Сборникът с произведения на забележителни писатели класици, между които Хърман Мелвил, Уилки Колинс и Хърбърт Уелс, включва специално подбрани, предимно неизвестни на българския читател разкази и новели от края на XIX и началото на XX век за загадъчни явления и свръхестествени преживявания с водни духове, вампири, обитавани от призраци къщи, вековни тайни и черна магия. Действието се развива в спираща дъха мистична обстановка в Англия, Франция, Италия и САЩ.
Кулата с камбаните / Хърман Мелвил Любопитна идея с щипка научна фантастика и тънка хорър-нишка, реализирана изключително скучновато – тромаво и маниерно-претенциозно.
Разказ за ужасния, необичаен креват / Уилки Колинс Единствената творба, в която няма свръхестествен мотив, но е сред по-качествените в селекцията и ще се понрави на всеки любител на съспенса – двама млади англичани, водещи разгулен живот в Париж, уморени от скука, решават да открият място, където се играе автентичен хазарт.
Краят на скуайър Енисмор / Шарлот Ридел Стандартна мрачна история, в края на която остават следи от разцепено копито.
Тайната на Кен / Джулиан Хоторн Стандартна призрачна история.
Югозападната стая / Мери Уилкинс Фрийман Разказ за неспокоен дух, влудяващ обитателите на старо имение – две сестри домакини и техните наематели.
Черепът, който пищи / Ф. Марион Крофорд Отново разказ за неспокоен дух и едно засукано, неразкрито убийство. Леко тромаво изпълнение.
Кръв и живот са едно / Ф. Марион Крофорд Както загатва заглавието – стандартна вампирска история.
Водният дух от Хароуби Хол / Джон Кендрик Бангс Стар дом, неспокоен дух на самоубийца и една вледеняващо хитроумна развръзка.
Долината на паяците / Хърбърт Уелс История със страхотен потенциал, реализирана крайно нескопосано. Представям си какво би направил примерно Робърт Хауърд с тоя сетинг, е-е-ех...
Корабът призрак / Ричард Мидълтън Името подсказва, че в тази творба обилно ще се лее ром, а има и доволно количество хумор.
Августовска жега / Уилям Харви Кратка, но за сметка на това симпатична мистерия.
Гълъби от ада / Робърт Хауърд Четен и препрочитан през годините разказ (сещам се за две издания, в които е включен: Конан: Черният колос и Мъртвите помнят). Написан е през 1934 и е публикуван след смъртта на автора в Weird Tales през май 1938. Каноничен за хорър жанра, възхваляван от колоси на перото като Стивън Кинг и неизменно включван във всички класации за най-добри страшни истории. Какво повече да говорим.
Изключително приятно съм изненадан от този сборник ! Прекрасен подбор на "страховити истории", на които не бях се натъквал. Няколко от тях са дело на утвърдено-култови автори в фантастичното, като Робърт Хауърд, Хърман Мелвил и Хърбърт Уелс. А други са дело на писатели, с които се запознавам за първи път и със сигурност ще потърся още от творчеството им. Ако ви се четата увлекателни, отлично написани хорър разкази издържани в духа на готическият ужас, то без никакво замисляни посегнете към този сборник.
Сборникът Къщата на ужасите съдържа дванадесет разкази, като в повечето от тях неизменно присъстват неспокойни призраци. Оставам със смесени впечатления относно подбора на сборника.. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Първият разказ в сборника е Кулата с камбаните на Хърман Мелвил, който ми беше познат с Моби Дик. Разказва се за талантлив строител, който опитва да сглоби делото на живота си - камбанария с красиви статуи, работеща посредством часовников механизъм. Идеята е интересна, сюжета загатва за мистерия с много фина свръхестествена нишка. Това, което не ми допадна беше изпълнението, твърде претенциозно и тромаво за моя вкус. Като цяло останах разочарован, а точно този разказ очаквах да бъде един от най-силните в сборника. 2/5 Разказ за ужасния, необичаен креват. Благодарение на късмета си млад англичанин преживява една необикновена вечер, печелейки сериозна сума на хазарт. Следва приличен гуляй с нов приятел и кошмарна нощ прекарана на един много коварен креват.. Самият разказ малко контрастираше с останалите в сборника, понеже нямаше нищо свръхестествено, но като цяло беше приличен. Оценка 3/5 Краят на скуайър Енисмор е кратък разказ за мъж, който по стечение на обстоятелствата се сприятелява с доста чудат другар, чиито стъпки в пясъка оставят следи като от кози копита. Леко тривиална история за добро и зло, която може би е страшна за времето си, но днес трудно би уплашила някой.. Оценка 3/5 Тайната на Кен е разказ за мъж, който при едно от многобройните си скитания среща едно доста необикновено призрачно момиче. Най-обикновена призрачна история разказана леко тромаво. Оценка 3/5 Югозападната стая представлява класически разказ за обладана от духове къща с добре изградено напрежение. Две сестри наследяват хубав имот, който решават да отдават под наем, но техните наематели ще бъдат тормозени от един неспокоен дух, който не търпи натрапници! Абсолютният ми фаворит в сборника, разказа има страхотна атмосфера и герои, напомняйки ми малко на култовата хорър поредица “Заклинанието”. Eдно от бижутата в сборника! Оценка 5/5 Черепът, който пищи е разказ за един упорит отмъстителен дух на едно неразкрито убийство, който няма да се спре, докато не накаже всеки отговорен за кончината му. Проблема ми с този разказ беше, че бе ненужно разтеглен, като по този начин бе доста отегчителен. Оценка 2/5 Кръв и живот са едно. Вампирска история от автора на Черепът, който пищи, но не толкова дразнещо описателна.. За съжаление и тук нещата са малко по-мудни за моят вкус.. Оценка 3/5 Водният дух от Хароуби Хол е разказ за един неспокоен призрак на самоубийца, който се появява всяка година по коледа, съсипвайки деня на някого за един час, докато не попада на един много находчив смъртен.. Оценка 3/5 Долината на паяците. В този разказ няма призраци, но има трима обречени мъже попаднали в паяжината на коварни същества. Хареса ми, определено имаше зловеща атмосфера, макар че можеше и по.добре.. Оценка 4/5 Корабът призрак. Макар, че това е най-призрачният разказ от всички в сборника някак не се вписваше с останалите, понеже си беше чиста комедия, в която призраци се наливаха с ром по цял ден..Не беше моето! Оценка 2/5 Августовска жега. Най-късият разказ и макар да нямаше призрачно присъствие все пак мистерията около загадъчната рисунка и надгробната плоча си беше майсторско изпълнение. Оценка 5/5 Гълъби от ада е класически хорър разказ от един от моите любими писатели – Робърт Хауърд, бащата на Конън Варварина. Двама мъже решават да пренощуват в изоставено имение, от което само един от тях ще излезе жив. Сюжета е напрегнат, а атмосферата страховита, въпреки че няма призраци, автора ни изненадва с вуду магия.. Щеше ми се да имаше повече разкази като този в сборника.. Оценка 5/5 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Една част от разказите в сборника много ми харесаха, други бяха плоски и безинтересни. Общата ми оценка е 3 звезди!
Отново преводът на Огняна Иванова се влива перфектно в духа на времето, когато са писани произведенията, а подборката и е доста читава. Направо не знам колко тона англоезична литература е изчела тази жена, за да ни филтрира тези книги, а няма и индикация, че ще престане.
Ще ги нахвърлям малко хаотично: „Гълъби от ада“, дори след прочетено обилно количество литература на ужаса, все още е най-добрия разказ, включващ вуду и един от най-насиращите хоръри в личната ми класация.
„Водният дух от Хароуби Хол“ и „Призрачния кораб“ успяха да м�� разсмеят с типичните си английски куртоазия и хумор.
„Кулата с камбаните“ и „Разказ за необичайния, ужасен креват“ ми вкараха щипка По с рационалните си обяснения за нерационални събития.
„Августовска жега“,“Краят на скуайър Енсимон“, „Тайната на Кен“, и „Черепът, който пищи“ ми вляха доволна доза протохорър.
„Югозападната стая“ заедно с „Гълъбите“ са може би родоначалниците на южняшката готика и сериозни първопроходници в този поджанр.
„Кръв и живот са едно“ може да е тривиална вампирска история, но ирландския сетинг ми влезе като у дома си.
„Долината на паяците“ разчупи тропа за обитаваната къща, като го вкара в по-голямото семейство на Лошото място, не че няколко други не го направиха, но тук беше най-отчетливо, за което има червена точка за изкарване на тропата от чистото фентази.
Като цяло съм доволен, но ми се чете нещо по-така съвременно от преводния хорър, иначе бремето на раменете на родните автори става доста тежко.