Доста читава книжка особено предвид ограниченията на формата counterpoints. С изключение на първия автор, Р. Уилкин, който (лично мнение) прави варварска егзегетика, есетата на останалите трима участници - Том Шрайнър, Джеймс Дъм и Майкъл Барър са много добри.
Шрайнър защитава типичното евангелско виждане, че делата са следствие на и доказателство за вярата, но в същото време добавя, че макар те да не са основа за спасението все пак делата са критерий, по който християните ще бъдат съдени. Чел съм много малко от Шрайнът и той ме изненада приятно с много честното си отношение към свидетелството на библията. Голямата ми забележка към него е по отношение на критиката на Дън където на практика сведе реформацията до калвинистикото разбиране на реформираната църква.
Есето на Дън за мен е най-добре написаното и стилистично и егзегетично. Авторът признава известна полярност в писанията на НЗ автори. Той ни напомня, че според конкретните нужди, на които апостолите целят да отговорят с писанията си те подчертават различни богословски страни на своето учение ( понякога спасение чрез вяра,понякога значението на делата)и ние не трябва да смятаме, че задължително можем да подредим всички парчета от пъзела в една цялостна и изчистена богословска система.
Накрая, Майкъл Барбър представя католическото разбиране за делата като носещи заслуга за крайното оправдание и спасение на вярващия. Той обаче веднага прави две важни допълнения. Първо, първоначалното оправдание е изцяло чрез вяра (цитатът на папа Бенедикт, който привежда е много показателен в това отношение). Второ, делата могат да имат стойност пред Бога като заслуги единствено понеже благодатта ги е направила такива, а не сами по себе си. По този начин цялото спасение - от началото до самия му край е изцяло и единствено по благодат и по никакъв начин не е продукт на човешка сила или заслуги. Дори за самите дела може да се каже, че са вършени от Самият Христос, с когото вярващият се е свързал. Шрайнър предлага, според мен, доста удачна критика на подобно виждане, но Барбър показва завидно познаване на протестантската литература по въпроса и добри умения на егзегет. Като цяло, ако бъде четен внимателно (при това не само основното му есе, но и отговорите към другите участници) той би успял да разчупи доста от традиционните предубеждения на евангелските християни към католиците. Като човек, който има съвсем слаби познания за католическото боголсовие есето беше особено полезно за мен.
Една допълнителна добродетел на книгата е, че в хода на анализите доста ясно се показва колко по-сложно и нюансирано понятие е спасението (заедно с различните му компоненти) от обичайните евангелски представи. Няколко автора разглеждат неговата съставност и актуализация във времето (минало настоящо и бъдеще), както и напрежението между условност и сигурност.
Личното ми мнение се колебае някъде между Дън и Шрайнър, бе да мога да заема твърда позиция.
Полезна книга за хора, които имат желание да се заровят малко повече в детайлите и да слушат внимателно без да бързат да съдят. Тя също така изисква известна зрялост от страна на читателя иначе последният може да бъде доста повече объркан отколкото да получи някаква полза.