What do you think?
Rate this book
Шепа лъскави череши
По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“
От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен
във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!“
И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“
От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен
във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!“
И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
96 pages, Paperback
First published December 1, 2013
2 people are currently reading
110 people want to read
About the author
Мария Донева
111 books120 followersМария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
March 22, 2022
Разнообразието. Радостта. Чакането.
Загубата. Прошката. Искането.
И всички цветове, нюанси и пречупени ъгли на земното ни съществуване са отразени в стиховете на Мария Донева. Защото сме толкова различни и толкова еднакво горящи, светещи и оставящи следи.
Сезоните се следват. Небето се мени. Слънцето изгрява , а после го сменя луната. Но сърцето на всеки, бродещ по земята търси своето сродно или се опитва да оцелее в самотата...
Не вярвам да има някой, четящ стиховете на Мария Донева, който да не е видял отражението на кътчетата си душевност в тях. Да не е следвал очарован ритъма, музикалността и тихата радост от истинността им. И да не е отмъквал някой ред за себе си. И да не го повтаря тихо във важен момент. Като малка молитва, написана тайно - Само за мене! Само за мен!...
Обичам издателство " Жанет 45 " заради удоволствието, което ми дава с автори като Мария Донева и Станка Пенчева! Защото за мен е важно след последната страница на техните книги да съм напълнила ума си с чистата красота на словото! И да продължавам да съм заета да живея!
* " Утро, заедно сме пак !
Утро, много те обичам!"
Загубата. Прошката. Искането.
И всички цветове, нюанси и пречупени ъгли на земното ни съществуване са отразени в стиховете на Мария Донева. Защото сме толкова различни и толкова еднакво горящи, светещи и оставящи следи.
Сезоните се следват. Небето се мени. Слънцето изгрява , а после го сменя луната. Но сърцето на всеки, бродещ по земята търси своето сродно или се опитва да оцелее в самотата...
Не вярвам да има някой, четящ стиховете на Мария Донева, който да не е видял отражението на кътчетата си душевност в тях. Да не е следвал очарован ритъма, музикалността и тихата радост от истинността им. И да не е отмъквал някой ред за себе си. И да не го повтаря тихо във важен момент. Като малка молитва, написана тайно - Само за мене! Само за мен!...
Обичам издателство " Жанет 45 " заради удоволствието, което ми дава с автори като Мария Донева и Станка Пенчева! Защото за мен е важно след последната страница на техните книги да съм напълнила ума си с чистата красота на словото! И да продължавам да съм заета да живея!
* " Утро, заедно сме пак !
Утро, много те обичам!"
December 11, 2013
Мария е както винаги прекрасна.
Четох и ми се искаше да се смея, да плача, да тичам боса, да пея и танцувам.
С две думи - да живея :)
Това са тъжни стихотворения, но тъгата им е толкова нежна и лека, че по-лесно се понася.
И дори когато прехълцвам,четейки стихове за мънички бабки на закуска, пак я обичам тази невероятна Мария.
Четох и ми се искаше да се смея, да плача, да тичам боса, да пея и танцувам.
С две думи - да живея :)
Това са тъжни стихотворения, но тъгата им е толкова нежна и лека, че по-лесно се понася.
И дори когато прехълцвам,четейки стихове за мънички бабки на закуска, пак я обичам тази невероятна Мария.
May 5, 2016
Да имам хармоничен звук.
Да ми е просто и красиво.
С поезията си Мария Донева "гали тишината". Гали и теб самия. Сладко е да четеш мислите ѝ (дори меланхоличните и малко тъжните). Все търси "най- меки думи, (...) сладки думи" - и никога не се губи в издирването.
Мария вдъхва смисъл. Например, простичко ще те попита "Помниш ли небето? / Помниш ли земята?", и ти неволно ще усетиш всички онези незначителни, но най- съществени моменти и усещания, които всъщност са те направили Човек.
Ще сподели нетърпеливо "Хайде някой да ме вземе/ и да ме поглези!" Ще ти се прииска и на теб.
Ще ти смигне с някое напомняне като "Да се смеем. Да се гледаме./ Да сме си любими."
Ще те накара да се върнеш мислено и да оцениш света-"с надеждите, с пчелите и смеха".
Ще споделите заедно Важните неща.
След тази шепа лъскави череши ми се прииска да лежа на някоя поляна, на слънчице, което да ме "гледа меко", да вдишвам дълбоко в "топъл въздух опакована"
... и просто да се наслаждавам, че ме има: "Дишахме. Живяхме. / Кратко. И безкрайно."
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
Да ми е просто и красиво.
С поезията си Мария Донева "гали тишината". Гали и теб самия. Сладко е да четеш мислите ѝ (дори меланхоличните и малко тъжните). Все търси "най- меки думи, (...) сладки думи" - и никога не се губи в издирването.
Мария вдъхва смисъл. Например, простичко ще те попита "Помниш ли небето? / Помниш ли земята?", и ти неволно ще усетиш всички онези незначителни, но най- съществени моменти и усещания, които всъщност са те направили Човек.
Ще сподели нетърпеливо "Хайде някой да ме вземе/ и да ме поглези!" Ще ти се прииска и на теб.
Ще ти смигне с някое напомняне като "Да се смеем. Да се гледаме./ Да сме си любими."
Ще те накара да се върнеш мислено и да оцениш света-"с надеждите, с пчелите и смеха".
Ще споделите заедно Важните неща.
След тази шепа лъскави череши ми се прииска да лежа на някоя поляна, на слънчице, което да ме "гледа меко", да вдишвам дълбоко в "топъл въздух опакована"
... и просто да се наслаждавам, че ме има: "Дишахме. Живяхме. / Кратко. И безкрайно."
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
May 1, 2014
Премиерата на тази книга подреждам в топ 3 на най-чудесни премиери в живота ми. Впечатленията ми са главно оттам, защото Мария прочете поне 20 стихотворения тогава. Май за първи път я видях тъжна и отчаяна в поезията, но скоро отново се разсмя и стана захаросана и сладка, както обикновено :-) Безкрайно е мила! Пак ще я чета!
January 21, 2019
Не е точно моят тип поезия, но има някои вълнуващи стихове, особено в раздел "Зима".
January 13, 2016
Изящна смърт,
бъди любезна.
Дари ми кротко да изчезна.
В теб като бебе да се гушна.
Бъди със мен великодушна.
Прегръдката си не спестявай,
не бързай.
И не закъснявай.
*******
Единственият дом е тялото.
И всичко друго е измама.
Във кожата си от началото
до края. Нищо друго няма.
Черупката от кал и камъни
от костите е по-нетрайна.
Прииждат имане и нямане –
и си отиват. И случайно
животни, хора, птици, дяволи
съдбата срещу теб запраща.
Единственият дом е тялото.
И ти с душата си го плащаш.
И само то я приютява,
тя само там приляга плътно.
Дори когато я предава,
е неин неотменен спътник.
И само то е само твое.
И твърдо ти принадлежи,
дoкато, свършен и спокоен,
го пуснеш пусто да лежи.
******
Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,
а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,
но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,
има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.
И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,
нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…
бъди любезна.
Дари ми кротко да изчезна.
В теб като бебе да се гушна.
Бъди със мен великодушна.
Прегръдката си не спестявай,
не бързай.
И не закъснявай.
*******
Единственият дом е тялото.
И всичко друго е измама.
Във кожата си от началото
до края. Нищо друго няма.
Черупката от кал и камъни
от костите е по-нетрайна.
Прииждат имане и нямане –
и си отиват. И случайно
животни, хора, птици, дяволи
съдбата срещу теб запраща.
Единственият дом е тялото.
И ти с душата си го плащаш.
И само то я приютява,
тя само там приляга плътно.
Дори когато я предава,
е неин неотменен спътник.
И само то е само твое.
И твърдо ти принадлежи,
дoкато, свършен и спокоен,
го пуснеш пусто да лежи.
******
Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,
а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,
но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,
има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.
И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,
нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…
February 24, 2014
Винаги съм смятала, че ако трябва да говоря за Мария, всички думи на света няма да ми стигнат, за да опиша колко прекрасна е тя. Да срещнеш Мария, означава да се влюбиш. А ето това вече не е никак трудно да си го представиш! Защото тя е нежна като Перце от дим, пълна е с вълшебства като Магазин за обли камъчета и е сладка и вкусна като Шепа лъскави череши. Не вярвате ли? Заповядайте в новата й книга! В нея ще срещнете един копнеж огромен, свят, щастлив и сериозен, капка нежност, тъгата горчива. В нейния свят следобедът е сънлив и прашен, люляците са с ръце зелени, мъглите са лилави, а незабравките – сини. Там вятърът е нежна дума, тревата иска да расте, а пръстта се рони като хляб. Само там ще разберете, че единственият дом е тялото, а в една градина надежди детството няма да свърши скоро...
Коя е Мария? Мария е най-верният географ на сърцето! Оставете се в ръцете й. Тя ще ви почете, ще ви разходи из сезоните на любовта и неусетно ще ви влюби в себе си... Завинаги.
Както стана с мен.
Цитат:
Много скоро ще избистри гроздето зърна,
и ще влезе август – остър лъч от светлина,
сладостта ще го прегърне мокро, изведнъж,
ще се върне като чакан и обичан мъж.
Коя е Мария? Мария е най-верният географ на сърцето! Оставете се в ръцете й. Тя ще ви почете, ще ви разходи из сезоните на любовта и неусетно ще ви влюби в себе си... Завинаги.
Както стана с мен.
Цитат:
Много скоро ще избистри гроздето зърна,
и ще влезе август – остър лъч от светлина,
сладостта ще го прегърне мокро, изведнъж,
ще се върне като чакан и обичан мъж.
December 29, 2017
Не разбирам от поезия, ще си го кажа направо. Поне със сигурност от съвременна. Възпитана съм в добрите стари традиции на хекзаметъра и отвлеченият смисъл на стиховете от XX век насетне ми бяга. Ала, да бъде честна, стиховете на М. Донева ми допаднаха с непосредственото предава на чувствата от нашето всекидневие - един път тъжни и замислени, друг път бликащи от слънчеви емоции. Радвам се, че не се отказах от отдавнашните си намерения да ги прочета.
December 26, 2013
Книга за сезоните на нашето мълчание.
...
Стиховете в „Шепа лъскави череши“ са мили и сантиментални, извадени от времето и вкарани в друго твое време, детайлите разказват… четеш бавно, поемаш си въздух, замечтаваш се леко и.. идва следващата купа с череши.
Цялото ревю за книгата тук: http://azcheta.com/maria-doneva-shepa...
...
Стиховете в „Шепа лъскави череши“ са мили и сантиментални, извадени от времето и вкарани в друго твое време, детайлите разказват… четеш бавно, поемаш си въздух, замечтаваш се леко и.. идва следващата купа с череши.
Цялото ревю за книгата тук: http://azcheta.com/maria-doneva-shepa...
June 1, 2014
Ох.. прекрасни са! Ако имаше начин, по който искам да мога да пиша, то би бил този... четеш, размечтаваш се, въздъхваш и продължаваш със следващото стихотворение и така минаваш през всички сезони! Чак ми стана тъжно, ��е лятото ще си отиде, нищо че не е почнало... Явно е, че всички книжки на Мария Донева са страхотни! Браво!
December 16, 2013
Книжка за подаряване. Книжка за препрочитане. Книжка за имане.
January 9, 2014
Добро. Много добро. Много
May 28, 2017
Отдавна не бях чела толкова мелодична, позитивна, ритмична поезия!
December 5, 2017
Месец май е месецът на черешите. Те пък са символ на идващото лято, на безгрижното детство, на незабравимите черешови спомени.
Към всичко това трябва да добавя и нова асоциация, свързана с май и череши – „Шепа лъскави череши”. Това е една много, ама много хубава стихосбирка на талантливата поетеса – Мария Донева.
Щастието започва още като погледнеш красивата корица на тази книга, която те кара да се усмихнеш.
Черешите тук зреят през всички сезони – зимата, пролетта, лятото и есента, защото носят обвивките на стихотворения и никога не презряват. Дори не се налага да плюеш костилки. Но са също толкова сладки като истинските плодове. Макар и да има зелени дръжчици на тъга.
Написаното блести с нежни и внимателни думи, които те умиляват и те карат да се вглеждаш повече във всичко около теб - независимо дали става въпрос за мравка, захарен памук, роза, църква, любов, самота или смърт.
Всъщност Мария Донева, като едно красиво черешово дърво, създава прекрасни и сочни стихотворения, които те оставят наситен и радостен след като ги прочетеш.
Към всичко това трябва да добавя и нова асоциация, свързана с май и череши – „Шепа лъскави череши”. Това е една много, ама много хубава стихосбирка на талантливата поетеса – Мария Донева.
Щастието започва още като погледнеш красивата корица на тази книга, която те кара да се усмихнеш.
Черешите тук зреят през всички сезони – зимата, пролетта, лятото и есента, защото носят обвивките на стихотворения и никога не презряват. Дори не се налага да плюеш костилки. Но са също толкова сладки като истинските плодове. Макар и да има зелени дръжчици на тъга.
Написаното блести с нежни и внимателни думи, които те умиляват и те карат да се вглеждаш повече във всичко около теб - независимо дали става въпрос за мравка, захарен памук, роза, църква, любов, самота или смърт.
Всъщност Мария Донева, като едно красиво черешово дърво, създава прекрасни и сочни стихотворения, които те оставят наситен и радостен след като ги прочетеш.
April 17, 2018
Пристрастна съм към Мария Донева, думичките ѝ ме докосват винаги! :)
Displaying 1 - 16 of 16 reviews