За радост на българските читатели, пред нас е новата книга на Любомир Калудов. Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето – за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава.
Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви – омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка.
Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и разкази. Правил е самостоятелни фотографски изложби в Италия и България. Има награди за литература и фотография. По професия е лекар, хирург. Живее и работи в Бургас.
Сурова и красива история за любов и смърт, която се развива бавно, като кълбо в 11 (уж) отделни разкази. Богатият език и стегнат наратив са разпознаваемият разказвачески похват на Любомир Калудов. Отново и отново, през различните гледни точки читателят добива представа за нелекия живот на бежанците от Беломорска Тракия, потърсили подслон в България от началото на миналия век. България, която се държи с тях като мащеха. Кой изкупува греха на бащите и с какво заплащаме погубената обич, докато животът продължава. Кои са моралните ни ориентири и защо понякога сме по-жестоки от вълците. В тези разкази - като на длан, като през "окото" на змеювата къщичка се вижда - хората имат нужда да помнят, че човещината се защитава всеки ден.
Една изключително интересна книжка, събрала разкази и емоции от едно минало време, които обаче докосват със своите простички истини. Като част от наследниците на същите тези тракийци изгонени за една вечер, някои от разказите напомняха на истории предавани и в моето семейство. Нямам търпение да покажа книгата на баща ми и баба ми.