Влада Урошевиќ е македонски поет, раскажувач, романописец, книжевен и ликовен критичар, есеист, антологичар и преведувач.
Роден е во Скопје во 1934 година. Завршил Филозофски факултет во Скопје. Докторирал на Филолошкиот факултет „Блаже Конески“ во Скопје во 1987 година. Работел како соработник и уредник на Редакцијата за култура и уметност на Телевизија Скопје. Во 1982 година е избран за доцент на Катедрата за општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет во Скопје, а во 1988 година станал редовен професор. Бил уредник на списанието „Разгледи“. Урошевиќ е член на ДПМ од 1961година. Исто така, тој е член на МАНУ, како и дописен член на меѓународната „Академија Маларме“ во Париз и редовен член на Европската поетска академија со седиште во Луксембург и член на Македонскиот ПЕН центар.
Добитник е на повеќе награди и признанија: „Младост“, „Нолит“, „Рациново признание“, „Браќа Миладиновци“ (три пати), „Григор Прличев“ (два пати), „Стале Попов“ (два пати), „Книжевен жезол“ и други. За својот книжевен опус, како и за своите заслуги во преведувањето и афирмирањето на франсуската литература, прогласен е од Владата на Франција прво за витез на Редот на уметноста и литературата, а потоа и за офицер на истиот Ред.
Влада Урошевиќ има објавено преку триесет авторски книги, преку четириесет преводи, а застапен е и во многубројни домашни и странски антологии. Неговите книги се преведени на англиски, француски, шпански, германски, дански, полски, словенчки, бугарски, српски и други јазици. Еве дел од неговиот творечки опус:
Еден друг град (поезија, 1959) Невиделица (поезија, 1962) Вкусот на праските (роман, 1965) Манекен во пејзажот (поезија, 1967) Летен дожд (поезија, 1967) Знаци (раскази, 1969) Врсници (критики и есеи, 1971) Ноќниот пајтон (раскази, 1972) Ѕвездена терезија (поезија, 1973) Нуркачко ѕвоно (поезија, 1975) Сонувачот и празнината (поезија, 1979) Мрежа за неуловливото (критики и есеи, 1980) Лов на еднорози (раскази, 1983) Компасот на сонот (поезија, 1984) Нишката на Аријадна (критики и есеи, 1985) Хипнополис (поезија, 1986) Подземна палата (есеи, 1987) Демони и галаксии (студија, 1988) Панична планета (поезија, 1989) Алдебаран (записи и патописи, 1991) Митската оска на светот (критики и есеи, 1993) Ризиците на занаетот (поезија, 1993) Мојата роднина Емилија (роман, 1994) Паники (поезија, 1995) Дворскиот поет во апарат за летање (роман, 1996) Париски приказни (записи и патописи, 1997) Астролаб (критики и есеи, 2000) Дива лига (роман, 2000) Мане, текел, фарес (поезија, 2002) Невестата на змејот (роман-бајка, 2008) Седмата страна на коцката (раскази, 2010) Размена на пораки (раскази, заедно со Тања Урошевиќ, 2013) Тајна мисија (раскази, 2013) Тајно злато (поезија, 2016) Маџун (роман, 2018)
„Митология на съня” на Влада Урошевич е една от най-въздействащите и впечатляващи поетични книги, които съм чела. Влюбих се в поезията му, заради свободата, която носи. Тук няма граници, стереотипи и предразсъдъци. Тук думите са насъщни. Има игра – виртуозна игра между слово и смисъл, които деликатно докосват подсъзнанието. Докато четеш, нещо красиво, тайнствено, непознато и страшно се събужда дълбоко в теб. Опитваш се да анализираш всичко това, но е невъзможно. Само в поезията на Влада Урошевич всичко, всичко е възможно: в плодовете се крият звезди, птиците имат листа вместо крила, хората имат сън вместо дом…
Тя действа като наркотик за ума и сърцето. И не можеш да спреш да четеш, не можеш да спреш да вземаш ежедневната доза. И с всяко препрочитане ставаш все по-пристрастен към нея. Тук сънят е начин на живот, а сънищата – единствената истина.
„Огромно” е дума, която е твърде тясна, за да опише въображението, с което са написани тези сюрреалистични стихове – по-реални от действителността, която те заобикаля.
Другото уникално нещо в книгата са колажите, направени от самия автор – риби, хора, музикални инструменти, птици, насекоми… И разбира се, преводаческият труд на Роман Кисьов, който умело е успял да подбере и преведе стихотворенията така, че да се получи чудото „Митология на съня”.
Какво е искал да каже поетът с това стихотворение
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че стихотворението не е стихотворение а гора Че листът хартия е мълния и че моливът на масата става рудник на въглен всяка вечер
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че вечерта не е вечер а потоп в който тънат къщи Че къщите са гнезда и че жената става птица когато пада
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че птицата не е птица а цвят хвърлен в небето Че небето е капка вода и че реката е животно което пълзи вместо да тече
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че животното не е животно а облак който плава над море Че морето е хоризонт който спи и че може да го събуди само остров или ледник
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че ледникът не е ледник а прозорец който гледа към вселената Че вселената е дете а земята в неговите ръце е разпукан кестен печен на зимна жар
Какво е искал всъщност да каже поетът? Че кестенът е земя Земята – животно Животното – къща Къщата – рудник Рудникът – молив Моливът – слово а словото – мъдрец когото значенията излизат да посрещнат
Много странно, след "Песни", която за мен е висок, свистящ полет, тази книга не можа да ме развълнува всецяло. Тук-таме, да, но не и като общо усещане. Беше ми твърде препълнена със съществителни, затрупаха ме. И все пак, носи чували и кашони с енергия този човек, обичам си го.
Много съм щастлив, че открих това издание и този автор (че и издателство*)!!!
Стиховете му не са от най-лесните за възприемане. Може би защото съчетават несъчетаеми обекти и явления, може би защото са често статични, фотографски почти, с накъсан образен изказ, който само щрихира. Изданието е подборка от поезията на Утрошевич, вътре са отделени няколко отделни подцикъла, гравитиращи около сънищата, сънуващия, нощта, различни проявления на митологичното. Често стихотворенията са списъци- нещо, което намирам, поне за себе си, за изкллючително въздействащо, и, сякаш, нещото, с което Влада ме спечели. _________________ *Понеже видях на панаира на книгата миналата седмица и другите им подобни книги, които смятам да извзема наред