Ако и останалите му книги са подобни на тази Джейм Смит вероятно ще се превърне в един от любимите ми автори.
Discipleship in the Present Tense е сборник от кратки есета, писма и интервюта на най-различни теми - образование, литература, изкуство, политика и църква. Написани са достъпно и съвсем разбираемо като в същото време езикът е доста красив и богат (без да е помпозен), а мисълта дълбока. Всъщност в доста от тях се крие повече отколкото изглед на пръв поглед (прочит). Лично за с огромно удоволствие прочетох анализът на книгата "To change the world" на Джеймс Хънър - симпатизиращ и в същото време критичен - и (с още по-голямо удоволствие) много по-острата реакция на Дон Карсън и на Брет МакКракън.
Докато чете човек трудно може да предположи, че авторът е философ - в това, което казва няма нищо отнесено, странно или неразбираемо. Точно обратното, често простичко и съвсем ясно той говори за съвсем реални въпроси - при това съвсем земно (виж напр. писмата му към младите родители и хвалебния църковен тим). Още по-малко пък човек може да предположи, че Джеймс Смит е професор специализирал континентална, съвременна френска философия - вкл. деконструкционизъм. Посланието му е откровено (и ясно) християнско, което е чудесен нагледен пример как постмодерната нагласа (Смит е открито постмодерен, макар че точно в тази книга това не е толкова лесно да се улови)и християнския светоглед по никакъв начин не са изключващи се понятия.
Единственият недостатък на книгата за българският читател е нейната ясно американска (или най-малкото северноамериканска) ситуираност. Липсата на познания за американския пейзаж може да направи четенето от скучно до почти напълно безсмислено.