What do you think?
Rate this book


312 pages, Paperback
First published September 1, 2000


Принципно когато станеш изпечен читател на един жанр можеш да разбереш дали една книга ще е добра от първите 50 страници. Е, за съжаление първите 50 страници на тази книга не ми вдъхнаха никакви надежди. Както и следващите 50, и по-следващите 50 и така до края. До последно се надявах да засека поне една компенсаторна линия, която да оправдае предварителните ми положителни нагласи, но уви, така и не се сблъсках с нея. Но всичко по реда си.
Първо: ЗАГЛАВИЕТО
С една дума - изтъркано. С повече - блудкаво и изтъркано... точно каквото трябва да е бъде заглавието на един треторазряден любовен роман от 90-те. От онези дето не бяха дебели повече от кутре и майките ни четяха по 3 за час. След като прочетох романа обаче се оказа, че пасва идеално на цялостната история и идея на авторката.
Второ: ГЕРОИТЕ
С една дума - плитки. С повече - безхарактерни, лишени от съдържание и индвидуалност, с никакво развитие в стечение на историята, не те грабват по никакъв начин... абе мисля, че разбрахте какво се опитвам да кажа. Главната ге��оиня е някаква хаотична, объркана, твърдоглава и с нереалистична представа за себе си и своята важност особа, която едвам изтраях до края на книгата. Типичната противно наивна и мелодраматична девойка, която си въобразява, че може всичко сама и е всемогъща и неуязвима и която постоянно не навира в тъпи ситуации. Главния герой ако не споменаваха от време на време, че е мускулест щях да взема за гей. Извинявам се много, но познавам много мъже и, вярвайте ми, никой не се впуска в такива безкрайни, сърцераздирателни и изпълнени с (излишно) много прилагателни вътрешни монолози за неизчерпаемия (иди разбери) списък от добродетели на дамата, която в крайна сметка просто искат да опънат. И някъде 10 минути след като все пак са го направили получават невероятното просветление с висше, че я обичат. Зле!
Трето: ИСТОРИЯТА
С една дума - скучна. С повече - щеше ми се да можех да ви излъжа и да ви кажа нещо хубаво поне за този елемент от цялостната картинка, но... Прощавайте, не мога да си обърна езика и да кажа, че тръпнех от любопитство какво ще стане по нататък. Може и добре да е било замислено като идейка, но е толкова зле изпълнено на практика, че чак ми става мъчно. Никаква мистерия, никаква интрига, никаква динамика в събитията. Като цяло цареше статика. Мъртвило. Плот туиста в отношенията между героите беше толкова тъп, че чак ме досмеша. Абсурден, нелогичен. Буквално все едно да да си купиш банан, да го обелиш, а от вътре да ти излезе жираф. Кулминацията на историята пък беше още по-тъпа. Мразя да боравя с епитети, но няма друга по-подходяща дума за случая. На епилога вече се благодарях на Бога, че приключва и едвам се сдържах да не повърна лекичко в устата си от безкрайната сладникавост интегрирана в редовете.
Четвърто: ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА
С една дума - плачевни. С повече - повтаряемост на словосъчетания, прекалено дълги изречения, прекалено много прилагателни. Тук обаче е момента да кажа, че проблема не е в превода. Напротив. С толкова лош първоначален материал съм направо възхитена от способността на преводача да запази сила на духа и да не вдигне ръце от тая книга. Превода е повече от добър. Проблема е в самия автор. За което преводача няма никаква вина. Той е невинен вестител, който най-вероятно ще пострада неволно в цялата ситуация. Та, след като се уточнихме, че свалям шапка на преводача, нека конкретизирам и да кажа, че проблема ми е с автора. Който по моето скромно мнение просто не става.
В ОБОБЩЕНИЕ
Щях много да съжалявам, че съм си дала парите за тази книга ако не беше милото отношение на хората на щанда на Ибис. Това е единственото нещо, което за мен спасява цялото катастрофално преживяване по четенето на това нещо, което си е чиста проба разхищение на хартия. И то на не малко хартия! Цели 310 страници! Боже, как съм издържала до края и аз не знам...
P.S. Тази книга, заедно със новелата към Войните на Посейдон на Тиара Букс влизат в черния списък с книги, които не бих препоръчала дори на враговете си.