Влакът за Емаус

by Теодора Димова

Романът на Теодора Димова "Влакът за Емаус" е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждаща смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота.

Genres: Bulgarian Literature

150 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски.
Дъщеря на българския писател Димитър Димов.

Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )

Reviews

[Ivo Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Продължавам с българската проза и съм очарован отново този път от Теодора Димова и нейният влак за Емаус , очарован съм от стила , лиричността , меланхолията , лъхащи от всяка страница , авторката засяга вечните въпроси на живота , любовта , смъртта , вярата в Бог, надеждата , тъгата, отчаянието .На моменти усещах женското в редовете това което една жена пази само за себе си ,Димова е достоен наследник на Блага Димитрова, която така умело можеше да разкрие чрез романите си какво е в душата на човек .

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

"Влакът за Емаус" ни отвежда на пътешествие към вътрешния свят на своите пътници, лъкатуши из техните спомени, навлиза в техните най- съкровени чувства и дълбае в душите им.
Много емоционална проза от Теодора Димова. Всяка мисъл в нея е като оголен нерв, който се свива от болка и ни напомня, че докато сме живи, всичко е поправимо.

[Пламен Иванов · Rating 5 out of 5]

Прочетох книгата на Теодора Димова „Влакът за Емаус“, докато пътувах с влака за Варна. Постигна се нещо като 4D (включиха се и обонятелните сетива). Искам да поздравя писателката за смелостта, да назовава много от проблемите в Църквата ни, за точността, с която преодолява зависимостта към тях на всеки, пристъпил храмовите врати, но най-вече искам да ѝ благодаря за любовта, която строи от всеки ред към читателите и към Бога. Тази любов е зареждаща, връщаща ни отново към божествената реалност, от която много често неволно се отклоняваме. Благодаря за поредния малък шедьовър.

[Marina Ognyanova · Rating 5 out of 5]

Когато започнах да чета, сякаш забравях да вдишвам - физически имах нужда от повече въдух... Може би защото мелодията на текста силно наподобява звуците на влак в движение, тракането на колелата, и те понася в ритъма си, а историята те грабва и поглъща. Същевременно обаче на моменти имах нужда да спра и да си почина от нея поне за един ден, защото става тежка. Много реалистична книга (както впрочем и "Майките" - болезнено автентична). Представя нещата от живота такива, каквито са, каквито ги виждаме в материалното му поле - предметно, физически, на пипане, на усещане, на вкус, на мирис, само че успоредно с това цялото повествование е съшито с нишката на духовното търсене. Няма да забравя една фраза, която много ми хареса - за "вярата, избутана по ъглите на душата" (цитирам по памет). И макар, лично на мен, богословието в текста да ми идва в повече на моменти (като проповядване е и го възприемам като израз на социална ангажираност на авторката), то е оправдано - обществото ни определено има нужда от ограмотяване. А кой друг да се заеме с това, ако не интелектуалците...
Майсторски език и стил, доколкото имам правото да оценявам. Това са ми усещанията от романа, които съм запомнила (четох го преди повече от 4 години).

[Petia Kovacheva · Rating 5 out of 5]

Кристалната акустика на чистата вяра- Теодора Димова удря с пръчица по ръба на кристалната чаша и лекият звън някак събужда от летния унес, от трудната среща с Него, от неуспехът да Го намериш без да се загубиш в сложната паяжина от забрани и наставления, давани от хора, които само отблъскват. Бих искала и моят "щъркел" да се появи, или по-точно да съм с достатъчно открехнато сърце, за да го забележа.

Всяко дете трябва да знае, че плодовете в градината на дядо са узрели СПЕЦИАЛНО заради него, събрали слънцето в сока си, като празник на пребиваването му в света, за да може един ден, каквито и загуби в живота да понесе, да може да дарява любов и да вика слънцето в душата си.

[Petia · Rating 5 out of 5]

Новата книга на Теодора Димова – “Влакът за Емаус” е душевна история, съществуваща чрез спомените, в миналото и настоящето, по време на пътуването към гарата, към която те е насочил животът. И сякаш в това кратко време – от една спирка до друга, може да мине като на лента цяло едно съществуване. Докато се вглъбявах в думите дори не разбрах какъв вид текст чета – това е и роман, и разказ, и импресия, и поезия. Едно многопластово произведение със своя мелодия, която остава да кънти дълго след последната страница.
“Влакът за Емаус” е пътуване през живота, през себе си, през спомените, миналото, началото и края на една любов, на друга, себепознанието и загубата на всичкото, което имаш, моментите, които не искаш да приемеш, да превъзмогнеш, да загърбиш, тъгата, която винаги съществува с теб, покрай теб, вътре в теб и вярата, дарила те със смисъл, с разбиране, с тълкуване на Бог, на света, на светогледа, на живота, процеса на самонадграждане, болката и чувствата, преминали през различни измерения, борбата със страха и търсене на равновесието между живота и смъртта.
Действието се развива в кубето на влака – пространството на човешкия свят – болезненото минало, чрез което съществува настоящето и незнайното закъсняло бъдеще, което не знаеш дали ще дочакаш.
Текстът върви като поезия, като метафора на непревъзмогнатото, като дълго отклонение от същността, от смисъла, от преживяното... Текст със собствен ритъм и нежност, като бавна тъжна песен, отдавна изпята но отнасяща ехото на мелодията като звук, като образ, като понятие, като нещо, което влиза навътре в душата, дълбоко и я докосва, и я променя, и я възражда...

[Antonia · Rating 1 out of 5]

Отношенията ми с този мелодраматичен чик-лит приключват на 84-та страница. Просто не мога и не искам да се оплитам повече в мрежите на авторката. До тук ме доведе любопитството да разбера защо Лия е искала да запознае Каталина с Мина, но понеже не съм почитател на разтягането на локуми ентусиазмът ми се срина. Авторката притежава потенциала на писател, но този роман се е получил посредствен, незапомнящ се, механизмът му да те води напред не работи. Липсата на въображение е осезаема.

[Tsveta Belcheva · Rating 4 out of 5]

Чудесна книга, заслужава да бъде прочетена.