What do you think?
Rate this book
Кървав сън
Никому неизвестната планета Алмоа се рее сред необятните простори на безбрежния космос. Планета, на която властва династия от властелини-месари над империя от сурово месо. Сред дивата пустиня на пясъка-канибал е залутана крепостта-кланица, една от малкото, в която се обработват плътта и кръвта на планините-животни, онези чудовища-великани, които спят от хилядолетия и се пробуждат един-единствен път: за да умрат.
Самоунищожаващо се общество, в което етнос и касти отдавна са заменени от начина на хранене, определящ и начина на живот. Общество, в което три вида живи създания се борят за оцеляване: месоядни, вегетарианци и автономни, хранещи се със собствената си плът.
Планетата скоро ще потрепери под смазващия грохот — ритмичното поклащане на движещите се планини…
Самоунищожаващо се общество, в което етнос и касти отдавна са заменени от начина на хранене, определящ и начина на живот. Общество, в което три вида живи създания се борят за оцеляване: месоядни, вегетарианци и автономни, хранещи се със собствената си плът.
Планетата скоро ще потрепери под смазващия грохот — ритмичното поклащане на движещите се планини…
- GenresScience Fiction
216 pages
First published January 1, 1981
1 person is currently reading
51 people want to read
About the author
Serge Brussolo
286 books185 followersSerge Brussolo est un écrivain français de science-fiction, de fantastique, de thriller et de roman historique né le 31 mai 1951 à Paris.
Il vécut une dure enfance tourmentée, principalement à cause de la folie de sa mère. Il eut très tôt la vocation de l'écriture et, dès l'âge de douze ans, commença à chercher à se faire publier. Après avoir suivi des études de lettres et de psychologie, il exerce plusieurs petits métiers tout en ne renonçant pas à vivre un jour de sa plume. Les débuts furent difficiles, son style particulier peinait à se voir ouvrir les portes des revues de science-fiction de l'époque. Sa prose correspondait peu aux critères un peu étriqués de la science-fiction française. La première reconnaissance arrive en 1978 lorsqu'il réussit à faire paraître une première nouvelle, Funnyway dans l'anthologie Futurs au présent dirigée par Philippe Curval. Ce texte sera récompensé par le Grand prix de la science-fiction française en 1979.
La collection Présence du futur publie ensuite un premier recueil de nouvelles, Vue en coupe d'une ville malade, œuvre très remarquée du public qui lui vaut également un autre grand prix. Très prolifique, Serge Brussolo enchaîne ensuite la parution d'une série de romans dans la populaire collection "Anticipation" des éditions Fleuve noir à un rythme très soutenu dont Les Semeurs d'abîmes en 1983, récompensé par un prix Apollo. Beaucoup de critiques de l'époque, admirateurs de ses nouvelles au style si personnel et orignal lui reprochèrent de galvauder son talent en entrant dans la collection Anticipation du Fleuve noir, souvent mal considérée. Rétrospectivement, cette accusation semble totalement infondée, premièrement parce que cette partie de son œuvre fût une des plus riches et inventives, ensuite parce qu'il devint rapidement un des auteurs les plus appréciés de la collection et qu'il contribua fortement à faire évoluer celle-ci qui s'ouvrira bientôt à d'autres auteurs originaux comme Daniel Walther ou encore Joël Houssin. Et si, sur le plan de l'écriture, cette série de romans semblent moins audacieuse que ses premières productions, sur le plan de l'imaginaire, on sent l'auteur parfaitement à l'aise au sein de cette collection qui, en plus de lui ouvrir les portes à un large public, lui permet de se débarrasser des contingences « scientifiques » de la science-fiction dite « sérieuse ».
Il faut préciser ici que le terme science-fiction ne convient pas tout à fait à Brussolo. L'intéressé se dit lui-même peu captivé par le genre tel qu'il existe par ailleurs. C'est souvent faute de mieux que nombre de ses romans sont considérés comme tels. Brussolo n'est pas du genre à donner dans le space-opéra, encore moins à réellement chercher à imaginer un futur de l'humanité en tirant des hypothèses sur les futures avancées scientifiques ou technologiques. Ses références sont plutôt à chercher du côté des légendes, mythologies et autres récits merveilleux. Et chez lui, la science-fiction n'est jamais très éloignée du fantastique ou de l'étrange. D'ailleurs, certains de ses romans parus dans la collection Anticipation sont de purs romans fantastiques (Catacombes, Docteur Squelette, La Nuit du venin) et annoncent déjà l'abandon progressif de l'étiquette "science-fiction" par un auteur décidé à ne pas se laisser enfermer dans le moindre carcan.
En 1990, en pleine explosion "Stephen King", il entame une collection fantastique à son nom aux éditions Gérard de Villiers, dix romans paraitront à un rythme très soutenu (un livre tous les deux mois) et exploreront, de manière souvent originales certains vieux thèmes du genre : la lycanthropie, la maison hantée, le vaisseau fantôme... Parmi les plus renommés, citons Les Emmurés ou encore Les Bêtes.
Harcelé par des satanistes et ayant conscience d'avoir fait le tour de ces sujets, Brussolo arrête la collection en 1992
Il vécut une dure enfance tourmentée, principalement à cause de la folie de sa mère. Il eut très tôt la vocation de l'écriture et, dès l'âge de douze ans, commença à chercher à se faire publier. Après avoir suivi des études de lettres et de psychologie, il exerce plusieurs petits métiers tout en ne renonçant pas à vivre un jour de sa plume. Les débuts furent difficiles, son style particulier peinait à se voir ouvrir les portes des revues de science-fiction de l'époque. Sa prose correspondait peu aux critères un peu étriqués de la science-fiction française. La première reconnaissance arrive en 1978 lorsqu'il réussit à faire paraître une première nouvelle, Funnyway dans l'anthologie Futurs au présent dirigée par Philippe Curval. Ce texte sera récompensé par le Grand prix de la science-fiction française en 1979.
La collection Présence du futur publie ensuite un premier recueil de nouvelles, Vue en coupe d'une ville malade, œuvre très remarquée du public qui lui vaut également un autre grand prix. Très prolifique, Serge Brussolo enchaîne ensuite la parution d'une série de romans dans la populaire collection "Anticipation" des éditions Fleuve noir à un rythme très soutenu dont Les Semeurs d'abîmes en 1983, récompensé par un prix Apollo. Beaucoup de critiques de l'époque, admirateurs de ses nouvelles au style si personnel et orignal lui reprochèrent de galvauder son talent en entrant dans la collection Anticipation du Fleuve noir, souvent mal considérée. Rétrospectivement, cette accusation semble totalement infondée, premièrement parce que cette partie de son œuvre fût une des plus riches et inventives, ensuite parce qu'il devint rapidement un des auteurs les plus appréciés de la collection et qu'il contribua fortement à faire évoluer celle-ci qui s'ouvrira bientôt à d'autres auteurs originaux comme Daniel Walther ou encore Joël Houssin. Et si, sur le plan de l'écriture, cette série de romans semblent moins audacieuse que ses premières productions, sur le plan de l'imaginaire, on sent l'auteur parfaitement à l'aise au sein de cette collection qui, en plus de lui ouvrir les portes à un large public, lui permet de se débarrasser des contingences « scientifiques » de la science-fiction dite « sérieuse ».
Il faut préciser ici que le terme science-fiction ne convient pas tout à fait à Brussolo. L'intéressé se dit lui-même peu captivé par le genre tel qu'il existe par ailleurs. C'est souvent faute de mieux que nombre de ses romans sont considérés comme tels. Brussolo n'est pas du genre à donner dans le space-opéra, encore moins à réellement chercher à imaginer un futur de l'humanité en tirant des hypothèses sur les futures avancées scientifiques ou technologiques. Ses références sont plutôt à chercher du côté des légendes, mythologies et autres récits merveilleux. Et chez lui, la science-fiction n'est jamais très éloignée du fantastique ou de l'étrange. D'ailleurs, certains de ses romans parus dans la collection Anticipation sont de purs romans fantastiques (Catacombes, Docteur Squelette, La Nuit du venin) et annoncent déjà l'abandon progressif de l'étiquette "science-fiction" par un auteur décidé à ne pas se laisser enfermer dans le moindre carcan.
En 1990, en pleine explosion "Stephen King", il entame une collection fantastique à son nom aux éditions Gérard de Villiers, dix romans paraitront à un rythme très soutenu (un livre tous les deux mois) et exploreront, de manière souvent originales certains vieux thèmes du genre : la lycanthropie, la maison hantée, le vaisseau fantôme... Parmi les plus renommés, citons Les Emmurés ou encore Les Bêtes.
Harcelé par des satanistes et ayant conscience d'avoir fait le tour de ces sujets, Brussolo arrête la collection en 1992
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
January 29, 2023
3.5 stars
Writing & Characters: 5
Story: 2
Average: 3.5
A highly brutal tale of a futuristic society on a "Dune" like planet in which people are divided not by status, but by where they live and what they eat: urban meat-eaters, nomadic vegetarians and "autonomen" who eat their own hair.
The barely-there plot is based entirely on the simple "we hate them, so they must die" outlook of the violent, racist (and somewhat unhinged) meat-eaters towards the other groups, and towards the last survivor of a 4th race in particular.
Simple hatred and insanity-based paranoia wasn't enough of a plot driver for me, and I found the hunt for the last remaining representative very flimsy. Massacre after murder after torture scene after massacre...got old quickly.
As if ol' Serge had a really good fictional world idea but no real story to go with it.
But, of course, his writing is a dream. The images and scenes - as disgustingly gory as they are at times - are rendered with a clarity and depth that you can't help but be impressed by. The paragraphs tumble past in a sheer inexhaustible parade of minutely imaged details of the world and its inhabitants that stick with you long after you've finished reading.
Of the 2 Brussolo's I've read, I much preferred the first one La mélancolie des sirènes par trente mètres de fond, which to me was a far better structured and thought through novel.
If you like sci-fi and can read French, Brussolo is definitely an author to track down! (Most of his work hasn't been translated, who knows why!)
Writing & Characters: 5
Story: 2
Average: 3.5
A highly brutal tale of a futuristic society on a "Dune" like planet in which people are divided not by status, but by where they live and what they eat: urban meat-eaters, nomadic vegetarians and "autonomen" who eat their own hair.
The barely-there plot is based entirely on the simple "we hate them, so they must die" outlook of the violent, racist (and somewhat unhinged) meat-eaters towards the other groups, and towards the last survivor of a 4th race in particular.
Simple hatred and insanity-based paranoia wasn't enough of a plot driver for me, and I found the hunt for the last remaining representative very flimsy. Massacre after murder after torture scene after massacre...got old quickly.
As if ol' Serge had a really good fictional world idea but no real story to go with it.
But, of course, his writing is a dream. The images and scenes - as disgustingly gory as they are at times - are rendered with a clarity and depth that you can't help but be impressed by. The paragraphs tumble past in a sheer inexhaustible parade of minutely imaged details of the world and its inhabitants that stick with you long after you've finished reading.
Of the 2 Brussolo's I've read, I much preferred the first one La mélancolie des sirènes par trente mètres de fond, which to me was a far better structured and thought through novel.
If you like sci-fi and can read French, Brussolo is definitely an author to track down! (Most of his work hasn't been translated, who knows why!)
January 30, 2018
Ще се постарая да не повтарям ревюто си на „Железен карнавал”, въпреки че и тук нещата които не ми харесаха са същите, както и тези които ми харесаха.
Все пак да започна с „Брусоло не е моят автор”. Книгите му са кошмарни съновидения през които преминава някакъв слабо съшито действие, което едва може да се нарече сюжет. И той си го признава, във финалния монолог след книгата, си го признава дори с гордост. Изградил странните си халюцинации, Брусоло не си прави труда да ги събере в цялостна картина. В историята на Алмоа има дупки в които може да пропадне парен локомотив с тридесетина вагона, а разминаванията из страниците на книгата действат изключително изнервящо. Героите му са емоционални инвалиди, а разсъжденията им са пълни с невероятно глупави анахронизми (10 годишно момче, израстнало с номадите в пустинята прави сравнения с електрически ютии и борави с медицинска терминология, достойна за магистратура?). От цялото нещо останах с впечатлението, че редактор за Брусоло е някаква трамвайна спирка в Египет. А финалът отново беше плачевно жалко измъкване от света на книгата с опити за научни обяснения.
Сега за хубавото – ако се разглежда като кошмарен, кървав вариант на пурпорна проза, то авторът няма равен. Светът му, колкото и да е раздърпан и абсурдно необоснован, е невероятна амалагма от изтрещели образи, пейзажи и социални връзки. Трите местообитания, в които се развива действието, сами по себе си са изключително добре обмислени, но ако авторът се беше ограничил в три разказа, ефектът щеше да е къде-къде по-впечатляващ. За мое щастие тук почти нямаше така любимите на франсетата содомия и педофилия.
И накрая в послеписа имаме пак самосравнение-разграничение, но този път с Волтер! Пич, каичесно!
Все пак да започна с „Брусоло не е моят автор”. Книгите му са кошмарни съновидения през които преминава някакъв слабо съшито действие, което едва може да се нарече сюжет. И той си го признава, във финалния монолог след книгата, си го признава дори с гордост. Изградил странните си халюцинации, Брусоло не си прави труда да ги събере в цялостна картина. В историята на Алмоа има дупки в които може да пропадне парен локомотив с тридесетина вагона, а разминаванията из страниците на книгата действат изключително изнервящо. Героите му са емоционални инвалиди, а разсъжденията им са пълни с невероятно глупави анахронизми (10 годишно момче, израстнало с номадите в пустинята прави сравнения с електрически ютии и борави с медицинска терминология, достойна за магистратура?). От цялото нещо останах с впечатлението, че редактор за Брусоло е някаква трамвайна спирка в Египет. А финалът отново беше плачевно жалко измъкване от света на книгата с опити за научни обяснения.
Сега за хубавото – ако се разглежда като кошмарен, кървав вариант на пурпорна проза, то авторът няма равен. Светът му, колкото и да е раздърпан и абсурдно необоснован, е невероятна амалагма от изтрещели образи, пейзажи и социални връзки. Трите местообитания, в които се развива действието, сами по себе си са изключително добре обмислени, но ако авторът се беше ограничил в три разказа, ефектът щеше да е къде-къде по-впечатляващ. За мое щастие тук почти нямаше така любимите на франсетата содомия и педофилия.
И накрая в послеписа имаме пак самосравнение-разграничение, но този път с Волтер! Пич, каичесно!
April 21, 2013
I first read this book when I was about 12 or 13, I am now 25. I've been looking for it ever since I accidentally lost and luckily regained it yesterday. It evokes pretty interesting memories and only now I can fully realize what some psychoanalysts were talking about when emphasizing the importance of the books we get our hands on in our childhood on our later development.
Anyhow, to get to the point, Brussolo uses complex, nightmarish images to render a story on human greed and intolerance. It's surprisingly well written. The only stylistic problem I had is that I read it in Romanian and the French syntax was obvious in some places, but one gets used to it.
Oh, and if this is not your first Brussolo book, you will notice most of his recurrent images and obsessions.
You'll also be surprised on how Brussolo imagined the differences human beings are going to hate each other for in the distant future. Perhaps he was right. It's always gonna be something anyway....
Anyhow, to get to the point, Brussolo uses complex, nightmarish images to render a story on human greed and intolerance. It's surprisingly well written. The only stylistic problem I had is that I read it in Romanian and the French syntax was obvious in some places, but one gets used to it.
Oh, and if this is not your first Brussolo book, you will notice most of his recurrent images and obsessions.
You'll also be surprised on how Brussolo imagined the differences human beings are going to hate each other for in the distant future. Perhaps he was right. It's always gonna be something anyway....
February 2, 2020
More imagination than the average writer. Less coherence in the plot. OK, overall, but I am not planning to re-read it.
May 3, 2012
I actually finished this book (The Sleep of the Blood) a few days ago but as I have a Rom. lang. edition that combines it with the 3 novellas of Aussi Lourd que le Vent (As Heavy as the Wind) (mostly unrelated to this though like with a lot of the author's work there are allusions, subtle connections here and there and characters that may be the same) I did not realize it until I started on the first novella there (Trajets et itinéraires de l’oubli - Trajectories and Itineraries of Forgetting) and asked myself what connection is between this and Sommeil de Sang and then going to the Brussolo online reference (French lang. site - http://sergebrussolo.1fr1.net/f12-bib... ) and figuring out they are two different books
Anyway back to Sommeil de Sang and I have to say that even by Brussolo standards and this is an ultra brutal, "all who enter here leave your hopes at the door" kind of book, but it is so full of descriptive imagery that stays with you, memorable characters even if we only see snippets and the main conceit of the story is well presented and original
Planet with killing sand, deadly mountain like animals that mostly sleep, humanity divided into - "butchers or carnivores" that live on meat (including clothing, ritual cannibalism and home objects - of course meat spoils so they need to have huge refrigerators and hunt those mountain animals all the time - just as an example there are a few throwaway lines about how after a fresh kill described in great detail through An's pov, see below, the "high society" ladies go and splurge on fresh-meat dresses which is so vivid and remained with me for a while), "autonomous people" that live on their hair (so balding is a death sentence as is scalping) and mostly work for the butchers, killing the animals and tribes of nomads that travel the killing desert on special plate-camels, live only on vegetables and use the mountain animals for shelter and their skin as a sort of traveling carpet to protect them from the sand.
The three kinds of humanity have a tortuous relationship as expected, but there is a wild card, a rumored tribe that by their blood can control the sleeping mountains...
As main characters, Natanesh a big-shot in the butchers organization, An, an autonomous girl working for Natanesh' city who wants to escape and a strange boy who appears with a nomad tribe in the butchers city
A haunting novel, vivid and among the best I've read from the author
Anyway back to Sommeil de Sang and I have to say that even by Brussolo standards and this is an ultra brutal, "all who enter here leave your hopes at the door" kind of book, but it is so full of descriptive imagery that stays with you, memorable characters even if we only see snippets and the main conceit of the story is well presented and original
Planet with killing sand, deadly mountain like animals that mostly sleep, humanity divided into - "butchers or carnivores" that live on meat (including clothing, ritual cannibalism and home objects - of course meat spoils so they need to have huge refrigerators and hunt those mountain animals all the time - just as an example there are a few throwaway lines about how after a fresh kill described in great detail through An's pov, see below, the "high society" ladies go and splurge on fresh-meat dresses which is so vivid and remained with me for a while), "autonomous people" that live on their hair (so balding is a death sentence as is scalping) and mostly work for the butchers, killing the animals and tribes of nomads that travel the killing desert on special plate-camels, live only on vegetables and use the mountain animals for shelter and their skin as a sort of traveling carpet to protect them from the sand.
The three kinds of humanity have a tortuous relationship as expected, but there is a wild card, a rumored tribe that by their blood can control the sleeping mountains...
As main characters, Natanesh a big-shot in the butchers organization, An, an autonomous girl working for Natanesh' city who wants to escape and a strange boy who appears with a nomad tribe in the butchers city
A haunting novel, vivid and among the best I've read from the author
December 28, 2013
Животни-планини спят сред пясък-канибал: http://knigolandia.info/book-review/k...
”Кървав сън” на Серж Брюсоло ми бе препоръчана като книга, която има доста паралели с “Морелси” на Чайна Миевил, която четох скоро, а собственикът й ми я даде за прочит, за което му благодаря, нямаше да ми е лесно да я открия иначе. Паралелите наистина са факт, но определено французинът е написал много по-мрачна и сериозна постапокалиптична фантастика, в която липсва жизнеността и забавата от творбата на Миевил, но пък размахът и идеите са повече от впечатляващи – без съмнение жанров шедьовър.
Изд. "Офир"
http://knigolandia.info/book-review/k...
”Кървав сън” на Серж Брюсоло ми бе препоръчана като книга, която има доста паралели с “Морелси” на Чайна Миевил, която четох скоро, а собственикът й ми я даде за прочит, за което му благодаря, нямаше да ми е лесно да я открия иначе. Паралелите наистина са факт, но определено французинът е написал много по-мрачна и сериозна постапокалиптична фантастика, в която липсва жизнеността и забавата от творбата на Миевил, но пък размахът и идеите са повече от впечатляващи – без съмнение жанров шедьовър.
Изд. "Офир"
http://knigolandia.info/book-review/k...
February 3, 2016
Кървавият сън на Серж Брюсоло е по-скоро кървав кошмар за един изключително странен и много мрачен умиращ свят. На места книгата е доста натуралистична, а историята е най-общо казано потискаща, но въпреки това се чете бързо и те дърпа да продължаваш напред. Богатото въображение на автора поддържаше любопитството ми през цялото време. Светът на романа е колкото невероятен, токлова и пълнокръвен, вълнуващ и въздействащ.
"Кървав сън" е от книгите, които не се забравят лесно, и си заслужават четенето.
"Кървав сън" е от книгите, които не се забравят лесно, и си заслужават четенето.
March 20, 2021
Era o galerie vitrată, ca un șarpe lung de sticlă între masele moi ale dunelor ce mărgineau plaja. Lui Elsy îi plăcea să se plimbe prin acel intestin de plexiglas, pe care în unele locuri nisipul îl acoperea complet. O domina strania impresie de a se plimba prin interiorul unui gigantic boa transparent, iar atunci îi plăcea să-și lase spiritul să vagabondeze, închipuindu-se victimă a unei îngurgitări monstruoase, condamnată să înșele, prin hoinăreală, așteptarea unei digestii definitive. Da, lui Elsy îi plăcea tunelul lung de sticlă pe care-l alcătuiau atelierele artiștilor, construite unele în continuarea altora, precum celulele cine știe cărei închisori pentru esteți. Pașii ei răsunau sub bolta zgâriată de ghearele ploii, ale vântului și nisipului, detașându-se net într-o tăcere pe care n-o tulbura nicio lovitură de ciocan, nicio discuție între creatori și modele, maeștri și discipoli… În prezent, sălile erau goale aproape în totalitate și, chiar închiriindu-le pentru o coajă de pâine, municipalității îi era foarte greu să găsească amatori.
„Marea urcă în fiecare an tot mai mult, afirmau ziarele, valurile rod litoralul. Plajele se retrag”.
Probabil era adevărat, dar lui Elsy puțin îi păsa. De altfel, nu-i displăcea să-și imagineze veranda prinsă sub valuri ca un submarin eșuat, suscitând curiozitatea peștilor și a micilor sepii albastre care forfoteau în lungul litoralului. Nu ajungea să vadă scufundarea coastei ca pe o catastrofă. „Țara se înclină!” se spunea, cu expresii sentențioase, în cafenelele ce mărgineau piețele. Această formulă o sedusese și începuse imediat să-și reprezinte continentul ca pe o corabie a cărei pupă lua apă și care-și îndreaptă încet etrava spre cer, după un unghi din ce în ce mai apropiat de cel drept.
„Marea urcă în fiecare an tot mai mult, afirmau ziarele, valurile rod litoralul. Plajele se retrag”.
Probabil era adevărat, dar lui Elsy puțin îi păsa. De altfel, nu-i displăcea să-și imagineze veranda prinsă sub valuri ca un submarin eșuat, suscitând curiozitatea peștilor și a micilor sepii albastre care forfoteau în lungul litoralului. Nu ajungea să vadă scufundarea coastei ca pe o catastrofă. „Țara se înclină!” se spunea, cu expresii sentențioase, în cafenelele ce mărgineau piețele. Această formulă o sedusese și începuse imediat să-și reprezinte continentul ca pe o corabie a cărei pupă lua apă și care-și îndreaptă încet etrava spre cer, după un unghi din ce în ce mai apropiat de cel drept.
September 25, 2023
La fiera dell’assurdo dei romanzi di Brussolo continua e in questo romanzo raggiunge vette altissime! Per ora è quello che mi è piaciuto di più! Forse perché la storia è molto più romanzata e più vicina alla mia comfort zone: un bambino in grado di distruggere il mondo, varie razze in conflitto tra loro, una razza perseguitata e quasi sterminata, magia, ribelli, un viaggio alla ricerca di salvezza…
La storia mi ha preso tantissimo e l’ho letto in pochissimo tempo! Peccato per il finale! Stavo quasi per tirare un sospiro di sollievo ma anche questa volta l’autore ha voluto mantenere la sua caratteristica da finale aperto/drammatico.
La storia mi ha preso tantissimo e l’ho letto in pochissimo tempo! Peccato per il finale! Stavo quasi per tirare un sospiro di sollievo ma anche questa volta l’autore ha voluto mantenere la sua caratteristica da finale aperto/drammatico.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 1, 2024
Style très Brussolien. Ne déçoit pas.
March 20, 2024
Eine bizarre Zukunft mit einer Welt, die von einer Wüste mit ätzend wirkendem Sand bedeckt ist. Mit hügelgroßen, schlafenden Tieren und Städten, die Schlachthöfe sind.
Der Autor überzeugt mit beeindruckender, bizarrer Fantasie. Das Buch ist ein Leseerlebnis. Allerdings ist alles (vor allem am Anfang) durchgehend kaputt, morbid, eklig und düster, das macht es doch ein wenig anstrengend zu lesen.
Stilistisch edel. Handlungsmäßig weiß man bis zum Ende nicht, worauf das ganze hinauslaufen wird.
Auf ein Happy End sollte man aber nicht hoffen.
Der Autor überzeugt mit beeindruckender, bizarrer Fantasie. Das Buch ist ein Leseerlebnis. Allerdings ist alles (vor allem am Anfang) durchgehend kaputt, morbid, eklig und düster, das macht es doch ein wenig anstrengend zu lesen.
Stilistisch edel. Handlungsmäßig weiß man bis zum Ende nicht, worauf das ganze hinauslaufen wird.
Auf ein Happy End sollte man aber nicht hoffen.
December 11, 2010
Incredible and scary story about a world where people are divided not by the money they own, but by the way they eat... Great imagination, inspiring plot, the author explains that humans are not the main characters in the book but the extraordinary animals... And that's right, the human society will die, greedy for power, domination, etc...
Displaying 1 - 12 of 12 reviews