Как се вписва човешкото в недрата на машината и по какъв начин техническите параметри картографират литературните сюжети? Отговор на тези въпроси може да бъде потърсен в традицията на една концепция, която изкуството и науката продължават да възприемат телеологично – като обещание и заплаха на самото бъдеще.
Да се мисли фантоматичното като тяло и тялото като фантоматичност 9 това е залогът на книгата на Николай Генов, която се обръща към поразителния философски апарат на полския фантаст Станислав Лем, за да очертае мястото на човека във виртуалната реалност. За целта изследването съчетава различни медии (литература, кино, видеоигри) и ги засича в полето на научната фантастика – жанр, който има потенциала да улови импулсите на възможното и да ги актуализира под формата на фикция, която разглежда самата себе си. Но какво остава константно в свят на променящи се алгоритми и до каква степен симулацията принадлежи на симулирания?
„Виртуалният човек" въвлича читателя в най-острите съвременни дебати на (транс)хуманизма за усилването – или може би изчезването – на човека.
Що е то Виртуален човек? Къде съществува и съществува ли изобщо? Николай Генов ни предлага интересен поглед върху тези проблеми, използвайки термини, и като цяло нов понятиен апарат ( "Фантамология", "Фантоматика", "Цереброматика" и т.н.), въведени от полския фантаст и мислител Станислав Лем в неговата прочута "Сума на технологията". Светът на фантоматичната машина има ли прилика със средновековния тривиум на хуманитарните науки, а именно: граматика, диалектика и реторика? А има ли тяло и време и как протича то? И още куп интересни въпроси ще намерите в този изследователски труд на Николай Генчев Генов. Препоръчвам на всички почитатели на научната фантастика у нас.