"Най-доброто представяне на една книга е от нейния автор. Защото той е родил и отгледал в съзнанието си всеки образ в нея и пишейки всяка буква, е мислел за своя читател.
Ето как започва книгата на Олга Николова: "Ако това е учебно помагало, каквото искам да бъде, то в най-добрия случай това би било помагалото, което ми липсваше на мен, когато бях на 17. Тази книга е своего рода антология на текстове и образи от цял свят. Пишещият на български трябва да е стъпил здраво на българския език и култура, но с ясното съзнание, че всички цивилизационни достояния на човечеството, от праисторията до днес и от Трънско и Странджа до Япония, Гана и Перу, му принадлежат - доколкото може да ги поеме."
Приятно четене!" От издателството
Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г.
Много млади поети грешат именно в стремежа си да казват „нови" неща, да бъдат „оригинални", „да изразяват себе си" и други подобни. Резултатът неминуемо с нелеп, защото в са-момнението или невинността на незнанието, типични за новака, те забравят, че новото не се появява от нищото: новото е винаги обновление. И макар да изглежда, че на пръв поглед те си служат с езика, за да изграждат фигури и образи, езикът по един странен начин също си служи с тях в него има вътрешна динамика и сила, кои- то са исторически обособени. Пренебрегнеш ли тази сила, словесността се разпада. Получава се бръщолевене, пенене из плитчините. Добрият автор плава в открито море и се бори с дълбин- ните течения. От време на време се връща оттам с перла (или с цветето на Гилгамеш) в ръка.
Това не е книгата, която мнозина си представят. Не е в духа на поредния курс по творческо писане и не дава рецепти за това как се пише. Напротив, тя се занимава с нещо много по-важно – с отправната точка, с основата, а всъщност най-точно е да се каже – с корените. Тази книга е почвата, в която всеки пишещ може да хвърли семенцето на таланта си и да се труди неуморно по пътя към своето израстване като творец, но най-вече като човешко същество.
Това не означава, че трябва да сте съгласни с всички идеи на Олга Николова за изкуството. Но нали една от най-плодотворните човешки дейности е почти изчезналият диалог, разговор, а често и ожесточен спор.
Книгата обогатява не с практическо знание (по темата за писането), а със стабилизиране и хармонизиране на чувствата и намеренията. Много ми хареса. Насладих се на съвършената интелектуална свобода на авторката, която е много заразна.
Идеите в книгата са ДНК-то на доброто писане, на стойностната литература. Олга Николова подчертава изключително важни принципи, които трябва да се спазват ако пишещият иска да остави следа. Книгата е подходяща както за пишещи така и за четящи. Изключително полезна, увлекателна и точна в анализите.