What do you think?
Rate this book
Вой
Ловджийката Катя и екологът Атанас водят борба срещу бракониерството. След отвличането на вълчица от Врачанския Балкан започват разследване на престъпна организация, занимаваща се с незаконни кучешки боеве. В това приключение се опознават и сближават, но постепенно разбират, че и двамата крият мрак, който ги е пречупил непоправимо.
А някъде из планината броди една легенда. Легенда за огромен черен вълк, който от години се изплъзва дори на най-опитните ловци. Както всички вълци и този носи име на звезда – Ахернар. В стремежа да събере разбитата си глутница, той ще се сблъска с прокълнати врагове, духове на стари другари и съдба, отредена единствено на силните. Волята на Великата Майка е Ахернар да се превърне в повече от водач на малка глутница.
Времето изтича. Спасението е далеч. Воят се издига все по-силно. Чуваш ли го?
„Вой“ е дебютен роман на еколога Александър Петров, който твори под псевдонима Александър Скалд. Освен настоящата книга, той е автор и на научно-популярни статии за списание „8“, както и водещ на предаването за българската природа „Пъдпъдък дейли“.
А някъде из планината броди една легенда. Легенда за огромен черен вълк, който от години се изплъзва дори на най-опитните ловци. Както всички вълци и този носи име на звезда – Ахернар. В стремежа да събере разбитата си глутница, той ще се сблъска с прокълнати врагове, духове на стари другари и съдба, отредена единствено на силните. Волята на Великата Майка е Ахернар да се превърне в повече от водач на малка глутница.
Времето изтича. Спасението е далеч. Воят се издига все по-силно. Чуваш ли го?
„Вой“ е дебютен роман на еколога Александър Петров, който твори под псевдонима Александър Скалд. Освен настоящата книга, той е автор и на научно-популярни статии за списание „8“, както и водещ на предаването за българската природа „Пъдпъдък дейли“.
402 pages, Paperback
Published January 1, 2023
9 people are currently reading
164 people want to read
About the author
Александър Скалд
4 books36 followersАлександър Емилов Петров (Александър Скалд) е роден в гр. Лом на 7.11.1990 година. Прекарва детството си в с. Златия, обл. Монтана. Средно образование завършва в град Берковица през 2009 г. със специалност "Вътрешна архитектура". Завършва специалност "Български език и история" във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" през 2016 г.
През 2015 г. се мести в Пловдив, където става доброволец в "Българско дружество за защита на птиците" и решава да поеме нов професионален път. През 2017 г. започва работа в Регионалния природонаучен музей в Пловдив като уредник на зала с живи тропически пеперуди. Година по-късно записва магистратура за неспециалисти в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Защитава дипломна работа на тема "Видов състав и разпространение на гръбначните животни по река Марица в гр. Пловдив", която набира голяма популярност и печели първо място на научната конференция "Екологията - начин на мислене" през 2019 г.
През 2025 г. успешно защитава докторска дисертация на тема ”Сравнително проучване върху някои аспекти от екологията на лисицата (Vulpes vulpes L., 1758) и бялката (Martes foina Erxl., 1777) в местообитания от различен тип”. През годините работи по различни научни проекти като проучвания на местообитания за "Натура 2000", проучвания на хищни бозайници и др.
Пише поезия и проза от ранна възраст. В младежките си години се увлича по скандинавската митология, което оказва силно въздействие върху ранното му творчество. От този период идва и псевдонимът "Скалд" - странстващ поет от Севера, който разказва в мерена реч истории за богове и крале, злодеи и герои, достоен живот и славна смърт. Историите, които Александър разказва в рима през това време, имат подобни теми. Благозвучието на Първото му име с названието на поетите от Севера е друга причина за появата на псевдонима.
Издава дебютния си роман "Вой" през 2023 г. с издателство "Ерове". Романът бързо набира популярност заради оригиналния си сюжет и отличителната корица, дело на Ханко Седефчев. Номиниран е за престижната награда "Перото" в категория "Дебют" през 2024 г.
В края на същата година издава втората си книга "Северозападни разкази" - сборник с разкази, в които споделя за детството си в Златия и времето, прекарано в Берковица. Берковските разкази набират популярност години преди да бъдат издадени - събират хиляди прочитания в блога на автора и заради тях гостува в шоуто "Вечерта на Северозапада" през 2020 г. Към книгата има голям интерес още в първите месеци след появата ѝ на пазара. Бързо се изкачва до челните места на най-слушаните книги в платформата "Storytel", където може да се слуша с гласа на автора.
През 2015 г. се мести в Пловдив, където става доброволец в "Българско дружество за защита на птиците" и решава да поеме нов професионален път. През 2017 г. започва работа в Регионалния природонаучен музей в Пловдив като уредник на зала с живи тропически пеперуди. Година по-късно записва магистратура за неспециалисти в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Защитава дипломна работа на тема "Видов състав и разпространение на гръбначните животни по река Марица в гр. Пловдив", която набира голяма популярност и печели първо място на научната конференция "Екологията - начин на мислене" през 2019 г.
През 2025 г. успешно защитава докторска дисертация на тема ”Сравнително проучване върху някои аспекти от екологията на лисицата (Vulpes vulpes L., 1758) и бялката (Martes foina Erxl., 1777) в местообитания от различен тип”. През годините работи по различни научни проекти като проучвания на местообитания за "Натура 2000", проучвания на хищни бозайници и др.
Пише поезия и проза от ранна възраст. В младежките си години се увлича по скандинавската митология, което оказва силно въздействие върху ранното му творчество. От този период идва и псевдонимът "Скалд" - странстващ поет от Севера, който разказва в мерена реч истории за богове и крале, злодеи и герои, достоен живот и славна смърт. Историите, които Александър разказва в рима през това време, имат подобни теми. Благозвучието на Първото му име с названието на поетите от Севера е друга причина за появата на псевдонима.
Издава дебютния си роман "Вой" през 2023 г. с издателство "Ерове". Романът бързо набира популярност заради оригиналния си сюжет и отличителната корица, дело на Ханко Седефчев. Номиниран е за престижната награда "Перото" в категория "Дебют" през 2024 г.
В края на същата година издава втората си книга "Северозападни разкази" - сборник с разкази, в които споделя за детството си в Златия и времето, прекарано в Берковица. Берковските разкази набират популярност години преди да бъдат издадени - събират хиляди прочитания в блога на автора и заради тях гостува в шоуто "Вечерта на Северозапада" през 2020 г. Към книгата има голям интерес още в първите месеци след появата ѝ на пазара. Бързо се изкачва до челните места на най-слушаните книги в платформата "Storytel", където може да се слуша с гласа на автора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 64 reviews
July 17, 2024
Има надежда за съвременната българска литература!
Скалд е написал умен и издържан роман, който на моменти така натежава, че ти трябва дълбоко поемане на дъх, за да продължиш да четеш. Пълнокръвни герои, за които милееш, колкото и да са изпълнени с мрак, естествено звучащи диалози (нещо, което откривам тоооооолкова рядко в родната литература), важни теми като мястото на човека в природата и конфликта ни с другите ѝ представители: това са малка част от нещата, които ще откриете във „Вой“. Кръгът се върти, нищо не изчезва, възмездието идва накрая, а Великата Майка е търпелива.
Скалд е написал умен и издържан роман, който на моменти така натежава, че ти трябва дълбоко поемане на дъх, за да продължиш да четеш. Пълнокръвни герои, за които милееш, колкото и да са изпълнени с мрак, естествено звучащи диалози (нещо, което откривам тоооооолкова рядко в родната литература), важни теми като мястото на човека в природата и конфликта ни с другите ѝ представители: това са малка част от нещата, които ще откриете във „Вой“. Кръгът се върти, нищо не изчезва, възмездието идва накрая, а Великата Майка е търпелива.
October 9, 2023
За мен "Вой" е най-добрият български роман от последните години, да не кажа, че по стойност не отстъпва дори на "Времеубежище". Досега в родната литература ми липсваше точно тази история за гората, разказана от осъзнатия човек. Онзи смирен човек, който знае, че не е господар на природата, не е нейн пазител, нито собственик, а само малка частичка от Великата Майка. Александър Скалд засяга може би най-важната тема в нашия свят - мястото на всяко живо същество в природата. Неслучайно междучовешките отношение в романа някак бледнеят пред истински важните неща от живота. Но не отделния живот, а онзи, който ни свързва в едно цяло. Книгата, макар интересно написана и наглед лека за четене, е много тежка, особено за такива като мен, които смъртта на измислено животно е в състояние да ги натъжи повече от реална човешка смърт (особено на такива като голяма част от героите). "Вой" развенчава социалистическия мит за ловеца пазител на гората, защитник на "добрите" от "лошите" животни. Екологът Атанас изразява буквално всяка моя мисъл, макар че някои от действията му за мен бяха твърде благи спрямо комплексарите с пушки. Изглежда, авторът е човек, който вярва в доброто у хората и дори към ловците е благосклонен. В историята на всеки от тях има някаква травма, която го е превърнала в злото същество, което виждаме. На мен обаче никак не ми дожаля за нито един от тези герои, особено на фона на някои брутални сцени със смърт на животни. Великолепна книга, която със сигурност ще разгневи еко настроените, но не вярвам да повлияе по начина, по който Атанас повлия на Катя, на другия лагер.
October 12, 2023
Сред като дълго време житейските събития се опитваха да ме отдалечат от тази книга, най-накрая я прочетох. Колебаех се за оценката, защото "Вой" не оценям просто като литературна творба и давам висока оценка, защото такива книги са ни крайно необходими. Увлекателна история стил магически реализъм (гадните неща са реалност за съжаление), която ни образова за собствената ни природа и взаимоотношенията ни с нея. Ние сме част от тази сложна система. Като биолог съм длъжна да изтъкна, че авторът е прав и биологичната ни култура е под всякаква критика и всичко написано в книгата е вярно. Ние често сме вредният дивеч. В творбата често има разсъждения и обяснения по дадени въпроси и с лекота читателят се оказва по-образован след прочитането на книгата. Пожелавам успехи на автора в научния и литературния му път!
February 26, 2024
Започнах да чета "Вой" с големи очаквания, но дори и не подозирах колко много ще ми хареса романът!
Историята задържа вниманието ти през цялото време, а тъкмо когато си помислиш, че си стигнал до развръзка, се случва някое още по-шокиращо събитие. Има природа, динамика, напрежение, емоции - Александър Скалд е успял да събере между тези страници не един, а цели два свята - човешкия и животинския.
Очарована съм от умението на автора така да влезе под кожата на вълка, че да ни представи така реалистично как може би разсъждава това животно. Хареса ми също как никой от главните герои не е перфектен и всеки се бори със страшни демони.
Във "Вой" се засягат доста проблеми, сред които и неинформираността на хората относно природата и необходимостта от достъпно и увлекателно предаване на знания по темата. С книгата си и с предаването "Пъдпъдък Дейли" Александър прави точно това.
Историята задържа вниманието ти през цялото време, а тъкмо когато си помислиш, че си стигнал до развръзка, се случва някое още по-шокиращо събитие. Има природа, динамика, напрежение, емоции - Александър Скалд е успял да събере между тези страници не един, а цели два свята - човешкия и животинския.
Очарована съм от умението на автора така да влезе под кожата на вълка, че да ни представи така реалистично как може би разсъждава това животно. Хареса ми също как никой от главните герои не е перфектен и всеки се бори със страшни демони.
Във "Вой" се засягат доста проблеми, сред които и неинформираността на хората относно природата и необходимостта от достъпно и увлекателно предаване на знания по темата. С книгата си и с предаването "Пъдпъдък Дейли" Александър прави точно това.
September 28, 2024
Нямам думи. Пет напълно заслужени звезди 🙌⭐⭐⭐⭐⭐ Скоро и пълно ревю 🤓🔜
April 7, 2025
Заглавието, корицата и резюмето на "Вой" ме грабнаха още от пръв поглед. Радвам се, че интуицията ми не ме подведе, защото романът оправда очакванията ми.
Александър Скалд поднася по впечатляващ начин сериозни и наболели теми, свързани с опазването на българската природа — горите, планините и дивата фауна. Особено ме впечатли как това е вплетено в сюжета без излишна теория.
Едновременно с това, авторът ни въвежда в сърцето на дивото — в света на вълците. Изключително любопитен и задълбочен е погледът към тяхната социална структура, динамиката в глутницата и сложните отношения между членовете ѝ. Успял е да пресъздаде техния свят с огромно уважение и преживяванията на вълците наистина се чувстват.
Героите в романа са многопластови — всеки от тях носи своя вътрешна борба и търпи развитие. Срещнах се с обрати, които не очаквах, и решения, с които не винаги бях съгласна. Част от диалозите предизвикаха противоречия у мен и само от време на време се ядосвах на подхода на автора. Без съмнение, цялата книга ми даде сериозна храна за размисъл.
Препоръчвам "Вой" на всеки, влюбен в природата. 4/5 ☆
Александър Скалд поднася по впечатляващ начин сериозни и наболели теми, свързани с опазването на българската природа — горите, планините и дивата фауна. Особено ме впечатли как това е вплетено в сюжета без излишна теория.
Едновременно с това, авторът ни въвежда в сърцето на дивото — в света на вълците. Изключително любопитен и задълбочен е погледът към тяхната социална структура, динамиката в глутницата и сложните отношения между членовете ѝ. Успял е да пресъздаде техния свят с огромно уважение и преживяванията на вълците наистина се чувстват.
Героите в романа са многопластови — всеки от тях носи своя вътрешна борба и търпи развитие. Срещнах се с обрати, които не очаквах, и решения, с които не винаги бях съгласна. Част от диалозите предизвикаха противоречия у мен и само от време на време се ядосвах на подхода на автора. Без съмнение, цялата книга ми даде сериозна храна за размисъл.
Препоръчвам "Вой" на всеки, влюбен в природата. 4/5 ☆
December 9, 2024
Идеята - горе-долу добра, екзекуцията- нулева 😞
June 22, 2024
Абсолютен топ!
November 12, 2024
Ех онзи хубав момент, в който книга те застави да отложиш други занимания и да си прекараш неделята в нейна компания.
Имаше някои детайли, които не ми допаднаха на 100% в книгата честно казано, но като идея, като мотиви, като въздействие - “страхотна”! :D И ме накара да се смея всеки път като опиша нещо като страхотно, за бонус ефект.
Любим елемент ми остана гледната точка на вълците (и другите животни, през чиито очи гледахме), която даваше такова зашеметяващо настроение, че ме накара да остана потопена в света на историята напълно.
Любовта към Врачанско, към природата, към животните, се усещане на всяка страница и направи книгата още по-ценна за преживяване. Със сигурност се надявам и чакам с нетърпение още от автора! :)
Имаше някои детайли, които не ми допаднаха на 100% в книгата честно казано, но като идея, като мотиви, като въздействие - “страхотна”! :D И ме накара да се смея всеки път като опиша нещо като страхотно, за бонус ефект.
Любим елемент ми остана гледната точка на вълците (и другите животни, през чиито очи гледахме), която даваше такова зашеметяващо настроение, че ме накара да остана потопена в света на историята напълно.
Любовта към Врачанско, към природата, към животните, се усещане на всяка страница и направи книгата още по-ценна за преживяване. Със сигурност се надявам и чакам с нетърпение още от автора! :)
January 19, 2024
За мен Вой, погледнат от различни страни, е все един прекрасен роман. Като почитател на българската природа и още повече на Врачански Балкан, за мен беше изключително вълнуващо да чета за места, които съм посещавал и това придаваше реалност на картините, които визуализирах четейки.
От друга страна, историята е ангажираща, а героите и случките със сигурност са се раждали във въображени��то на всеки, който поне малко е загрижен за това, което се случва в природата.
Допадна ми езикът - реален, лек и гладък, увличащ.
Романът е много естествен и със сигурност с голямо удоволствие ще прочета и следващата/ите книги на автора.
От друга страна, историята е ангажираща, а героите и случките със сигурност са се раждали във въображени��то на всеки, който поне малко е загрижен за това, което се случва в природата.
Допадна ми езикът - реален, лек и гладък, увличащ.
Романът е много естествен и със сигурност с голямо удоволствие ще прочета и следващата/ите книги на автора.
July 1, 2025
Отне ми много време да я прочета, защото темата за природата и начините, по които хората ѝ вредят понякога е доста тежка за мен, но книгата не е изобщо толкова тъжна и трагична, тя е доста "екологична" (хаха), защото представя един хаотичен баланс, който вярвам наистина е естествен за природата. За мен също беше много интересно олицетворяването (ако мога така да го опиша) на животните по начина, по който авторът го прави. Впечатляващи са усилията и подготовката за написването на книгата, тя е не само художествено произведение, но и истински научен труд.
October 15, 2023
Интересна история, която те увлича след всяка следваща прочетена страница. Сюжетът не е усложнен, което го прави достъпен и подходащ да се изградят пълнокръвни герои, всеки със своята съдба, тайни, положителни и отрицателни черти. Авторът се е справил чудесно и със задачата да опише и гледната точка на вълците в романа благодарение на задълбочените проучвания, време и енергия, които е отделил, за да ни разкрие и този свят.
В книгата ще намерите по малко от всичко - мистика, приключения, брутални сцени, но и нежни, красиви моменти и всичкото това на фона на красивата българска природа.
Надявам се, че ще имаме удоволствието и занапред да четем още от този автор.
В книгата ще намерите по малко от всичко - мистика, приключения, брутални сцени, но и нежни, красиви моменти и всичкото това на фона на красивата българска природа.
Надявам се, че ще имаме удоволствието и занапред да четем още от този автор.
October 6, 2023
Напълно заслужено би било на някое от следващите книжни събития хората да се редят на дълга опашка за автограф от автора, а книгата да бъде преведена и на други езици. Защото това, което прочетох беше страхотно.
А корицата си е впечатляваща по принцип, но сега преминал през книгата, просто я гледам безмълвен.
Страхотна работа на всички замесени.
А корицата си е впечатляваща по принцип, но сега преминал през книгата, просто я гледам безмълвен.
Страхотна работа на всички замесени.
July 18, 2025
Още откакто видях, че предстои да излезе “Вой” на Александър Скалд ми беше ясно, че книгата ще е нещо много специално. Първо, корицата е изумителна и картината е рисувана на платно от Ханко Седефчев, а изобразените вълк и брадат лешояд разкриват важен елемент от историята.
Второ, връзката на човека с природата и по-конкретно конфликтът между тях е тема, която особено много ме вълнува и напоследък изчетох и други книги на подобна тематика. НО нито една от тях не беше за българската природа и нито една от тях не е написана от еколог, професионалист, който познава горите и животните от първа ръка. За разлика от “Вой”.
Александър Скалд създава и образователното предаване за българската природа “Пъдпъдък Дейли”, което можете да гледате в YouTube, а във Facebook има информационна страница.
И трето – действието се развива във Врачанския Балкан и около Згориград – места, които познавам и скалите около които са ми запечатани като татуировка в съзнанието.
Всички тези неща ме спечелиха предварително и за щастие, високите очаквания, които имах за романа, се оправдаха напълно! И има толкова много неща, които ме спечелиха допълнително.
В този роман главните герои са ловджийката Катя и екологът Атанас. В моята глава еколозите и ловците са първични врагове, защото се борят за различни неща. Едните – да убиват, другите – да пазят. Но в този роман нищо не е черно-бяло, защото всичко е съвсем реалистично, изтъкано от действителни истории, жив език и персонажи, които бързо ти стават близки. Има ловци и ловци. Има и бракониери.
И докато едните се опитват да правят и добро, по собствените си разбирания, другите искат да сеят само смърт, а причините са най-различни. Борбата на еколозите пък изглежда като битка с вятърни мелници, понеже често органите на реда също са замесени… от тъмната страна.
Та на фона на всички тези детайли, Катя и Атанас се намират и опознават чуждите демони. И обединяват усилията си, за да спрат нещо потресаващо и незаконно – една вълчица е хваната и използвана в кучешки боеве, за да пълни гушите на алчни човеци.
Имаме възможността да опознаем и страната на вълците и тяхната гледна точка. Огромният черен вълк Ахернар става свидетел на това как от цяла глутница остава само той, заради намесата на хората. Порасналите му деца биват убити. Новата му спътница Шедир бива уловена, заедно с малките. Винаги част от глутницата, а сега – вълк единак, страшилището на планината, черният демон… трябва да потърси своето отмъщение.
Всичко ми е мило в този роман. Макар че в самия него няма нищо “мило”. Суров е. Има много смърт. Има много мрак. Има герои, които затъват в бездната. Има много истини, които задушават. Има толкова много болка, която хората нанасят на животните и природата.
Но всичко това е поднесено по толкова хубав начин! Благодарение на Атанас и неговите занимания научаваме много интересна информация за природата. Благодарение на Катя и нейните приятели виждаме и другата гледна точка, на ловците. Диалозите пък пълнят душата – жив език, северозападен диалект, разпознаваеми герои само по разговорите помежду им.
И разбира се – можем да се докоснем малко повече до вълците и истинската им природа. За да е максимално достоверно, Александър Скалд е работил на терен с Елена Цингарска, която е и научен консултант за книгата.
Въобще, перфектно свършена работа отвякъде е “Вой”.
***
Всички мои ревюта четете в блога Catwolf's Writings - линк в профила.
Второ, връзката на човека с природата и по-конкретно конфликтът между тях е тема, която особено много ме вълнува и напоследък изчетох и други книги на подобна тематика. НО нито една от тях не беше за българската природа и нито една от тях не е написана от еколог, професионалист, който познава горите и животните от първа ръка. За разлика от “Вой”.
Александър Скалд създава и образователното предаване за българската природа “Пъдпъдък Дейли”, което можете да гледате в YouTube, а във Facebook има информационна страница.
И трето – действието се развива във Врачанския Балкан и около Згориград – места, които познавам и скалите около които са ми запечатани като татуировка в съзнанието.
Всички тези неща ме спечелиха предварително и за щастие, високите очаквания, които имах за романа, се оправдаха напълно! И има толкова много неща, които ме спечелиха допълнително.
В този роман главните герои са ловджийката Катя и екологът Атанас. В моята глава еколозите и ловците са първични врагове, защото се борят за различни неща. Едните – да убиват, другите – да пазят. Но в този роман нищо не е черно-бяло, защото всичко е съвсем реалистично, изтъкано от действителни истории, жив език и персонажи, които бързо ти стават близки. Има ловци и ловци. Има и бракониери.
И докато едните се опитват да правят и добро, по собствените си разбирания, другите искат да сеят само смърт, а причините са най-различни. Борбата на еколозите пък изглежда като битка с вятърни мелници, понеже често органите на реда също са замесени… от тъмната страна.
Та на фона на всички тези детайли, Катя и Атанас се намират и опознават чуждите демони. И обединяват усилията си, за да спрат нещо потресаващо и незаконно – една вълчица е хваната и използвана в кучешки боеве, за да пълни гушите на алчни човеци.
Имаме възможността да опознаем и страната на вълците и тяхната гледна точка. Огромният черен вълк Ахернар става свидетел на това как от цяла глутница остава само той, заради намесата на хората. Порасналите му деца биват убити. Новата му спътница Шедир бива уловена, заедно с малките. Винаги част от глутницата, а сега – вълк единак, страшилището на планината, черният демон… трябва да потърси своето отмъщение.
Всичко ми е мило в този роман. Макар че в самия него няма нищо “мило”. Суров е. Има много смърт. Има много мрак. Има герои, които затъват в бездната. Има много истини, които задушават. Има толкова много болка, която хората нанасят на животните и природата.
Но всичко това е поднесено по толкова хубав начин! Благодарение на Атанас и неговите занимания научаваме много интересна информация за природата. Благодарение на Катя и нейните приятели виждаме и другата гледна точка, на ловците. Диалозите пък пълнят душата – жив език, северозападен диалект, разпознаваеми герои само по разговорите помежду им.
И разбира се – можем да се докоснем малко повече до вълците и истинската им природа. За да е максимално достоверно, Александър Скалд е работил на терен с Елена Цингарска, която е и научен консултант за книгата.
Въобще, перфектно свършена работа отвякъде е “Вой”.
***
Всички мои ревюта четете в блога Catwolf's Writings - линк в профила.
August 1, 2025
Изключително интересно ми беше с "Вой". Научих много за горите и обитателите им и определено много за вълците и начина им на живот.
Много беше приятна и нотката магически реализъм, която звучеше през цялото време и правеше атмосферата по-магична и дори малко страшна на моменти.
Александър Скалд има чудесен стил на писане, или поне на мен ми пасна идеално. Напоителен, но без да звучи сухо или скучно. Образоващ, без да натрапва. Достатъчно увлекателен, че да ме накара да усетя вълшебството на гората докато карам по софийското околовръстно шосе например. Да, слушах част от книгата, друга четох на хартия - обичам да смесвам два начина на "прочит". Впрочем самият автор чете книгата в Storytel, което за мен беше любопитен факт и ми хареса прочита (от това, което чух).
Сериозното проучване, което стои зад този роман определено си личи и аз поне - много високо го оценявам. Като колега (разбирай: отскоро и аз "доктор", но в друга сфера) обстановката в материалните бази на БАН беше... 1:1. Ах, направо се пренесеох и аз в задушливите кабинети и продънени фотьойли.
Може да очаквате много социален коментар на наболели проблеми у нас. Скалд пише изключително смело и дръзко по темата, без да се страхува да разроши малко пера. Мога единствено да се надявам посланието му да достигне до повече хора. И ще бъде разбрано правилно, а не като нападка.
Признавам че аз нямах много познания относно дивата природа у нас и тази книга ми отвори очите. За това - винаги ще съм благодарна.
Имаме две сюжетни линии: на главните ни герои Катя и Атанас и на глутница вълци. Изключително интересно ми бе да чета главите през очите на вълците. Мисля че това е доста иновативен подход на разказване на история и не мога да се сетя за друг подобен случай в родната съвременна литература.
Като цяло книгата много ми хареса и се радвам, че издателство "Ерове" ми я пратиха, защото едва ли щях сама да посегна към нея. Мислех, че не съм част от таргет демографията, защото съм жена.
Защо обаче давам 4, а не 5 звезди? Няма как да отговоря без спойлер, затова ще кажа така: Катето много бързо прости, забрави и хоп беше готова за happily ever after. Атанас ѝ сподели шокираща тайна и според мен беше редно тя повече да го премисли. Някак неестествено бързо ми дойде решението ѝ. Също съпоставката относно двата вида "мрак" за мен бе неуместна. Едното не е като другото. Не ми е логично да се съпоставят и го казвам като жена, която на 12 г. е преживяла нещо много подобно на Катя.
В заключение: книгата си струва, много силно изпълнение с много силно послание. Препоръчвам я и се надявам да достигне до повече читатели.
Много беше приятна и нотката магически реализъм, която звучеше през цялото време и правеше атмосферата по-магична и дори малко страшна на моменти.
Александър Скалд има чудесен стил на писане, или поне на мен ми пасна идеално. Напоителен, но без да звучи сухо или скучно. Образоващ, без да натрапва. Достатъчно увлекателен, че да ме накара да усетя вълшебството на гората докато карам по софийското околовръстно шосе например. Да, слушах част от книгата, друга четох на хартия - обичам да смесвам два начина на "прочит". Впрочем самият автор чете книгата в Storytel, което за мен беше любопитен факт и ми хареса прочита (от това, което чух).
Сериозното проучване, което стои зад този роман определено си личи и аз поне - много високо го оценявам. Като колега (разбирай: отскоро и аз "доктор", но в друга сфера) обстановката в материалните бази на БАН беше... 1:1. Ах, направо се пренесеох и аз в задушливите кабинети и продънени фотьойли.
Може да очаквате много социален коментар на наболели проблеми у нас. Скалд пише изключително смело и дръзко по темата, без да се страхува да разроши малко пера. Мога единствено да се надявам посланието му да достигне до повече хора. И ще бъде разбрано правилно, а не като нападка.
Признавам че аз нямах много познания относно дивата природа у нас и тази книга ми отвори очите. За това - винаги ще съм благодарна.
Имаме две сюжетни линии: на главните ни герои Катя и Атанас и на глутница вълци. Изключително интересно ми бе да чета главите през очите на вълците. Мисля че това е доста иновативен подход на разказване на история и не мога да се сетя за друг подобен случай в родната съвременна литература.
Като цяло книгата много ми хареса и се радвам, че издателство "Ерове" ми я пратиха, защото едва ли щях сама да посегна към нея. Мислех, че не съм част от таргет демографията, защото съм жена.
Защо обаче давам 4, а не 5 звезди? Няма как да отговоря без спойлер, затова ще кажа така: Катето много бързо прости, забрави и хоп беше готова за happily ever after. Атанас ѝ сподели шокираща тайна и според мен беше редно тя повече да го премисли. Някак неестествено бързо ми дойде решението ѝ. Също съпоставката относно двата вида "мрак" за мен бе неуместна. Едното не е като другото. Не ми е логично да се съпоставят и го казвам като жена, която на 12 г. е преживяла нещо много подобно на Катя.
В заключение: книгата си струва, много силно изпълнение с много силно послание. Препоръчвам я и се надявам да достигне до повече читатели.
February 2, 2024
Не успях да дочакам книгата под елхата и направо си я взех от панаира, а и бонусът беше посланието и автографа от Алекс.
Бях решила да я чета бавно, за да е последната ми к��ига за година, ама "Вой" така ме въвлече в историята, че използвах всяка свободна минута да чета.
Няма да говоря за сюжета, защото се страхувам, че мога да издам нещо. Ще кажа, че е оригинален и пленяващ.
Много ми хареса книгата, изградените образи на всички герои и колко се доближава до нашата любима родна действителност. Любими ми станаха Катя и Атанас. Толкова са истински и чаровни по своему. И двамата живеещи в мрак и белези от миналото, но готови да си дадат шанс един на друг. Но да си призная, любовта между Шедир и Ахернар ме докосна повече. При тях бе така магично, силно и здраво, че още ги мисля. Имаше няколко момента, които бяха на ръба да ме разплачат, та дори и пуснах една сълза в определен момент.
Книгата е 5 от 5 звезди. Все повече осъзнавам колко добри български автори имаме и преоткривам литературата ни.
Бях решила да я чета бавно, за да е последната ми к��ига за година, ама "Вой" така ме въвлече в историята, че използвах всяка свободна минута да чета.
Няма да говоря за сюжета, защото се страхувам, че мога да издам нещо. Ще кажа, че е оригинален и пленяващ.
Много ми хареса книгата, изградените образи на всички герои и колко се доближава до нашата любима родна действителност. Любими ми станаха Катя и Атанас. Толкова са истински и чаровни по своему. И двамата живеещи в мрак и белези от миналото, но готови да си дадат шанс един на друг. Но да си призная, любовта между Шедир и Ахернар ме докосна повече. При тях бе така магично, силно и здраво, че още ги мисля. Имаше няколко момента, които бяха на ръба да ме разплачат, та дори и пуснах една сълза в определен момент.
Книгата е 5 от 5 звезди. Все повече осъзнавам колко добри български автори имаме и преоткривам литературата ни.
June 16, 2025
Много приятно изненадана съм!
Хареса ми много!
Признавам си на моменти ми беше тежко да слушам - лов, ловци, пленяване на животни, насилие на животни! И като слушам такива неща… хем озверявам, хем ме свива душата! Но тези теми трябва да бъдат засегнати и да се говори за тях!
Хареса ми историята и как в нея са прокарани много неглижирани от обществото теми!
Адмирации! А интрото на всяка глава - топ!
И за пореден път се убеждавам какви зверове сме НИЕ… хората! И ми е тъжно!
Хареса ми много!
Признавам си на моменти ми беше тежко да слушам - лов, ловци, пленяване на животни, насилие на животни! И като слушам такива неща… хем озверявам, хем ме свива душата! Но тези теми трябва да бъдат засегнати и да се говори за тях!
Хареса ми историята и как в нея са прокарани много неглижирани от обществото теми!
Адмирации! А интрото на всяка глава - топ!
И за пореден път се убеждавам какви зверове сме НИЕ… хората! И ми е тъжно!
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 29, 2024
Реално не знаех какво да очаквам от тази книга, започнах я на сляпо в Сторител с прочит от самия автор. (Тук с една лека забележчица – женските образи звучаха ужасно, като някакви кифли. Не му се получи много добре на Скалд да си преправя по женски гласа, но с течение на развитието на историята – свикнах.) В крайна сметка останах много приятно изненадана от книгата!
Освен чисто художествената измислица, имаше много добре поднесена научна информация за природата като цяло и в частност за вълците. Не знам колко дълго ще запомня фактите, но към момента ми бе изключително интересно да науча всички тези неща, за които изобщо не се и замисляме. За човека, вълкът винаги е бил отрицателен образ и толкоз. Никой не си дава сметка за кръговрата на природата и затова, че трябва да има и хищници, за да има равновесие и че всяко едно животно спрямо останалите не е вредно или полезно, а е вредно или полезно единствено спрямо човека. Човекът обаче нанася непоправими вреди на природата, така че само той може да се смята за вреден...
Тук авторът ни поднася една история за природозащитници и природонарушители; за ловци, които ловуват с агресия и без да се съобразяват с природните закони и за еколози, които всячески се опитват да им противостоят.
Катя и Атанас са от страната на добрите, но заради тежко минало са готови на всичко дори да нарушат закона, само да успеят да спрат бракониерите. Бракониерите пък се оказват не само изцяло обрисувани с черни краски, някои от тях са нормални хора от село, които цял живот са знаели, че чрез хайките за вълци правят добро. Така в този роман и положителните и отрицателните персонажи имат в себе си и добро и зло и това го прави много реалистично изграден.
От друга страна имаме и гледната точка на вълците, което предизвиква още по-голяма симпатия към тези животни. Показана е една вълча любов между Шедир и Ахернар и как глутницата се изгражда, ръководи и се развива, как се защитава и как страда...
Цялото действие се развива във Врачанския балкан с типичния диалект, привички и бит, което също бе доста любопитно.
Заради цялостното усещане от романа и емоцията, която носи, оценката ми е 5*.
Освен чисто художествената измислица, имаше много добре поднесена научна информация за природата като цяло и в частност за вълците. Не знам колко дълго ще запомня фактите, но към момента ми бе изключително интересно да науча всички тези неща, за които изобщо не се и замисляме. За човека, вълкът винаги е бил отрицателен образ и толкоз. Никой не си дава сметка за кръговрата на природата и затова, че трябва да има и хищници, за да има равновесие и че всяко едно животно спрямо останалите не е вредно или полезно, а е вредно или полезно единствено спрямо човека. Човекът обаче нанася непоправими вреди на природата, така че само той може да се смята за вреден...
Тук авторът ни поднася една история за природозащитници и природонарушители; за ловци, които ловуват с агресия и без да се съобразяват с природните закони и за еколози, които всячески се опитват да им противостоят.
Катя и Атанас са от страната на добрите, но заради тежко минало са готови на всичко дори да нарушат закона, само да успеят да спрат бракониерите. Бракониерите пък се оказват не само изцяло обрисувани с черни краски, някои от тях са нормални хора от село, които цял живот са знаели, че чрез хайките за вълци правят добро. Така в този роман и положителните и отрицателните персонажи имат в себе си и добро и зло и това го прави много реалистично изграден.
От друга страна имаме и гледната точка на вълците, което предизвиква още по-голяма симпатия към тези животни. Показана е една вълча любов между Шедир и Ахернар и как глутницата се изгражда, ръководи и се развива, как се защитава и как страда...
Цялото действие се развива във Врачанския балкан с типичния диалект, привички и бит, което също бе доста любопитно.
Заради цялостното усещане от романа и емоцията, която носи, оценката ми е 5*.
January 5, 2025
Започнах тази книга и не можах да я оставя. Темата за природата, ролята на всяко животно и войната на човека с нея винаги ми е била присърце. Толкова много неща научих от романа. Страшно информативен, но и емоционален и въздействащ. Много се радвам, че попаднах на него.
August 4, 2025
„Вой“ е зашеметяваща! Историята е разказана толкова добре, че не можех да се откъсна от нея. Героите са страхотно изградени - истински, живи и запомнящи се, а обратите - просто уникални! Всеки plot twist ме изненадваше и държеше в напрежение. Това е една от онези книги, които ти остават в съзнанието. Давам ѝ 5 звезди без колебание!
September 28, 2023
Да си призная, до този момент (края на септември) ударих малко на камък с българската съвременна проза, прочетена през 2023 г. И "Живак" на Димитър Живков, и "Уендиго" на Стефан Стефанов, и "Фотографът: Obscura Reperta" - Галин Никифоров, и "Граница" - Капка Касабова, еле пък "Екстазис" - Радослав Бимбалов меко казано ми досадиха по един или друг начин, но за тях няма да се спирам излишно тук. Точно когато си мислех, че едва ли ще попадна на бижута в родната извън жанрова литература (в жанровата засега държим ниво), както се случи миналата година с "Последна Молитва" на Боян Боев и "Белези от рая" на Добри Станчов, ето че се появи и една "четима" книга, която увлича с повествование, изпъква с пълнокръвни герои и не се свени да борави с писателския размах на Емилиян Станев и Николай Хайтов, като въпреки това звучи съвременно, обърната към днешния читател. Подозирам, че някои от елементите на книгата няма да допаднат на привикналите с по високата проза читатели. От една страна жестокостите които се случват с някои животни са толкова пълнокръвно описани, че и Джек Лондон би се гордял. От друга страна диалозите са на един почти хашлашки съвременен език, който рядко срещаме в Литературата отвъд книгите на Калчев и Райкова, диалектите и то Врачанския ако се ползва, то сме свикнали да е доста по краен, като при Торлака, и Цветелина Цветкова. Тук диалозите са с умерена говорна осбеност, което ги прави разбираеми, но и малко лековати. Силно препоръчвам "Вой" на Александър Скалд на младите читатели, които сред лекия увличащ сюжет ще открият едно доста интересно и полезно четиво.
April 11, 2024
Колкото и да обичам фентъзи книгите, няма нищо по-приятно от това да се потопиш в атмосферата на родината. И Александър Скалд прави именно това - пренася ни във Врачанския Балкан, където наред с дивите животни живее и най-големият хищник - човекът.
На пръв поглед „Вой“ разказва за борбата на ловджийка и еколог срещу бракониерите. Само че колкото повече читателят навлиза в историята, толкова по-ясно става, че романът показва какъв е животът и на вълците и другите горски животни. Главите от гледните точки на вълците Ахернар и Шедир, както и тези на прокълнатия сръндак и на костобера бяха приятна изненада, защото научих повече за техните навици и възприятия. А самите Катя и Атанас се оказаха по-еднакви, отколкото предполагаха. Допадна ми връзката им, тъй като не искаха да избързват в отношенията си, като по този начин се опознаха по-добре. Имаха различни възгледи по природните тематики, но вместо всеки да налага мнението си, разговаряха и изясняваха гледните си точки.
„Вой“ е роман за обичта към българската природа. Както самият автор се изказва, малко българи познават нея и животните, избрали да я нарекът свой дом. Аз самата съм от тези българи, но ценя красотата ѝ, както тишината и спокойството, които ме съпътстват, когато прекрача прага на природата. И нека не забравяме, че някъде там е Великата Майка и за нея всяко същество, което ѝ се подчинява, е нейно дете и то не трябва да бъде убито с лека ръка.
На пръв поглед „Вой“ разказва за борбата на ловджийка и еколог срещу бракониерите. Само че колкото повече читателят навлиза в историята, толкова по-ясно става, че романът показва какъв е животът и на вълците и другите горски животни. Главите от гледните точки на вълците Ахернар и Шедир, както и тези на прокълнатия сръндак и на костобера бяха приятна изненада, защото научих повече за техните навици и възприятия. А самите Катя и Атанас се оказаха по-еднакви, отколкото предполагаха. Допадна ми връзката им, тъй като не искаха да избързват в отношенията си, като по този начин се опознаха по-добре. Имаха различни възгледи по природните тематики, но вместо всеки да налага мнението си, разговаряха и изясняваха гледните си точки.
„Вой“ е роман за обичта към българската природа. Както самият автор се изказва, малко българи познават нея и животните, избрали да я нарекът свой дом. Аз самата съм от тези българи, но ценя красотата ѝ, както тишината и спокойството, които ме съпътстват, когато прекрача прага на природата. И нека не забравяме, че някъде там е Великата Майка и за нея всяко същество, което ѝ се подчинява, е нейно дете и то не трябва да бъде убито с лека ръка.
May 21, 2024
"Обичаме българската природа, но не я познаваме".
В романа много умело се засяга темата за бракониерството, незаконния лов и всички схеми, типични за човека от село, който е решил, че стои над природата и пази "своето" от "врага".
Всъщност големият хищник в гората се оказва, че е човекът, а не вълкът.
Много жестокост, алчност, мрак и много оправдания за всички безотговорни действия.
Александър Скалд е наистина подготвен и начетен по темите, които е описал. Много ми допаднаха и дълбоките проучвания и интересните факти за вълците, които са описани. Има елементи на магически реализъм точно в главите с вълците, което също много ми хареса.
Не ми допадна прочитът в Storytel. Според мен един професионален прочит ще даде още много на историята.
В романа много умело се засяга темата за бракониерството, незаконния лов и всички схеми, типични за човека от село, който е решил, че стои над природата и пази "своето" от "врага".
Всъщност големият хищник в гората се оказва, че е човекът, а не вълкът.
Много жестокост, алчност, мрак и много оправдания за всички безотговорни действия.
Александър Скалд е наистина подготвен и начетен по темите, които е описал. Много ми допаднаха и дълбоките проучвания и интересните факти за вълците, които са описани. Има елементи на магически реализъм точно в главите с вълците, което също много ми хареса.
Не ми допадна прочитът в Storytel. Според мен един професионален прочит ще даде още много на историята.
October 15, 2024
Не 5, а 500 звезди искам да дам на тази книга, която беше любов от пръв поглед!
Съвсем наскоро красивата корица с черен вълк и брадат лешояд със заглавие “Вой” се появи на стената ми и на момента привлече вниманието ми.
Става още по-хубаво! Българска е, а резюмето й звучи повече от интригуващо - ловджийка и еколог, борещи се срещу бракониерството и незаконни кучешки боеве, а насред всичко случващо се, се говори и за легенда за огромен черен вълк.
Вълкът е любимото ми животно още от дете. Всичко, що е филм или книга за вълци, трябва да се изгледа или изчете от-до! И затова така бързо “Вой” попадна и в списъка ми с желани заглавия.
Колко по-хубаво стана и когато открих, че я има в прочетена от Сторител от самия автор!
Тук вече стигаме момента, в който “Вой” глава след глава започна да се превръща в една от най-любимите ми български книги и в който търся всеки удобен момент, за да сложа слушалките и да се потопя в историята на Катя, Атанас, Ахернар и Шедир.
Така завладяваща, така забавна, така добре изградена, така добре прочетена!
Дори не знам от къде да започна.
На първо място имаме герои - пълнокръвни първостепенни и второстепенни герои, които (забележете!) водят едни от най-реалистичните (по мое мнение) диалози, които съм чела в български роман! Нямаше как да го подмина, тъй като напоследък диалозите в новоиздадени български романи на места ми звучат изкуствено, неавтентично и излишно поамериканчено. Да не говорим за това, че при прочита на автора му идва отвътре да говори на диалект и да придаде още по-автентичен вид на романа си!
На първо четене Катя и Атанас - ловджийка и еколог - някак противоположни един на друг, се оказва, че си приличат и СЕ ПРИВЛИЧАТ много повече отколкото самите те са предполагали. Химията между тях се улавяше през думите и всичко е изградено по най-естествения начин. Както за главните герои, така и за второстепенните ми хареса, че са комплексни и не са черни или бели, а напротив - сиви, със своите нюанси, добре балансиращи се в цялата история.
За пример веднага давам дядо Страхил - ловец, който смята хищници като вълците, мечките и дивите котки за вреден дивеч, е един от най-сърцатите хора в цялата книга.
Хареса ми също така и положителната промяна у някои от героите, които в началото бяха от лошата страна.
Историята и образите на вълците Ахернар и Шедир е не по-малко вълнуваща от тази на човеците в книгата. Мистичният елемент за Великата майка Природа, вътрешният свят на вълците и духовете са умело преплетени с достоверно описани сцени от техния реален живот и поведение. Четеш една хем увлекателна, хем образователна история, в която е и отразена една грозна и тежка реалност, свързана с неправомерно избиване на животни, незаконната сеч на горите и експлоатацията на кучета, които за съжаление не са никак чужди за българските земи. А за още по-голямо съжаление е отразена и корупцията в структурите. Все важни теми, които някак се замитат под килима, а лошите остават все така безнаказани.
Един-единствен елемент не ми беше автентичен в края, когато имаше откровения между Катя и Атанас и в реална ситуация мисля, че би следвало да има повече емоция от страна на единия, но на фона на всичко останало, някак бледнее.
Смях се, натъжавах се, роних сълзи, вълнувах се и съпреживявах всичко в книгата - една от най-добрите издавани за последните години! Моите поздравления за дебютния роман на Александър Скалд! Абсолютно заслужени 5 звезди!
Съвсем наскоро красивата корица с черен вълк и брадат лешояд със заглавие “Вой” се появи на стената ми и на момента привлече вниманието ми.
Става още по-хубаво! Българска е, а резюмето й звучи повече от интригуващо - ловджийка и еколог, борещи се срещу бракониерството и незаконни кучешки боеве, а насред всичко случващо се, се говори и за легенда за огромен черен вълк.
Вълкът е любимото ми животно още от дете. Всичко, що е филм или книга за вълци, трябва да се изгледа или изчете от-до! И затова така бързо “Вой” попадна и в списъка ми с желани заглавия.
Колко по-хубаво стана и когато открих, че я има в прочетена от Сторител от самия автор!
Тук вече стигаме момента, в който “Вой” глава след глава започна да се превръща в една от най-любимите ми български книги и в който търся всеки удобен момент, за да сложа слушалките и да се потопя в историята на Катя, Атанас, Ахернар и Шедир.
Така завладяваща, така забавна, така добре изградена, така добре прочетена!
Дори не знам от къде да започна.
На първо място имаме герои - пълнокръвни първостепенни и второстепенни герои, които (забележете!) водят едни от най-реалистичните (по мое мнение) диалози, които съм чела в български роман! Нямаше как да го подмина, тъй като напоследък диалозите в новоиздадени български романи на места ми звучат изкуствено, неавтентично и излишно поамериканчено. Да не говорим за това, че при прочита на автора му идва отвътре да говори на диалект и да придаде още по-автентичен вид на романа си!
На първо четене Катя и Атанас - ловджийка и еколог - някак противоположни един на друг, се оказва, че си приличат и СЕ ПРИВЛИЧАТ много повече отколкото самите те са предполагали. Химията между тях се улавяше през думите и всичко е изградено по най-естествения начин. Както за главните герои, така и за второстепенните ми хареса, че са комплексни и не са черни или бели, а напротив - сиви, със своите нюанси, добре балансиращи се в цялата история.
За пример веднага давам дядо Страхил - ловец, който смята хищници като вълците, мечките и дивите котки за вреден дивеч, е един от най-сърцатите хора в цялата книга.
Хареса ми също така и положителната промяна у някои от героите, които в началото бяха от лошата страна.
Историята и образите на вълците Ахернар и Шедир е не по-малко вълнуваща от тази на човеците в книгата. Мистичният елемент за Великата майка Природа, вътрешният свят на вълците и духовете са умело преплетени с достоверно описани сцени от техния реален живот и поведение. Четеш една хем увлекателна, хем образователна история, в която е и отразена една грозна и тежка реалност, свързана с неправомерно избиване на животни, незаконната сеч на горите и експлоатацията на кучета, които за съжаление не са никак чужди за българските земи. А за още по-голямо съжаление е отразена и корупцията в структурите. Все важни теми, които някак се замитат под килима, а лошите остават все така безнаказани.
Един-единствен елемент не ми беше автентичен в края, когато имаше откровения между Катя и Атанас и в реална ситуация мисля, че би следвало да има повече емоция от страна на единия, но на фона на всичко останало, някак бледнее.
Смях се, натъжавах се, роних сълзи, вълнувах се и съпреживявах всичко в книгата - една от най-добрите издавани за последните години! Моите поздравления за дебютния роман на Александър Скалд! Абсолютно заслужени 5 звезди!
February 16, 2024
Това е една от най-добрите книги които съм чела. Интригуваща, динамична и поучителна
книга .Отдавна не съм срещала произведение която да ме заплени със всичко в него: с историята, героите, описанията.
Историята е нетипична, завладявате още в началото и те кара да четеш още и още. Автора те повежда на едно приключение из българската природа изпълнено с действие, уроци и любов към природата и любимия човек. Описанията бяха просто прекрасни. Те не бяха така да се каже постни, но не бяха и досадно подробни. Просто всичко си беше на мястото и изплуваше пред очите ми докато четях и ми навяваше носталгия з моето село(защото и аз сън балканско чедо). Начина на писане много ми напомня на Емилиян Станев.
А главите с гледната точка на вълците предават една тайнственост и малко свръхестественост на историята които те карат да настръхнеш.
Героите също много ми допаднаха. Бяха пълнокръвни, сложни и се развиваха. Нещо което рядко срещам напоследък. Освен това успяха да ме изненадат на няколко пъти с действията и мислите си което беше допълнителен бонус.
Силно препоръчвам книгата. За мен тя заслужава славата на "Мамник", че даже и повече. Докато четях научих толкова много нови и интересни неща за българската природа, за екосистемите, вълците и изобщо за скритите неща зад красотата на дърветата и реките. Нашата родина не е просто " земен рай", а един сложен организъм от растения, животни и още нещо.
книга .Отдавна не съм срещала произведение която да ме заплени със всичко в него: с историята, героите, описанията.
Историята е нетипична, завладявате още в началото и те кара да четеш още и още. Автора те повежда на едно приключение из българската природа изпълнено с действие, уроци и любов към природата и любимия човек. Описанията бяха просто прекрасни. Те не бяха така да се каже постни, но не бяха и досадно подробни. Просто всичко си беше на мястото и изплуваше пред очите ми докато четях и ми навяваше носталгия з моето село(защото и аз сън балканско чедо). Начина на писане много ми напомня на Емилиян Станев.
А главите с гледната точка на вълците предават една тайнственост и малко свръхестественост на историята които те карат да настръхнеш.
Героите също много ми допаднаха. Бяха пълнокръвни, сложни и се развиваха. Нещо което рядко срещам напоследък. Освен това успяха да ме изненадат на няколко пъти с действията и мислите си което беше допълнителен бонус.
Силно препоръчвам книгата. За мен тя заслужава славата на "Мамник", че даже и повече. Докато четях научих толкова много нови и интересни неща за българската природа, за екосистемите, вълците и изобщо за скритите неща зад красотата на дърветата и реките. Нашата родина не е просто " земен рай", а един сложен организъм от растения, животни и още нещо.
November 22, 2024
Има книги, които просто си те намират. Обожавам вълци, слабост са ми от малка по необясними причини, започвайки с анимацията за Балто, преминавайки през Белият зъб на Джек Лондон и т.н. Авторът е представил по толкова невероятен начин връзката на вълците с гората, значението им в природата и баланса, който пазят в кръговрата на живота. Книгата е толкова богата от толкова много гледни точки. Започвайки с едни така плътни, земни, истински герои, към които просто няма как да не се привържеш. Разговорите са безкрайно реални, нещо рядко срещано напоследък. Смяла съм се с глас на толкова много моменти (аудио версията е един път —
“Искам еделвайс, майна”).
Историята е социално отговорна, повдигаща въпроси, налагаща теми за разговори, които все си намираме повод да отбягваме. Рядко ми се случва да плача на книга, е тук си поревах с глас поне 3 пъти.
Много ми допадна как се преплита любовната история със социалните проблеми, толкова леко и ненатрапчиво върви, толкова реална. И вплетената в цялостта на книгата митичност и мистичност, не прекалена, достатъчно да даде обяснение и да направи връзката още по-силна.
“Когато погледнеш дивото в очите, има опасност да потънеш в хаоса на древния свят.” ❤️
“Искам еделвайс, майна”).
Историята е социално отговорна, повдигаща въпроси, налагаща теми за разговори, които все си намираме повод да отбягваме. Рядко ми се случва да плача на книга, е тук си поревах с глас поне 3 пъти.
Много ми допадна как се преплита любовната история със социалните проблеми, толкова леко и ненатрапчиво върви, толкова реална. И вплетената в цялостта на книгата митичност и мистичност, не прекалена, достатъчно да даде обяснение и да направи връзката още по-силна.
“Когато погледнеш дивото в очите, има опасност да потънеш в хаоса на древния свят.” ❤️
December 24, 2023
Ами... Влюбих се в тази книга. Харесва ми познаването на природата предадено така, че да заразява с желание да я опознаем по- добре. Харесва ми, че е за нашия роден край. Харесва ми, че се чете лесно и е увлекателна, в същото време има дълбочина. Харесаха ми персонажите и най- вече това, че не са елементарни. Не са нито само добри, нито само лоши. Искаше ми се да има повече от първо лице на вълците (една от малкото забележки). Успя да ме възмути, да натисне точните бутони с цялата жестокост описана вътре, с която в реалния живот сме свикнали до такава степен, че е отвратително.
Мисля, че е страхотно, че родната литература има млади автори като Александър Скалд. С удоволствие бих чела и следващи негови книги.
Мисля, че е страхотно, че родната литература има млади автори като Александър Скалд. С удоволствие бих чела и следващи негови книги.
April 26, 2024
Увлекателна и динамична, "Вой" привлича с впечатляващ сюжет. Описанията на Врачанския Балкан и автентичните диалози на героите ме потопиха в атмосферата на родния край. Авторът майсторски пресъздава контраста между селото и града. Идеята за надмощието на природата въздейства силно. Великата Майка е справедлива, а нейните деца винаги следват своите инстинкти.
Вълнуваща книга, която се запомня от читателите.
Вълнуваща книга, която се запомня от читателите.
February 18, 2025
Много приятна изненада е този роман за мен. Изненада от темата, от факта, че авторът е българин, от това, че е доста млад, а засяга болезнен въпрос за нашето време. Слушах го в Сторител все едно гледах филм. Продължавам с другата му книга - “Северозападни разкази”.
August 15, 2024
Написана по невероятен начин. Историята е интересна. Впечатли ме! Имах честта да се срещна с автора и после с книгата. Бях очарована. Александър е от добрите съвременни автори. Стилът му на писане е внушителен.
Displaying 1 - 30 of 64 reviews