Търновските царици

by Пламен Павлов

ПЪРВИТЕ ДАМИ НА СРЕДНОВЕКОВНА бЪЛГАРИЯ
Когато на исторически места като хълма Царевец обърнем поглед към романтичната и героична епоха на българското Средновековие, ще се убедим, че в съзнанието ни тя е "населена" предимно с образите на мъже. "Женската тема" не е сред водещите нито в историческата наука, нито в художествената литература, театъра, киното... На преден план са владетелите, военачалниците, духовните водачи, отшелниците или "прокълнатите" еретици. И така е не само в България, но и в средновековна Европа, където рядко се мяркат женски имена като "Орлеанската дева" Жана д'Арк, княгиня Олга, Екатерина Медичи, "кървавата" Мери Тюдор.
Оскъдицата от сведения не ни позволява да видим ясно ролята на жената, както и всекидневния живот на средновековните ни предци. Твърде малобройни, откъслечни и разнородни факти дават бегла представа за "обикновените" български жени - крепителки на дом и семейство, възпитателки на децата, опора на своите мъже. Именно тези анонимни българки, често с тежката участ на вдовици при непрекъснатите кръвопролития (по тогавашните "стандарти" това е изглеждало почти нормално), са жизнената нишка на България от миналото към бъдещето.
Естествено, най-много са сведенията за представителките на аристократичния елит, за българските царици, както и за онези царски дъщери, сестри и близки родственици, които по силата на тогавашните международни норми стават владетелки на други държави.
За съжаление, не знаем абсолюто нищо за съпругите на владетелите от т.нар, езическа епоха (632-680-864 г.), на такива забележителни мъже като Кубрат. Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Омуртаг, Пресиан. Представите ни за тях, доколкото изобщо ги имаме идват главно от исторически романи и филми. В тях жените на ,"... от Бога владетелите..." от Старата Велика България, а после и от Плиска са преди всичко грижовни майки и съпруги.

87 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат.
В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.).
Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.