What do you think?
Rate this book
Разторг
Горян е най-малкото чедо на княз Юмрук. Той е чувствително дете, превърнато от рано в жаден за власт садист. Асен е принц от враждебен народ. Роден с дарбата на велик мечоносец.
Горян е на седем. Асен е негов връстник. Съдбата ще ги срещне. Едното момче ще бъде отвлечено и "подарено" на другото. Ще отнемат името му и ще го нарекат Разторг.
Животът им ще се сплете на възел. А някои възли се разсичат само с меч.
Но къде е границата между справедливост и мъст? Къде е пределът между щастие и амбиция? Какво е свободата и има ли прекалена цена за нея? И двамата ще открият отговорите. По трудния начин...
Горян е на седем. Асен е негов връстник. Съдбата ще ги срещне. Едното момче ще бъде отвлечено и "подарено" на другото. Ще отнемат името му и ще го нарекат Разторг.
Животът им ще се сплете на възел. А някои възли се разсичат само с меч.
Но къде е границата между справедливост и мъст? Къде е пределът между щастие и амбиция? Какво е свободата и има ли прекалена цена за нея? И двамата ще открият отговорите. По трудния начин...
320 pages, Paperback
First published December 1, 2013
3 people are currently reading
43 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
March 7, 2014
Останах очарован, възхитен и изобщо много, много доволен от "Разторг". Романът е един от трите, които се класират за финала на конкурса на издателство "MBG Books" и бяха публикувани на хартия в края на миналата година. Чел съм разкази на Антон и смея да твърдя, че това е напълно заслужена награда - на правилното място, в правилното време.
Горян Мъката е най-малкото дете на княз Юмрук, повелителя на Кървавите Ястреби. Чувствително и надарено момче, превърнато отрано в жаден за власт садист. Асен е принц от враждебно племе - народа на мечките. И двамата са едва седемгодишни, когато Асен е пленен и даден като роб на Горян. Животът и съдбите и на двамата са преплетени на възел - възел, който няма развързване, трябва да се разсече с меч.
Имаме един чудесен фентъзи свят, образувал се от... фантастиката. Преди години предците от Земята се заселили на планетата и следствие събитията се стигнало до днешното общество, което е на фаза средновековие. Имаме магия, имаме прабългарски наименования, но и една смесица на българско фентъзи с традиционно такова. На пръв поглед звучи странно, нелогично и абсурдно но смея да ви уверя, че комбинацията се е получила чудесно.
Имаме доволни описания на чудесни битки, красиви пейзажи, отношения между хората, сблъсък на старото с новото, на добро със зло, на насилие с ненасилие. Тони определено умее да пише, да задържи интереса на читателя и да провокира в него чувства. Може би това, което ми допадна най-вече беше как едно малко, властно момче, вече изкривено отвътре дресира с бой, изпитания и унижения свой връстник до степен да го пречупи необратимо дотам, че той да му стане роб доживот. Роб, който го мрази, но не може да се откопчи - само смъртта на единия може да разкъса оковите. Да имаш свой собствен боен пес, свое острие, облечено в човешка плът, което те мрази с всяка своя клетка, ала не може да не изпълни заповедите ти... Всичко това е написано един път.
Окей, да отворя дума и за нещата, които не ми допаднаха. Първото е лично и субективно, може би мой проблем. Както Радостин Нанов, друг от победителите в конкурса на MBG Books правилно отбеляза в блога си, женските образи при Фотев са идеализирани. Жените са или уникално красиви, или супер властни и силни, или уникални бойци, а често комбинация от изброените. Как нема една дърта грозна беззъба проклета вещица, или малоумна тъпачка, или злобна интригантка, поне за цвят? Но, нищо де, както казах, може и проблемът да е в мен, да имам излишен мачизъм, шовинизъм и разни други изми там.
Друга дреболия освен тази - речникът в края на книгата е доста непълен. Няма как да не се спомене. Твърде много от отбелязаните със звездичка понятия в текста просто не присъстваха обяснени там, където им е мястото.
Но, изключая тия нещица, романът е чудесен, достави ми истинско удоволствие докато го четох, на някои герои симпатизирах, други ги мразех, трети и двете (!!!), дори почувствах вдъхновение на моменти. Всички палци горе! Обичате ли да четете фентъзи, хубаво разказани истории, битки, екшън и романи от български автори - Разторг е заглавие за вашата библиотека!
Препоръчано от Бранко.
Горян Мъката е най-малкото дете на княз Юмрук, повелителя на Кървавите Ястреби. Чувствително и надарено момче, превърнато отрано в жаден за власт садист. Асен е принц от враждебно племе - народа на мечките. И двамата са едва седемгодишни, когато Асен е пленен и даден като роб на Горян. Животът и съдбите и на двамата са преплетени на възел - възел, който няма развързване, трябва да се разсече с меч.
Имаме един чудесен фентъзи свят, образувал се от... фантастиката. Преди години предците от Земята се заселили на планетата и следствие събитията се стигнало до днешното общество, което е на фаза средновековие. Имаме магия, имаме прабългарски наименования, но и една смесица на българско фентъзи с традиционно такова. На пръв поглед звучи странно, нелогично и абсурдно но смея да ви уверя, че комбинацията се е получила чудесно.
Имаме доволни описания на чудесни битки, красиви пейзажи, отношения между хората, сблъсък на старото с новото, на добро със зло, на насилие с ненасилие. Тони определено умее да пише, да задържи интереса на читателя и да провокира в него чувства. Може би това, което ми допадна най-вече беше как едно малко, властно момче, вече изкривено отвътре дресира с бой, изпитания и унижения свой връстник до степен да го пречупи необратимо дотам, че той да му стане роб доживот. Роб, който го мрази, но не може да се откопчи - само смъртта на единия може да разкъса оковите. Да имаш свой собствен боен пес, свое острие, облечено в човешка плът, което те мрази с всяка своя клетка, ала не може да не изпълни заповедите ти... Всичко това е написано един път.
Окей, да отворя дума и за нещата, които не ми допаднаха. Първото е лично и субективно, може би мой проблем. Както Радостин Нанов, друг от победителите в конкурса на MBG Books правилно отбеляза в блога си, женските образи при Фотев са идеализирани. Жените са или уникално красиви, или супер властни и силни, или уникални бойци, а често комбинация от изброените. Как нема една дърта грозна беззъба проклета вещица, или малоумна тъпачка, или злобна интригантка, поне за цвят? Но, нищо де, както казах, може и проблемът да е в мен, да имам излишен мачизъм, шовинизъм и разни други изми там.
Друга дреболия освен тази - речникът в края на книгата е доста непълен. Няма как да не се спомене. Твърде много от отбелязаните със звездичка понятия в текста просто не присъстваха обяснени там, където им е мястото.
Но, изключая тия нещица, романът е чудесен, достави ми истинско удоволствие докато го четох, на някои герои симпатизирах, други ги мразех, трети и двете (!!!), дори почувствах вдъхновение на моменти. Всички палци горе! Обичате ли да четете фентъзи, хубаво разказани истории, битки, екшън и романи от български автори - Разторг е заглавие за вашата библиотека!
Препоръчано от Бранко.
December 25, 2013
Свят, потопен в епчината славянска митология.
Могъщи мъже, пищни жени, юначни герои и дивни жрици-воини. Какво повече му трябва на човек за една страхотна книга в жанра "меч и магия"?
Стилът на Антон Фотев е бърз и точен, приятно архаичен на едни места и кърваво-пищен на други. Книга за хора със здрави сърца, без съмнение, но и страхотно приключение, за онези, които могат да изтърпят темпото ѝ.
Трески за дялане? Кой ли ги няма?
За по-пълно ревю, с детайлно споменаване на "треските", спрете тук:
http://en-teria.blogspot.com/2013/12/...
Могъщи мъже, пищни жени, юначни герои и дивни жрици-воини. Какво повече му трябва на човек за една страхотна книга в жанра "меч и магия"?
Стилът на Антон Фотев е бърз и точен, приятно архаичен на едни места и кърваво-пищен на други. Книга за хора със здрави сърца, без съмнение, но и страхотно приключение, за онези, които могат да изтърпят темпото ѝ.
Трески за дялане? Кой ли ги няма?
За по-пълно ревю, с детайлно споменаване на "треските", спрете тук:
http://en-teria.blogspot.com/2013/12/...
December 23, 2013
Възторг е първата дума, която ми хрумва всеки път като се сетя за романа на Антон Фотев. И не само поради удачно намерената рима със заглавието му – „Разторг“, а и поради факта, че най-точно описва внушението, което ми създава това прекрасно родно фентъзи.
Можело значи! След тоновете многотомни, но стерилни и излети сякаш по калъп западни саги за вампири, магьосници и най-различни люде, докоснати от Съдбата с Предопределеност, след плахите и инцидентни опити на българските автори в тази все още недоразвита у нас литературна ниша, най-накрая прочетох нещо, което ме впечатли със суровата си Хауърдовска красота. Защото в единия от главните персонажи – Асен, a.k.a. Мечо лице и Разторг, безспорно има загатната прилика със синеокия, недодялан и обладаващ неимоверна сила кимерийски варварин. И той като него попада невръстен в плен при най-лютия си враг и е отгледан с нашийник на врата като „боен пес“ за гладиаторски схватки. В този момент от описанието ми представихте ли си началните сцени на Конан Варварина с младия и напомпан бате Арни? Аз го направих и се върнах към безгрижните хлапашки години, когато в едно вече несъществуващо лятно кино открих магията, наречена „Меч и магия“, доста преди да разлистя самите книжки, използвани за основа на екранната реализация и доста преди да разбера, че това всъщност е цял жанр във фантастичната литература.
Но, отклонихме се от основната тема…
Ако авторът беше се спрял само до развитие на клишето – „освободеният роб, който тръгва срещу своя зъл господар“, книгата щеше да си остане просто поредният добър литературен опит, без претенции за оригиналност. Ала Антон Фотев забърква уникална митологична смес, в която откриваме враждуващи славянски кланове с имена на животни – Ястреби, Мечки, Глигани, Язовци… Божества от съответния пантеон – Лада, Ярило, Мора, Велес, Чернобог, Троян… Персонажи на елфи, джуджета и таласъми, че дори и една „египетска следа“, загатната в „легенда“ за произхода на елфическата раса, според която същата е създадена от богинята Изида. И всичко това, предадено с необятно въображение и творчески размах, на които не можем да не се възхитим и да не признаем – авторът е ерудиран човек, много, ама мнооого чел, преди сам да започне да пише. А езикът му – едновременно стегнат, на моменти натуралистичен, с умишлено търсен архаичен привкус, но същевременно разнообразен и изобилен на сравнения и филосовски прозрения, не знам защо ми напомни за (дръжте се!) сказанията за Аспарух и Самуил на адаша му Антон Дончев…
В двамата главни герои – безумния садист Горян Мъката, неспособен да изпитва елементарни човешки чувства и постепенно отхвърлящия оковите на робската мисъл Разторг, чиито „животи са сплетени на възел“ (цитат от гърба на корицата) открих и оная фаталистична обвързаност, която се среща в някои от произведенията на Роджър Зелазни (веднага ми хрумва романът „Размяната“) и в целия цикъл „Вещерът“ на Анджей Сапковски.
Мога още много неща да напиша за тази книга, но не искам да ви отегчавам или да издавам подробности от сюжета. Ще добавя само, че е носител на първа награда от конкурса за БГ-фентъзи роман 2012/13 на MBG Books и Сборище на трубадури, което показва едно абсолютно заслужено официално признание.
А за да затворя магическия кръг, с последното си изречение ще свърша оттам, дето започнах – възторг, дами и господа, запомнете тази дума, докато скитате из страниците на романа „Разторг“ на Антон Фотев!!!
Можело значи! След тоновете многотомни, но стерилни и излети сякаш по калъп западни саги за вампири, магьосници и най-различни люде, докоснати от Съдбата с Предопределеност, след плахите и инцидентни опити на българските автори в тази все още недоразвита у нас литературна ниша, най-накрая прочетох нещо, което ме впечатли със суровата си Хауърдовска красота. Защото в единия от главните персонажи – Асен, a.k.a. Мечо лице и Разторг, безспорно има загатната прилика със синеокия, недодялан и обладаващ неимоверна сила кимерийски варварин. И той като него попада невръстен в плен при най-лютия си враг и е отгледан с нашийник на врата като „боен пес“ за гладиаторски схватки. В този момент от описанието ми представихте ли си началните сцени на Конан Варварина с младия и напомпан бате Арни? Аз го направих и се върнах към безгрижните хлапашки години, когато в едно вече несъществуващо лятно кино открих магията, наречена „Меч и магия“, доста преди да разлистя самите книжки, използвани за основа на екранната реализация и доста преди да разбера, че това всъщност е цял жанр във фантастичната литература.
Но, отклонихме се от основната тема…
Ако авторът беше се спрял само до развитие на клишето – „освободеният роб, който тръгва срещу своя зъл господар“, книгата щеше да си остане просто поредният добър литературен опит, без претенции за оригиналност. Ала Антон Фотев забърква уникална митологична смес, в която откриваме враждуващи славянски кланове с имена на животни – Ястреби, Мечки, Глигани, Язовци… Божества от съответния пантеон – Лада, Ярило, Мора, Велес, Чернобог, Троян… Персонажи на елфи, джуджета и таласъми, че дори и една „египетска следа“, загатната в „легенда“ за произхода на елфическата раса, според която същата е създадена от богинята Изида. И всичко това, предадено с необятно въображение и творчески размах, на които не можем да не се възхитим и да не признаем – авторът е ерудиран човек, много, ама мнооого чел, преди сам да започне да пише. А езикът му – едновременно стегнат, на моменти натуралистичен, с умишлено търсен архаичен привкус, но същевременно разнообразен и изобилен на сравнения и филосовски прозрения, не знам защо ми напомни за (дръжте се!) сказанията за Аспарух и Самуил на адаша му Антон Дончев…
В двамата главни герои – безумния садист Горян Мъката, неспособен да изпитва елементарни човешки чувства и постепенно отхвърлящия оковите на робската мисъл Разторг, чиито „животи са сплетени на възел“ (цитат от гърба на корицата) открих и оная фаталистична обвързаност, която се среща в някои от произведенията на Роджър Зелазни (веднага ми хрумва романът „Размяната“) и в целия цикъл „Вещерът“ на Анджей Сапковски.
Мога още много неща да напиша за тази книга, но не искам да ви отегчавам или да издавам подробности от сюжета. Ще добавя само, че е носител на първа награда от конкурса за БГ-фентъзи роман 2012/13 на MBG Books и Сборище на трубадури, което показва едно абсолютно заслужено официално признание.
А за да затворя магическия кръг, с последното си изречение ще свърша оттам, дето започнах – възторг, дами и господа, запомнете тази дума, докато скитате из страниците на романа „Разторг“ на Антон Фотев!!!
May 26, 2021
Започна брутално, което почти ме отказа да продължа, но все пак дадох шанс. Като се минат първите брутални убийства, става малко по-добре :D
June 26, 2020
И като си помисля, че без малко щях да я оставя тази книга, защото ми се стори, че твърде много безсмислено насилие има в началото... Сега просто съжалявам, че авторът няма и други издадени романи. Всъщност брутално насилие има през цялата книга, оплетено със персонажи от славянската митология и други фентъзи същества, и магия. Но акцентът изобщо не е върху фантастичния елемент, а върху развитието, чувствата, мислите на двамата главни персонажи, които хем ти се иска да мразиш понякога, заради жестокостта им един към друг и към заобикалящите ги други герои, хем има едно силно притегателно чувство и към двамата. Отношенията между роб и господар, омразата, но същевременно дългът и обичта, които се пораждат между тях - много добре написано, поне за моя вкус. А всички славянски наименования на герои и местности са ми допълнителен бонус.
October 16, 2014
Общо взето ми допадна.
Като концепция за свят и митология ми хареса много. Интересно ми беше да чета за тези славянски родове, за вярванията им, за разделенията им. Магическата линия също беше добре вплетена и ме радваше. Самият сюжет ми се стори малко разпокъсан, но все пак действието се развиваше бързо и доста неща се случиха за малкия брой страници.
Обаче ми беше много кърваво цялото нещо. Много жестоко, много страшно. Мъжките персонажи бяха ужасно свирепи, а женските - трижди по-свирепи. Като герой единствено Калина ми допадна. Нейната линия всъщност беше много хубава и много добре замислена и от началото до края се вълнувах за нейната съдба и чакай да видя какво ще й се случи. Там нямам забележки! Но цялостният финал на историята беше още по-кървав, отколкото очаквах, и ме остави с някакво тегаво чувство.
Романът не е връх във фентъзито, но ако всяка година се издават по три-четири такива книги, това би създало много благодатна почва, от която един ден да поникне нещо велико.
Като концепция за свят и митология ми хареса много. Интересно ми беше да чета за тези славянски родове, за вярванията им, за разделенията им. Магическата линия също беше добре вплетена и ме радваше. Самият сюжет ми се стори малко разпокъсан, но все пак действието се развиваше бързо и доста неща се случиха за малкия брой страници.
Обаче ми беше много кърваво цялото нещо. Много жестоко, много страшно. Мъжките персонажи бяха ужасно свирепи, а женските - трижди по-свирепи. Като герой единствено Калина ми допадна. Нейната линия всъщност беше много хубава и много добре замислена и от началото до края се вълнувах за нейната съдба и чакай да видя какво ще й се случи. Там нямам забележки! Но цялостният финал на историята беше още по-кървав, отколкото очаквах, и ме остави с някакво тегаво чувство.
Романът не е връх във фентъзито, но ако всяка година се издават по три-четири такива книги, това би създало много благодатна почва, от която един ден да поникне нещо велико.
January 22, 2014
Робството не е във веригите, а в подчинението: http://knigolandia.info/book-review/r...
След като толкова харесах “Приказка за физици, магьосници и дракон”, бях длъжен да видя и другите победители от конкурса на “MBG Books”, особено след като и Божидар Грозданов с “Новопокръстени звезди” ме надъха да дам шанс на нашите автори. “Разторг” на Антон Фотев си я бях сложил в купчината “рискови”, не си падам по класическото епично фентъзи с магии, мечове, елфи и прочие, но не може вечно да се четат само сигурни книги. Започнах я – и нямаше спиране, макар в началото определено да имах проблеми с прекомерното количество многоточия и удивителни, определено малко по-смела редакторска намеса би изчистила тия грапавинки.
MBG Books
http://knigolandia.info/book-review/r...
След като толкова харесах “Приказка за физици, магьосници и дракон”, бях длъжен да видя и другите победители от конкурса на “MBG Books”, особено след като и Божидар Грозданов с “Новопокръстени звезди” ме надъха да дам шанс на нашите автори. “Разторг” на Антон Фотев си я бях сложил в купчината “рискови”, не си падам по класическото епично фентъзи с магии, мечове, елфи и прочие, но не може вечно да се четат само сигурни книги. Започнах я – и нямаше спиране, макар в началото определено да имах проблеми с прекомерното количество многоточия и удивителни, определено малко по-смела редакторска намеса би изчистила тия грапавинки.
MBG Books
http://knigolandia.info/book-review/r...
December 15, 2020
Тая' книга е за мъже. От тия мъже 'дето се бият в гърдете че са мъже. В тая' книга и жените са мъже... Една-едничка Калина беше жена и беше натирена по горите, ей тей, да не им разваля мъжествеността на тия мъжествени мъже.
did-not-finish
October 27, 2021
December 29, 2016
Смятате, че Рамзи Болтън е изключително кораво копеле в повече от един смисъл, вървящ ръка за ръка с това така нелицеприятно обвинение? Мислите, че Церсей Ланистър е архикучката на всички времена, като само дамските Тирели и Мелисандра могат да се мерят с нея на канадска борба по извратено безпощадни съзнания? А сега си представете една цяла планета, населена от най-яките, загрубели емоционално до екзистенц минимум, варварски по онзи начин, който никога не е познал цивилизация, ритащи задници, късащи камбанки, режещи хора на стотици струни като меки варени яйца, супер-хипер-юбер-мега-отвратни подобия на хомо сапиенси. Не можете ли, хвана ви страх, леко ви стегна в гърдите, натежа под лъжичката, стана ви мъничко топличко? Е, това е света на Разторг, и вие бихте платили с абсолютно всичко да не стъпите и с едно нокътче на него.
Мястото на местопрестъплението е магически различно. По някое време ще се усетите, че не сте на Земята, въпреки че всички около вас са видимо някаква разновидност на славяни, минус благостта и кроткия нрав, ами взели в себе си жестокостта на целокупното хунско население във вечността; изтънчената извратеност на древните тракийски племена и чувствените им ритуали, пеещи на нещо в мрака, с което християнските ни, или поне атеистични души, просто не могат да се разберат на едно сюрреалистично – езическо ниво, и онази животинска дивост на прабългарите, с все нечовешката издръжливост и жажда за движение и кръв. И веднага ще ви се прииска да си плюете на петичките и да не замръквате в тоя свят, където някакви ходещи животински тотеми очевидно са навлекли прясно одрани човешки кожи и се зверят, ама не са хора, никакви хора не са…
Героите имат лесно разпознаваеми, мътно сиви лица и черна като ултимативната липса на светлина мотивация. Разторг е нещо като Смрад, а Рамзи го играе малкото князче Мъката, което твърде бързо организира психологически кошмар в стил новия Ханибал Лектър, изигран от ултра плашещо въздействащия ми на абсолютно всички възможни нива Мадс Микелсен, и неговия враг и ученик Уил Греъм. Едно невръстно хлапе отваря целия кладенец на така пренебрегваното зло наречена детска жестокост, и изсипва най-мътните ѝ съкровища върху съвсем скоро научилия се да върви на два крака пленник. И го превръща в бойно псе, притискайки с болка, глад и мъка човешкото, едва подало плашливо носле в съзнанието на подрастващото зверче – славянче. Но спокойно, подобно поведение не е изключение по тези земи не-омайни, и не е начало, не е и край за тукашния лорд Болтън. С годините местният красавец ще навлезе в семейни конфликти стил Игра за тронове, ама с около три кофи кръв повече (о,да, възможно е), и ще поеме по не-лесния път да търси любов и власт в онези им така изящно извратени форми, които могат да подпалят света, но никой няма да се трогне от пепелищата.
Свят на тотална безсърдечност, стряскаща безчувственост, абсолютна деградация на емоциите и добротата, където всички заслужават по един тежък, тъп предмет в слепоочието. Свидетелствате слепи, глухи и неми на една голяма, кървава, невъобразима катастрофа на морални, етични и емоционални инвалиди, за които е въпрос на време да открият оръжията за масово унищожаване и да вдигнат малката си красива планета във въздуха. Както може би вече се е случвало. Един свят на абсурдни спартанци, физически съвършени, вътрешно опустошени до ниво на побеснели хищници. И в него всяка претенция за доброта и чисти чувства бива така ядно премазана, че почти не стига времето да се приберат труповете. Изключително силно ноарно фентъзи, което препоръчвам на всеки, несвенящ се да погледне в мрака, и да не подскочи на метър от място, когато мракът обърне взор към него обратно. И в ужаса има красота.
Мястото на местопрестъплението е магически различно. По някое време ще се усетите, че не сте на Земята, въпреки че всички около вас са видимо някаква разновидност на славяни, минус благостта и кроткия нрав, ами взели в себе си жестокостта на целокупното хунско население във вечността; изтънчената извратеност на древните тракийски племена и чувствените им ритуали, пеещи на нещо в мрака, с което християнските ни, или поне атеистични души, просто не могат да се разберат на едно сюрреалистично – езическо ниво, и онази животинска дивост на прабългарите, с все нечовешката издръжливост и жажда за движение и кръв. И веднага ще ви се прииска да си плюете на петичките и да не замръквате в тоя свят, където някакви ходещи животински тотеми очевидно са навлекли прясно одрани човешки кожи и се зверят, ама не са хора, никакви хора не са…
Героите имат лесно разпознаваеми, мътно сиви лица и черна като ултимативната липса на светлина мотивация. Разторг е нещо като Смрад, а Рамзи го играе малкото князче Мъката, което твърде бързо организира психологически кошмар в стил новия Ханибал Лектър, изигран от ултра плашещо въздействащия ми на абсолютно всички възможни нива Мадс Микелсен, и неговия враг и ученик Уил Греъм. Едно невръстно хлапе отваря целия кладенец на така пренебрегваното зло наречена детска жестокост, и изсипва най-мътните ѝ съкровища върху съвсем скоро научилия се да върви на два крака пленник. И го превръща в бойно псе, притискайки с болка, глад и мъка човешкото, едва подало плашливо носле в съзнанието на подрастващото зверче – славянче. Но спокойно, подобно поведение не е изключение по тези земи не-омайни, и не е начало, не е и край за тукашния лорд Болтън. С годините местният красавец ще навлезе в семейни конфликти стил Игра за тронове, ама с около три кофи кръв повече (о,да, възможно е), и ще поеме по не-лесния път да търси любов и власт в онези им така изящно извратени форми, които могат да подпалят света, но никой няма да се трогне от пепелищата.
Свят на тотална безсърдечност, стряскаща безчувственост, абсолютна деградация на емоциите и добротата, където всички заслужават по един тежък, тъп предмет в слепоочието. Свидетелствате слепи, глухи и неми на една голяма, кървава, невъобразима катастрофа на морални, етични и емоционални инвалиди, за които е въпрос на време да открият оръжията за масово унищожаване и да вдигнат малката си красива планета във въздуха. Както може би вече се е случвало. Един свят на абсурдни спартанци, физически съвършени, вътрешно опустошени до ниво на побеснели хищници. И в него всяка претенция за доброта и чисти чувства бива така ядно премазана, че почти не стига времето да се приберат труповете. Изключително силно ноарно фентъзи, което препоръчвам на всеки, несвенящ се да погледне в мрака, и да не подскочи на метър от място, когато мракът обърне взор към него обратно. И в ужаса има красота.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews