TL;DR резюме: Много сладък романс залагащ на формулата „от съквартиранти към приятели към любовници“.
Романс: ❤️ ❤️ ❤️ ❤️ ❤️
Пиперливост (да, имам предвид кекс): 🌶 🌶 🌶
Корица: 12/10, разбира се.
За тези, които си падат по книжна логорея:
Кой е любимият ви романтичен сюжет? От врагове до любовници? От приятели до влюбени? Втори шанс?
Обичам романсите и романтичната литература и определено се радвам на разцвета, който изживяват в последните години. Огромен жанр, който постоянно (пре)открива нови поджанрове – колкото и да не допада на снобите и по-консервативните читатели, от редиците на young adult и романтичната литература (и хибридите от двете) най-често са феномените произлизат феномените, които пренаписват правилата на играта, задават тенденции и оформят книжния пазар в книжарниците.
Това е прекрасно за читателите, но признавам си, понякога трудно за редакторите. През последната година изчетох доста романси – както такива издадени от колеги, така и в процеса на проучване. 👀 Някои от тях ме накараха да пусна някоя и друга сълза, с други се смях, имаше такива, на които и една звезда им е много, и такива, заради които исках да си издера очите (една с креативна употреба на коледни лампички се откроява тук…).
Обаче.
Всичко си струва, когато попаднеш на книга като „Съквартиранти по любов“. Признавам си, че я подцених в началото – поредната книга за съквартиранти, които се влюбват, чели сме такива. Да, ама не. Точно такава поне аз не бях чела.
Сейди Грийн е примерна корпоративна служителка. Доброволно работи от сутрин до вечер, както и през уикендите. Никога не повишава тон и винаги се старае да не изглежда твърде емоционална. Освен това прави убийствени електронни таблици. Всички показатели сочат, че ще получи заслуженото повишение и ще сбъдне мечтата на всеки американски милениал – да изплати студентските си заеми. Когато позицията получава бъдещият зет на шефа – младеж без никакъв опит, Сейди дава воля на огнения си характер и мигновено се оказва безработна и в търсене на нова квартира.
Когато по-късно същата вечер с приятелите ѝ давят мъката с няколко коктейла повече от разумното, Сейди обърква приложението за срещи с такова за намиране на съквартирант. И така се оказва на среща с Джак.
Сейди е герой, към когото моментално се привързваш. За разлика от героините на романтичните романи, тя не е неуверена патка, която припада при всяка житейска несгода и чака някой да дойде да ѝ оправи живота (и нея). Сейди е умна, смела, устата и готова да рискува, за да последва единствената си мечта – да изгради устойчив бизнес с цветя. Иронично за човек без корени, живеещ в най-големия мегаполис в света, но Сейди се чувства най-добре в градината и сред цветята. Те са нейното бягство, нейната страст. Но всичко това е фасада, зад която се крие наранено сърце и човек, който не вярва, че заслужава нещата, които е постигнал.
Джак е коренно различен от Сейди. Той е тих, спокоен и явно предпочита видео игри и филмови маратони пред общуване с хора. Джак притежава жилището мечта за всеки нюйоркчанин и си търси съквартирант. Най-хубавото е, че наемът е нищожен и ще позволи на Сейди да послуша сърцето си и да инвестира в мечтата си за собствен бизнес с цветя.
Кой обаче всъщност е Джак и защо с години е отбягвал близки отношения с хора? Могат ли изобщо две пълни противоположности да съжителстват заедно? И най-вече възможно ли е да останат само съквартиранти, когато помежду им разцъфва не само приятелство, но и неудържимо привличане?
Образът на Джак попада в категорията „too good to be true”, макар че авторката казва, че е базиран на съпруга ѝ (блазя ѝ, ако е вярно). Той също си има травми и блокажи. Мъката по родителите, които е загубил млад, го е парализирала в социално отношение и го е превърнала в странен самотник, който отчаяно се нуждае от приятели.
Противоположностите се привличат и приятелството, което разцъфва между двама им е изпълнено с подкрепа и хумор. Обаче… в един момент става прекалено важно и за двама им. И идва следващата житейска дилема – рискуваш ли приятелство като това, за нещо, което може да се окаже голямата любов. А може и да не се, и да развали всичко.
Романтичната връзка между двамата се разгръща бааааааааааавно. До степен, в която читателят е готов да ги заключи в някоя спалня и да ги държи там, докато най-после преодолеят задръжките и притесненията си и направят това, което всички чакаме 250 страници и което бозайниците правят по Дискавъри.
Това стана много дълго, затова ще приключа тук с важната информация, че книгата е преведена от безупречната Ирина Димитрова, редактирана от Русанка Одринска, оформена от Надя Тошева и с корица от Фиделия Косева.
Цветя на промоция има всеки петък в Lidl.