What do you think?
Rate this book
Cycle des Dieux #2
Дъхът на боговете
„Дъхът на боговете“ е вторият том от знаменитата трилогия на Бернар Вербер „Цикълът на боговете“, в която отново се срещаме с Микаел Пенсон и неговите приятели, преминали в „отвъдното“. На планетата Еден става все по-напечено: курсистите, обучавани за богове от древногръцки богове и герои, все така се съревновават, мнозина отпадат. Богоубиецът продължава да действа. Микаел Пенсон е разкъсван от чувствата, които изпитва към Афродита и Мата Хари... Няма съмнение, че читателите отново ще се насладят на енциклопедичните познания на Вербер и на умението му да гради напрегнато повествование.
480 pages, Paperback
First published January 1, 2005
24 people are currently reading
715 people want to read
About the author
Bernard Werber
162 books1,714 followersBernard Werber's "Ants" trilogy made him one of France's most popular science fiction novelists in the 90s. Werber began studying journalism in 1982 in Paris, where he discovered the work of sci-fi writer Philip K. Dick. In 1991 he published the novel Les Fourmis (Empire of the Ants), a complex fantasy novel in which ants were the heroes and humans the pesty antagonists. The novel became a cult hit across Europe, and Werber followed it with two other books in the same vein: Le Jour des Fourmis (Day of the Ants,1992) and La Révolution des Fourmis (Revolution of the Ants, 1995). His other books include L'Empire des Anges (Empire of the Angels, 2000) and L'Arbre des possibles (The Tree of Possibles, 2002).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 45 reviews
October 21, 2020
Na każdy raz kiedy pomyślałam, że coś idzie za szybko i za prosto, Werber odpowiadał "just you wait" and I waited and then died
August 15, 2016
Plutôt 4.5/5
Ce tome 2 de la trilogie le Cycle des Dieux est encore mieux que le premier (Nous les Dieux), toujours autant de réflexions, de questionnement, de bouleversements mais beaucoup plus d'actions. On ne s'ennuie à aucun moment, on suit avec un émerveillement toujours renouvelé les protagonistes dans leurs "cours" et leurs aventures, on témoigne de l'évolution de "leurs" civilisations et on apprend, on apprend tellement! La maîtrise de Werber est impressionnante, humour bien dosé, questions pertinentes, personnages aussi originaux qu'attachants. L'écriture est tellement fluide qu'on s'envole à travers les pages..j'espère une fin à la hauteur de mes attentes, et je crains d'en avoir beaucoup :)
Ce tome 2 de la trilogie le Cycle des Dieux est encore mieux que le premier (Nous les Dieux), toujours autant de réflexions, de questionnement, de bouleversements mais beaucoup plus d'actions. On ne s'ennuie à aucun moment, on suit avec un émerveillement toujours renouvelé les protagonistes dans leurs "cours" et leurs aventures, on témoigne de l'évolution de "leurs" civilisations et on apprend, on apprend tellement! La maîtrise de Werber est impressionnante, humour bien dosé, questions pertinentes, personnages aussi originaux qu'attachants. L'écriture est tellement fluide qu'on s'envole à travers les pages..j'espère une fin à la hauteur de mes attentes, et je crains d'en avoir beaucoup :)
January 11, 2014
http://knigozavar.com/dahat-na-bogovete/
„Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията.
Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои.
http://knigozavar.com/dahat-na-bogovete/
„Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията.
Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои.
http://knigozavar.com/dahat-na-bogovete/
August 16, 2017
Съзнавам, че вероятно тази поредица не е за всеки. Не всеки се интересува от философия и не всеки си е задавал въпроса „Какво бих направил, ако бях бог?“. Вербер не принадлежи към хитовите в момента автори на тийн-литература. И все пак, дайте му шанс. Книгите му по никакъв начин няма да ви натоварят, въпреки нелеките въпроси, които засягат. Четат се бързо и леко и спокойно могат да се ползват както за развлечение, така и за храна за ума.
Цялото ревю четете на http://scifi.bg/?p=22587
Цялото ревю четете на http://scifi.bg/?p=22587
September 19, 2013
I read this book before reading the rest of the trilogy. It hooked me
July 12, 2025
D'un côté, j'ai envie de continuer et savoir où on va, mais d'un autre côté j'ai été bien moins embarquée dans ce deuxième tome où il y a moins d'aventure (ou n'est-ce qu'un ressenti ?) et beaucoup plus de scènes d'amitié / amour / sensualité / jalousie qui m'ont exaspérée et que j'ai trouvées cringy as fuck. Je trouve toujours aussi fascinant la façon dont Werber alterne entre les chapitres de l'histoire et les chapitres de l'Encyclopédie du Savoir Absolu, qui permet d'apprendre beaucoup de choses, s'en remémorer d'autres, par contre j'ai été beaucoup moins fan des chapitres sur les hommes-[animal] qui ont continué à prendre encore plus de place qu'avant et qui m'intéressent moins pour être honnête.
Je me demande si Werber est franc-maçon vu ses intérêts lol, et les conclusions auxquelles on vient par ex à la fin de ce tome (qui sont souvent très similaires ou identiques à mes théories pour l'instant).
Continuer ou ne pas continuer, je me tâte, mais je crois que j'ai quand même envie de savoir comment tout ça va se terminer. Par contre, les scènes avec Aphrodite m'horripilent à force ???? Je n'en veux pluuuus, mais je sais que je vais en avoir.
Je me demande si Werber est franc-maçon vu ses intérêts lol, et les conclusions auxquelles on vient par ex à la fin de ce tome (qui sont souvent très similaires ou identiques à mes théories pour l'instant).
Continuer ou ne pas continuer, je me tâte, mais je crois que j'ai quand même envie de savoir comment tout ça va se terminer. Par contre, les scènes avec Aphrodite m'horripilent à force ???? Je n'en veux pluuuus, mais je sais que je vais en avoir.
April 2, 2023
Nie zliczę, ile razy sobie mówiłam, że w końcu wrócę do tej serii, ale bam! jestem tu! I mimo faktu, że od przesłuchania pierwszego tomu minęły już ponad trzy lata, moja opinia w ogóle się nie zmieniła.
Jestem fanem fabuły - ludzie, którzy po swojej śmierci szkołą się na bogów i zarządzają planetami, ludźmi i tak dalej - ta część naprawdę mi się podoba i słucham jej z zainteresowaniem, ciekawa, jak to będzie dalej.
Ale ta dała encyklopedia powciskana między rozdziałami? Strasznie mnie to wkurza i wybija z rytmu. Rozumiem chęć przemycenia wiedzy, ale nie przemawia do mnie ta forma, większość z tego to są rzeczy, które mogliśmy poznać już w szkole. Plus jak dla mnie re wstawki to trochę takie sztuczne nabijanie objętości. Jak będę chciała się czegoś dowiedzieć o świecie to faktycznie odpalę sobie jakąś encyklopedie…
Jestem fanem fabuły - ludzie, którzy po swojej śmierci szkołą się na bogów i zarządzają planetami, ludźmi i tak dalej - ta część naprawdę mi się podoba i słucham jej z zainteresowaniem, ciekawa, jak to będzie dalej.
Ale ta dała encyklopedia powciskana między rozdziałami? Strasznie mnie to wkurza i wybija z rytmu. Rozumiem chęć przemycenia wiedzy, ale nie przemawia do mnie ta forma, większość z tego to są rzeczy, które mogliśmy poznać już w szkole. Plus jak dla mnie re wstawki to trochę takie sztuczne nabijanie objętości. Jak będę chciała się czegoś dowiedzieć o świecie to faktycznie odpalę sobie jakąś encyklopedie…
January 27, 2019
Вербер продължава поредицата, втората книга е не по-малко интересна от първата. Както винаги Най-добрият - наука и фантастика - границата се губи и прелива, благодарение на майсторството на Вербер. А темата е все така вълнуваща - битката на боговете чираци и жаждата за нови хоризонти...
January 13, 2014
Първият път, когато чух името на Вербер и улови любопитството ми, бе покрай ей тоя пост. Дълго го отлагах, но ето, че му дойде времето.
„Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията.
„Дъхът на боговете“ ми напомни, макар и малко, на „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки – с трудностите да бъдеш силния, който трябва да вземе правилните решения, с нежеланието да поемеш отговорност, въпреки че сам си я пожелал и може би дори малко с любовната история.
Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои.
Междувременно, случващото се на Еден (еквивалент на Олимп) показва на читателя, че боговете също не са безгрешни – вълнуват се от личните си дребни проблеми, обвиняват се един друг в прекомерна ревност или безразличие и всички се борят за благоволението на своя бог – Зевс.
„Дъхът на боговете“ е увлекателен разказ за човешкия род, видян през призмата на същества по-големи от нас – интересно е да се види как е изглеждала Френската революция отстрани, да се види Арфодита като наранена куртизанка и дори Зевс като един несигурен в мощта си бог. Книгата е един непрестанен сблъсък с търсенето на собствено удовлетворение, морални норми и не на последно място – любов.
„- Да, приятелство с Бог – настоявам отново. – Както детето може да се сприятели с баща си.
Представата ми изглежда толкова смехотворна, че някои свиват рамене. „Приятелство с Бог.“ Не сме подготвени за такова нещо. Толкова страст се включва в религията, че понятие като „приятелство“ сякаш е нелепо. Ала внезапно аз осъзнавам, че за мен думата „приятелство“ изглежда по-силно от думата „любов“. В думата „приятелство“ няма притежателност спрямо другия. тя включва начин за съвмество функциониране и за взаимно уважение. Един до друг. Може би затова никога не сме свързвали тези две думи: „бог“ и „приятелство“.
Предполагам, че не за всекиго ще са интересни частите от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“, като припомняне за случилото се на Земя1, но ги смятам за неразделна част от разказа – нужни са за видимост на разликите в изборите, които правят героите от оригиналната Земя и Земя18.
„Искам да научите от мен едно нещо – народът не се сеща да възстане сам. Дори да гладува, дори управлението да е несправедливо, дори да има огромна разлика между богати и бедни, необходими са обаятелни лидери и военен капитал, за да се постигне истинска промяна.“
Вербер ме спечели напълно и съвсем скоро смятам да изчета по-дълбоко предишните му романи.
/Благодарим за ревюто на Книгозавър, http://knigozavar.com/dahat-na-bogovete/
„Дъхът на боговете“ е продължението на „Ние, боговете“, в която випуск от 144 кандидат-богове е натоварен да осъществи еволюцията на свой народ върху планета сходна на родната им Земя. Естествено, това не е леко упражнение – някои се провалят и биват елиминирани, а най-добрите биват възнаградени. Останали са 84-има, които да се борят за позицията на нов бог, а сред тях и един убиец, който отстранява конкуренцията.
„Дъхът на боговете“ ми напомни, макар и малко, на „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки – с трудностите да бъдеш силния, който трябва да вземе правилните решения, с нежеланието да поемеш отговорност, въпреки че сам си я пожелал и може би дори малко с любовната история.
Вербер набързо припомня на четящия позабравената древногръцка митология и едновременно с това преподава уроци по градоустройство, военна стратегия и похвати за управление. Воденето на различните народи преминава през разглеждането на различни видове държавни уредби – нужно е експериментиране с броя владетели, видовете пророци, пълководци и герои.
Междувременно, случващото се на Еден (еквивалент на Олимп) показва на читателя, че боговете също не са безгрешни – вълнуват се от личните си дребни проблеми, обвиняват се един друг в прекомерна ревност или безразличие и всички се борят за благоволението на своя бог – Зевс.
„Дъхът на боговете“ е увлекателен разказ за човешкия род, видян през призмата на същества по-големи от нас – интересно е да се види как е изглеждала Френската революция отстрани, да се види Арфодита като наранена куртизанка и дори Зевс като един несигурен в мощта си бог. Книгата е един непрестанен сблъсък с търсенето на собствено удовлетворение, морални норми и не на последно място – любов.
„- Да, приятелство с Бог – настоявам отново. – Както детето може да се сприятели с баща си.
Представата ми изглежда толкова смехотворна, че някои свиват рамене. „Приятелство с Бог.“ Не сме подготвени за такова нещо. Толкова страст се включва в религията, че понятие като „приятелство“ сякаш е нелепо. Ала внезапно аз осъзнавам, че за мен думата „приятелство“ изглежда по-силно от думата „любов“. В думата „приятелство“ няма притежателност спрямо другия. тя включва начин за съвмество функциониране и за взаимно уважение. Един до друг. Може би затова никога не сме свързвали тези две думи: „бог“ и „приятелство“.
Предполагам, че не за всекиго ще са интересни частите от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“, като припомняне за случилото се на Земя1, но ги смятам за неразделна част от разказа – нужни са за видимост на разликите в изборите, които правят героите от оригиналната Земя и Земя18.
„Искам да научите от мен едно нещо – народът не се сеща да възстане сам. Дори да гладува, дори управлението да е несправедливо, дори да има огромна разлика между богати и бедни, необходими са обаятелни лидери и военен капитал, за да се постигне истинска промяна.“
Вербер ме спечели напълно и съвсем скоро смятам да изчета по-дълбоко предишните му романи.
/Благодарим за ревюто на Книгозавър, http://knigozavar.com/dahat-na-bogovete/
December 3, 2014
Богове и империи в стил Вербер
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Рядко възхвалявам автори за тяхната ерудиция и интелигентност, но пък за Вербер със сигурност мога да твърдя, че вече е сред любимците ми. „Ние, боговете“ ме пренесе на едно доста високо ниво, което не бях достигал от месеци, а „Дъхът на боговете“ направо прескочи няколко граници. Втората книга е не само по-дълга, но и по-задълбочена. Вербер уверено дълбае философски на няколко фронта, ненаситен да покаже реалното положение, в което се намира човечеството.
Боговете чираци намаляват с всяко изминало изпитание. Тяхната Земя-18 е на път да приюти първите империи, сътворявани с войни и жестокост от бившите племена. Народите, подпомогнати от боговете чираци, създават нови тактики за изтребление, за да се наложат над слабите и миролюбивите. На линия са отново Микаел Пенсон, Мерилин Монро, Фреди Майер, Мата Хари, Монголфие, Гюстав Ефел (Айфел), Едит Пиаф, Жозеф Прудон, Жорж Мелиес, Екзюпери и още много познайници от френската история. Те водят своите народи с мисълта да оцелеят още един ден и да спечелят божествената игра. Микаел Пенсон и неговите хора делфини поемат жестоките удари на съперниците войнолюбци, въпреки положителното им влияние сред другите народи в сферата на науката, културата и изкуството. Присвояването на идеи е просто тактически ход, носещ на победителите от битките престиж и по-предно място в листата на боговете наставници. С намаляването на бройката на боговете чираци, страхът от елиминиране става причина за раздори между участниците.
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Рядко възхвалявам автори за тяхната ерудиция и интелигентност, но пък за Вербер със сигурност мога да твърдя, че вече е сред любимците ми. „Ние, боговете“ ме пренесе на едно доста високо ниво, което не бях достигал от месеци, а „Дъхът на боговете“ направо прескочи няколко граници. Втората книга е не само по-дълга, но и по-задълбочена. Вербер уверено дълбае философски на няколко фронта, ненаситен да покаже реалното положение, в което се намира човечеството.
Боговете чираци намаляват с всяко изминало изпитание. Тяхната Земя-18 е на път да приюти първите империи, сътворявани с войни и жестокост от бившите племена. Народите, подпомогнати от боговете чираци, създават нови тактики за изтребление, за да се наложат над слабите и миролюбивите. На линия са отново Микаел Пенсон, Мерилин Монро, Фреди Майер, Мата Хари, Монголфие, Гюстав Ефел (Айфел), Едит Пиаф, Жозеф Прудон, Жорж Мелиес, Екзюпери и още много познайници от френската история. Те водят своите народи с мисълта да оцелеят още един ден и да спечелят божествената игра. Микаел Пенсон и неговите хора делфини поемат жестоките удари на съперниците войнолюбци, въпреки положителното им влияние сред другите народи в сферата на науката, културата и изкуството. Присвояването на идеи е просто тактически ход, носещ на победителите от битките престиж и по-предно място в листата на боговете наставници. С намаляването на бройката на боговете чираци, страхът от елиминиране става причина за раздори между участниците.
January 27, 2014
С „Дъхът на боговете“ Вербер продължава да развива личната си космогония на задгробния живот, която така всепомитащо представи в дилогията „Tанатонавтите“ и доразработи в поредицата „Цикълът на боговете“.
Микаел Пенсон, бивш писател и танатонавт, слязла от колелото на прераждането душа, бивш ангел и настоящ бог чирак ще продължи да получава уроци по богуване от олимпийците в Едем. Извадките от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“ се редуват с разкази за практическата „Игра Y“, в която боговете-чираци развиват народи и цивилизации. А в същото време самите богове биват включени като потенциални жертви в жестоката игра на богоубиеца, върлуващ на острова на блаженството. Разбира се, пътят на Микаел към върха на планината, където предполагаемо обитава върховното божество, е обсипан с разкритието на множество тайни, горчиви прозрения и любовни приключения. Още...
Микаел Пенсон, бивш писател и танатонавт, слязла от колелото на прераждането душа, бивш ангел и настоящ бог чирак ще продължи да получава уроци по богуване от олимпийците в Едем. Извадките от „Енциклопедия на относителното и абсолютно знание“ се редуват с разкази за практическата „Игра Y“, в която боговете-чираци развиват народи и цивилизации. А в същото време самите богове биват включени като потенциални жертви в жестоката игра на богоубиеца, върлуващ на острова на блаженството. Разбира се, пътят на Микаел към върха на планината, където предполагаемо обитава върховното божество, е обсипан с разкритието на множество тайни, горчиви прозрения и любовни приключения. Още...
March 17, 2014
„Дъхът на боговете“ е елитарна и солидна фантастика. Като човек прочел около 5000 фантастични книги веднага мога да кажа, че авторът Бернар Вербер е отдал почит на Филип Хосе Фармър и неговата прочута поредица "Речен свят". Само, че главните герои на Вербер не са Марк Твен и средновековния крал Джон Безземни, а Микаел Пенсон, Мата Хари, Жорж Мелиес и много други.
Романът е едновременно социална, алтернативна и философска фантастика. Впрочем авторът не само е необикновен интелектуалец, но и мотиватор, както можете да видите от следните редове:
http://radiradev.blogspot.com/2014/01...
Романът е едновременно социална, алтернативна и философска фантастика. Впрочем авторът не само е необикновен интелектуалец, но и мотиватор, както можете да видите от следните редове:
http://radiradev.blogspot.com/2014/01...
December 12, 2018
Чем дальше в небо, тем сложнее мне читать эту серию. Дыхание Богов была для меня уже слишком сюрреалистичная, а потому интерес пропадал порой. Мыслей "чтоб забрать с собой" было уже крайне мало, а абстрактной философии для меня - слишком.
April 12, 2015
J'ai eu un peu de mal à m'y replonger et finalement, j'ai retrouvé le rythme. Maintenant, j'attends de me replonger dans le 3. Mais, je vais attendre un peu; histoire de renforcer un peu le suspense!
October 20, 2018
J'ai décidé il y a un petit moment maintenant de lire (ou relire pour certains) l'ensemble des romans de Bernard Werber dans l'ordre de publication.
"Le Souffle des Dieux" est donc le 9e roman que je lis. Et mon dieu, que c'est répétitif !
D'un roman à l'autre, certains passages sont quasiment recopiés mot pour mot. Je comprends la nécessité parfois dans l'oeuvre d'un auteur de "motifs", mais les reprises sont tellement évidentes et dans chaque livre que ça en devient rebutant.
Dans chacun des romans ou presque, on retrouve donc la description de la civilisation fourmi, son opposition philosophique aux rats, la symbolique des chiffres, la thématique de l'entrepreneur (il y a ceux qui ont l'idée contraire, ceux qui ont la même idée et la masse de ceux qui n'en pensent rien),... J'en oublie certainement.
Si on ajoute à ça le cliffhanger du dernier roman qui est balayé d'un revers de main jusqu'à la fin de celui-ci, l'énigme de cour d'école fil rouge, les aventures annexes (comme le dirigeable) qui ne servent à rien, l'addition commence à être salée.
Sur le contenu en lui même du roman et l'idée de base de la création d'une nouvelle Terre, ce qui aurait pu être le lieu d'une créativité exacerbée se retrouve au final être une redite de notre histoire à peine déguisée (et même avouée pour être déniée en fin de roman).
Ca m'amène à une critique un peu plus dirigée vers le prosélytisme de l'auteur vis-à-vis de la civilisation dauphin/juive. Du fait de ma remarque précédente sur la redite de notre histoire, sa civilisation dauphin à l'origine de 99% des éléments "positifs" de l'histoire de Terre 18 (l'Atlantide, c'est eux, la science et philosophie grecque, c'est eux, Hannibal en libérateur des exploités romains, c'est eux, ...) en devient très lourde.
Alors avec tous ces points négatifs, pourquoi quand même 2 étoiles ? Parce que malgré tout, l'histoire est pour une grande partie sympatique à suivre et certains passages de l'Encyclopédie du Savoir Relatif et Absolu restent intéressant.
"Le Souffle des Dieux" est donc le 9e roman que je lis. Et mon dieu, que c'est répétitif !
D'un roman à l'autre, certains passages sont quasiment recopiés mot pour mot. Je comprends la nécessité parfois dans l'oeuvre d'un auteur de "motifs", mais les reprises sont tellement évidentes et dans chaque livre que ça en devient rebutant.
Dans chacun des romans ou presque, on retrouve donc la description de la civilisation fourmi, son opposition philosophique aux rats, la symbolique des chiffres, la thématique de l'entrepreneur (il y a ceux qui ont l'idée contraire, ceux qui ont la même idée et la masse de ceux qui n'en pensent rien),... J'en oublie certainement.
Si on ajoute à ça le cliffhanger du dernier roman qui est balayé d'un revers de main jusqu'à la fin de celui-ci, l'énigme de cour d'école fil rouge, les aventures annexes (comme le dirigeable) qui ne servent à rien, l'addition commence à être salée.
Sur le contenu en lui même du roman et l'idée de base de la création d'une nouvelle Terre, ce qui aurait pu être le lieu d'une créativité exacerbée se retrouve au final être une redite de notre histoire à peine déguisée (et même avouée pour être déniée en fin de roman).
Ca m'amène à une critique un peu plus dirigée vers le prosélytisme de l'auteur vis-à-vis de la civilisation dauphin/juive. Du fait de ma remarque précédente sur la redite de notre histoire, sa civilisation dauphin à l'origine de 99% des éléments "positifs" de l'histoire de Terre 18 (l'Atlantide, c'est eux, la science et philosophie grecque, c'est eux, Hannibal en libérateur des exploités romains, c'est eux, ...) en devient très lourde.
Alors avec tous ces points négatifs, pourquoi quand même 2 étoiles ? Parce que malgré tout, l'histoire est pour une grande partie sympatique à suivre et certains passages de l'Encyclopédie du Savoir Relatif et Absolu restent intéressant.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 21, 2018
D'habitude, lorsque je tombe amoureuse d'un livre et que j'hésite entre 4 ou 5 étoiles , je me pose la question, ce livre a t-il changé ma vie ? celui l'a fait effectivement , puisque depuis que je l'ai commencé, je me mets a imaginer des mondes et des terres différentes en chaque centimètre en chaque détail , un monde aquatique, un monde aérien .. moi qui ai déjà l'imagination dangereusement débordante je me trouve enchaînée dans un nouveau délire qui associe les dieux grecs des mythes à des personnes qui me sont chères, a des comportements humains ou à moi même parfois
Pourquoi le 4 ? parce que j'ai fait l'erreur de ne pas commencer par le tome 1, j'ai suivi la recommandation d'un lecteur très sensible aux œuvres de Werber et m'y a initié en commencent par celui la, c'est un très bau livre qui a sollicité encore plus mon imagination pour imaginer a vie des élèves dieux au tome 1;
Les personnages sont tellement bien faits qu'a chaque fois que je m'en rapproche je change de personnage préféré , mon premier coup de foudre c’était Raoul , aprés ce fut Mata Hari , après c'est Jules Verne ... oui oui c'est eux les élèves dieux
Mes dieux préférés sont de loin Aphrodite et Apolon ... Non pas Aphrodite la déesses de l'amour , Aphrodite la femme brisée, rancunière et forte dans son déséquilibre psychique et émotionnel .
Mon plus fort moment ce n'est pas la fin décidément , mais quelques pages avant .. ou on découvre la perception des dieux pour la musique le cinéma et les arts
Ce livre est une méditation.
Pourquoi le 4 ? parce que j'ai fait l'erreur de ne pas commencer par le tome 1, j'ai suivi la recommandation d'un lecteur très sensible aux œuvres de Werber et m'y a initié en commencent par celui la, c'est un très bau livre qui a sollicité encore plus mon imagination pour imaginer a vie des élèves dieux au tome 1;
Les personnages sont tellement bien faits qu'a chaque fois que je m'en rapproche je change de personnage préféré , mon premier coup de foudre c’était Raoul , aprés ce fut Mata Hari , après c'est Jules Verne ... oui oui c'est eux les élèves dieux
Mes dieux préférés sont de loin Aphrodite et Apolon ... Non pas Aphrodite la déesses de l'amour , Aphrodite la femme brisée, rancunière et forte dans son déséquilibre psychique et émotionnel .
Mon plus fort moment ce n'est pas la fin décidément , mais quelques pages avant .. ou on découvre la perception des dieux pour la musique le cinéma et les arts
Ce livre est une méditation.
June 9, 2024
Загалом враження від книги 50 на 50...
Але це мій улюблений письменник, і його деякі місця які здаються самоповтором попередньої книги циклу, є я так розумію акцентними моментами. Хоча десь на початку через це мені було трохи нудно...
Але далі, ммм... ням-ням-ням...
Цікаві неочікувані повороти, цікаві висновки і розмови... десь на 2\3 пішло поїхало і майже не відірвати, мені навіть сни і ситуації в житті переплетались з подіями книги, що визивало в мене свої власні висновки про себе та буття.
Я неймовірно задоволенна кінцевою 3\3 - це просто була вишенька на торті, якої мені не вистачало 10 років, які я шукала саме цю 4 книгу з Пенталогії про Міфологію Вербера.
І доречі вчора я загубилась, без нічого в місті і чомусь віддчула таке наповнення, і в мене був дисонанс в реальності в мене немає нічого не гнрошей не телефона, а всередені мене настільки наповненна і велика багатогранна особистість, що я не здавалась собі пустою чи тою що нічого не може зробити в цьому житті і прямо зараз.
Я довірилась своїй інтуіції і логіці (яка інколи прихрамувала), і вони вивели мене за 20 хвилин з цієї ситуації. Навіть коли в мене немає нічого - в мене є я.
І коли в кінці наш герої залишається сам на сам з долею, здається мені він в такому ж стані, був як і я в той момент вчора. Він готов і за себе битися, і рухатись вперед, і робити все те що йому хочеться, знаходити для цього сили та ресурси, і рухаючись він знає що знайде вихід, з будь якої ситуації, бо вирішує проблеми у міру їх надходження.
Але це мій улюблений письменник, і його деякі місця які здаються самоповтором попередньої книги циклу, є я так розумію акцентними моментами. Хоча десь на початку через це мені було трохи нудно...
Але далі, ммм... ням-ням-ням...
Цікаві неочікувані повороти, цікаві висновки і розмови... десь на 2\3 пішло поїхало і майже не відірвати, мені навіть сни і ситуації в житті переплетались з подіями книги, що визивало в мене свої власні висновки про себе та буття.
Я неймовірно задоволенна кінцевою 3\3 - це просто була вишенька на торті, якої мені не вистачало 10 років, які я шукала саме цю 4 книгу з Пенталогії про Міфологію Вербера.
І доречі вчора я загубилась, без нічого в місті і чомусь віддчула таке наповнення, і в мене був дисонанс в реальності в мене немає нічого не гнрошей не телефона, а всередені мене настільки наповненна і велика багатогранна особистість, що я не здавалась собі пустою чи тою що нічого не може зробити в цьому житті і прямо зараз.
Я довірилась своїй інтуіції і логіці (яка інколи прихрамувала), і вони вивели мене за 20 хвилин з цієї ситуації. Навіть коли в мене немає нічого - в мене є я.
І коли в кінці наш герої залишається сам на сам з долею, здається мені він в такому ж стані, був як і я в той момент вчора. Він готов і за себе битися, і рухатись вперед, і робити все те що йому хочеться, знаходити для цього сили та ресурси, і рухаючись він знає що знайде вихід, з будь якої ситуації, бо вирішує проблеми у міру їх надходження.
January 31, 2019
tl;dr A scenario for Hollywood blockbuster in a setting of Ancient Greek mythology with sprinkles of out-of-context philosophical bits.
Okay, it had some interesting sequences, but the universe of the book falls apart when you rethink it. There is no other explanation for events than "miracle" and it ruins the whole experience.
The author started to throw in some tips, that could explain every hole in the plot, but the ending just crushed the whole series - it is just dumb. I don't know how the author managed to break a complicated system of rules he had been creating in previous books. It is just upsetting.
There is no point of describing adventures and challenges, that character needs to overcome when the only explanation of things happening is "he had been chosen". This "chosen one cliche" doesn't work when you get into esoteric and existential topics. That's why layers of philosophy and Greek mythology look silly throughout the text.
And the fourth wall trick is so badly thought. We are only introduced to this feature, but it doesn't really influence the plot nor does it introduce interesting ideas.
This book is lacking originality and leaves no trace in memory except for disappointment. Not worth reading.
Okay, it had some interesting sequences, but the universe of the book falls apart when you rethink it. There is no other explanation for events than "miracle" and it ruins the whole experience.
The author started to throw in some tips, that could explain every hole in the plot, but the ending just crushed the whole series - it is just dumb. I don't know how the author managed to break a complicated system of rules he had been creating in previous books. It is just upsetting.
There is no point of describing adventures and challenges, that character needs to overcome when the only explanation of things happening is "he had been chosen". This "chosen one cliche" doesn't work when you get into esoteric and existential topics. That's why layers of philosophy and Greek mythology look silly throughout the text.
And the fourth wall trick is so badly thought. We are only introduced to this feature, but it doesn't really influence the plot nor does it introduce interesting ideas.
This book is lacking originality and leaves no trace in memory except for disappointment. Not worth reading.
March 7, 2023
Nous les dieux pouvait se targuer d'avoir de son côté l'innovation, la mise en place de ce nouvel "univers", de la découverte de ces nouveaux personnages. Mais ici, point de tout cela. Certes l'intrigue avance - doucement - et la création de cet univers continu son bonhomme de chemin, mais encore plus que dans le volume précédent, quelle déception que de n'avoir que du réchauffé, rien de réellement nouveau n'est proposé sur cet univers et bien que cela s'inscrit dans la thématique du Cycle on se voit essayer de pousser les protagonistes pour proposer quelque chose de différent qu'une copie conforme de notre monde.
L'évolution du personnage principal est malgré tout intéressante, et les quelques péripéties qui ont une intérêt sont plutôt bien amenées assez en tout cas pour nous donner envie malgré tout de suivre l'aventure jusqu'au bout du troisième et dernier volume.
L'évolution du personnage principal est malgré tout intéressante, et les quelques péripéties qui ont une intérêt sont plutôt bien amenées assez en tout cas pour nous donner envie malgré tout de suivre l'aventure jusqu'au bout du troisième et dernier volume.
September 22, 2020
Depois de matar a charada do NADA
(o que é melhor que Deus, Pior que o diabo, que os pobres tem e que os ricos não tem)
Hercules é filho extraconjugal de Zeus e Alcmene.
8. Hestia. Déese du Foyer
9. Apollon. Dieu des Arts
10. Artemis. Déese de la Chasse
Magia branca, negra e vermelha
prometeu. p278.
p352 Mata hARI
jOSEPH pROUDHON FOI condenado como deicida e como pena, foi habitar a terra 18
Michael cria L´Eduqué como obra máxima de Mata Hari e Michael (J. Cristo), mas o Raul o assassina.
Michael tenta usar o balão para fugir depois de matar o deicida, mas afrodite queima seu balao. Quase quando era capturado, a moucheronne consegue alar o pegaso para o michael que consegue fugir.
7. Héra. DÉese de la Famille (esposa de Zeus??)
Grande cozinheira, ainda antes da esfinge
Michael se encontra com Zeus e lhe é revelado que ele não o Deus supremo, que ainda existe um nível acima de Zeus. E Michael quer seguir viagem.
(o que é melhor que Deus, Pior que o diabo, que os pobres tem e que os ricos não tem)
Hercules é filho extraconjugal de Zeus e Alcmene.
8. Hestia. Déese du Foyer
9. Apollon. Dieu des Arts
10. Artemis. Déese de la Chasse
Magia branca, negra e vermelha
prometeu. p278.
p352 Mata hARI
jOSEPH pROUDHON FOI condenado como deicida e como pena, foi habitar a terra 18
Michael cria L´Eduqué como obra máxima de Mata Hari e Michael (J. Cristo), mas o Raul o assassina.
Michael tenta usar o balão para fugir depois de matar o deicida, mas afrodite queima seu balao. Quase quando era capturado, a moucheronne consegue alar o pegaso para o michael que consegue fugir.
7. Héra. DÉese de la Famille (esposa de Zeus??)
Grande cozinheira, ainda antes da esfinge
Michael se encontra com Zeus e lhe é revelado que ele não o Deus supremo, que ainda existe um nível acima de Zeus. E Michael quer seguir viagem.
December 23, 2022
"Дыхание богов" начинается так словно это все еще "Мы, боги". Обучение продолжается на том месте, где закончилось и немного кажется, что больно уж тоже самое. По-началу немного утомляет обилие мифологии, описания войн, сражений и стратегий смертных. Но я быстро привыкаю к книгам и героям. Про Мишеля Пэнсона написано 5 книг и уже как бы в порядке вещей следишь за тем, что с ним приключится дальше.
Приятно снова читать Энциклопедию Эдмонда Уэллса. Одновременно с фантастическим рассказом черпаешь много знаний по истории, психологии, лингвистике, мифологии и т.п. Также как находишь характерные для Вербера загадки, анекдоты и хорошие цитаты других авторов.
Удивлена количеством эпизодов, которые были один в один в "Рае на заказ". Я читаю книги не по порядку, поэтому и наталкиваюсь на такие казусы. Ведь по сути получается, что в "Рае на заказ" собраны самые интересные мысли из других книг и подробно раскрыты.
Приятно снова читать Энциклопедию Эдмонда Уэллса. Одновременно с фантастическим рассказом черпаешь много знаний по истории, психологии, лингвистике, мифологии и т.п. Также как находишь характерные для Вербера загадки, анекдоты и хорошие цитаты других авторов.
Удивлена количеством эпизодов, которые были один в один в "Рае на заказ". Я читаю книги не по порядку, поэтому и наталкиваюсь на такие казусы. Ведь по сути получается, что в "Рае на заказ" собраны самые интересные мысли из других книг и подробно раскрыты.
July 15, 2025
The second opus of this trilogy goes even further than the first book. The plot thickens in a beautiful fashion and the author takes us through so many twists in turns. I particularly enjoyed the reflections about life, society, how to build a utopia and how to better our society. It is also very interesting how the story takes us through human history and myths and shed some light on some events that I hadn’t known about until reading the book. I can’t wait to see how the story will conclude and what the end game of this all will be. Hoping they are able to stick the landing.
April 26, 2023
Déçu par ce livre !
La fin du tome 1 était très intrigante et nous tenait en haleine et ce tome 2 était une déception ! De nouveaux mystères certes, mais très peu de réponses ! Et toujours pas de "fin" ,justement, le livre nous laisse sur notre faim !
Le style est tout de même agréable à lire et je salue l'auteur pour la création de son histoire, le problème réside selon moi en l'agencement des intrigues
La fin du tome 1 était très intrigante et nous tenait en haleine et ce tome 2 était une déception ! De nouveaux mystères certes, mais très peu de réponses ! Et toujours pas de "fin" ,justement, le livre nous laisse sur notre faim !
Le style est tout de même agréable à lire et je salue l'auteur pour la création de son histoire, le problème réside selon moi en l'agencement des intrigues
October 26, 2022
Autant j’ai dévoré l’Empire des anges, autant j’ai eu beaucoup plus de mal à terminer ce livre ci. Plus d’un mois de lecture pour enfin le finir.
J’accroche beaucoup moins à l’histoire, aux événements et aux personnages. Certes, les passages sur la mythologie sont très instructifs, mais j’ai un petit goût de trop peu à la fin de cette lecture.
J’accroche beaucoup moins à l’histoire, aux événements et aux personnages. Certes, les passages sur la mythologie sont très instructifs, mais j’ai un petit goût de trop peu à la fin de cette lecture.
December 4, 2022
Comment fait-on aussi génial !!!
Les différentes trames qu'on suit sont captivantes. Ces liens tissés, discrets. Ces réponses qui engendrent de nouvelles questions. Et, bien sûr, cette lecture de l'humanité...
J'ai hâte de lire le suivant et dernier tome !
Les différentes trames qu'on suit sont captivantes. Ces liens tissés, discrets. Ces réponses qui engendrent de nouvelles questions. Et, bien sûr, cette lecture de l'humanité...
J'ai hâte de lire le suivant et dernier tome !
April 16, 2020
Amazing
February 2, 2021
Mitigée... tome 1 ça a bien commencé tome 2 ça commence à faire long et répétitif..quoique vers la fin l'intrigue remonte la pente..tome 3 à voir
June 10, 2022
Une suite passionnante. Le cycle des dieux tient ses promesses!
December 26, 2022
Bardzo fajna połaczenie opowiesci fabularnej z czystymi faktami. Bawi i uczy
Displaying 1 - 30 of 45 reviews