Не знам какво е това, но поезия не е. На задната корица пише, че това е съвременна и автентична поезия, в която "се воспева и се сака татковината, но таа не е родољубива во традиционалната смисла на зборот". Всъщност аз не открих нищо родолюбиво, нито в традиционен, нито в нетрадиционен, нито в абстрактно-рефлективен или автоироничен (какъвто би трябвало да бъде погледът на поезията) смисъл. Текстовете са пълни с натрупан гнет и неудовлетвореност, с недоволство от себе си и от другите, с въпроси, повторени по сто пъти, директно и сухо, без метафоричност, без образност, без метатекст, което единствено разкрива политическата безпътица, в която се лута държавата (подпомагана и от нашите "умни" политици, разбира се), и която явно влияе негативно и на изкуството. Не на всяко изкуство, разбира се, има прекрасни съвременни македонски примери във всяка една сфера. Но на тази книга (и автор?) е повлияла ужасно много. Излязла през 2023 г., тази книжка е колкото пренебрежима, толкова и симптоматична и необходима, за саморазпознаването на нуждата от катарзис. Но за естетическо удоволствие потърсете нещо друго.