Психология на комунизма

by Асен Игнатов

"Класическият труд на проф. д-р Асен Игнатов "Психология на комунизма" е написан на немски език и излиза в Западна Германия през 1985 г. И оттогава до днес той остава може би най-проникновеното и дълбоко изследване на тази важна тема. Без да става световен бестселър, той оттогава влиза по право в съкровищницата на световната философска и политологическа класика. Преведен е на български език от Елена Никлева и бива отпечатан в скромен тираж през 1991 г. и в България. Оттогава изминаха повече от 20 години. През това време в света и в нашата страна се осъществиха огромни преобразования. Написването на книга за посткомунистическата психология, както казва и в края на интервюто си с преводачката на тази книга Асен Игнатов, е "твърде съблазнителна тема". Но в 1991 г. е още твърде рано за това поради липсата на известен интервал от време, а и поради кипежа на раждащото се посткомунистическо общество през онези бурни години."
Доц. д-р Момчил Дойчев

"Името на Асен Игнатов все още не фигурира в речниците и енциклопедиите. Но не след много то не ще липсва в никой солиден наръчник по философия, политикономия, съветология и "остфоршунг". Във всеки случай всички онези, които са заинтересовани от философски обоснован анализ и критика на комунизма, трябва да запомнят името му. Който е прочел новата му книга, може спокойно да забрави или изобщо да не чете онази тематично подобна литература, която усърдно се произвежда. Ако искаме да назовем сравними автори, трябва да напомним за Вернер Зомбарт, Роберт Михелс, Хендрик дьо Ман, Артур Кьостлер, Жил Монро, живеещия в изгнание полско-литовски носител на Нобелова награда Чеслав Милош и бащата на дисидентската руска философия Бердяев."
Герд Клаус Калтенбрунер, "Тиранията на един труп" - сп. "Мут"

272 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Асен Игнатов, виден български философ и политолог, е роден през 1935 г. в гр. Шумен. Учи философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ и от средата на 60-те години на XX в. е асистент по логика в Софийския университет. В края на 1968 г. публикува книгата си с есета „Тъга и порив на епохата“, която предизвиква обществен скандал, а авторът е изключен от БКП и преместен в Института по философия към БАН, като му е забранено да публикува. При пътуване за научна конференция в Белгия иска политическо убежище и работи като научен сътрудник в Католическия университет в Лувен, Белгия, след което се установява в Германия, където защитава докторат по философия – „Хайдегер и философската антропология“ (1979). По-късно е редактор в българския отдел на „Дойче Веле“ и научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания. Публикува изследванията си „Апории на марксическото учение за идеологията“ (1984) и „Психология на комунизма“ (1985, на български 1991), които го правят изключително популярен.

От 1988 г. Асен Игнатов работи във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и чете лекции като приват доцент в Католическия университет „Академия Густав Зиберт“ в провинция Баден-Вюртемберг. През 1997 г. става почетен доктор на Софийския университет, през 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Автор е на над 150 публикации, 9 книги – основната част на немски език. Умира през 2003 г. в Германия.

Reviews

[Ty-Orion · Rating 5 out of 5]

Тази книга прекрасно систематизира всички противоречия и ирационалности, които съм улавяла в религията, наречена комунизъм. Авторът е изключително прецизен с подбора на думите си, най-сетне и аз да видя написани тези неща, които се въртят в главата ми през последните години, но ми липсват акъл и талант да ги забия така като с пирони.

В края на краищата атестат за тази книга е, че предсказанията на Асен Игнатов, направени 1985 г, се сбъднаха. Строят не издържа на вградените си икономически и социални слабости.

В книгата не се задълбава в конкретни вождове, споменават се само като пример и то основно Сталин. Т. Живков е споменат няколко пъти. Не очаквайте някаква история на комунизма, книгата си е точно това, което заглавието посочва - психология на комунизма.

Засягат се теми като произволността на решенията, страхът от отговорност, водещ до парализа на решенията, за паралелността на държавата и партийния апарат, магичното мислене, амбивалентността в ценностите, отношението към изкуството/науката. Научих много нови неща, например не знаех за опита на Червенков да сади цитруси по черноморието (където има воля, природата няма значение) или пък това, че кибернетиката, импресионизмът и генетиката били отричани като буржоазни измислици до един момент, а после изведнъж прегърнати все едно не се е бълвал огън и жупел. Особено интересна беше и главата за дублирането на държавните и партийните структури или пък за морбидността в комунистическия фолклор.

Каквото и да се каже за комунизма, накрая всичко се свежда до едно: до разделението между капиталистически свят и социалистически лагер. От лагера все още се опитваме да се спасим.

[Zornitsa · Rating 5 out of 5]

От гледна точка на съвременността психологията на комунизма е точно толкова необяснима и екзотична, колкото и от гледна точка на западния свят през осемдесетте. Само че за нас е опасно да гледаме на миналото си като на екзотика, като на очарователно неразбираема страна на абсурда и причудливите потребителски стоки.
Защото това е нашето минало. Ние не сме се сдобили с друго на десети ноември. И ако не правим опити да го запомним, ако не правим опити да го обясним на тези след нас, то ще изгубим дори капитала на опита, който, струва ми се, е единственият капитал, с който излязохме от онези 45 години.
Анализът на Асен Игнатов звучи много убедително и в голяма степен отговаря на онова, което помня - особено по отношение на сциентизма (публично преклонение пред "науката", възвеличаване на "научното", но в същото време страх от задълбочеността и от възможната промяна на възгледите, до която би могла да доведе.
Интересни ми бяха коментарите за баналността и липсата на инициатива като защитна стратегия при взаимното следене - дори на възможно най-високо ниво. Заедно с обезсмислената роля на експерта това е най-сериозната пречка пред раждането на смислени, новаторски решения.
Дублирането на държавните и партийни структури, едномесечното преустановяване на реална дейност в полза на всеважните доклади и отчети, атавистичната селска психология като обяснителен модел за действията на властта - тези неща ни се виждат банално познати днес, но ми се струва важно да не се забравят. Заедно с логиката на непредвидимата жестокост като метод на управление.

[Joredos · Rating 3 out of 5]

Не очаквах,че в 200 страници може да се опише целия спектър на комунизма.Някои от тезите - "американизация на комунизма" можеше да бъдат разширени повече.Такъв пример в момента е Китай(книгата е писана 85-та),но тази книга не видя краят на комунизма в СССР.

[Ramis Myumyun · Rating 4 out of 5]

Ако човек иска да надникне в комунистическата душа трябва да задължително да прочете книгата на Асен Игнатов, която в рамките на 180 стр. успява по отличен начин да дисекцира(от дисекция) комунистическото съзнание и мислене, като по този начин представя неговата истинска същност.

“Психология на комунизма” е прецизен пътеводител на “червеното” ирационално общество, който може да помогне и на “най-изгубените” Западняци да открият пътя към разбирането на комунизма.

[Vasil Kolev · Rating 3 out of 5]

Книгата е доста интересна, но една голяма част от изводите и изглеждат като изсмукани от пръстите (особено в заключението), Книгата е писана 1985та и явно има нужда да се допълни с новата информация, която се появи след 1989.

Преводът не е добър (въпреки че донякъде явно и оригиналният език на книгата е доста тромав) и има нужда от внимателен преглед на редактор/коректор, което намирам за учудващо за едно вече второ издание.