
January 29, 2024
Nie wiem czy wiecie, ale ten francuski pisarz zaczynał karierę wcale nie jako autor, ale jako wykładowca filozofii. Pewnie zdążyliście zauważyć, że jego dzieła często badają filozoficzne i etyczne zagadnienia, mierzą się z moralnością człowieka, z problemami jego duszy, co odzwierciedla jego akademickie korzenie. Zbiór „Małżeństwo we troje” ma w sobie właśnie ten filozoficzny sznyt – powiązany jest wspólnym motywem, który przepływa przez każde z opowiadań i otwiera czytelnika na głębsze przemyślenia. Posłowie autora jest tutaj wisienką na torcie. Nie tylko jednak filozofia jest pasją i częścią samego Schmitta, ale również muzyka, której autor jest szczerze oddany. Nie chcę niczego zdradzać, ale jedno z opowiadań ma nawiązanie, którego korzenie możemy znaleźć w poprzednich dziełach pisarza! To takie mrugnięcie okiem w naszym kierunku, to odpowiedź na pasję i długoletnie fascynacje.
Przyznam, że to właśnie to zamiłowanie do filozofii sprawia, że z taką przyjemnością sięgam po książki Schmitta. Jego utwory eksplorują tematy związane z wiarą, poszukiwaniem sensu i międzykulturowym dialogiem, ale także tematy związane z dyskusją tu i teraz. Kwestie duchowe, etyczne, moralne – to wszystko w jego opowieściach istnieje właśnie po to, by zaprosić nas czytelników do odkrywania bogactwa i złożoności ludzkich doświadczeń ponad podziałami. Najważniejsze jest jednak, że robi to w sposób prosty, bez moralizowania – pozostawia nam wybór.
„Małżeństwo we troje” będzie fantastycznym wyborem dla każdego, kogo czeka dopiero pierwsze spotkanie z prozą Érica-Emmanuela Schmitta i znakomitą kontynuacją przygody dla wszystkich, którzy cenią jego twórczość.
Przyznam, że to właśnie to zamiłowanie do filozofii sprawia, że z taką przyjemnością sięgam po książki Schmitta. Jego utwory eksplorują tematy związane z wiarą, poszukiwaniem sensu i międzykulturowym dialogiem, ale także tematy związane z dyskusją tu i teraz. Kwestie duchowe, etyczne, moralne – to wszystko w jego opowieściach istnieje właśnie po to, by zaprosić nas czytelników do odkrywania bogactwa i złożoności ludzkich doświadczeń ponad podziałami. Najważniejsze jest jednak, że robi to w sposób prosty, bez moralizowania – pozostawia nam wybór.
„Małżeństwo we troje” będzie fantastycznym wyborem dla każdego, kogo czeka dopiero pierwsze spotkanie z prozą Érica-Emmanuela Schmitta i znakomitą kontynuacją przygody dla wszystkich, którzy cenią jego twórczość.
November 20, 2024
Здається я знайшла нового улюбленого автора для себе❤️
Усі новелли абсолютно не схожі одна на одну і по-своєму настільки цілісні і захопливі, що не відірватися. Єдиний мінус - в цій книзі лише 190 сторінок....
Усі новелли абсолютно не схожі одна на одну і по-своєму настільки цілісні і захопливі, що не відірватися. Єдиний мінус - в цій книзі лише 190 сторінок....
May 2, 2016
It's been a long time since I've read any of Schmitt's work, which back then I read in the German translation. But I do remember liking a lot of his books, especially Odette Toulemonde, so I had high hopes for this one.
Either my tastes have changed or this book is actually bad; either way I could not find a way into it.
From a book called "Invisible Love" I had expected subtlety. The stories in this collection are about as subtle as a slap in the face, which made me wonder if the author expected me as the reader to be a bit simple, so he had to spell everything out for me.
The first story, Two Gentlemen from Brussels, starts with the lovely idea that, in times when same-sex marriage was not possible, two men once got "married" behind the back pew during a heterosexual ceremony, and afterwards casually kept up with the couple who'd gotten officially married that day without them ever knowing. It's a nice idea that is ruined by the occasional throwaway comment that made me stop in my tracks (The two men neither hide nor flaunt their relationship, thus remain magically undetected their entire life, and while milestones in the gay rights movement that happen during their time are nice and all that, they're not really arsed with it. Who cares about the suffering of others! Not these two! Towards the end of the book an old lady decides that the goodlooking fella whose flat she inherited couldn't possibly have been in something so gross as a homosexual relationship. Because what a good short story needs is casual homophobia that serves no purpose.).
"The Dog" is a nice story about a man and his dog that I can't really fault. Extra star for that.
"Ménage à trois" is a story that lives from the mystery around the identity of the people involved. It is too long, and my knowledge of the actual people involved was insufficient, so my reaction after reading it was "...huh."
The best thing about "A Heart Under Ash" is the title.
The concept and setting are super exciting. This could've been a highly interesting study of grief and love and the highly complex and conflicting emotions that must come from knowing that possibly, your son's life was the price for your nephew's. It is ruined by the characters, who are nothing but caricatures (Thor is such a dick I thought he was on the spectrum; I don't know much about teenage boys anymore but I believe most of them are at least a tiny bit responsive? Magnus only thinks with his dick which is mentioned about three times too often and adds nothing to the story because he's a decent guy, and Katrin is like ... never around?!! Her son is deadly ill and she runs off to chair board meetings?!) and the plot, which reads like a bad Hollywood movie. I actually groaned once or twice with how clichéd it was.
"The Ghost Child" is a similar disappointment in that its idea is very exciting, but the execution is once again ... not my thing. It focusses on the realisation of what the couple have done, but then ends the story there. Once again, it could have explored the effect of a possibly wrong choice made on the relationship between two people who seemed to have everything, chronicling the eroding effect the regret must've had on their love. How did they get to the state they were in at the very beginning of the story? Why are they still together? How did they get from the Ghost Child to sitting next to each other on a bench, pretending the other one isn't there? Why is none of that covered?
I'm angry at this book because there was so much potential in those stories, and I wish something more had been done with them.
Either my tastes have changed or this book is actually bad; either way I could not find a way into it.
From a book called "Invisible Love" I had expected subtlety. The stories in this collection are about as subtle as a slap in the face, which made me wonder if the author expected me as the reader to be a bit simple, so he had to spell everything out for me.
The first story, Two Gentlemen from Brussels, starts with the lovely idea that, in times when same-sex marriage was not possible, two men once got "married" behind the back pew during a heterosexual ceremony, and afterwards casually kept up with the couple who'd gotten officially married that day without them ever knowing. It's a nice idea that is ruined by the occasional throwaway comment that made me stop in my tracks (The two men neither hide nor flaunt their relationship, thus remain magically undetected their entire life, and while milestones in the gay rights movement that happen during their time are nice and all that, they're not really arsed with it. Who cares about the suffering of others! Not these two! Towards the end of the book an old lady decides that the goodlooking fella whose flat she inherited couldn't possibly have been in something so gross as a homosexual relationship. Because what a good short story needs is casual homophobia that serves no purpose.).
"The Dog" is a nice story about a man and his dog that I can't really fault. Extra star for that.
"Ménage à trois" is a story that lives from the mystery around the identity of the people involved. It is too long, and my knowledge of the actual people involved was insufficient, so my reaction after reading it was "...huh."
The best thing about "A Heart Under Ash" is the title.
The concept and setting are super exciting. This could've been a highly interesting study of grief and love and the highly complex and conflicting emotions that must come from knowing that possibly, your son's life was the price for your nephew's. It is ruined by the characters, who are nothing but caricatures (Thor is such a dick I thought he was on the spectrum; I don't know much about teenage boys anymore but I believe most of them are at least a tiny bit responsive? Magnus only thinks with his dick which is mentioned about three times too often and adds nothing to the story because he's a decent guy, and Katrin is like ... never around?!! Her son is deadly ill and she runs off to chair board meetings?!) and the plot, which reads like a bad Hollywood movie. I actually groaned once or twice with how clichéd it was.
"The Ghost Child" is a similar disappointment in that its idea is very exciting, but the execution is once again ... not my thing. It focusses on the realisation of what the couple have done, but then ends the story there. Once again, it could have explored the effect of a possibly wrong choice made on the relationship between two people who seemed to have everything, chronicling the eroding effect the regret must've had on their love. How did they get to the state they were in at the very beginning of the story? Why are they still together? How did they get from the Ghost Child to sitting next to each other on a bench, pretending the other one isn't there? Why is none of that covered?
I'm angry at this book because there was so much potential in those stories, and I wish something more had been done with them.
November 11, 2021
Шепа истории за обичане: http://knigolandia.info/book-review/d...
Още с първия си разказ, на който е именуван сборникът, ме изненада – не очаквах от Шмит сюжет за двама мъже, които проектират собствената си любов през тази на двама съпрузи, част от чийто сватбен ден се оказват по съвпадение. Година след година двете двойки, различни във всичко, се движат по своите пътища, а досегът помежду им е деликатен и прикрит, като помощ от небето, каквато в крайна сметка винаги идва, поне в литературата. Следва “Кучето”, особена история за овълчаването на хората и за обичта към човека, което само едно куче може да дари с пълна отдаденост – едновременно с това е разказ за прошката към непростимото, за най-страшните времена и как се живее нормален живот след тях.
Издателство "Леге Артис"
http://knigolandia.info/book-review/d...
Още с първия си разказ, на който е именуван сборникът, ме изненада – не очаквах от Шмит сюжет за двама мъже, които проектират собствената си любов през тази на двама съпрузи, част от чийто сватбен ден се оказват по съвпадение. Година след година двете двойки, различни във всичко, се движат по своите пътища, а досегът помежду им е деликатен и прикрит, като помощ от небето, каквато в крайна сметка винаги идва, поне в литературата. Следва “Кучето”, особена история за овълчаването на хората и за обичта към човека, което само едно куче може да дари с пълна отдаденост – едновременно с това е разказ за прошката към непростимото, за най-страшните времена и как се живее нормален живот след тях.
Издателство "Леге Артис"
http://knigolandia.info/book-review/d...
October 6, 2017
مجموعه داستان «دو مرد از بروکسل» در سال 2012 نخستین بار منتشر شد. این اثر، مجموعهای از پنج داستان است که از رمز و راز احساسات ناگفتهای حرف میزند که غالبا هیچکس این احساسات را به زبان نمیآورد و این احساسات، هرچند مبهم، اما واقعی هستند.
در این مجموعه، پنج داستان دارد
:قسمتی از کتاب خاطرات امانوئل لویناس
نامه ساموئل:در آخر برایت یک خاطره تعریف میکنم.10سال پیش به طور اتفاقی در یک نمایشگاه اشیای قدیمی پتر را دیدم.همان پسر با دندانهای زیبا که در اردوگاه به او برخورد کرده بودم.او با آن دندانهای زیبایش ریش سفید محله شده بودبا یکدیگر به یک قهوه خانه پناه بردیم تا گپی بزنیم.استاد شیمی پایه گذار یک خانواده بزرگ آن روز خیلی عصبانی بودچون یکی از نوه هایش به او خبر داده بود که میخواست مبلغ مذهبی شود."فکرش را بکن!مبلغ مذهبی!ایا هنوز میتوانیم بعد از این همه رنجی که تحمل کردیم به اعتقادی افتخار کنیم؟"
"نمیدانم"
"من دیگر هیچ اعتقادی ندارم.دیگر هرگز اعتقادی پیدا نخواهم کرد"
اید اعتراف کنم که در اسارت اوایل دعا میخواندم.مثلا وقت پایین امدن از قطار.در زمانی که سربازان المانی ما را دسته بندی میکردند" "واقعا؟تو فکر میکنی که دیگران مردها زنها بچه ها که در اتاقهای گاز تلف شدند دعا نمیخواندند؟"
زمزمه کردم:"حق باتوست"
"پس وقتی که ما در استانه مرگ بودیم کجا بود؟"
سر آرگوس را در زیر میزمان نوازش میکردم.جرات نکردم به او بگویم ان را در نگاه یک سگ یافتم.
در این مجموعه، پنج داستان دارد
:قسمتی از کتاب خاطرات امانوئل لویناس
نامه ساموئل:در آخر برایت یک خاطره تعریف میکنم.10سال پیش به طور اتفاقی در یک نمایشگاه اشیای قدیمی پتر را دیدم.همان پسر با دندانهای زیبا که در اردوگاه به او برخورد کرده بودم.او با آن دندانهای زیبایش ریش سفید محله شده بودبا یکدیگر به یک قهوه خانه پناه بردیم تا گپی بزنیم.استاد شیمی پایه گذار یک خانواده بزرگ آن روز خیلی عصبانی بودچون یکی از نوه هایش به او خبر داده بود که میخواست مبلغ مذهبی شود."فکرش را بکن!مبلغ مذهبی!ایا هنوز میتوانیم بعد از این همه رنجی که تحمل کردیم به اعتقادی افتخار کنیم؟"
"نمیدانم"
"من دیگر هیچ اعتقادی ندارم.دیگر هرگز اعتقادی پیدا نخواهم کرد"
اید اعتراف کنم که در اسارت اوایل دعا میخواندم.مثلا وقت پایین امدن از قطار.در زمانی که سربازان المانی ما را دسته بندی میکردند" "واقعا؟تو فکر میکنی که دیگران مردها زنها بچه ها که در اتاقهای گاز تلف شدند دعا نمیخواندند؟"
زمزمه کردم:"حق باتوست"
"پس وقتی که ما در استانه مرگ بودیم کجا بود؟"
سر آرگوس را در زیر میزمان نوازش میکردم.جرات نکردم به او بگویم ان را در نگاه یک سگ یافتم.
August 4, 2024
دوباره به دوستانم فکر می کنم.چقدر خوب است که همواره خود را در برابر قولی که به دیگری داده ایم متعهد بدانیم.دوستی، کمک، مراقبت و حمایت.بدون محدودیت.این دو دوست که اجازه داشتند با هر که می خواستند باشند، نیازی نبود برای با هم بودن دیگری را در قفس بیندازند.
#عشق_نامرئی
#اریک_امانوئل_اشمیت
#ترجمه #آسیه_عزیزی
📝اینم یه کتاب دیگه از اشمیت عزیز😍که جدیدا بهش خیلی علاقه مند شدم.کتاب دارای چهار داستان است که اشمیت خودش در آخر کتاب هم میگه که این ماجراها رو به نوعی در زندگی واقعیش هم دیده و باهاشون برخورد داشته که البته ممکنه در چند داستان بهم مرتبط شده باشند و یه داستان کامل رو تشکیل بدهند.به نظر اشمیت ما دارای دونوع زندگی واقعی و خیالی هستیم که قطعا در مورد اشمیت، پشت همه ی داستان ها عشق وجود داره.تو این کتاب عشق به فرزند خیلی نمود داشت.داستان پیرمردی که با سختی هایی که داشته شور و شوق ادامه ی زندگی رو از یک حیوان یاد میگیره و با اون اُخت میشه، یا مادری که عشق به فرزندش رو بعد از مرگ اون یاد میگیره و یا زوج جوانی رو که به علت مشکل ژنیتیکی از بچه دار شدن منصرف می شوند و در آخر آیا همه ی این ها به میل و اراده انسان صورت میگیرد؟ انسان برای همچین کاری مختار است، اگر مختار است که اختیار زندگی فرد دیگری را به عهده بگیرد پس تحمل دیدن رنج ها ی فرزندش چه میشود
#عشق_نامرئی
#اریک_امانوئل_اشمیت
#ترجمه #آسیه_عزیزی
📝اینم یه کتاب دیگه از اشمیت عزیز😍که جدیدا بهش خیلی علاقه مند شدم.کتاب دارای چهار داستان است که اشمیت خودش در آخر کتاب هم میگه که این ماجراها رو به نوعی در زندگی واقعیش هم دیده و باهاشون برخورد داشته که البته ممکنه در چند داستان بهم مرتبط شده باشند و یه داستان کامل رو تشکیل بدهند.به نظر اشمیت ما دارای دونوع زندگی واقعی و خیالی هستیم که قطعا در مورد اشمیت، پشت همه ی داستان ها عشق وجود داره.تو این کتاب عشق به فرزند خیلی نمود داشت.داستان پیرمردی که با سختی هایی که داشته شور و شوق ادامه ی زندگی رو از یک حیوان یاد میگیره و با اون اُخت میشه، یا مادری که عشق به فرزندش رو بعد از مرگ اون یاد میگیره و یا زوج جوانی رو که به علت مشکل ژنیتیکی از بچه دار شدن منصرف می شوند و در آخر آیا همه ی این ها به میل و اراده انسان صورت میگیرد؟ انسان برای همچین کاری مختار است، اگر مختار است که اختیار زندگی فرد دیگری را به عهده بگیرد پس تحمل دیدن رنج ها ی فرزندش چه میشود
August 27, 2021
Це, мабуть, чи не перша збірка оповідань та новел яка припала мені до душі. Звісно, не всі із п’яти творів відгукнулися, але два з них так точно. Власне, Двоє добродіїв із Брюсселя та несподівано Босерон про те як собака повертає людину, зламану Аушвіцом, до людяності. "Після п’яти років війни Аргос примусив мене змінитися, вказавши орієнтир: справжній герой — це той, хто намагається залишитися людиною впродовж усього життя, нехай і всупереч іншим або ж самому собі."
Найбільшою насолодою в цій книжці став переклад Рябчія за який вручено Премію ім. Г. Сковороди. Смакувала кожним словом. Також, вперше зустрічаю, коли до збірки входить щоденник написання цих творів, де автор ділиться історіями та роздумами, які мучили його під час творчого процесу.
Найбільшою насолодою в цій книжці став переклад Рябчія за який вручено Премію ім. Г. Сковороди. Смакувала кожним словом. Також, вперше зустрічаю, коли до збірки входить щоденник написання цих творів, де автор ділиться історіями та роздумами, які мучили його під час творчого процесу.
March 27, 2018
Зазвичай, я дуже люблю передмови чи післямови авторів, коли нас пускають за лаштунки інтимного процесу написання книги. Але цього разу "Письменницький щоденник" Шмітта мені лише заважав і новели з хороших перейшли в ранг "середнячкових". Я не маю для цього логічного пояснення, просто щось в мові автора мене відвернуло, хоча гуманість його оповідань мені дуже імпонувала.
September 20, 2023
Малко е да кажа, че обожавам Шмит. Всяко едно негово произведение успява да ме изненада, успява да ме разчувства и да ме накара да вярвам в доброто, да вярвам в любовта (във всичките ѝ форми).. Толкова много емоции ме кара да изпитам, че накрая винаги оставам безмълвна и ми е трудно да се събера и въпреки това се чувствам цяла ❤️
February 26, 2018
واقعا هیچ نویسنده ای رو نمی شناسم که تقریبا تمام آثارش بتونه اینجور شگفت زده و مسحورم کنه.
زاویه ی نگاه خاص اشمیت، پرداخت ماهرانه و غافلگیری های قصه مثل همیشه لذت خواندن و به بهترین شکل برام رقم زد.
زاویه ی نگاه خاص اشمیت، پرداخت ماهرانه و غافلگیری های قصه مثل همیشه لذت خواندن و به بهترین شکل برام رقم زد.
October 26, 2019
داستان ها دوست داشتنی بودن اما نمی شد گفت پانچ لاین های قوی داشتن، به جز شاید داستان "زندگی سه نفره"
از اشمیت داستان های به مراتب بهتر هم خوندم
از اشمیت داستان های به مراتب بهتر هم خوندم
February 3, 2022
5 оповідань про почуття, переважно про любов.
Всі оповідання різні, але всі нанизані на людські почуття, які кожному з нас близькі. За це я люблю хорошу літературу. Смакувала кожною історією, а особливо тими, які збудовані на основі справжніх історій. Післямова автора не менш цікава за самі оповідання.
Найбільше сподобалося "Босерон" - про лікаря-самітника, єдиним близьким другом якого був пес Аргос. Прониклива історія.
Всі оповідання різні, але всі нанизані на людські почуття, які кожному з нас близькі. За це я люблю хорошу літературу. Смакувала кожною історією, а особливо тими, які збудовані на основі справжніх історій. Післямова автора не менш цікава за самі оповідання.
Найбільше сподобалося "Босерон" - про лікаря-самітника, єдиним близьким другом якого був пес Аргос. Прониклива історія.
August 10, 2016
O carte excepțională, din a cărei vrajă încă nu mă pot trezi. Nuvelele lui Eric-Emmanuel Schimtt m-au copleșit, m-au dus pe tărâmuri ale suferinței, durerii, spaimei, dar și ale iubirii...
Continuarea aici: http://thoughts-about-books.blogspot....
Continuarea aici: http://thoughts-about-books.blogspot....
June 18, 2017
Тези разкази все едно ги изядох. Сами се четат.
Истории с отправени послания, лишени от лицемерие.
Истории с отправени послания, лишени от лицемерие.
January 21, 2019
ایده و فضا ی داستان ها مناسب بود..داستان اول رو اما به نحو متفاوتی دوست داشتم.."از خاطرات امانوئل لویناس"که به نام "سگ"هم ترجمه شده.اخیرا فیلم فهرست شیندلر رو دیدم..و این داستان به زبان یکی از یهودی هایی بود که در اون فیلم هم به تصویر اومده بودن..و این شباهت جذاب بود..
January 11, 2022
Ця книга точно не з тих, що прочитав і забув. Принаймні, не після того, як ознайомитися з післямовою автора. Бо під час читання оповідань певні моменти я собі згладжувала, якщо вони випадали з загальних позитивних вражень. А автор наприкінці взяв - й акцентував якраз на тих подразниках, як на зло. От тепер пів дня сперечаюся з ним подумки про речі, до яких стосунку загалом не маю)) Також трохи здивували деякі по-голлівудськи сентиментальні моменти у такого feet on the ground автора. Бо справді, хіба в житті люди палко освічуватимуться в коханні на дні ущелини замість того, щоб по-людськи панікувати перед обличчям смерті)) Але це дрібниці. Загалом моє серце переповнене так само, як і розум. Адже у Шмітта поруч із звичними для високочолих французьких інтелектуалів темами, як-от класична музика і загалом життя причетного до високої культури прошарку суспільства, стільки несподіваної для популярного сучасного автора гуманності і людяності. У голові не вкладається, що він сучасник всіх цих ущипливих і епатажних уельбеків і бегбедерів. Він навіть сумнівається у правильності надання права аборту жінкам, вагітним дітьми з заздалегідь відомим невтішним діагнозом. Мабуть, його позиція не настільки, за сучасними мірками, крамольно однозначна, як я собі витлумачила. Але тяжко щось заперечити, коли його аргумент: якби мати Шопена була вагітна ним у наш час і дізналася про невиліковну хворобу, яку нині приписують композитору деякі дослідники, - "і тоді пані та пан Шопен відмовляться від маленького Фредеріка, а ми - людство - будемо позбавлені геніальної музики, що є незмінною окрасою самоти".
А як же ж я сміялася під час несподіваної розв'язки оповідання про композитора-невдаху, п'яничку і ледащо, який залишив удові тільки борги, лють і найгірші спогади про сімейне життя. Ну хто б здогадався, що це про... Ех, нехай краще його ідентичність вибухне для вас феєрверком, як це трапилося для мене.
Насамкінець прохання до видавчині цієї збірки: відредагуйте її нормально, бо довелося перечіпатися через ось такі речення: "вітер ганяє прочиненими вільно матляє дверима". І якщо у примітці надаєте інформацію про "особливо шановану ікону Честоховської Діви", то хоч загугліть правильну назву. Будь-хто в Західній Україні вас одразу виправить, що це ЧеНстоховська ікона. І що це за форма звертання для слова 'хрещена': "Через жар лави, хрещенО, тануть фірнові поля та крижані брили'. Надто багато таких ляпсусів, як для книжки на 190 сторінок.
А як же ж я сміялася під час несподіваної розв'язки оповідання про композитора-невдаху, п'яничку і ледащо, який залишив удові тільки борги, лють і найгірші спогади про сімейне життя. Ну хто б здогадався, що це про... Ех, нехай краще його ідентичність вибухне для вас феєрверком, як це трапилося для мене.
Насамкінець прохання до видавчині цієї збірки: відредагуйте її нормально, бо довелося перечіпатися через ось такі речення: "вітер ганяє прочиненими вільно матляє дверима". І якщо у примітці надаєте інформацію про "особливо шановану ікону Честоховської Діви", то хоч загугліть правильну назву. Будь-хто в Західній Україні вас одразу виправить, що це ЧеНстоховська ікона. І що це за форма звертання для слова 'хрещена': "Через жар лави, хрещенО, тануть фірнові поля та крижані брили'. Надто багато таких ляпсусів, як для книжки на 190 сторінок.
February 18, 2021
Шмітт мій улюблений оповідач. Наскільки багато роздумів про життя і символізму.
Оповідання його це щось неземне
А обкладинка класна, хай би як
Оповідання його це щось неземне
А обкладинка класна, хай би як
Read
August 18, 2014În seria de autor Eric-Emmanuel Schmitt de la Humanitas Fiction a apărut recent un nou volum, Cei doi domni din Bruxelles, un volum de cinci povestiri. Eric-Emmanuel Schmitt e un autor de succes la marele public, tradus în multe ţări, şi asta pentru că are abilitatea de a aborda teme de interes public, teme dificile pentru că ele privesc mentalităţile: nivelul de toleranţă, prejudecăţile, dinamica normelor sociale şi individuale. E vorba de homosexualitate (de căsătoria între homosexuali), de iubire şi de toate avatarurile ei, şi în genere de problemele pe care le întîmpină cuplul în (post)modernitate (ca, de pildă, renunţarea la sarcină atunci când fătul pare a avea o boală fatală).
Cele cinci nuvele sunt: Cei doi domni din Bruxelles, Câinele, Triunghi amoros, O inimă sub cenuşă şi Copilul-fantomă. Schmitt ştie să speculeze potenţialul lor scandalos, creând, de fiecare dată, o intrigă detectivistică şi reuşind să-l ţină pe cititor atent până la final. Iar la final, răsplata este că autorul ne livrează răspunsul la întrebările pe care ni le punem pe parcurs, ne oferă, aşadar, o cheie pentru enigma pe care a pus-o în pagină. Din acest punct de vedere, cititorul se va simţi, cu siguranţă, satisfăcut, chiar dacă există un risc al devoalării totale, şi acesta este caracterul demonstrativ. În orice caz, situaţiile imaginate sunt, în felul lor, ieşite din comun.
Modesta croitoreasă Geneviève (în povestirea Cei doi domni din Bruxelles) nu bănuieşte că viaţa ei obişnuită – în cartierul popular Marolles din Bruxelles – este urmărită pas cu pas de un cuplu de binefăcători misterioşi. Ei se numesc Jean Daemens, proprietarul unui magazin de bijuterii, şi iubitul său, Laurent Delphin, cuplu care, neputându-se căsători legal, asistă din umbră la căsătoria lui Geneviève cu mecanicul Edouard Grenier. În felul acesta, mariajul ei consfinţeşte şi căsătoria simbolică a cuplului de homosexuali, care-şi vor proiecta, de acum încolo, propria existenţă în existenţa modestei croitorese. Tribulaţiile prin care trece Geneviève – naşterea copiilor, înşelarea de către soţ, propriile sale aventuri amoroase etc. – vor fi trăite intens de cei doi binefăcători (care o ajută din umbră). Ultimul ei fiu, David, pare a fi, în mod simbolic, chiar copilul pe care şi l-ar fi dorit cuplul homosexual: „Sunt sigur că, dacă ai fi avut un fiu – îi spune Laurent lui Jean – ar fi semănat cu David”. Geneviève va afla, însă, despre „cei doi domni” la bătrâneţe, abia după moartea lor, când se va trezi moştenitoarea bogatului bijutier Jean Daemens, primind, în felul acesta, un soi de răsplată divină pentru soarta ei anodină şi chinuită. (continuarea cronicii: http://www.bookaholic.ro/cinci-nuvele...)
Cele cinci nuvele sunt: Cei doi domni din Bruxelles, Câinele, Triunghi amoros, O inimă sub cenuşă şi Copilul-fantomă. Schmitt ştie să speculeze potenţialul lor scandalos, creând, de fiecare dată, o intrigă detectivistică şi reuşind să-l ţină pe cititor atent până la final. Iar la final, răsplata este că autorul ne livrează răspunsul la întrebările pe care ni le punem pe parcurs, ne oferă, aşadar, o cheie pentru enigma pe care a pus-o în pagină. Din acest punct de vedere, cititorul se va simţi, cu siguranţă, satisfăcut, chiar dacă există un risc al devoalării totale, şi acesta este caracterul demonstrativ. În orice caz, situaţiile imaginate sunt, în felul lor, ieşite din comun.
Modesta croitoreasă Geneviève (în povestirea Cei doi domni din Bruxelles) nu bănuieşte că viaţa ei obişnuită – în cartierul popular Marolles din Bruxelles – este urmărită pas cu pas de un cuplu de binefăcători misterioşi. Ei se numesc Jean Daemens, proprietarul unui magazin de bijuterii, şi iubitul său, Laurent Delphin, cuplu care, neputându-se căsători legal, asistă din umbră la căsătoria lui Geneviève cu mecanicul Edouard Grenier. În felul acesta, mariajul ei consfinţeşte şi căsătoria simbolică a cuplului de homosexuali, care-şi vor proiecta, de acum încolo, propria existenţă în existenţa modestei croitorese. Tribulaţiile prin care trece Geneviève – naşterea copiilor, înşelarea de către soţ, propriile sale aventuri amoroase etc. – vor fi trăite intens de cei doi binefăcători (care o ajută din umbră). Ultimul ei fiu, David, pare a fi, în mod simbolic, chiar copilul pe care şi l-ar fi dorit cuplul homosexual: „Sunt sigur că, dacă ai fi avut un fiu – îi spune Laurent lui Jean – ar fi semănat cu David”. Geneviève va afla, însă, despre „cei doi domni” la bătrâneţe, abia după moartea lor, când se va trezi moştenitoarea bogatului bijutier Jean Daemens, primind, în felul acesta, un soi de răsplată divină pentru soarta ei anodină şi chinuită. (continuarea cronicii: http://www.bookaholic.ro/cinci-nuvele...)
July 16, 2020
A collection of very thoughtful and moving stories from this elegant writer.
June 8, 2020
همه ی داستانهای این کتاب منو شگفت زده کرد و هنوز هم پس از دو سال، تو ذهنم هستن و این تاثیر رو کمتر کتابی روی من گذاشته به ابن زیبایی.
July 31, 2023
5 nuvele care creioneaza o anumita situatie in prima faza, iar pe parcurs totul se schimba cu situatii neprevazute, interactiunea personajelor ia o alta turnura, altele (2 nuvele) iti schimba total perceptia chiar in ultimul cuvant sau in ultimele fraze. Recomand a se citit aceste nuvele pentru ca la finalul acestei carti simti ca ai facut cunostinta cu personaje interesante: exuberante, conflictuale, tolerante, resemnate, traumatizate, etc
September 12, 2013
Пет разказа са включени в този сборник, макар че според самия Шмит това не е сборник, защото “замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии”. Пет разказа, които са по-скоро малки повести, разгърнати мащабно, детайлно, с плътно описани характери, случки, животи…
Една жена на преклонна възраст получава мистериозно наследство, от двама господа, за които никога не е и чувала; почитан и уважаван доктор се самоубива след като кучето му е прегазено от камион, съпруг, който живее постоянно с мисълта и обожествяването на предишния мъж на жена си, който ще бъде признат години по-късно за велик композитор; майка, която в чувствата си е по-скоро майка на племенника си, отколкото на собствения си син…
Загадки, непризнати чувства и усещания, неочаквани финали, които поставят много човешки теми за разискване. И в крайна сметка както казва самият автор всички тези разкази говорят за любов – любов във всичките ù форми.
Трудно ми е да преценя, кой от тях най-много ми е харесал, но със сигурност последния е най-слаб.
Намирам за много хубава идеята в края на книгата да има бележки от автора, върху генезиса на самите разкази, откъде е тръгнала идеята за всеки един от тях и как е написан. Самите бележки са си един отделен разказ. Нещо подобно има и при Маркес в "Дванадесет странстващи разказа" само че при него са като предговор.
Книгата си заслужава, само пак ще отбележа редовната слабост на много от родните книгоиздатели - печатните грешки. Така беше и с "Приказка без край" на Енде и с много, много други напоследък, който често помрачават удоволствието от четенето поне при мен.
Една жена на преклонна възраст получава мистериозно наследство, от двама господа, за които никога не е и чувала; почитан и уважаван доктор се самоубива след като кучето му е прегазено от камион, съпруг, който живее постоянно с мисълта и обожествяването на предишния мъж на жена си, който ще бъде признат години по-късно за велик композитор; майка, която в чувствата си е по-скоро майка на племенника си, отколкото на собствения си син…
Загадки, непризнати чувства и усещания, неочаквани финали, които поставят много човешки теми за разискване. И в крайна сметка както казва самият автор всички тези разкази говорят за любов – любов във всичките ù форми.
Трудно ми е да преценя, кой от тях най-много ми е харесал, но със сигурност последния е най-слаб.
Намирам за много хубава идеята в края на книгата да има бележки от автора, върху генезиса на самите разкази, откъде е тръгнала идеята за всеки един от тях и как е написан. Самите бележки са си един отделен разказ. Нещо подобно има и при Маркес в "Дванадесет странстващи разказа" само че при него са като предговор.
Книгата си заслужава, само пак ще отбележа редовната слабост на много от родните книгоиздатели - печатните грешки. Така беше и с "Приказка без край" на Енде и с много, много други напоследък, който често помрачават удоволствието от четенето поне при мен.
Displaying 1 - 30 of 293 reviews