Всички сме чували за Джак Спароу, Капитан Флинт и Черната Брада, реални и измислени пирати, които са вдъхновили не едно и две приключенски произведения. Сега на хоризонта се задава нов свиреп и ексцентричен пират, който е разпънал платна в търсене на приключения, богатства и слава. Запознайте се с капитан Мафо и неговите верни пирати Боцмана и Псето. Техните патила са напълно достойни да се наредят до класиките в пиратските романи.
Дамян Д. Рейнов, автор
След леко мистичните разкази в „Библиотекарят от Ънст“, Дого Танкарт ни предлага една чисто нова пиратска одисея и то в две части! Очаквайте през октомври и книга втора от „Приключенията на капитан Мафо“ – „Изгубените тайни“.
„Проклятието на Шибалба“ е роден приключенски роман от Дого Танкарт, който може да изненада много приятно любителите на жанра. Защото „Приключенията на капитан Мафо“ по нищо не отстъпват както на съвременните пиратски авантюри, така и на някои от любимите класики, посветени на морските разбойници. Издаден първоначално от „Gaiana”, публикуван и онлайн за свободно четене, днес романът се завръща в ново изание от изд. „Ерове”, този път заедно с дългоочакваното продължение - „Изгубените тайни”. Точно така, почитателите на капитан Мафо най-накрая ще могат да се насладят на неговите по-нататъшни приключения. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
"— Разликата между неразумието и благоразумието, Хлапе, е твърде малка, за да й отдаваме такова прекомерно значение — повдигна едната си вежда капитанът. — И в двата случая едното може да се окаже другото!"
Всички сме чували за Джак Спароу, Капитан Флинт и Черната Брада, реални и измислени пирати, които са вдъхновили не едно и две приключенски произведения. Сега на хоризонта се задава нов свиреп и ексцентричен пират, който е разпънал платна в търсене на приключения, богатства и слава. Запознайте се с капитан Мафо и неговите верни пирати Боцмана и Псето. Техните патила са напълно достойни да се наредят до класиките в пиратските романи.
My Experience: След бума, който предизвика преди време филмът „Карибски пирати“ и успеха на сериали като „Черни платна“ и „Crossbones“, един позабравен жанр в литературата отново излезе в светлината на прожекторите – пиратските романи. И макар световните пиратски романи да не намират място на родния пазар, то има единици автори, които, къде успешно, къде не толкова, се опитват да се наместят в тази литературна ниша. За разлика от останалите романи, които са повече ориентирани към по младите читатели, дебютният роман на Дого Танкарт е с доста по-богат език, по-философски е и ориентиран към по-зряла аудитория. Романът „Проклятието на Шибалба“ е на много високо художествено ниво, пълен е с поетични сравнения и богати детайли от епохата на пиратите, с добре развити и пълнокръвни герои, забавни и обаятелни диалози. Две неща правят силно впечатление при четенето на романа. Първото, това са детайлите при описването на историческата епоха, моряшката терминология, дори перуанската кухня (която е описана толкова детайлно, че мигом огладняваш, дори да не разбираш имената на половината продукти). Второ, това е диалоговата форма, през която върви голяма част от повествованието. Единият герой говори на шотландски диалект, написан в оригинал, другият постоянно цитира Шекспир, при това на староанглийски, трети пък знае толкова легенди и истории и ги разказва така обаятелно, че читателят сякаш сяда край лагерния огън и го слушаш как говори. Всичко това показва високата ерудиция на автора и широкото проучване, което е направил, за да напише романа. Тази твърде описателна детайлност и постоянните сравнения на моменти забавят действието и читатели, които предпочитат динамичните сюжети с повече напрежение и обрати, може леко да се разочароват. Тези обаче, които обичат атмосферните произведения с повече философски размишления и реалистични пълнокръвни герои ще имат удоволствието да се гмурнат в един великолепен пиратски роман, който ще ги откъсне за малко от ежедневието и ще ги разходи из слънчевите Карибски острови. За дебютен роман „Проклятието на Шибалба“ е повече от добър и определено заслужава да му обърнете внимание.
„Проклятието на Шибалба“ (изд. „Gaiana”) е роден приключенски роман от Дого Танкарт, който може да изненада много приятно любителите на жанра. Защото „Приключенията на капитан Мафо“ по нищо не отстъпват както на съвременните пиратски авантюри, така и на някои от любимите класики, посветени на морските разбойници. Това прекрасно развлекателно четиво вижда бял свят преди близо шест години и все още може да бъде открито на хартия, но за разлика от пиратските съкровища, които биват строго пазени и внимателно укривани, романът на Дого Танкарт е и безплатно споделен под формата на електронна книга. Струва си да го прочетете, докато отморявате след тежка вахта. Ще останете приятно изненадани! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Явно съм безвъзвратно остарял за пиратски книги. Някак си не мога да се отърва от впечатлението, че авторът има потенциал да напише далеч по-стойностни произведения.
⚓️ „Още с раждането на всеки един от нас дните му са преброени. Дяволът те записва в екипажния си списък и когато ти дойде реда, нито илачите на доктора, нито молбите към Бог могат да те оставят сред живите, а самият дявол няма навика да ти отпусне и секунда повече. Това обаче няма да стане, преди да си свършил това, за което си проектиран да съществуваш. Всеки човек се ражда с някаква мисия в живота, за някои по-важна, за други – не чак толкова. Когато приключиш с нея, няма да има никакво значение дали е понеделник или събота, дали под дюшемето ти блестят купища злато, или пък в джоба ти се разхожда едно-единствено пени, дали си обичан или мразен, защото смъртта е вечна и тя не слугува на нищо, което носи удовлетворение и наслада за тялото и душата. Въпросът тук е „Защо?“. Не е важно колко си живял или как, а „Защо?“, по дяволите, си живял?“ 🏴☠️ Йо-хо-хо и бутилка ром… качвайте се на борда на тази публикация и да потегляме. Ще се потопим в бурни води, защото именно там се развива действието в романа на Дого Танкарт. Никога не съм се замисляла дали съм почитател на приключенски и пиратски романи. Не съм убедена и дали съм чела много такива, но този конкретно ми легна много на сърце. Вече отдавна знаете, че авторът ми е един от най-любимите родни и не само. Определено с това заглавие, което за капак е и дебютното му, затвърди мнението ми, че може да пише буквално всичко и за всичко. ⚓️ В историята се разказва за трима колоритни корабокрушенци и техните интересни изпитания. Това са капитан Мафо, Псето и боцманът Крази Митс. Капитан Мафо вярва, че всичко идва от Дявола и е негово дело. “Не намесвай Бог, Митс! Уилям Шекспир е издялан от самия дявол. Нима Бог може да сътвори такава любовна история като тази на Ромео и Жулиета? Погледни Божиите чеда! Преструват се, че се обичат до полуда, но умират сами като кучета. А кой богопомазан може да поднесе на тепсия целия свят в краката на простосмъртния, без да иска и пени в замяна? Божиите чеда са затворили душите си в клетки и когато ти се усмихват и се радват на успехите, те всъщност умират от алчност и завист.”Той има цветущ език и е непоправим циник. Пред тирадите му запушват уши и най-широкоскроените, защото те изобилстват от огнени определения и напоителни епитети. Боцманът от своя страна е дипломатът в компанията. Романтичен по душа, изпълнен със знания за света, той неведнъж спасява кожата на Псето от гнева на капитана. Псето е глуповатият, но добронамерен завършек на тази чудновата група. След като “Огненият дракон”, с който кръстосват моретата бива потопен по неволя, започват и всички приключения за тях. 🏴☠️ Предстоят им множество комични ситуации, опасности и измъкване на косъм от смъртта. Ще се озоват на остров с човекоядци, ще превземат нови плавателни средства и ще се борят с мощта на водите, за да оцелеят. ⚓️ Книгата е н��писана много увлекателно. С уникално чувство за хумор, цветисти фрази и диалози между героите, тя е невероятно забавление и приключение, но същевременно и неизчерпаем източник на мъдрости, любопитни факти и много история. Докато се развличаш и забавляваш, се обогатяваш с лекота. 🏴☠️ “Колкото и да пришпорваш живота, не можеш да получиш всичко накуп, Псе!” Дого е разпръснал из редовете и огромна доза житейска мъдрост. ⚓️ “Знаеш ли как можеш да разбереш дали някой е глупак, друже Псе? Не по това дали този някой може да чете и пише, дали този някой може да говори на пет езика, дали този някой е музикален гений или блестящ математик, а по това дали този някой може да иронизира собствената си персона.” “Историята е животно, Псе. Впива нокти в гърдите ти и кради от миналото ти, за да се нахрани с него!” 🏴☠️ “За да заковеш лъжата, трябва да познаваш всичките ѝ лица. Има лъжи и лъжи - благородни, долни, красиви, недорасли, ялови, узрели… Не крия факта, че съм подчинил лъжата, за да извличам с лекота екстракта на истината от фалшивите думи.” “Прекалената самоувереност не е нещо друго освен компенсация от липсата на душевен и физически потенциал!” 🏴☠️ Романът е завладяващ и изключителен. В него авторът говори така открито за живота във всичките му аспекти - любов, преданост, вяра, страх, начало и край, лоялност, доверие, приятелство, ценности - докато разиграва игра на зарове между опитни моряци и пирати. Докато те се наливат с конски дози ром и гуляят на палубата. Горещо ви препоръчвам тази книга и много искрено се надявам да откриете същото, което и аз в лицето на този титаничен автор. Без значение дали е Дого или Добри, той има много какво да предложи, даде и каже. ⚓️ Чели ли сте тази книга или нещо друго от автора? Обичате ли такива истории? #капитанмафо #проклятиетонашибалба #доготанкарт #пират #приключения #кораб #море #книжноревю С тази книга покриваме освен категория изненада - Чети с Ерове - също и 15. Писмо в бутилка и 4. Морски пясък, като е подходяща и за 17. Всичко българско и родно #книгатаиморето2024 📚🌊 Издателство Ерове
След като прочетох „Закърнели сетива“, бях запленена от поетичния и въздействащ стил на Дого Танкарт. Естествено, желанието ми да се гмурна в останалите му произведения не закъсня. С „Проклятието на Шибалба“ се сдобих преди време, но съвсем съзнателно реших да я запазя за лятото, когато копнежът за морски приключения и солен вятър става осезаем. Преди години с излизането на „Карибски пирати“ и “Black Sails”, станах голям почитател на пиратските истории. После, като че ли, еуфорията и ентусиазмът ми намаля… и така до „Проклятието на Шибалба“. Започвайки книгата очаквах класическа история за търсене на съкровища, кръстосване на морета, скитане из безлюдни и не толкова безлюдни острови и щипка екзотика. Но това, което получих беше истински епично морско приключение с автентична атмосфера, което ме изненада повече от приятно. Авторът ни запознава с капитан Мафо, Боцмана и Псето, които едва оцеляват след жестоко корабокрушение, в което губят кораба и екипажа си. На пръв поглед, дори попаднали на малка лодка сами сред океана, те са типични пирати с корав нрав и мрачна решителност. Но постепенно опознавайки ги , бях изненадана от джентълменското им поведение и дълбоките им разсъждения. Под закалената им с години обвивка на морски вълци се крият интелигентни и ерудирани личности с дълбоки философски познания за живота, заобикалящия ги свят и историята на човечеството. Всеки един от тях е воден от собствени идеали, изградени в житейски перипетии, което прави образите им толкова очарователни и запомнящи се. И все пак, какво е пиратска история без онази движеща сила, която да подтикне героите на пътешествие към непознатото – именно съкровището. Верни на жанра, те се впускат в търсене на скрито злато, способно да преобърне живота им. Така започва едно вълнуващо приключение, изпълнено с предателства, ожесточени битки, неочаквани приятелства и любов, което ще подложи на изпитание убежденията и вярванията на героите. Ако си търсите по-различно четиво, нещо солено, дръзко и вдъхновяващо - вдигайте котва, налейте си ром и отплавайте в света на „Проклятието на Шибалба“ – първата част за приключенията на капитан Мафо. Йо-хо-хо и приятно четене!
Първата ми среща с Дого Танкарт бе при прочита на „Закърнели сетива“. Плени ме с красивия си стил на писане и дълбочината на смисъла, който се лее от неговото „перо“. Още тогава поръчах всички негови книги. Официално Дого Танкарт вече е един от любимите ми автори. А това, че е ро̀ден писател, ме радва безкрайно много. Сега за историята – омайваща е! Образите на главните герои – капитан Мафо, Боцмана и Псето, са пълни, красиви и очарователни. Всеки един от тях си има своя особеност, която пленява читателя. Те са пирати, сблъскали се с безброй предизвикателства и изплували от тях по оригинален и на моменти комичен начин. Капитанът смята, че е воден от Дявола, с когото се е срещнал още като дете. Той е врял и кипял в морските ширини. Миналото му постепенно се разгръща пред нас и разбираме, че живее живота си с пълна пара и никога не се предава. Често има метаморфози в неговоро поведение, но те ни грабват и скоро разбираме какво ги в провокирало. Притежава такт и хитрост, които многократно са спасявали и живота му. Освен това е любител на Уилям Шекспир и често цитира части от негови прозиведения. Псето не вярва в себе си, но често се оказава на точното място в точното време. Той е набожен и словесните схватки между него и Мафо на тази тема са доста интересни. Боцмана е нетипичен пират – човек с богата житейска история, поставила го в най-различни ситуации. Неговите уроци по история правят книгата още по-оригинална и запомняща се. Историята се върти около търсене на съкровище, разбира се. Какви пирати ще бъдат, ако не преследват злато. Но те се борят и за слава, а приключенията ги следват на всяка крачка. Сред страниците се разгръща и любов. Имаме и предателства, врагове и приятели. Имаме си всичко.