What do you think?
Rate this book
Песни за Отвъд: Жертвата
494 pages, Paperback
First published December 1, 2013
2 people are currently reading
25 people want to read
About the author
Радостин Нанов
2 books15 followersA Bulgarian author, known for a series called 'Songs of the Void'. ("Песни за Отвъд") Winner of MBG Books' 2013 Bulgarian Fantasy Book contest. Current publications:
-2013: 'Songs of the Void', book 1 - 'The Sacrifice' "Песни за Отвъд", книга 1-ва, "Жертвата"
-2014: 'Soldier's Mantra' - as part of the Looking Glass Anthology
Radostin Nanov is currently studying computer science. He is a devoted fencer and gamer.
-2013: 'Songs of the Void', book 1 - 'The Sacrifice' "Песни за Отвъд", книга 1-ва, "Жертвата"
-2014: 'Soldier's Mantra' - as part of the Looking Glass Anthology
Radostin Nanov is currently studying computer science. He is a devoted fencer and gamer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
September 17, 2015
Продължаваме с втория том - за първия може да прочетете в предишния пост. Нашите герои вече започват да осъзнават и попробуждат своите специфични умения. Като цяло определено вторият том е по-добър от първия - повече битки, а и тук не е нужно да се шкартира 1/2 от книгата, само 1/3. Книгата започва с едни хубави морски битки и чудесии! Но да не се отплесвам. Започвам с плюсовете (забележете, отбелязал съм такива) :
+ много добре описан дуел в началото между Рори и Ройнар;
+ накрая на този том има хронология, описания на раси, история - което е хубаво, даже още повече трябваше;
+ надпяването във втора глава между Ана и Саяна беше истински чук, браво;
+ на няколко места видях вкарани красиви легенди от този свят, ценя такива неща;
+ описанието за изкормването и одирането на заека бе просто чудесно. Обичам заешко, а и се върнах назад в спомените ми, когато като хлапе гледах дядо ми или баща ми да правят същото;
+ знанията на автора по фехтовка правят дуелите дълги, интересни и реалистични;
+ близостта между Рори и Ана, когато тя се грижеше за него бе просто затрогваща.
Да си кажа и мърморениците, има ги и тук, и не са никак малко:
- "бе се опитал да я хване над средата на торса". Демек, се е опитал да я хване за главата ли? Кажи опита се да я хване за циците и толкоз, или поне за гърдите;
- Каменна песен, Каменен вятър, Каменен тъпан, Каменно дърво... Малко множко ми дойдоха в няколко страници тия камънаци;
- някои от старите проблеми, които съм посочил в предния том, присъстват и тук;
- "платове - шафран, сатен, коприна". Братле, шафрана е подправка. Да не си имал предвид шифон и да си се объркал?
- скалпира и одира са две различни неща;
- "черепите бяха побелели и почернели от слънцето". Ама как - едновременно ли?
- почти цялата 18 глава е излишна - битовизми, купуване, пазарене и накрая един селски идиот. Лично аз не видях никакъв смисъл;
- 21 глава е озаглавена "Гъбена чорба", а такава вътре няма. Има само гъби. Не е гот, някакси;
- няма да ме убедиш как един герой или приключенец или от сорта след тридневен солиден пост (разбирай глад) накрая ще утрепе собствения си кон, за да го яде. Няма да го повярвам, и точка, поради куп причини;
- тия двамата герои за 960 стр как не успяха барем един път да се изчешат, или поне да се нацелуват и загаджат като хората? Особено сцената как чисто голи се разтриваха с ракия, че да не се простудят ми дойде пфффф. Толкова ли не можаха тая ракия да я изпият, щеше да има по-добър ефект? А ако и един секс му бяха ударили, да се загреят допълнително... Спирам.
- огнените импове могат да мятат огнени топки, но въпреки това са въоръжени допълнително със сопи и ръждиви ножове? Все едно аз да отида на кръчма, където ще пия безплатно Джак Даниелс Сингъл Барел, но въпреки това за всеки случай ще скрия в чорапа си патронче българска водка?
- айде, и фантастика вкарахме - перпетуум мобиле, колко е корен от числото пи и т.н.
- за финала на всичкото това нещо, как завърши цялата история (която на практика не завърши хич, ще има още томове, явно) имам само една-единствена дума и тя е: финалът беше шибан. Без извинение.
С други думи, да кажем, че останах по-скоро доволен от двата тома. Като вземем предвид невръстната писателска възраст на автора и факта, че това му е първа книга смело мога да заявя, че се е справил много добре. Мога да направя разликата, чел съм достатъчно литература от млади автори, нови автори, дебютанти и т.н. Ще следя развитието на Радостин Нанов и бих прочел и следващо заглавие от него. Разбира се, без да спирам да тая надеждата, че ще е нещо с не толкова брутален обем и не така разлято. Нещо по-концентрирано.
+ много добре описан дуел в началото между Рори и Ройнар;
+ накрая на този том има хронология, описания на раси, история - което е хубаво, даже още повече трябваше;
+ надпяването във втора глава между Ана и Саяна беше истински чук, браво;
+ на няколко места видях вкарани красиви легенди от този свят, ценя такива неща;
+ описанието за изкормването и одирането на заека бе просто чудесно. Обичам заешко, а и се върнах назад в спомените ми, когато като хлапе гледах дядо ми или баща ми да правят същото;
+ знанията на автора по фехтовка правят дуелите дълги, интересни и реалистични;
+ близостта между Рори и Ана, когато тя се грижеше за него бе просто затрогваща.
Да си кажа и мърморениците, има ги и тук, и не са никак малко:
- "бе се опитал да я хване над средата на торса". Демек, се е опитал да я хване за главата ли? Кажи опита се да я хване за циците и толкоз, или поне за гърдите;
- Каменна песен, Каменен вятър, Каменен тъпан, Каменно дърво... Малко множко ми дойдоха в няколко страници тия камънаци;
- някои от старите проблеми, които съм посочил в предния том, присъстват и тук;
- "платове - шафран, сатен, коприна". Братле, шафрана е подправка. Да не си имал предвид шифон и да си се объркал?
- скалпира и одира са две различни неща;
- "черепите бяха побелели и почернели от слънцето". Ама как - едновременно ли?
- почти цялата 18 глава е излишна - битовизми, купуване, пазарене и накрая един селски идиот. Лично аз не видях никакъв смисъл;
- 21 глава е озаглавена "Гъбена чорба", а такава вътре няма. Има само гъби. Не е гот, някакси;
- няма да ме убедиш как един герой или приключенец или от сорта след тридневен солиден пост (разбирай глад) накрая ще утрепе собствения си кон, за да го яде. Няма да го повярвам, и точка, поради куп причини;
- тия двамата герои за 960 стр как не успяха барем един път да се изчешат, или поне да се нацелуват и загаджат като хората? Особено сцената как чисто голи се разтриваха с ракия, че да не се простудят ми дойде пфффф. Толкова ли не можаха тая ракия да я изпият, щеше да има по-добър ефект? А ако и един секс му бяха ударили, да се загреят допълнително... Спирам.
- огнените импове могат да мятат огнени топки, но въпреки това са въоръжени допълнително със сопи и ръждиви ножове? Все едно аз да отида на кръчма, където ще пия безплатно Джак Даниелс Сингъл Барел, но въпреки това за всеки случай ще скрия в чорапа си патронче българска водка?
- айде, и фантастика вкарахме - перпетуум мобиле, колко е корен от числото пи и т.н.
- за финала на всичкото това нещо, как завърши цялата история (която на практика не завърши хич, ще има още томове, явно) имам само една-единствена дума и тя е: финалът беше шибан. Без извинение.
С други думи, да кажем, че останах по-скоро доволен от двата тома. Като вземем предвид невръстната писателска възраст на автора и факта, че това му е първа книга смело мога да заявя, че се е справил много добре. Мога да направя разликата, чел съм достатъчно литература от млади автори, нови автори, дебютанти и т.н. Ще следя развитието на Радостин Нанов и бих прочел и следващо заглавие от него. Разбира се, без да спирам да тая надеждата, че ще е нещо с не толкова брутален обем и не така разлято. Нещо по-концентрирано.
December 30, 2015
Отлично продължение на една страхотна история. Джанола продължава да очарова като странен свят пълен с интересни истории, митове и герои.
Не мога да отрека, че Нанов е автор с бъдеще и се надявам скоро да видим и друга негова книга. Надявам се тя да е за белирите, защото Ройнар Буревестник (вече Вдовеца) много ми допадна.
Не мога да отрека, че Нанов е автор с бъдеще и се надявам скоро да видим и друга негова книга. Надявам се тя да е за белирите, защото Ройнар Буревестник (вече Вдовеца) много ми допадна.
November 2, 2015
"Песни за Отвъд" е роман, победител в един от конкурсите на MBG Books - съвсем заслужено първо място.
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D
Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.
Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг.
Ревюто продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
Някой ще каже, че за такъв тип фентъзи, напълно класическо и мащабно като история и съдържание, трябва още, но то винаги трябва още. Като например...една карта. Не, съвсем сериозно, на мен ми трябва карта, за да ми е на сто процента завършена историята... :D
Радостин Нанов е един от младите български писатели, развихрящ се в областта на фентъзито и то класическото, строго обгърнато от закони и ред в хаоса, без нищо излишно, без нещо неестествено и натрапчиво, ами просто и ясно фентъзи! С уникални по характер герои, кой от кой по-голям чешит.
Обръщам внимание на двете книги едновременно, защото само ако за миг историята се разкъса, съвсем ще се загуби представата от това, което се еслучило между героите в първата книга и това във втората. А обстоятелствата покрай тях са строго взискателни и подлежащи на огромно внимание от страна на читателя, ако иска той да разбере наистина чувствата и мислите на героите. А самите герои, о, тези герои...всеки има отличителна индивидуалност, дори ипасивните герои, която се откроява ярко на фона на събитията, срещите, запознанствата и пътуванията им заедно или в различни посоки. На чело са двама младежи, на чиито рамене се стоваря задачата да спасят света, след като един убиец се оказва, че не се интересува от деца като тях, а има коренно различни планове и само те, двамата, биха се стравили - Ана и Рори (Роридан уточнявам, защото много бързо му научих името, пък и много ми харесва като замисъл, колкото до пълното име на Ана - е, не мога да го запомня...).
Рори и Ана се оказват познати от деца, но коренно различни един от друг, което ги прави отдълечени и дори мразещи се един друг.
Ревюто продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/...
January 20, 2018
Когато чета родна фантастична литература нееднократно ми се случва да цъкам ядно с език. И то не заради нескопосан сюжет, не заради лош изказ или калпава редакция. Напротив, тъкмо обратното. Яд ме е, защото виждам как талантливи хора, със заложби и вдъхновение едвам успяват да достигнат до читателите, колко е тежко да бъдеш издаден, а още по-тежко пък е да те забележат след това и да се бориш с преводната конкуренция по книжарниците – конкуренция, на която по нищо не отстъпваш… освен по популярност, реклама и медийно внимание. Радостин Нанов е един от тези автори, заради които човек може да се ядоса по този начин. Неговата двутомна фентъзи сага „Песни за отвъд” се оказа повече от приятна изненада. В нея ще откриете всичко, което човек може да очаква от един пълен с идеи и ентусиазъм млад автор, а през по-голямата част от своето развитие сюжетът дори бяга далеч от клишетата, присъщи на комерсиалните западни писатели. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 7, 2022
Има малко мудно начало, но историята става все по-увлекателна и интересна с всяка страница. Към финала просто трябваше да се дочете до края, за да се разбере какво ни очаква и как ще завърши. Въпреки че има какво да се желае от развитието на света в тази книга, съм наистина приятно изненадан от цялата история и сюжетната линия.
Ще бъде много приятна изненада, ако авторът разшири поредицата с още една книга.
Ще бъде много приятна изненада, ако авторът разшири поредицата с още една книга.
August 16, 2022
Доста ми хареса. Нанов задобрява.
Много жалко, че явно това е и последната му книга, а свършва както първа част от поредица.
Много жалко, че явно това е и последната му книга, а свършва както първа част от поредица.
December 25, 2013
Продължението определено затвърди очакванията ми! :) Много ми хареса, развитието е изненадващо вълнуващо, а историята запленява по начин, който отдавна не съм срещала. Искрено се надявам втората част от поредицата да стане реалност, защото смятам, че си заслужава наистина. Поздравления на автора и ти желая много успехи. :)
Displaying 1 - 7 of 7 reviews