Галя котки. Срещу заплащане. Появиха се една нова категория хора. Примерно съпрузи. Взели си домашен любимец – нали искат все пак някой да ги обича? Защото те, съпрузите, взаимно не са сигурни дали инвестират обич един в друг. Взимат си котка, ама по цял ден са на работа. Детето пък на училище, после на частни уроци и така нататък... Домът на семейството – празен по цял ден. А котката трябва да бъде галена. Така пишело в инструкцията за правилното и отглеждане. Галенето го правя аз – срещу заплащане, казах. Това е едната ми работа. Ама нали знаете, че вече да работиш на едно място не стига!
Една госпожа – хубавка и немного възрастна, около четиридесетте, като научи, че галя котки, и тя пожела. В смисъл, пожела да галя и нея след като приключа с котката и си измия ръцете.
Пак срещу заплащане желаеше да я галя тази госпожа. Защото ласки не видяла. Или по-скоро ласки консумирала от страна на съпруга си, но твърде рядко. Два-три пъти годишно, примерно. Защото той бил тираджия и обикалял света, за да разнася замразени пилета и патици.
Петър Софрониев е журналист с 28-годишен стаж в централните вестници. Занимава се с хумор – шоупрограми, сценарии, файлетони, разкази, новели. Сценарист на предаванията в БНТ – “Вариант “, “Събота – късен следобед” и “Клуб “НЛО”. Шест години е кореспондент на радио “Гласът на Америка” – Вашингтон. Автор е на: - текстовете на около 40 песни. (Най-известната – “Казано честно, всичко ми е наред”, в изпълнение на Васил Найденов.) - либрето за мюзикъла “Ах, този секс” (ДМТ “Стефан Македонски”, 1990-1993) - пиесата “Отвори, аз не съм лош човек” - биографичната книга за рокпевицата Милена – “Милена съм”. - три книги с хумористични разкази и миниатюри: “Мелодия за шведско японче и саксофон” (Издателство “Славяни”), “Нормални до доказване на противното” (същото издателство) и “Посока Запад” (ИК “Жанет 45”).
Петър Софрониев е искрен от душа. И това прави файлетоните в този сборник толкова истински, толкова непринудени. Една след друга житейски ситуации, които от битовото преливат в танц по ръба на абсурда, но такъв един, нашенски абсурд, който другаде не би могъл да заяви съществуването си, камо ли да се реализира. Героите от “Посока Запад” пак са тук, натрупали още годинки зад гърба си, повече примирение с превратностите на живота, но и умение мигом да се окопитят и да поведат нова война с него.
Кратките разкази в „Пълно объркване“ от Петър Софрониев са социална сатира на бита ни. Лека и свежа доза интелигентен хумор, който всеки трябва да си причини... Цялото ревю тук: http://azcheta.com/palno-oburkvane-pe...