Книга за това колко страшни са комунистите, колко лошо е в България и колко велик е Париж и всички хора там. Анотацията обещава разказ за убийства и престъпления по границата, но реално книгата е сборник с детските спомени на другаря Райков.
Завършил българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член на Сдружението на българските писатели. Работил като редактор в редица литературни издания и национални медии, съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
В статия за убийствата на бягащи към свободата си хора от Източна Европа, освен Берлинската стена, се споменаваха и заставите по южната ни граница и Резовска река, с препратка към тази книга. За съжаление не намерих очакваната документална проза и разследваща журналистика, каквито пише например Христо Христов. Като художествена литература, базирана на реални събития, също не е моят тип. Нечетивен, тежък изказ, прекалено много соц пропаганда и взиране в миналото, предозиране на негативизъм и всевъзможни соц извращения, откъснати от общото глави, граничещи с инфантилност и нереални, задушени в наивитет образи...