Сеячите на гръмотевици

by Robert E. Howard, Робърт Хауърд

Двама славни воини се срещат в една кръчма, без да знаят, че тяхната история ще бъде преплетена мистериозно от тук нататък. Кахал О‘Донъл, крал на Ирландия, натирен след измами от родината си чак в Африка, среща Харун Пътешественика, славен воин, не отстъпващ му по сила. Поел към свещения град Йерусалим, Кахал служи на различни каузи и върти меча си в различни битки в името на доброто, бягайки от своята съдба – предаден от една жена и прогонен от собствената си страна и народ. До сетните си сили Кахал не изоставя страната на доброто и християни, и мюсюлмани обединени се бранят храбро от Източните орди…

Робърт Хауърд е американски писател, автор и „баща“ на литературния герой Конан Варварина, който го прави световноизвестен още в началото на 20-и век.

136 pages, Unknown Binding

Published January 1, 2023

About the author

Robert Ervin Howard was an American pulp writer of fantasy, horror, historical adventure, boxing, western, and detective fiction. Howard wrote "over three-hundred stories and seven-hundred poems of raw power and unbridled emotion" and is especially noted for his memorable depictions of "a sombre universe of swashbuckling adventure and darkling horror."

He is well known for having created—in the pages of the legendary Depression-era pulp magazine Weird Tales—the character Conan the Cimmerian, a.k.a. Conan the Barbarian, a literary icon whose pop-culture imprint can only be compared to such icons as Tarzan of the Apes, Count Dracula, Sherlock Holmes, and James Bond.

—Wikipedia

Librarian Note: There is more than one author in the Goodreads database with this name.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Две книжки с произведения на много любимия ми Робърт Хауърд се появиха тихомълком на родния пазар и като нищо щях да ги пропусна, ако мой приятел не беше споделил новината на личната си ФБ-стена. Към момента са откриваеми в Lidl и на сайта на издателството Art Eternal Print.

В Отмъщението на Черния Вулмеа ирландски пират и английски капитан, доскоро непримирими врагове, ще трябва да обединят силите си, за да оцелеят в джунглите на Еквадор. Класическа приключенска история, ситуирана сред руините на древен храм, кътащ безценно съкровище, но и зловещи изненади за смутителите на покоя му.

Заглавната новела Сеячите на гръмотевици е историческа фикция, стъпила върху събитията около обсадата на Йерусалим и битката при Ла Форби (1244), в която авторът оплита съдбите на реално съществували личности, като мамелюкския султан Байбарс с въображаеми такива – сваления ирландски крал Кахал О’ Донъл.

Прозата на Хауърд не блести с кой знае какви литературни качества, сюжетите са праволинейни и схематични, а героите му - полярни и двуизмерни (добрите обладават благородство и безпримерна храброст, докато лошите са изверги на квадрат), но зажаднялата за праведен литературен old school pulp моя душичка понякога има нужда точно от такъв тип четиво.

[Иван Величков · Rating 4 out of 5]

Две повести от „таткото“ на Конан, които не са от никой от по-известните му цикли обединени от герой. Абе, първото май си е разказ по дължина, ама карай.

Отмъщението на Черния Вулмеа – По-краткото произведение, което ме накефи на макс. Класика в приключението от всякъде. Вулмеа е заловен от английските власти, защото екипажът му и самият той са се отдали на безпаметен запой. Тая начална сцена с пиратите натъркаляни из бъчвите и вързания рул беше чук. Както и да е, за да отърве кожата Вулмеа обажда за скрито съкровище и англичаните налапват стръвта. Така се озовават в древни руини, заобиколени от диваци и преследвани от митична гад. Класика и кеф.

Сеячите на гръмотевици – Тук проследяваме приключенията на Кахал О“Донъл из светите земи по времето на шестия кръстоносен поход, чак до печалния му край. Забавно беше да наблюдавам безкрайния романтизъм на Хауърд подложен на циничната действителност на „Светия бизнес“. Харун Пъттешественика също беше свеж, а началният запой на двамата в кръчмата, последвал от бой ме захили много.

Хауърд трябва да се чете, даже и превежда. Леката му непретенциозна проза, непретенциозно съсредоточена върху чистото приключение, лекува от ежедневие.
Забележките са излишни, не се вземайте на сериозно, че боли корем.

[Iliyan Iliev · Rating 4 out of 5]

На Робърт Хауърд определено не му върви с преводите на български, но въпреки това двете новели бяха приятно четиво.

[ren !! · Rating 2 out of 5]

Оф, оф, оф. Безброй грешки в текста, първото което.

Това цялото нещо се казва 'Сеячите на гръмотевици', но всъщност тези 'Сеячи' заемат само половина от книгата, а първата половина е изцяло заета от съвсем несвързан с тях отделен разказ - 'Отмъщението на Черния Вулмеа', за който нищо не е споменато на гърба на книгата.

Не знам от превода ли е или и самият оригинал не струва, но и двата разказа са написани в такъв сух, най-обикновен стил. Едни и същи епитети (още един път да прочета сравнение на мъж с пантера и ще се гръмна, честно), които не стига, че са използвани навсякъде другаде и всъщност няма нищо оригинално в тях, а и също са повторяни на почти всеки божи ред. Омръзва, бе!

Персонажите са до един просто клишета, карикатури на много по-дълбоки и смислени образи. Не ме беше грижа за тях и техните терзания. Самите сюжети също са много клишосани, особено на първия разказ. К-Л-И-Ш-Е.

Абе, добре че е кратка, че я свърших бързо. Но пък какво да очаквам от книжната секция на Лидл...