What do you think?
Rate this book
Приказка за магьосници, физици и дракон
Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се консумира с много хумор. Точно такова пиршество ви очаква и в Света на дракона, където всички благоденстват под мъдрото управление на Шефа и само за разнообразие си спретват по някой бунт, за да не губят революционна форма.
Основно занимание на магьосниците в Света на дракона е да се притесняват за разходите около отглеждането на държавния дракон (и за това, че съсипва рододендроните), а техните колеги - многознайковците от Клуба на физиците и астрономите, са впрегнати в адски важната задача да открият как многообичаният престолонаследник Балтазар да се сдобие с какви да е магични сили. Срещу тях работи сопнатата вещица Интуиция, а важна роля имат един слабопаметен сфинкс, съседката Станка, видна специалистка по сапунките, цял куп богове от различни митологии, един верен стражник и неизбежния набор враждебни роднини, суетна ламя, влюбчив змей и принцове, няколко броя – въобще всичко, нужно за една забавна литературна бъркотия.
Основно занимание на магьосниците в Света на дракона е да се притесняват за разходите около отглеждането на държавния дракон (и за това, че съсипва рододендроните), а техните колеги - многознайковците от Клуба на физиците и астрономите, са впрегнати в адски важната задача да открият как многообичаният престолонаследник Балтазар да се сдобие с какви да е магични сили. Срещу тях работи сопнатата вещица Интуиция, а важна роля имат един слабопаметен сфинкс, съседката Станка, видна специалистка по сапунките, цял куп богове от различни митологии, един верен стражник и неизбежния набор враждебни роднини, суетна ламя, влюбчив змей и принцове, няколко броя – въобще всичко, нужно за една забавна литературна бъркотия.
272 pages, Paperback
First published December 1, 2013
3 people are currently reading
130 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
June 1, 2020
ВНИМАНИЕ!!! Само днеска! Само тука!
Koга последно наградихте детко? Вашия вътре? Със смях, подхилкване, усмивки?
Май... не много скоро, а? Подхилкването и усмивките дали не се позадушиха в маската?
Е, днес... фърлете маската! И изригнете! (В смях.)
Ако сте позабравили как става – Геновева да ви е на помощ. В новото издание! С новата корица!!С новата редакция!!! (С туй последното ви подбудалвкам. Ама за една усмивка сичко праим... :)
Само днеска! Само тука!! Само... не отвиквайте да се усмихвате.
ВНИМАНИЕ! (Слушайте сега, това е друго.) Ако си поръчате „Приказката“ на хартия през Човешката библиотека, я получавате с 15% отстъпка от коричната цена – а още 15% отиват директно при авторката. Така правим хонорара ѝ по-справедлив; празниците ни – по-пълни. :)
Та така, де... не пропускайте. Геновева Детелинова е национално съкровище – растящо.
(Ей, вие там! Още ли се мръщите? Ма недейте, бре! Или, хубаво, мръщете се. Я опитайте да сте намръщени, докато четете що конкурси прави тя... ;)
П.П. Да си отбележа фундаменталното крит-аналитично литературоведско откритие: Авторката е духовна наследничка на един нашенски разсмивач: Иван Мариновски. И особено на неговия риж „Руфо“. Гев, разкрихме те! :D
Koга последно наградихте детко? Вашия вътре? Със смях, подхилкване, усмивки?
Май... не много скоро, а? Подхилкването и усмивките дали не се позадушиха в маската?
Е, днес... фърлете маската! И изригнете! (В смях.)
Ако сте позабравили как става – Геновева да ви е на помощ. В новото издание! С новата корица!!
Само днеска! Само тука!! Само... не отвиквайте да се усмихвате.
ВНИМАНИЕ! (Слушайте сега, това е друго.) Ако си поръчате „Приказката“ на хартия през Човешката библиотека, я получавате с 15% отстъпка от коричната цена – а още 15% отиват директно при авторката. Така правим хонорара ѝ по-справедлив; празниците ни – по-пълни. :)
Та така, де... не пропускайте. Геновева Детелинова е национално съкровище – растящо.
(Ей, вие там! Още ли се мръщите? Ма недейте, бре! Или, хубаво, мръщете се. Я опитайте да сте намръщени, докато четете що конкурси прави тя... ;)
П.П. Да си отбележа фундаменталното крит-аналитично литературоведско откритие: Авторката е духовна наследничка на един нашенски разсмивач: Иван Мариновски. И особено на неговия риж „Руфо“. Гев, разкрихме те! :D
December 29, 2016
Забавното фентъзи е жанр, разделящ фендъма от десетилетия по-ефективно от брадат чичка с крива гьостерица, клечащ пред мръсен гьол някъде в Средния изток. Според едните това е извратена абоминация, помагаща на разни средно бездарни индивиди да компенсират неспособността си да създадат сериозен сюжет, и вместо това списващи пасквили, с които да свалят разни лесно впечатляващи се библиотекарки от тип Американски пай. Но според вторите, по-умните, по-красивите, по-очарователните във всяко едно отношение (познайте аз сред кои съм)– комедийното, саркастичното, хилещото, ебаващото, подбиващото и откаченяшкото фентъзи е най-доброто, което може да се пръкне от един гениален мозък. Да, защото усмивката до уши често е единственото, което прави разликата между девствен до гроб нърд с компютър вместо мозък, и изключително забавен тип, чиито физически качества придобиват точно нулево значение в очите на истинската жена, след като същият успее да я накара леко да се напишка от смях. Съвсем лекичко, разбира се. Можете да ползвате тази вселенска мъдрост както пожелаете, съвсем безплатно от коша с умностите за приятели.
За короната на български Пратчет в сърцето ми безапелационно, или поне с достатъчно количество добре премерени удари по нахалните тикви на конкуренцията, се извисява Калоян Захариев, но Геновева Детелинова спокойно може да се настани на феминистично равнопоставено кресло на кралица току до него, и съвсем мъничко по-високо. Щото сме жени, що. И ако си търсите страхотна история, в която няма размотавания, излишества и клиширани глупости – то безумната комбинация между магьосници, физици, дракон, и ако може да добавя – някоя и друга чаша портоколав сок, е точно вашето нещо, бира, билет за страната Нахиландия, където най-голямата опастност е лекичко да отпуснеш задържащия отходни течности и твърдости механизъм, поради задавящите вълни смях. Въобще пригответе си чувството за хумор и се отпуснете за едно шеметно пътуване между измеренията.
За кого да ви разкажа – за изключително симпатичния гей-адвокат-акула, или еднокраката бюрократична вещица, или доста симпатичния отнемател на остри предмети тип картофобелачки, и самите влюбени до уши в него ползвателки на картофобелачките? Защото до Елизабет, организираща си самопреврати от време на време, обожаващия сапунени сериали сфинкс и физика-крадец с маскирани в меки чорапки ръчички все ще стигнете. Няма да подминете и полу-голите хора на красиви вещоря (как ли пък не), изключително фотогеничния със всичките си глави змей – левент, и неговата класическа тъща, дето със всякакви змии и гущери се е справяла, та с един зет като мед ли няма. А ако всичко това са само мъничка част от второстепенните мутри, представете си какви образи ви очакват в основните виновници за бъркотията по иноземски.
С изключително премерено чувство за хумор и невероятно усещане за идеалното количество думи не можете да сбъркате. Приказката… е доста пиперлива и саркастична история носеща настроение като от ранния Пратчет – защото знам, че по-късните му неща са по-тъмни. Тук вълната на задоволство и лекият емоционален бриз, освежаващ деня ви са гарантирани като торби с фалшиви бюлетини на избори. Но фалшивост няма, нито прозаичност или позьорство, и то няма как и да има, в история в която намират своето идеално място и суетен дракон, и готин бебо-престолонаследник, и доста симпатичен за управление магически народ, органзиращ си безкръвни публични екзекуции без труп на равни интервали от време за поддържане на обществения дух. Мисля, че мернах и един гигантски вариант на Кличко, който си пада малко бог на едно подозрително напомнящо на собственото ни общество, дето обаче като се събере по малко съмнителен откъм мекост на китките начин с Дионисий, ще се оправи. Ей такива са от началото до края, как не сте заровили кикотещи носове в книжката още – не знам, направо не знам.
За короната на български Пратчет в сърцето ми безапелационно, или поне с достатъчно количество добре премерени удари по нахалните тикви на конкуренцията, се извисява Калоян Захариев, но Геновева Детелинова спокойно може да се настани на феминистично равнопоставено кресло на кралица току до него, и съвсем мъничко по-високо. Щото сме жени, що. И ако си търсите страхотна история, в която няма размотавания, излишества и клиширани глупости – то безумната комбинация между магьосници, физици, дракон, и ако може да добавя – някоя и друга чаша портоколав сок, е точно вашето нещо, бира, билет за страната Нахиландия, където най-голямата опастност е лекичко да отпуснеш задържащия отходни течности и твърдости механизъм, поради задавящите вълни смях. Въобще пригответе си чувството за хумор и се отпуснете за едно шеметно пътуване между измеренията.
За кого да ви разкажа – за изключително симпатичния гей-адвокат-акула, или еднокраката бюрократична вещица, или доста симпатичния отнемател на остри предмети тип картофобелачки, и самите влюбени до уши в него ползвателки на картофобелачките? Защото до Елизабет, организираща си самопреврати от време на време, обожаващия сапунени сериали сфинкс и физика-крадец с маскирани в меки чорапки ръчички все ще стигнете. Няма да подминете и полу-голите хора на красиви вещоря (как ли пък не), изключително фотогеничния със всичките си глави змей – левент, и неговата класическа тъща, дето със всякакви змии и гущери се е справяла, та с един зет като мед ли няма. А ако всичко това са само мъничка част от второстепенните мутри, представете си какви образи ви очакват в основните виновници за бъркотията по иноземски.
С изключително премерено чувство за хумор и невероятно усещане за идеалното количество думи не можете да сбъркате. Приказката… е доста пиперлива и саркастична история носеща настроение като от ранния Пратчет – защото знам, че по-късните му неща са по-тъмни. Тук вълната на задоволство и лекият емоционален бриз, освежаващ деня ви са гарантирани като торби с фалшиви бюлетини на избори. Но фалшивост няма, нито прозаичност или позьорство, и то няма как и да има, в история в която намират своето идеално място и суетен дракон, и готин бебо-престолонаследник, и доста симпатичен за управление магически народ, органзиращ си безкръвни публични екзекуции без труп на равни интервали от време за поддържане на обществения дух. Мисля, че мернах и един гигантски вариант на Кличко, който си пада малко бог на едно подозрително напомнящо на собственото ни общество, дето обаче като се събере по малко съмнителен откъм мекост на китките начин с Дионисий, ще се оправи. Ей такива са от началото до края, как не сте заровили кикотещи носове в книжката още – не знам, направо не знам.
August 1, 2019
Смел опит в комичното фентъзи - вероятно най-трудният жанр, в който жанров писател може да се впусне... Много са труден баланса и хармонията, които трябва да постигнат двата жанра!
Оприличаването с Пратчет е доста пресилено - бъзика със съвременни теми е много по-спорадичен, а и има сериозна част, която се развива в наше/бъдеще време. По-скоро ми се вижда на амалгама от много по-класна версия на "Меч, мощ и магия", и роман от серията за Лендовър, която Тери Брукс би написал като тийнейджър.
За разнообразие, хуморът беше приятен, макар че е прекалено застъпен, за сметка на всичко останало...
Имам предвид, че структура в самото произведение почти отсъства. Редуват се относително кратки сцени в различните сюжетни линии, които карат читателя, особено в началото, да изпада в недоумение и да се чувства объркан насред хаоса от герои и случки. Някъде до средата на романа имах само бегло подозрение кой е основният конфликт. Доста от сюжетните линии изглеждат пляснати, защото са яки хрумки, а не за да допълнят към сюжета. Биха могли да се стилизират, а разширените им версии да са добавъчни разкази в края на книгата (примерно), защото повечето от тях наистина си струват да бъдат прочетени (тази за Владко и Юджийн ми стана любима).
Откъм персонажи, малко не достигна на Владимир да е пълнокръвен - малко въз-стандартен ми дойде за ролята си. За сметка на това, Кольо и Юджийн (и Змея, горе-долу), ме израдваха сериозно.
Геновева има редкия талант да пише добри и живи диалози - комплименти, за което!
Убеден съм, че слеващи опит на авторката в същия под-жанр ще е много по-добър, и се надявам да прочета такъв. Защо не и да е продължение?
В заключение, в малката ми лична класация за родни произведения в забвано-фентъзийния жанр, приказката се нарежда на второ място след двете книжки на Илко Германов (ще има ли следваща???), редом до Индор. Ще очаквам следващата книга на Детелина, в какъвто и да е жанр, а междувременно ще се запозная и с по-кратките такива, публикувани в няколко родни сборника.
Оприличаването с Пратчет е доста пресилено - бъзика със съвременни теми е много по-спорадичен, а и има сериозна част, която се развива в наше/бъдеще време. По-скоро ми се вижда на амалгама от много по-класна версия на "Меч, мощ и магия", и роман от серията за Лендовър, която Тери Брукс би написал като тийнейджър.
За разнообразие, хуморът беше приятен, макар че е прекалено застъпен, за сметка на всичко останало...
Имам предвид, че структура в самото произведение почти отсъства. Редуват се относително кратки сцени в различните сюжетни линии, които карат читателя, особено в началото, да изпада в недоумение и да се чувства объркан насред хаоса от герои и случки. Някъде до средата на романа имах само бегло подозрение кой е основният конфликт. Доста от сюжетните линии изглеждат пляснати, защото са яки хрумки, а не за да допълнят към сюжета. Биха могли да се стилизират, а разширените им версии да са добавъчни разкази в края на книгата (примерно), защото повечето от тях наистина си струват да бъдат прочетени (тази за Владко и Юджийн ми стана любима).
Откъм персонажи, малко не достигна на Владимир да е пълнокръвен - малко въз-стандартен ми дойде за ролята си. За сметка на това, Кольо и Юджийн (и Змея, горе-долу), ме израдваха сериозно.
Геновева има редкия талант да пише добри и живи диалози - комплименти, за което!
Убеден съм, че слеващи опит на авторката в същия под-жанр ще е много по-добър, и се надявам да прочета такъв. Защо не и да е продължение?
В заключение, в малката ми лична класация за родни произведения в забвано-фентъзийния жанр, приказката се нарежда на второ място след двете книжки на Илко Германов (ще има ли следваща???), редом до Индор. Ще очаквам следващата книга на Детелина, в какъвто и да е жанр, а междувременно ще се запозная и с по-кратките такива, публикувани в няколко родни сборника.
May 7, 2020
По случай излизането на новичкото е-издание, на което ме поканиха да напиша предговор, си препрочетох книгата, похилих се едно хубаво... и родих ей това:
~
Писането на хумористично фентъзи е хлъзгава материя. Засилиш ли читателя по пързалката на развинтеното въображение, заплашваш да го блъснеш челно в стената на нелепиците. А прекалиш ли с опитите за оригиналничене (както аз по-горе), рискуваш да ти тегли една и да иде да чете фалшиви новини във Фейсбук. Там поне не го давят в метафори.
В своята „Приказка за магьосници, физици и дракон“ Геновева Детелинова е открила идеалния баланс. Случките и героите (и метафорите!) са точно толкова шантави и неочаквани, че да ви взривят от смях в трамвая и да си спечелите начумерена ��римаса от бабката, над чиято седалка сте се надвесили. Та как бихте могли да се сдържите при предположението на героя, че паролата е „риба ъглошлайф“?
Нима е възможно да не се влюбите в свят, където „Нескуик“ се смята за коктейлен деликатес, а нощните лампи се захранват с колела за хамстери? Да не споменаваме склонността на Шефа редовно и активно да участва в собственото си детрониране и дори екзекуция – в името на обществения интерес.
Освен чудати привички Светът на дракона предлага и колоритни образи: най-големият злодей е еднокрака леля-бюрократка, най-могъщият индивид (известен и като Бог) се оказва простосмъртен полуарменец, зодия Козирог, а престолонаследникът е потресаващо сладко бебе, пред което дори Злата вещица изпада в умиление… и което инатливо отказва да прояви магическата си дарба.
Естествено, хората далеч не са нито най-интригуващите, нито най-забавните герои. Любителите на люспести влечуги ще се възторгнат от наличието на дракон, триглава ламя и змей с хидренско родословие, а феновете на каменни скулптури ще срещнат Страховития склерозирал сфинкс със слабост към сапунките.
И накрая, няма как да не дам на „Приказката“ отлична оценка и по скалата „приказност“ – защото успява да (пре)използва и прекатури редица изтъркани мотиви, като откриването на притежателя по обувките му, приспиването посредством убождане от вретено, отвличането на безпомощни девойки от змейове… и още, и още. Като едно непорастващо хлапе с неутолим апетит за подлютени приказни тропи, след изчитане на тази книга се чувствам приятно заситена. А като начинаещо писателче с мераци да се развива в същия жанр – едновременно предизвикана, надъхана… и здравата стресната, че няма начин да прескоча подобна висока летва. Читателката в мен обаче е най-гръмогласна, и откакто е прочела последната страница, не спира да скандира „Ис-ка-ме о-ще! Ис-ка-ме о-ще!“.
Четете сега и вие, и дайте после да си направим агитка! Ако сме достатъчно много и достатъчно шумни, току-виж Геновева ни чуе чак в Глазгоу и седне най-накрая да пише продължение…
~
Ако още не съм ви убедила: ето ви откъсчета, след които ще ви събират от пода от смях. Да не кажете, че не съм ви предупредила.
~
Писането на хумористично фентъзи е хлъзгава материя. Засилиш ли читателя по пързалката на развинтеното въображение, заплашваш да го блъснеш челно в стената на нелепиците. А прекалиш ли с опитите за оригиналничене (както аз по-горе), рискуваш да ти тегли една и да иде да чете фалшиви новини във Фейсбук. Там поне не го давят в метафори.
В своята „Приказка за магьосници, физици и дракон“ Геновева Детелинова е открила идеалния баланс. Случките и героите (и метафорите!) са точно толкова шантави и неочаквани, че да ви взривят от смях в трамвая и да си спечелите начумерена ��римаса от бабката, над чиято седалка сте се надвесили. Та как бихте могли да се сдържите при предположението на героя, че паролата е „риба ъглошлайф“?
Нима е възможно да не се влюбите в свят, където „Нескуик“ се смята за коктейлен деликатес, а нощните лампи се захранват с колела за хамстери? Да не споменаваме склонността на Шефа редовно и активно да участва в собственото си детрониране и дори екзекуция – в името на обществения интерес.
Освен чудати привички Светът на дракона предлага и колоритни образи: най-големият злодей е еднокрака леля-бюрократка, най-могъщият индивид (известен и като Бог) се оказва простосмъртен полуарменец, зодия Козирог, а престолонаследникът е потресаващо сладко бебе, пред което дори Злата вещица изпада в умиление… и което инатливо отказва да прояви магическата си дарба.
Естествено, хората далеч не са нито най-интригуващите, нито най-забавните герои. Любителите на люспести влечуги ще се възторгнат от наличието на дракон, триглава ламя и змей с хидренско родословие, а феновете на каменни скулптури ще срещнат Страховития склерозирал сфинкс със слабост към сапунките.
И накрая, няма как да не дам на „Приказката“ отлична оценка и по скалата „приказност“ – защото успява да (пре)използва и прекатури редица изтъркани мотиви, като откриването на притежателя по обувките му, приспиването посредством убождане от вретено, отвличането на безпомощни девойки от змейове… и още, и още. Като едно непорастващо хлапе с неутолим апетит за подлютени приказни тропи, след изчитане на тази книга се чувствам приятно заситена. А като начинаещо писателче с мераци да се развива в същия жанр – едновременно предизвикана, надъхана… и здравата стресната, че няма начин да прескоча подобна висока летва. Читателката в мен обаче е най-гръмогласна, и откакто е прочела последната страница, не спира да скандира „Ис-ка-ме о-ще! Ис-ка-ме о-ще!“.
Четете сега и вие, и дайте после да си направим агитка! Ако сме достатъчно много и достатъчно шумни, току-виж Геновева ни чуе чак в Глазгоу и седне най-накрая да пише продължение…
~
Ако още не съм ви убедила: ето ви откъсчета, след които ще ви събират от пода от смях. Да не кажете, че не съм ви предупредила.
January 2, 2014
За всяка книга си има правилни читатели, и, поне що се отнася до "Приказка за магьосници, физици и дракон", аз усещам, че не съм от тях. Геновева Детелинова е създала едно изключително свежо и приятно за четене произведение, което не бива да бъде с лека ръка сравнявано с Тери Пратчет. Само че сравнението е, може би, незибежно, когато е предложено от корицата.
Ако сте почитател на комедията или пародията във фентъзито, тази приказка е за вас! Веднага бих я препоръчал. Ако, подобно на мен, "не сте от тия", обещавам, че в никакъв случай няма да останете неприятно изненадани. Хуморът на романа може и да не успява да удари десетката на всяка една мишена, но стилът е така лек и приятен, че никога няма да съжалите и за една секунда, прекарана в четене.
За едно прекалено подробно ревю, което описва не-вегетарианските ми хранителни предпочитания и проклетата ми любов към Нушич, която все ми се бъркаше в нещата, насочете се насам:
http://en-teria.blogspot.com/2014/01/...
Ако сте почитател на комедията или пародията във фентъзито, тази приказка е за вас! Веднага бих я препоръчал. Ако, подобно на мен, "не сте от тия", обещавам, че в никакъв случай няма да останете неприятно изненадани. Хуморът на романа може и да не успява да удари десетката на всяка една мишена, но стилът е така лек и приятен, че никога няма да съжалите и за една секунда, прекарана в четене.
За едно прекалено подробно ревю, което описва не-вегетарианските ми хранителни предпочитания и проклетата ми любов към Нушич, която все ми се бъркаше в нещата, насочете се насам:
http://en-teria.blogspot.com/2014/01/...
December 8, 2013
Ясно е, че боговете са полудели, но и магьосниците, физиците и останалите не им отстъпват: http://knigolandia.info/book-review/p...
Да дебютираш в хумористичното фентъзи, окупирано в съзнанието на повечето читатели от Великия смехотворец Пратчет, си е направо страшничко, но без малко смелост нищо не е възможно на тоя свят – нито в околните няколко, колкото и да са шантави. Е, Геновева Димова се е нагърбила с тази нелека задача и мога да кажа с ръка на сърце, че ме очарова със своята “Приказка за физици, магьосници и дракон”, и не съм изненадан, че е сред призьорите в конкурса на “MBG Books”. Откакто прочетох книгата преди доста месеци, все чакам кога ще излезе и само подпитвам нетърпеливо. Е, дойде й времето, точно за започващия във вторник панаир на книгата.
MBG Books
http://knigolandia.info/book-review/p...
Да дебютираш в хумористичното фентъзи, окупирано в съзнанието на повечето читатели от Великия смехотворец Пратчет, си е направо страшничко, но без малко смелост нищо не е възможно на тоя свят – нито в околните няколко, колкото и да са шантави. Е, Геновева Димова се е нагърбила с тази нелека задача и мога да кажа с ръка на сърце, че ме очарова със своята “Приказка за физици, магьосници и дракон”, и не съм изненадан, че е сред призьорите в конкурса на “MBG Books”. Откакто прочетох книгата преди доста месеци, все чакам кога ще излезе и само подпитвам нетърпеливо. Е, дойде й времето, точно за започващия във вторник панаир на книгата.
MBG Books
http://knigolandia.info/book-review/p...
June 19, 2015
Добре написана, зарибяваща и изненадваща история, великолепно чувство за хумор! Авторката има страхотен потенциал, чакам с нетърпение да видя какво друго ще предложи.
Срванението с Пратчет е съвсем не на място. Може би е неизбежно всяко ново фентъзи да се сравнява с това на стожерите в жанра, но за разлика от някои други книги, свободно заимстващи орангутани и луди архитекти, тук това не върви. Приказката е съвсем оригинална и ако има сходства те са по-скоро... "фолклорни"!
Срванението с Пратчет е съвсем не на място. Може би е неизбежно всяко ново фентъзи да се сравнява с това на стожерите в жанра, но за разлика от някои други книги, свободно заимстващи орангутани и луди архитекти, тук това не върви. Приказката е съвсем оригинална и ако има сходства те са по-скоро... "фолклорни"!
November 2, 2017
Не.
Твърдо не.
Само за любители на Пратчет.
Твърдо не.
Само за любители на Пратчет.
Read
May 4, 2020Отзивът ми се намира при електронното издание.
March 9, 2015
Единствения начин, по който мога да определя романа е "сладък". Симпатична история, забавни герои и шарен свят, в който се развива действието.
Александър сам отглежда сина си Владимир, защото съпругата му загива. Нещата малко се пообъркват, когато в света им ("нормалния свят") се промъква един леко странен дракон, който за малко не затрива Александър. Оказва се, че нещата с Александър и Владимир се малко необичайни заради това, че всъщност са част от род, чиято основна задача е била да пазят именно този дракон. Техните предшественици обаче са били прогонени от драконовия свят в нашия заради разни зулуми. Александър и сина му трябва да се върнат обратно във вълшебния свят, за да поемат грижата за огнедишащата твар, чиято поддръжка не само струва страшно много пари, ами на всичкото отгоре мръсната твар не спира да прави бели.
Във вълшебния свят Александър се влюбва в Шефа, която е... ами шеф на света - безсмъртна, красива и могъща. От връзката им се ражда малкия Балтазар, който трябва да поеме трона на майка си. Проблемът е, че бебока няма никакви вълшебни сили, което ако стигне до широката публика най-вероятно ще коства правата му на наследник, а и трона на майка му. Наместват се и тъмни сили (буквално) в лицето на злия магьосник Колфатиниандър (Кольо за приятелите) и вещицата Интуиция, които нямат нищо против тази работа с костването, дори напротив. Александър и Шефа отчаяно се опитват да опазят тайната и тук се налага баткото Владимир да се стегне и да намери бог, който да дари брат му със дарба.
В историята се намествам малкоя странния (хъм) бог Едуард, група физици, принц, драконоложка, змей, вещица и... абе още доста народ.
Историята е забавна, приятен начин да прекараш няколко часа далеч от сивата реалност. Препоръчвам на хора, които харесват нетрадиционното фентъзи и определено с чувство за хумор.
Единственото, което мога да посоча като минус е края, който малко поувисва сякаш авторката е искала да напише поне още петдесетина страница, но някаква мрачна сила (хъм, Кольо, ти ли беше ;-)я е спряла.
Александър сам отглежда сина си Владимир, защото съпругата му загива. Нещата малко се пообъркват, когато в света им ("нормалния свят") се промъква един леко странен дракон, който за малко не затрива Александър. Оказва се, че нещата с Александър и Владимир се малко необичайни заради това, че всъщност са част от род, чиято основна задача е била да пазят именно този дракон. Техните предшественици обаче са били прогонени от драконовия свят в нашия заради разни зулуми. Александър и сина му трябва да се върнат обратно във вълшебния свят, за да поемат грижата за огнедишащата твар, чиято поддръжка не само струва страшно много пари, ами на всичкото отгоре мръсната твар не спира да прави бели.
Във вълшебния свят Александър се влюбва в Шефа, която е... ами шеф на света - безсмъртна, красива и могъща. От връзката им се ражда малкия Балтазар, който трябва да поеме трона на майка си. Проблемът е, че бебока няма никакви вълшебни сили, което ако стигне до широката публика най-вероятно ще коства правата му на наследник, а и трона на майка му. Наместват се и тъмни сили (буквално) в лицето на злия магьосник Колфатиниандър (Кольо за приятелите) и вещицата Интуиция, които нямат нищо против тази работа с костването, дори напротив. Александър и Шефа отчаяно се опитват да опазят тайната и тук се налага баткото Владимир да се стегне и да намери бог, който да дари брат му със дарба.
В историята се намествам малкоя странния (хъм) бог Едуард, група физици, принц, драконоложка, змей, вещица и... абе още доста народ.
Историята е забавна, приятен начин да прекараш няколко часа далеч от сивата реалност. Препоръчвам на хора, които харесват нетрадиционното фентъзи и определено с чувство за хумор.
Единственото, което мога да посоча като минус е края, който малко поувисва сякаш авторката е искала да напише поне още петдесетина страница, но някаква мрачна сила (хъм, Кольо, ти ли беше ;-)я е спряла.
March 21, 2016
В приключение пълно с говорещи статуи, свинкс, различни богове, влюбен змей и една ламя, няма как да скучае човек.
Весела, хумористична, добре изградена и много динамична история преплитаща в себе си части от различни митични светове - фолклор, древногръцка митол��гия, малко магьосници и няколко вещици, малко добри и малко лоши. Свежа и разкзана с мярка и усет към диалозите. Усеща се взаимстването от много различни източници - приказки, митове и легенди, история, всеизвестните проблеми с бюрократичната машина. Всички тези препратки са напаснати много добре и успяват да извикат поредната усмивка на уста при разгръщането на следващата страница.
Като единствен недостатък за мен лично мога да посоча постоянното и много бързо прескачане от едно място на друго, от една сюжетна линия на друга. За по-разсеяните читатели като мен това предизвиква известни трудности и няколко пъти ми се наложи да се връщам назад и да препрочитам, за да се подсетя как съм се озовала там. Много от героите и историите можеха да бъдат развити по-задълбочено и се надявам книгата да има продължение.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Весела, хумористична, добре изградена и много динамична история преплитаща в себе си части от различни митични светове - фолклор, древногръцка митол��гия, малко магьосници и няколко вещици, малко добри и малко лоши. Свежа и разкзана с мярка и усет към диалозите. Усеща се взаимстването от много различни източници - приказки, митове и легенди, история, всеизвестните проблеми с бюрократичната машина. Всички тези препратки са напаснати много добре и успяват да извикат поредната усмивка на уста при разгръщането на следващата страница.
Като единствен недостатък за мен лично мога да посоча постоянното и много бързо прескачане от едно място на друго, от една сюжетна линия на друга. За по-разсеяните читатели като мен това предизвиква известни трудности и няколко пъти ми се наложи да се връщам назад и да препрочитам, за да се подсетя как съм се озовала там. Много от героите и историите можеха да бъдат развити по-задълбочено и се надявам книгата да има продължение.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
April 6, 2018
Който пие бира - бира пие той. Фраза, която по принцип много ме забавлява, но не блести нито със забавност, нито с интелигентност. Не мога да разбера защо, всеки, който тръгне да пише хумористично фентъзи, директно се сравнява с Пратчет. В историите на Тери Пратчет има хумор, а в хумора на Геновева Детелинова няма история. Сега, нека да се разберем, не казвам, че не съм се подсмихвала докато четох тази книга. Само дето не схванах идеята. Приличаше ми на slice of life нещо си. Как преминава деня на средностатистическия обитател на Света на дракона? Ами обикновено в търчане насам-натам, болезнено блъскане в клиширани приказни истории и опити за саркастични коментари. Не помага и факта, че всичките персонажи, по незнайни причинни са с еднакво разбиране на света и респективно реагиране на житейските драми. То е вярно, че с какъвто се събереш, такъв ставаш, ама не знаех, че това правило може да важи за цял свят. Но това - както и да е. Основния ми проблем с книгата е, че структурно ми прилича повече на записки по истинската книга, събрани на едно. Демек разпокъсана и с липсващи свързващи части, от което се губи самата история, както казах по-горе. Предполагам, обаче, че важното е друго. Хумор има и това стига :)
May 2, 2015
I thoroughly enjoyed this one. My only critiscism (and it's not really a critiscism, as it's also a major part of the charm of this novel) is that the voice is a little bit too similar to Terry Pratchett's. Don't get me wrong, it's fantastic, but it does feel as if it's been written by the man himself. That to me is both a big plus, and a big minus. A plus, because we all know the vast amounts of humour in a Pratchett book, and a minus, because I wonder if there's an original voice being subdued in favour of the Pratchettesque one. I'm probably splitting hairs, though, so don't listen to me but go and READ IT!
July 20, 2014
Много забавна! Колфатиниадър или по нашенски му Кольо ми е любимец! Пък и змея и той един... Паралелът с Пратчет обаче не ми се нрави. Не защото не си личи, че вдъхновението ѝ му е кацнало между двете вежди, а защото независимо от това успява да създаде страхтна вселена, жестоки герои и изключително увлекателна история. Пък и ме разсмя. Няколко пъти! Трябва свежест в днешно време и Геновева Детелинова ни зарежда с нея през три свята, та в петия!
January 11, 2014
Всичко ми хареса - и историята, и имената на героите, и шегите...всичко! Едно огромно браво и едно огромно благодаря на младата авторка за смеха, който ми подари с тази книга. Чудна :)
January 3, 2014
Забавно и леко четиво, което ми напомня за ранния Пратчет. Изчетох на един дъх - отдавна не се бях смяла така на книга :)
March 7, 2021
Ревюто в Wanderbook
И да имах някакви опасения, че на трети прочит книгата няма да ми е забавна, те изфирясаха още на първата страница. На втора вече се хилех с глас, а на трета четях и разпращах цитати. Книгата съдържа една кратка, уводна новела - "Драконът и портокаловия сок", и после продължава със същинския роман, който се занимава с десетките неща и герои, които ми споменах. Той съдържа няколко под-сюжета, но да речем, че главният се върти около магьосническите способности на невръстния Балтазар, наследник на трона , син на Шефа - Елизабет и Александър, нашенски програмист и ясновидец на свободна практика, който последва в Света на Дракона големия си син Владимир (който се пада полу-брат на Балти). Абе вижте, сложно е, но е наистина готино, окей? Около тази история се навързват още няколко, засягащи отмъстителни вещици, още срещи с влечуги с цел брак, още малко ясновидство, сфинкс и баба Станка с мушкатата и... Ох, наистина е сложно, но си заслужава, наистина. Не се оставяйте този привиден миш-маш да ви уплаши, нито пък структурата на книгата - малки епизоди, прехвърлящи ни от един герой на друг, да ви обърка. Веднъж захапете ли, няма пускане.
Всички герои се преплитат и прескачат по най-забавен начин, докато най-накрая не се съберат заедно на голямата сцена - буквално. Ако трябва да избера любима част от историите, макар че това е почти невъзможно - може би ще е сагата с призования жених - адвокат, на която също се смях до сълзи. Диалозите са разкошни, и сигурно съм изрецитирала (може би на различни хора, в зависимост от момента, но все пак) всичко поне за Сфинкса - от този за топлите му благодарение на гинко билобата лапи до :
"-Сфинкс.
-Презиме?
-Няма, обмисляше кариера в попфолка и се отказа доброволно от името си"
*свободен цитат по памет
Авторовата реч пък е не по-малко забавна и така лекичко очарователно засукана, както на мен ми харесва. Изобщо, всяка част от приказката за мен си беше кеф за четене. Не съм добра в препоръките, напоследък направо все се провалям в тях, но ако обичате комедийно фентъзи, погледнете поне "Драконът и портокаловият сок" и се надявам после да се присъедините към отбора фенове на Геновева Детелинова.
И да имах някакви опасения, че на трети прочит книгата няма да ми е забавна, те изфирясаха още на първата страница. На втора вече се хилех с глас, а на трета четях и разпращах цитати. Книгата съдържа една кратка, уводна новела - "Драконът и портокаловия сок", и после продължава със същинския роман, който се занимава с десетките неща и герои, които ми споменах. Той съдържа няколко под-сюжета, но да речем, че главният се върти около магьосническите способности на невръстния Балтазар, наследник на трона , син на Шефа - Елизабет и Александър, нашенски програмист и ясновидец на свободна практика, който последва в Света на Дракона големия си син Владимир (който се пада полу-брат на Балти). Абе вижте, сложно е, но е наистина готино, окей? Около тази история се навързват още няколко, засягащи отмъстителни вещици, още срещи с влечуги с цел брак, още малко ясновидство, сфинкс и баба Станка с мушкатата и... Ох, наистина е сложно, но си заслужава, наистина. Не се оставяйте този привиден миш-маш да ви уплаши, нито пък структурата на книгата - малки епизоди, прехвърлящи ни от един герой на друг, да ви обърка. Веднъж захапете ли, няма пускане.
Всички герои се преплитат и прескачат по най-забавен начин, докато най-накрая не се съберат заедно на голямата сцена - буквално. Ако трябва да избера любима част от историите, макар че това е почти невъзможно - може би ще е сагата с призования жених - адвокат, на която също се смях до сълзи. Диалозите са разкошни, и сигурно съм изрецитирала (може би на различни хора, в зависимост от момента, но все пак) всичко поне за Сфинкса - от този за топлите му благодарение на гинко билобата лапи до :
"-Сфинкс.
-Презиме?
-Няма, обмисляше кариера в попфолка и се отказа доброволно от името си"
*свободен цитат по памет
Авторовата реч пък е не по-малко забавна и така лекичко очарователно засукана, както на мен ми харесва. Изобщо, всяка част от приказката за мен си беше кеф за четене. Не съм добра в препоръките, напоследък направо все се провалям в тях, но ако обичате комедийно фентъзи, погледнете поне "Драконът и портокаловият сок" и се надявам после да се присъедините към отбора фенове на Геновева Детелинова.
December 14, 2014
Вълшебна! Не пропускайте!
July 19, 2020
Ако следите повече от един книжен блогър, вероятно ви е направило впечатление, че романът на Геновева Детелинова последно време се завъртя из каналите и сайтовете с ревюта. Причината не е в това, че "Приказка за магьосници, физици и дракон" е новоиздадена - тя излиза на пазара през 2013г., като победител във фентъзи конкурс. Не знам дали аз съм я пропуснала тогава или просто не се е вдигнало толкова шум, тъй като книгата не е издадена под името на някое от големите издателство. Каквато и да е била причината, важното е, че в крайна сметка стигна и до мен и то именно през другите блогъри - препоръките са хубаво нещо! Освен всичко, романът звучеше изключително подходящ за летните месеци - лек, забавен и изпълнен с приключения и един дракон!
Заглавието на книгата може да е малко дълго, но за сметка на това пък поставя правилните очаквания - това наистина е приказа, в която клишетата са използвани, за да бъдат осмени. В нея главни герои са именно магьосници, една група объркани физици и един дракон. Освен тях ще срещнете с вещици, кралица и един новороден принц. Ламята Ангелина пък е моята лична любимка! Целият този сбор от пъстроцветни герои преследва различни цели, но на централно място е принцът, който трябва да има магьоснически сили...ама няма. Това е истинска катастрофа, защото правилата диктуват той да бъде изпратен в света на човеците, където никога няма да разбере, че е бил престолонаследник на света на Дракона. Майка му, кралицата, разбира се, е желязна лейди и или ще намери начин да "снабди" сина си с магия, или ще абдикира трона и ще го придружи в обикновения свят. Залозите са големи, а всяка фракция преследва различни интереси. Принцът, разбира се, не се трогва особено от какофонията, която създава и продължава да си гука все така немагьоснически..`
Цялото ревю може да прочетете тук: https://nikireads.wordpress.com/2020/...
Заглавието на книгата може да е малко дълго, но за сметка на това пък поставя правилните очаквания - това наистина е приказа, в която клишетата са използвани, за да бъдат осмени. В нея главни герои са именно магьосници, една група объркани физици и един дракон. Освен тях ще срещнете с вещици, кралица и един новороден принц. Ламята Ангелина пък е моята лична любимка! Целият този сбор от пъстроцветни герои преследва различни цели, но на централно място е принцът, който трябва да има магьоснически сили...ама няма. Това е истинска катастрофа, защото правилата диктуват той да бъде изпратен в света на човеците, където никога няма да разбере, че е бил престолонаследник на света на Дракона. Майка му, кралицата, разбира се, е желязна лейди и или ще намери начин да "снабди" сина си с магия, или ще абдикира трона и ще го придружи в обикновения свят. Залозите са големи, а всяка фракция преследва различни интереси. Принцът, разбира се, не се трогва особено от какофонията, която създава и продължава да си гука все така немагьоснически..`
Цялото ревю може да прочетете тук: https://nikireads.wordpress.com/2020/...
March 7, 2021
Бях доста обнадеждена, когато започнах книгата, смятам, че комедийното фентъзи е доста труден жанр, но още в първите страници се смеех на почти всеки ред. Оказа се обаче, както и друг коментиращ тук е казал преди мен, че аз не съм точния читател за този жанр или може би за тази книга конкретно. Смях имаше много, но явно в стремежа да ни е забавно във всеки абзац, авторката е пренапълнила романа с герои, ситуации и ситуацийки. За мен това ужасно спъваше ритъма и лесно губех интерес много пъти. Прилича ми по-скоро на много скечове, събрани на едно място, �� опит да се свържат в обща история. Иначе създадения в книгата магичен свят много ми допадна, но може би, ако беше наблегнато повече на самата история, отколкото на смешките, щеше да ми хареса повече.
February 8, 2022
Интересна фентъзи история с доза хумор и с препратки към настоящето. Структурата на книгата леко я няма. Би било хубаво да се подобри в тази област. Имам чуството, че книгата е просто кратки истории, сменящи се една с друга. На моменти се обърквах и ми трябваше време да хвана нижката. Бих дала обща оценка 3,5, но се надявам следващата книга, да бъде подобрение. А защо не и продължение.
November 3, 2017
Искрено се забавлявах с невероятните образи, сътворени от авторката. Отделила е внимание на всяко клише, свързано с магията, и го е превърнала в нещо ново, забавно и интересно. То не са дракони, змейове, магьосници, вещици, бюрокрация, богове... Още ми се чете за Влад, Балтазар, Алекс и Шефа ;)
April 18, 2025
Доста забавна, от преди години я бях взела, но чак сега стигнах до нея. Стигнах до извода че авторката е същата като авторката на Foul Days макар че никъде в интернет не мога да намеря някаква информация която да потвърди този факт. Доста в стил Пратчет, но беше забавна.
July 18, 2018
Изключително забавно преплетени истории. Харесаха ми препратките към модерния градски живот и към класическите приказки. Браво и чакаме следващата!
July 5, 2023
Страхотна, забавна на всяка страница!
July 23, 2015
Много от читателита казват в мненията си за книгата, че макар сравненията с Пратчет да са неизбежни, това е съвсем друга книга. Аз бих казала само, че сравненията с Пратчет са неизбежни.
Просто няма начин като прочетеш:
"-Ама съвсем никакви ли? - изписка момичето с ефирната рокля и вплетените цветя в косите.
-Както отбелязах неколкократно - високомерно отвърна Интуиция, - никакви мистични слова. За голи танци и дума да не става" от "Приказката"
да не се сетиш за:
" — Оборище? — попита Леля Ог. — За какво да се събираме в обора?
— Тя има предвид Сборище, Гита — обясни Баба Вихронрав. — Нали разбираш, както едно време. Сбирка.
— А, да се поразкършим ли? — обнадежди се леля Ог.
— Никакви танци! — предупреди Баба. — Не се занимавам с такива работи. Нито пък с пеене, с жизнерадостни дивотии или мазотене с помади, белила и други подобни.
— Добре ще ти се отрази да поизлезеш малко — дружелюбно отговори Леля.
Маграт остана разочарована заради танците и почувства облекчение, задето не сподели една-две други идеи, които й се въртяха из главата." ("Посестрими в занаята", Тери Пратчет, превод Елена Паскалева, изд. къща "Вузев")
Като оставим сравненията настрана, повествованието е малко разхвърляно, авторката се прехвърля от един образ на друг, понякога без никаква връзка помежду им, действието е хаотично и краят малко претупан.
Независимо от това, книгата е добре и грамотно написана, сравнително интересна и човек прекарва няколко забавни часа с нея. Отначало мислех да дам 2 звезди, но понеже смятам, че съвременната българска литература има нужда от млади и ентусиазирани хора като авторката, добавих още една.
Просто няма начин като прочетеш:
"-Ама съвсем никакви ли? - изписка момичето с ефирната рокля и вплетените цветя в косите.
-Както отбелязах неколкократно - високомерно отвърна Интуиция, - никакви мистични слова. За голи танци и дума да не става" от "Приказката"
да не се сетиш за:
" — Оборище? — попита Леля Ог. — За какво да се събираме в обора?
— Тя има предвид Сборище, Гита — обясни Баба Вихронрав. — Нали разбираш, както едно време. Сбирка.
— А, да се поразкършим ли? — обнадежди се леля Ог.
— Никакви танци! — предупреди Баба. — Не се занимавам с такива работи. Нито пък с пеене, с жизнерадостни дивотии или мазотене с помади, белила и други подобни.
— Добре ще ти се отрази да поизлезеш малко — дружелюбно отговори Леля.
Маграт остана разочарована заради танците и почувства облекчение, задето не сподели една-две други идеи, които й се въртяха из главата." ("Посестрими в занаята", Тери Пратчет, превод Елена Паскалева, изд. къща "Вузев")
Като оставим сравненията настрана, повествованието е малко разхвърляно, авторката се прехвърля от един образ на друг, понякога без никаква връзка помежду им, действието е хаотично и краят малко претупан.
Независимо от това, книгата е добре и грамотно написана, сравнително интересна и човек прекарва няколко забавни часа с нея. Отначало мислех да дам 2 звезди, но понеже смятам, че съвременната българска литература има нужда от млади и ентусиазирани хора като авторката, добавих още една.
January 11, 2017
На чаша портокалов сок с магьосници, физици и дракон: http://azcheta.com/prikazka-za-magios...
„Приказка за магьоници, физици и дракон“ е една безумна, шантава книга, адски забавна и абсурдна. Въображението на Геновева Детелинова се вихри диво – всичко, което може да се случи, се случва. Няма абсолютно никакви граници – драконов романс, заклинания за призоваване на адвокати, сфинксове пенсионери… Буквално всяка страница ви поднася нещо откачено. Не се плашете обаче, резултатът не е манджа с грозде. По-скоро детска рисунка, нашарена във всеки възможен цвят и преливаща извън контурите.
„Приказка за магьоници, физици и дракон“ е една безумна, шантава книга, адски забавна и абсурдна. Въображението на Геновева Детелинова се вихри диво – всичко, което може да се случи, се случва. Няма абсолютно никакви граници – драконов романс, заклинания за призоваване на адвокати, сфинксове пенсионери… Буквално всяка страница ви поднася нещо откачено. Не се плашете обаче, резултатът не е манджа с грозде. По-скоро детска рисунка, нашарена във всеки възможен цвят и преливаща извън контурите.
April 18, 2015
Закачлива, свежа, лековата пратчетоподобна закачка. И по-добра първоначална от окастрената редактирана версия, уви.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews