What do you think?
Rate this book
Един от Първа дивизия
„Един от Първа дивизия“ е главният труд на писателя Георги Ст. Георгиев, тя описва спомените му от фронтовете на Първата световна война. Книгата е подробен разказ за бойния път на 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия станала известна като Желязната дивизия. Някои историографи смятат, че това е „най-блестящата книга за Първата световна война“. Първото издание на книгата се случва през 1936 г. от печатница "Миладинови" - София.
310 pages, Paperback
First published January 1, 1992
10 people are currently reading
126 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
February 8, 2025
Толкова много ми хареса!
Една наистина ценна книга, дело на капитан Георги Георгиев – участник в ПСВ като част от Първа пехотна софийска дивизия (наричана още и Желязната дивизия). Разказ от първо лице от фронта, написан на високо ниво, притежаващ достойна художествена стойност и предизвикващ силни емоции. Авторът ме впечатли със своята непринуденост и интелигентност - завършил право в СУ, определян за един „най-добрите български писатели между двете световни войни“. Неудобен за комунистическата власт, няма възможност да продължи с дейността си на писател след 1944 г.
На фронта, сред ужас и свистящи куршуми, където някои падат ранени, а други загиват, като истински лъвове едни смели българи се сражават в името на родината – най-святата и свидна България. Това, което им дава сила и ги крепи най-много на бойното поле, е другарството.
Бурният младежки дух обаче успява да съхрани чувството за хумор и дори в условия на война, тези будни момчета търсят забавление и шеги, намират истинско спасение и в книгите – за отвличане на мислите и развлечение превеждат романи от гръцки и немски, учат и четат заедно: „Всичко можеше да се понесе, само не и душевната пустота.” И все пак водещ остава копнежът за живата връзка, за комуникацията с една позната или дори непозната, с която да разменят „близки мисли, далечни поздрави.”
Изправен пред трудности и предизвикателства, капитан Георгиев има един спасителен принцип: „никога за нищо да не съжалявам. Така, отивайки докрай — не съжалявам, че съм се родил, не съжалявам, че ще умра.“ За тежкото си раняване през 1916 г. в септемврийските боеве пред Кубадинската позиция, получава орден „За храброст”, а през март година по-късно - за заслуги, е произведен в звание подпоручик.
*Големият полк. Петко Йотов определя „Един от Първа дивизия“ като „най-блестящата книга“ за Първата световна война.
Цитати:
„Историята на нашата, шопската дивизия е поема, написана от хилядите преживели, напоили перото в кръвта на хилядите паднали. Дни и нощи можем да разказваме, без да сме сигурни, че сме направили крачка. Подвизи и герои, герои и подвизи ни завещаха нашите шопи. Всеки от тях е стих от неиздадена книга.“
„И тръгна тая славна дружина, тая славна дивизия, желязната, първата!
Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве.
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!“
Една наистина ценна книга, дело на капитан Георги Георгиев – участник в ПСВ като част от Първа пехотна софийска дивизия (наричана още и Желязната дивизия). Разказ от първо лице от фронта, написан на високо ниво, притежаващ достойна художествена стойност и предизвикващ силни емоции. Авторът ме впечатли със своята непринуденост и интелигентност - завършил право в СУ, определян за един „най-добрите български писатели между двете световни войни“. Неудобен за комунистическата власт, няма възможност да продължи с дейността си на писател след 1944 г.
На фронта, сред ужас и свистящи куршуми, където някои падат ранени, а други загиват, като истински лъвове едни смели българи се сражават в името на родината – най-святата и свидна България. Това, което им дава сила и ги крепи най-много на бойното поле, е другарството.
Бурният младежки дух обаче успява да съхрани чувството за хумор и дори в условия на война, тези будни момчета търсят забавление и шеги, намират истинско спасение и в книгите – за отвличане на мислите и развлечение превеждат романи от гръцки и немски, учат и четат заедно: „Всичко можеше да се понесе, само не и душевната пустота.” И все пак водещ остава копнежът за живата връзка, за комуникацията с една позната или дори непозната, с която да разменят „близки мисли, далечни поздрави.”
Изправен пред трудности и предизвикателства, капитан Георгиев има един спасителен принцип: „никога за нищо да не съжалявам. Така, отивайки докрай — не съжалявам, че съм се родил, не съжалявам, че ще умра.“ За тежкото си раняване през 1916 г. в септемврийските боеве пред Кубадинската позиция, получава орден „За храброст”, а през март година по-късно - за заслуги, е произведен в звание подпоручик.
*Големият полк. Петко Йотов определя „Един от Първа дивизия“ като „най-блестящата книга“ за Първата световна война.
Цитати:
„Историята на нашата, шопската дивизия е поема, написана от хилядите преживели, напоили перото в кръвта на хилядите паднали. Дни и нощи можем да разказваме, без да сме сигурни, че сме направили крачка. Подвизи и герои, герои и подвизи ни завещаха нашите шопи. Всеки от тях е стих от неиздадена книга.“
„И тръгна тая славна дружина, тая славна дивизия, желязната, първата!
Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве.
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!“
March 15, 2021
„Един от Първа дивизия“ от капитан Георги Ст. Георгиев е книга от безподобно значение за нашата историография и военна памет.
„Когото и от нашите да попитаме:
- За какво са дадени ръцете?
Ще отговори:
- Да бранят отечеството!“
*
„И ето, без да разкрива на жена си каквото и да било, този младоженец просто я уведомяваше за това, което би могло да се случи с него. „Ако ме убият, недей да плачеш, защото съм сигурен, че ще победим. А бебето, ако излезе момче, да го кръстиш на мое име, та като го викаш, да мислиш, че викаш мене. Аз ще те чуя.“
*
„Всред боевете в Румъния един от най-скромните войници от нашия полк бе запитан шеговито от офицер:
- За какво живееш бе, момче?
- Сакам да видим какво че стане!...“
*
“Желаейки да провери настроението – дали нашите ще се бият, един офицер им припомня, че русите са славяни, наши братя, освободители.
- Я – обаждат се неколцина, - оти да се не биеме? Що тражи русино туа? Я одил ли съм у Русия?“
*
„По време на отпуск, когато се събуждам през нощта, дългият ни влак навлиза в голяма, осветена гара. Но тъй като сме далеч, нито се вижда надпис, нито мога да се оправя. Гледам – наблизо войник с пушка.
- Часовой, коя е тая гара?
- Па де да зная!
- Как да не я знаеш? Откога си тук?
- Има 5-6 месеца!
- Че как да не знаеш коя е тая гара?
- Я не пазим името, пазим гарата!“
*
„И ето, героят излиза напред, обръща се към другарите си и произнася тия прости, но пълни колкото със скромност, толкова и с достойнство и мъдрост думи:
- Господин поручик, бракя, ротнио казува, дека съм бил най-рабрио у ротата. Па я не съм. Сите са рабри. Ама щом он казува, може и така да е. Ама как можееме ние да сме рабри, ако он не ни предвождаше. Тая награда я не я заслужавам!“
*
„Войникът, който не плака в най-страшния порой в Добруджа и пред Битоля, в най-свирепия студ в Румъния и в Македония; който не плака нито когато се биеше, нито когато го раняваха, нито когато умираше; който се показа винаги и навсякъде мъж, заплака. Заплака като този, който е заплакал, защото много е обичал. Когато се получи заповед за отстъпление, никой не пожела да я изпълни.“
*
„В нашата дивизия всички народности и вери бяха от българска народност и българска вяра. Когато се получи заповед за предаване, Хаик, този син на арменци, внук на арменци, правнук на арменци – българинът поручик Хаик Хайребедиян вдигна револвер да се застреля!“
*
„Горд съм. Гордостта е хубаво нещо. Гордея се с полка си. Гордея се с другарите си!“
„Когото и от нашите да попитаме:
- За какво са дадени ръцете?
Ще отговори:
- Да бранят отечеството!“
*
„И ето, без да разкрива на жена си каквото и да било, този младоженец просто я уведомяваше за това, което би могло да се случи с него. „Ако ме убият, недей да плачеш, защото съм сигурен, че ще победим. А бебето, ако излезе момче, да го кръстиш на мое име, та като го викаш, да мислиш, че викаш мене. Аз ще те чуя.“
*
„Всред боевете в Румъния един от най-скромните войници от нашия полк бе запитан шеговито от офицер:
- За какво живееш бе, момче?
- Сакам да видим какво че стане!...“
*
“Желаейки да провери настроението – дали нашите ще се бият, един офицер им припомня, че русите са славяни, наши братя, освободители.
- Я – обаждат се неколцина, - оти да се не биеме? Що тражи русино туа? Я одил ли съм у Русия?“
*
„По време на отпуск, когато се събуждам през нощта, дългият ни влак навлиза в голяма, осветена гара. Но тъй като сме далеч, нито се вижда надпис, нито мога да се оправя. Гледам – наблизо войник с пушка.
- Часовой, коя е тая гара?
- Па де да зная!
- Как да не я знаеш? Откога си тук?
- Има 5-6 месеца!
- Че как да не знаеш коя е тая гара?
- Я не пазим името, пазим гарата!“
*
„И ето, героят излиза напред, обръща се към другарите си и произнася тия прости, но пълни колкото със скромност, толкова и с достойнство и мъдрост думи:
- Господин поручик, бракя, ротнио казува, дека съм бил най-рабрио у ротата. Па я не съм. Сите са рабри. Ама щом он казува, може и така да е. Ама как можееме ние да сме рабри, ако он не ни предвождаше. Тая награда я не я заслужавам!“
*
„Войникът, който не плака в най-страшния порой в Добруджа и пред Битоля, в най-свирепия студ в Румъния и в Македония; който не плака нито когато се биеше, нито когато го раняваха, нито когато умираше; който се показа винаги и навсякъде мъж, заплака. Заплака като този, който е заплакал, защото много е обичал. Когато се получи заповед за отстъпление, никой не пожела да я изпълни.“
*
„В нашата дивизия всички народности и вери бяха от българска народност и българска вяра. Когато се получи заповед за предаване, Хаик, този син на арменци, внук на арменци, правнук на арменци – българинът поручик Хаик Хайребедиян вдигна револвер да се застреля!“
*
„Горд съм. Гордостта е хубаво нещо. Гордея се с полка си. Гордея се с другарите си!“
April 11, 2014
Една от малкото художествени нехиперболизиращи книги за бълграските войни.
Писателя Георги Ст. Георгиев описва спомените му от фронтовете на Първата световна война.
Книгата е подробен разказ за бойния път на 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия станала известна като Желязната дивизия.
Някои историографи смятат, че това е „най-блестящата книга за Първата световна война“.
Написана в стар стил с вече изчезнали букви, но това не пречи при четене, не е тежка..
Всеки трябва да я прочете.
Трейлър: http://vbox7.com/play:f216e663
Книгата:
http://chitanka.info/todo/5389-201205... sfb/txt
http://www.boinaslava.net/dibo/edin_o... pdf
Писателя Георги Ст. Георгиев описва спомените му от фронтовете на Първата световна война.
Книгата е подробен разказ за бойния път на 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия станала известна като Желязната дивизия.
Някои историографи смятат, че това е „най-блестящата книга за Първата световна война“.
Написана в стар стил с вече изчезнали букви, но това не пречи при четене, не е тежка..
Всеки трябва да я прочете.
Трейлър: http://vbox7.com/play:f216e663
Книгата:
http://chitanka.info/todo/5389-201205... sfb/txt
http://www.boinaslava.net/dibo/edin_o... pdf
June 7, 2016
'Един от първа дивизия' представя ежедневието на един редови офицер от 41-ви полк на Първа пехотна софийска дивизия по време на Първа световна война. Стилът на писане е увлекателен и способен да те прикове към книгата за часове. Историите, разказани в нея, звучат едновременно достатъчно достоверно, за да ги асоциираш с българската история и реалност, но и са описани по начин, по който увличат читателя и той се пренася в тях и ги съпреживява.
Единственото, за което можем да съжаляваме, е, че след съветската окупация и последвалият комунистически режим, Георги Ст. Георгиев не е бил допуснат до възможността да разгърне безспорния си талант и да ни предостави други книги, които да се превърнат в наши настолни четива.
Единственото, за което можем да съжаляваме, е, че след съветската окупация и последвалият комунистически режим, Георги Ст. Георгиев не е бил допуснат до възможността да разгърне безспорния си талант и да ни предостави други книги, които да се превърнат в наши настолни четива.
September 17, 2014
Книгата разказва от първо лице успехите и несгодите на Първа дивизия (още известна като Желязна) както на фронта така и в тила по времето на Първата световна война. Авторът е активен участник и на Северния фронт (Добруджа и Румъния), и на Южния фронт (Македония). Произведението успява с лекота да пренесе читателя в епохата и му позволява да усети духа на времето. Книгата е препоръчителна за всеки, който се интересува от българска история и по-специално от периода на Балканските и най-вече Първата световна война. Всеки читател сам за себе си ще открие сходства и разлики с днешното ни общество.
Може да се намери с новия правопис в издание от 1992 г. по големите библиотеки.
Може да се намери с новия правопис в издание от 1992 г. по големите библиотеки.
July 15, 2024
Невероятно пътешествие в миналото със спомените на един герой. Изключително увлекателно и детайлно описание на жи��ота на фронта. Цялата книга е урок по родолюбие и мъжество.
Слава на героите!
Слава на героите!
May 12, 2023
"Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда.
И все пак вие ни сочите една хартия.
Ние ви сочим сто победи!
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!"
И все пак вие ни сочите една хартия.
Ние ви сочим сто победи!
Ние, първа дивизия! Желязната! Славната!
Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!"
December 29, 2020
Основополагаща книга, за да вникне човек в психиката на повече от един милион български мъже-ветерани от Войните за национално обединение 1912-1918г., за краха на надеждите след втората голяма националния катастрофа, за разбирането че "загухме войната, но непобедени", за народопсихологията на българина и шопите в средата на XX век, а в някои отношения и до днес.
За човек роден и отрасъл в София, ще бъде интересно и да открие корените на много "стари софийски" изрази и лафове в книгата Георгиев.
Преизпълнена с патос, понякога чак непоносим, с гняв, с огорчение, но и несломим дух. Донякъде един тъжен отглас от вече изгубената, а иначе толкова необходима днес, сила на духа на нашите (пра)дядовци и деди.
За човек роден и отрасъл в София, ще бъде интересно и да открие корените на много "стари софийски" изрази и лафове в книгата Георгиев.
Преизпълнена с патос, понякога чак непоносим, с гняв, с огорчение, но и несломим дух. Донякъде един тъжен отглас от вече изгубената, а иначе толкова необходима днес, сила на духа на нашите (пра)дядовци и деди.
October 20, 2023
Един приятел ми препоръча живо да се впусна в разказа на Г. Георгиев. Ентусиазмът му ме завладя и въпреки, че военните книги не са ми стихията се впуснах в това четиво. Е, не направих грешка! Открих един неподражаем стил, изпълнен с хумор и остроумие, описващ един от най-геройските, и в същото време от най-печалните моменти от българската история. Книгата е полезна особено в тези сегашни времена, в които трудно намираме нещо положително в сегашния български дух, история, социални нагласи …
January 30, 2017
Една наистина хубава история за Първата светвона война, видяна през очите на един участник в нея. Авторът разказва за героизъм, за смелостта на отделни мъже, за забавни случки и а героизма на войниците. Много ми хареса последната част от книгата, в която Георги Георгиев разказва за бягството си от плена на Съглашенските сили.
July 28, 2020
"Няма силни хора. Има само силни моменти. И на най-малкия, най-смирения, най-скромния съдбата отрежда да осъществи поне един - от един до безкрайност минус един. Разликата между хората е в количеството и в качеството на силните моменти!"
October 8, 2018
Най-въздействащата книга, която съм чел. Мога да я сравнявам единствено с изповедта на Христо Силянов...
April 27, 2023
Задължително четиво за всеки млад човек!
January 2, 2024
Книгата е задължителна за хора, които се интересуват от българска история и Първата световна война!
May 7, 2024
Мемоарите на един участник във войните от началото на миналия век. Много истинско и романтично. Родолюбие и патриотизъм в чистата му форма.
Displaying 1 - 16 of 16 reviews