Обитателите на миража

by A. Merritt, Абрахам Мерит, Явор Цанев (Translator)

Лейф Лангдън и неговият приятел от племето на чероките попадат в непознат древен свят, скрит сред планините на Аляска.

Защо народът на малките хора воюва с монголоидна раса, която се кланя на космическото божество Калк’ру?
Какво пробужда заспалия Дуеяну, за да се въплъти в Лейф?
На чия страна в сблъсъка между красивата вещица Лур и прекрасната Евали ще застанат пътешествениците?
Може ли да бъде победен злият Кракен и има ли изход от света на Миража?
Възхищавам се на творчеството му... Той умее да създава атмосфера на нечестив страх. – Лъвкрафт

Мерит притежава блестящо въображение. – Ню Йорк Таймс

256 pages, Paperback

Published August 1, 2023

About the author

Abraham Grace Merritt, wrote under the name of A. Merritt, born in New Jersey moved as a child to Philadelphia, Pa. in 1894, began studying law and than switched to journalism. Later a very popular writer starting in 1919 of the teens, twenties and thirties, horror and fantasy genres. King of the purple prose, most famous The Moon Pool, a south seas lost island civilization, hidden underground and The Ship of Ishtar, an Arabian Nights type fable, and six other novels and short stories collections (he had written at first, just for fun). Nobody could do that variety better, sold millions of books in his career. The bright man, became editor of the most successful magazine during the Depression, The American Weekly , with a fabulous $100,000 in salary. A great traveler, in search of unusual items he collected. His private library of 5,000 volumes had many of the occult macabre kind. Yet this talented author is now largely been forgotten.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Класическо приключенско четиво (ръснато с щипка фентъзи и хорър) в духа на творбите на Х. Райдър Хагард и Едгар Райс Бъроуз. Сиреч - наивна, но динамична и четивна история, с винаги сполучливо работещата pulp схема: главният герой, водещ разказа от първо лице, е "Избрания", най-коравият тип на сцената, учещ чуждите езици за по час/час и половина, боравещ умело с всички попаднали в ръцете му хладни оръжия и пленяващ сърцата на всички красиви жени на хоризонта 🙂 Лично аз доста се забавлявах, защото не очаквах някаква възвишена литература, ами точно споменатото по-горе. А фактът, че божеството-кракен, около което се завъртя фабулата, си беше чиста проба намигане към Лъвкрафтовата Ктхулу-митология, придаде допълнителна сладост в очите ми. И, да, щеше ми се в детско-юношеските (соц) години да бях имал повече сблъсъци с такава "упадъчна литература" - представям си с какъв възторг щях да погълна тогава четивото, което в момента просто леко ме умили. Но така или иначе, петтте звезди (4,5/5) ги присъжда именно оня все още дремещ някъде в мен хлапак 💚

[PostMortem · Rating 3 out of 5]

Интересна с история с добре изградена атмосфера. Все пак, аз лично повече я определям като приключенски роман, отколкото като хорър, но това си е до собствени преференции и усещания, разбира се.

Неизжебна е съпоставката с Лъвкрафт, та нали имаме древен октопод-Бог. Някои елементи на повествованието също нашепваха името на Хауърд Филипс, но дотам. Мерит има собствен стил, това е четвъртата му книга, която чета, така че определено не е Х.Ф.Л. копи пейст.

В крайна сметка, не давам повече от 3/5, защото ми лиспваше малко по-солидното присъствие на ужасии, пък и реално присъствие на Калк'ру в сюжета. Той ми стоеше повече като аксесоар, отколкото реална заплаха и фактор.

[Megy Kyulanova · Rating 5 out of 5]

"Науката и религията всъщност са кръвни братя, което до голяма степен определя причината да се мразят толкова много помежду си, че учените и духовниците са еднакви в своя догматизъм, в своята нетолерантност, и че всяка ожесточена битка на религията за определено тълкуване на вярата или култа има своя паралел в битките на науката в дадена кост или камък."

Много ми хареса, въпреки че едва ли бих го определила като роман на ужасите. По скоро е приключенски роман.