Сборникът с произведения на забележителни писатели класици, между които Хърман Мелвил, Уилки Колинс и Хърбърт Уелс, включва специално подбрани, предимно неизвестни на българския читател разкази и новели от края на XIX и началото на XX век за загадъчни явления и свръхестествени преживявания с водни духове, вампири, обитавани от призраци къщи, вековни тайни и черна магия. Действието се развива в спираща дъха мистична обстановка в Англия, Франция, Италия и САЩ.
Кулата с камбаните / Хърман Мелвил Любопитна идея с щипка научна фантастика и тънка хорър-нишка, реализирана изключително скучновато – тромаво и маниерно-претенциозно.
Разказ за ужасния, необичаен креват / Уилки Колинс Единствената творба, в която няма свръхестествен мотив, но е сред по-качествените в селекцията и ще се понрави на всеки любител на съспенса – двама млади англичани, водещи разгулен живот в Париж, уморени от скука, решават да открият място, където се играе автентичен хазарт.
Краят на скуайър Енисмор / Шарлот Ридел Стандартна мрачна история, в края на която остават следи от разцепено копито.
Тайната на Кен / Джулиан Хоторн Стандартна призрачна история.
Югозападната стая / Мери Уилкинс Фрийман Разказ за неспокоен дух, влудяващ обитателите на старо имение – две сестри домакини и техните наематели.
Черепът, който пищи / Ф. Марион Крофорд Отново разказ за неспокоен дух и едно засукано, неразкрито убийство. Леко тромаво изпълнение.
Кръв и живот са едно / Ф. Марион Крофорд Както загатва заглавието – стандартна вампирска история.
Водният дух от Хароуби Хол / Джон Кендрик Бангс Стар дом, неспокоен дух на самоубийца и една вледеняващо хитроумна развръзка.
Долината на паяците / Хърбърт Уелс История със страхотен потенциал, реализирана крайно нескопосано. Представям си какво би направил примерно Робърт Хауърд с тоя сетинг, е-е-ех...
Корабът призрак / Ричард Мидълтън Името подсказва, че в тази творба обилно ще се лее ром, а има и доволно количество хумор.
Августовска жега / Уилям Харви Кратка, но за сметка на това симпатична мистерия.
Гълъби от ада / Робърт Хауърд Четен и препрочитан през годините разказ (сещам се за две издания, в които е включен: Конан: Черният колос и Мъртвите помнят). Написан е през 1934 и е публикуван след смъртта на автора в Weird Tales през май 1938. Каноничен за хорър жанра, възхваляван от колоси на перото като Стивън Кинг и неизменно включван във всички класации за най-добри страшни истории. Какво повече да говорим.
Изключително приятно съм изненадан от този сборник ! Прекрасен подбор на "страховити истории", на които не бях се натъквал. Няколко от тях са дело на утвърдено-култови автори в фантастичното, като Робърт Хауърд, Хърман Мелвил и Хърбърт Уелс. А други са дело на писатели, с които се запознавам за първи път и със сигурност ще потърся още от творчеството им. Ако ви се четата увлекателни, отлично написани хорър разкази издържани в духа на готическият ужас, то без никакво замисляни посегнете към този сборник.
Отново преводът на Огняна Иванова се влива перфектно в духа на времето, когато са писани произведенията, а подборката и е доста читава. Направо не знам колко тона англоезична литература е изчела тази жена, за да ни филтрира тези книги, а няма и индикация, че ще престане.
Ще ги нахвърлям малко хаотично: „Гълъби от ада“, дори след прочетено обилно количество литература на ужаса, все още е най-добрия разказ, включващ вуду и един от най-насиращите хоръри в личната ми класация.
„Водният дух от Хароуби Хол“ и „Призрачния кораб“ успяха да ме разсмеят с типичните си английски куртоазия и хумор.
„Кулата с камбаните“ и „Разказ за необичайния, ужасен креват“ ми вкараха щипка По с рационалните си обяснения за нерационални събития.
„Августовска жега“,“Краят на скуайър Енсимон“, „Тайната на Кен“, и „Черепът, който пищи“ ми вляха доволна доза протохорър.
„Югозападната стая“ заедно с „Гълъбите“ са може би родоначалниците на южняшката готика и сериозни първопроходници в този поджанр.
„Кръв и живот са едно“ може да е тривиална вампирска история, но ирландския сетинг ми влезе като у дома си.
„Долината на паяците“ разчупи тропа за обитаваната къща, като го вкара в по-голямото семейство на Лошото място, не че няколко други не го направиха, но тук беше най-отчетливо, за което има червена точка за изкарване на тропата от чистото фентази.
Като цяло съм доволен, но ми се чете нещо по-така съвременно от преводния хорър, иначе бремето на раменете на родните автори става доста тежко.