Приказки от Горната и Долната земя

by Изабела Шопова

„След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света."

Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ. След „На изток – в рая“, „На запад от рая“, „На юг от разума“, „Подир сянката на кондора“ и съвсем между другото, „Самоучител за преднамерено убийство на скуката“, Изабела ни предлага поредната си завладяваща сага – „Приказки от Горната и Долната земя“.

Този път Изабела Шопова описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия. Заедно с дъщеря си Бояна, която с любов нарича „подрастващото“ и „вечно гладното“, обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските ѝ църкви, Поднебесната империя – тук са Хонконг и комунистическия китайски „рай“, либералната Ниска земя, където майка и дъщеря правят безуспешен наркотичен опит. Десет години по-късно ги виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис. През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Маре… Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да ни разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.

Всичко това е написано с типичното неподражаемо чувство за хумор на Изабела, с езиковите ѝ и стилови инвенции, колоритните описания, невероятното богатство на речника. Минути на истинско удоволствие очакват читателите ѝ – и тези, които вече я познават и ценят, и тези, който за първи път ще посегнат към нейна книга.


Съдържание

Горната и долната махала на глобалното село
Приказки от Горната земя

До Русия и назад
Визи за Руската федерация
Когато тръгнеш за Итака - част първа
Когато тръгнеш за Итака - част втора
Москва
Лятна серенада за най-новата европейска столица
Поетичен портрет в проза на моя роден град
Една одисея през 2009-а

Поднебесната империя
Хонконг
Номерът на китайката
Гуанджоу
Пекин

Ниската земя, 2012
Амстердам - хипотетична приказка за непушачи
Айндховен - малка футуристична приказка
Малка диамантена приказка
Приказка за вода, вятър, лалета и велосипеди
Ледена приказка (или какво да не правим в Амстердам)

Постапокалиптична приказка - Чернобил, 2018
Зоната
Фактите
Радиационен фон
В сърцето на Зоната
Чернобил
АЕЦ "В. И. Ленин"
Припят
Червената гора
Колко засегната е България?
Атомната енергетика
Заключение - защо пътуваме дотук?

Приказки от Долния свят

Жежка коледна приказка - Аржентина 2015
Покоряването на Аржентина
Буенос Айрес
По улицита на Буенос Айрес
Лебеди и гларуси
И пак по улиците
Понеделник
Сан Телмо
Футболът
Тангото
Обратно в хотела
Аржентинска вечер с българската група

Новогодишна приказка от края на света - Ушуая, 2015

Островни приказки отзад напред

Южна приказка, 2016
Дъх на сяра в рая - Роторуа, 2015
Първо пътешествие в рая - Вануату и Нова Каледония, 2014
Нумеа
Остров Маре
Вануату

Бризбън
Нашествието на мравките, 2011
Уест Енд
Огнената река
Уроци по щастие

336 pages, меки корици

First published June 23, 2023

About the author

"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.

Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.

Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“

Reviews

[Irena Mitskovska · Rating 5 out of 5]

Не просто неуморен и любознателен пътешественик, Изабела Шопова е един от най - любимите ми сладкодумни разказвачи. В умерени дози има от всичко - и описания на забележителности, и рецепти, и любопитни факти, и смях, много смях и забавни случки! Увлекателно скитане по широкия свят с невероятно чувство за хумор!

[Mariana · Rating 4 out of 5]

Не, това не е пътепис описващ поредното ново пътешествие на авторката. Това е сборник от преживявания по време на пътувания между две точки на земното кълбо, малки ваканции или краткото време по пътя към големите приключения. Но това по никакъв начин не отнема удоволствието от съпреживяното между тези две корици.
Изабела Шопова не е просто разказвач на истории. За мен тя е много повече. Самата тя е приключение! Историите ѝ са толкова живи, толкова пъстри и вълнуващи, изпълнени с чувство за хумор и самоирония. Мисля, че дори разходка до кварталната градинка, разказана от Изабела Шопова, би била интересно четиво.

[Slavina Bahchevanova · Rating 2 out of 5]

Първите ми впечатления от автора и книгата, са че увлекателно разказват, интересни са и оригинални (на места се пресолява с хумора за моят вкус) С пътешественика-автор обаче няма да се разберем :) до стр.36 (до тук съм в момента) най-детайлно се запечатаха в мен 1 епизоди за хапвания, 2 за неизвървяното разстояние от 1км до детска мечта поради самопризната мързеливост, а пък в Московското метро нямало табели за подхлъзване?! Хюстън… хмм 😂

[Lora Angelova · Rating 3 out of 5]

Обичам книгите на Изабела Шопова, защото има неповторим стил и изказ. Увлекателен разказвач е и успява да те потопи в магията на пътешествията. Тази книга ми хареса, но някак беше хаотична на фона на предишните две нейни, които прочетох за Антрактида и Австралия. Оттук,оттам по-малко за различните дестинации, някак си не ми беше достатъчно да се насладя, както с предишните две книги. Интересна ми беше, но нещо не ми достигна през цялото време и някак незавършена ми остана.

[Ангѣлъ]

Ха! Много забавно-шеговит стил и може би интересна и увлекателна книга, но в момента не ми се четат такива неща.