Струва ми се, че всеки фен на даден несериозен жанр накрая открива, че жанрът съвсем не е толкова несериозен (или пък самият читател не е). И ако е останал “верен” на този вид литературно бягство достатъчно дълго (фантастика, трилър, кримки, любовни романи и т.н.), ще открие доста интересни тенденции във времето и географията.
Ако подхвана любимите си исторически любовни романи (но в никакъв случай сериозните и класиките, а онези, които зарязваме по хотели и влакове или гледаме да вземем безплатно), градацията е логична.
Първо хронологически са въздишки, напудрен морал (всъщност обществено лицемерие, но такива са били времената) и току някой вземе, че умре от нещастна любов или героично последва “правилния” благоприличен избор. Пълна гадост, добре, че им поотмина времето. Макар че в южнокорейските и китайските сериали това все още да си е така - конфуцианци, какво да ги правиш.
После идват 70-те и 80-те, сексуалната революция, феминизмът и какво ли още не, и - колкото и да е странно - това ясно се вижда и в тези книжлета. Да се смееш ли, да плачеш ли - факт. И ако някой смята, че феминизмът и любовните романи си противоречат, е в грешка.
Започваме с героиня-наследница, бягаща от уреден брак, ама бягство както си трябва - не джейностиновски глупости и пърхане с мигли. Току отнесе и някой бой девойката. Което, като се замислиш, си е реално. После вземе, че се появи героят, и главоболията започват.
В първия вариант от 70-те и 80-те имаме що годе свестен човек. Не е ангел небесен, но не и глупак или тотален егоист, та след бясно преследване из седемте морета се събират. Мацката дори помага със секстантите на кораба или управлението на фермата. Че какво - ферми и имения е имало винаги. В този период скучните балове не се харчат сюжетно, за мое облекчение, за сметка на това приключенията са на килограм, авторките си пишат както им щукне, не ги спират досадни редактори.
Вторият вариант е проблемен. Като в тази книга, която едвам извентилирах (по метода “вентилатор”, от изследователско любопитство). Проблем не в смисъл на “неморален”, хайде без тези глупости. Проблемен, защото - доста ясно и трезво - посочва проблема с домашното насилие. В миналото, пък и сега, връзката между силен консерватизъм и да биеш жената е, общо взето, правопропорционална. Не е тотално правило, но някои от “традиционните” ценности задават рамка, отвъд която - “тя си го проси.” И ето я тук нашата героиня. Бита и малтретирана от когото срещне. Няма спирка. И репликата на любимия все е - ти си си виновна, защо се обличаш, изглеждаш, говориш, гледаш ме така… И патицата…се влюбва, представете си! На екзотиките да не се спирам - испански манастир, наполеоновия двор, регентски Лондон, плантация с роби в Мексико, Луизиана и харем (май в Истанбул, но да не излъжа). А да, забравих за индианците. Добре бе, Розмари, ясно че жестоки времена и т.н., но защо, защо представяш като “любов” стокхолмски синдром на едно деградирало същество? То горкото вече не знае на кой свят е, и се спасява психически като си казва - е, не е чак толкова зле все пак. И даже на моменти се осъзнава.
Именно тази романизация на малтретирането е опасната.
Някой си мисли, че онези мижави и жалки 50 нюанса били нещо? Смях в залата - те са за бебета. Невинни. Виж, този тук сюжет на баба Розмари представлява клиничен интерес. Изобщо целите 70-80-те са така, макар да имат и доста добри попадения и най-вече никой не им е мърморил морализаторски в редакцията.
И взе пак ако някой ме попита трябва ли да се спират такива сюжети - не, по дяволите. Както трябва да имаме възможност да прелистим и “Моята борба”, ако решим. Но е хубаво да живеем в общество, в което и двете са просто странна екзотика.
А колкото до сегашните наследнички на баба Розмари… О, я порастнете малко! На 40 са, а пишат като (за) 14-годишни, че си и вярват (Джулия Куин - и теб имам предвид). Викториански или от времето на регентството жени, издаващи вестник? Имащи почти професия и манталитет от 21-век? Да бе, да.
С две думи, трудно се намира качествен исторически любовен роман, и туй то!
П.П. Между другото, разбирам защо има и 5 звездни оценки :) Всъщност приключенията и географските локации са много, и някои - доста добре списани. Човек (е, жена, щото мъж това няма да го прочете) може да получи представа за някои исторически събития и тенденции, и то доста адекватна. Освен това горкото момиче не е толкова безмозъчно, то знае какво се случва, но просто няма никаква сила да плува срещу течението. Но авторката определено е трябвало да посети психиатър с тази книга - един специалист би написал дисертация за поне по пет стари и неадресирани травми у двамата герои и авторката!