"Не искам да остана безсмъртен с творчеството си. Искам просто да не умирам."
Алън Стюърт Кьонигсберг – каквото е истинското име на Уди Алън – е роден през 1935 г. в Бруклин. Семейството му явно е било забележително, щом – според собствените му думи – баща му е приличал на Фернандел, а майка му – на Граучо Маркс. Познат ни е като автор на тв скечове и шоумен, режисьор, актьор, писател, сценарист, драматург, продуцент, композитор, кларнетист. И като един от десетте най-еротични мъже на планетата за 1980 г.
Със своите многобройни филми, киносценарии, къси разкази и пиеси Уди Алън е по-популярен и обичан в Европа и по света, отколкото в родната Америка. Настоящият двутомник предлага цялата художествена проза на знаменития евреин, включително най-новата му книга – „Пълна анархия”.
Настоящият том съдържа: "Квит сме" и първата половина на "Без перушина".
Noted American actor, screenwriter, and filmmaker Woody Allen, originally Allen Stewart Konigsberg explored the neuroses of the urban middle class in comedies of manners, such as Annie Hall (1977) and Deconstructing Harry (1997).
This director, jazz musician, and playwright thrice won Academy Award. His large body of work mixes satire, wit and humor in the most respected and prolific cerebral style in the modern era. Allen directs also in the majority of his movies. For inspiration, Allen draws heavily on literature, philosophy, psychology, Judaism, European cinema, and city of New York, where he lives.
Обичайно, бях решил, че ще прочета с лекота в почивните дни тия 250 странички развинтен хумор, но бързо установих, че тая няма да я бъде, преходите между отделните истории са твърде резки и искат съсредоточаване и внимание – защото добрият хумор рядко има свойството да е лековат. В “Ако импресионистите бяха зъболекари” има материал, който години развлекателна телевизия не биха могли да усвоят и предадат, затова и съветвам да се чете на малки глътки и евентуално след изрично лекарско предписание.
Не е подходящо за четене в градския транспорт. Хората почват да странят от теб, когато се давиш от смях. Особено в грипния сезон. Не е подходящо за четене на работа. Колегите те гледат с притеснение след като за десети път от бюрото ти се чува сподавено пръхтене. Не е подходящо за четене по време на лекция по наказателен процес. Колегите решават, че има нещо нередно в теб, когато се подхилкваш, докато лекторът дава пример за тежко наказуемо престъпление, избирайки си убийство по квалифициран състав за целта.
"Помня как една вечер Скот Фицджералд и жена му се прибраха у дома от новогодишното тържество. Беше през април. От три месеца не бяха вкусвали друго питие освен шампанско, а седмица преди това, издокарани като за коктейл, бяха скочили с лимузината си от трийсетметрова скала в океана — ей така, заради тръпката. Нещо реално лъхаше от Фицджералдови; ръководеха се от здрави ценности." - "Спомен от двайсетте години"
"Драги Тео, Да, истина е. Ухото, което се продава в магазина за редки предмети на братя Флайшман, е мое. Разбирам, че бе глупаво да го правя, но миналата неделя ми се прииска да изпратя подарък на Клер за рождения й ден, а всички магазини бяха затворени. Е, както и да е. Понякога съжалявам, че не послушах съвета на баща ми и не станах художник. Не е толкова вълнуващо, но художникът поне води нормален живот. Винсент" - "Ако импресионистите бяха зъболекари"
Тази книга четох за първи път през далечната 1992 година. Хуморът в нея ме плени, хилил съм се на глас и съм я препрочитал много пъти. Но доскоро стилът ми беше странен и неразбием. Не бях чел подобен автор. Съвсем наскоро разбрах, че Уди Алън освен гениален актьор и режисьор е много добър стендапер (участник в Stand Up комедии). И всъщност текстовете в тази книга са от този му период и предназначени за изнасяне пред публика. Книгата е невероятна и който не я е чел да си поправи веднага тая грешка. Чете се много бързо и неусетно... Ех, тия импресионисти! Е, трябва да знаеш кой кой е от художниците и защо го бъзикат, тая книга не е за почитателите на нюансите.