Разкази с часовников механизъм

by Фарук Шехич, Соня Андонова (Translator)

Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.

Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Свидетелство за историчност и памет, защото „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.

Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач, СФР Югославия. До избухването на войната през 1992 г. учи ветеринарна медицина в Загреб. След това, едва 22-годишен, се присъединява към армията на Босна и Херцеговина, в която ръководи отряд от 130 души. След войната учи литература и продължава да създава собствени литературни произведения.

Втората му книга Hit depot (2003) е абсолютен литературен бестселър в Босна, въпреки че е поетична. В нея той щрихира няколко основни теми от по-късните си творби като следвоенния живот на ръба на обществото. Стиховете му засягат местното (и глобално) усещане за капиталистическия начин на живот, смесен с отчаяното следвоенно битуване в руини, за разрушеното гражданско общество в Сараево и Босна. Литературните критици приветстват Шехич като гласа на премазаното поколение писатели, родени през 70-те години в Югославия.

Сборникът му с разкази „Под натиск“ (Pod pritiskom 2004) е отличен с наградата Zoro Verlag. Дебютният му роман „Тиха тече Уна“ (Knjiga o Uni, 2011) печели наградата „Меша Селимович“ за най-добър роман, издаден в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия през 2011 г., и наградата на ЕС за литература през 2013 г. Последната му поетична книга е сборник, озаглавен „Моите реки“ (Moje rijeke, 2014), за който получава наградата „Ристо Раткович“ за най-добра поетична книга в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия през 2014 г. и годишна награда от Асоциацията на писателите на Босна и Херцеговина. За своята книга с избрани стихове на италиански и босненски език Ritorno alla natura („Завръщане към природата“) той получава международната награда XXXI Premio Letterario Camaiore - Francesco Belluomini 2019.

Сборникът „Разкази с часовников механизъм“ е публикуван през 2018 г. Българското издание е в превод на Соня Андонова. Последната публикувана книга на Фарук Шехич е краткият роман „Грета“ (2021). Книгите му са преведени на украински, немски, албански, френски, турски, английски, български, испански, холандски, македонски, полски, словенски, италиански, арабски, румънски и унгарски език.

Шехич живее в Сараево и работи като колумнист и журналист към уважаваното политическо списание BH Dani.

Genres: Short Stories

176 pages, Paperback

First published January 1, 2018

Reviews

[Gianni · Rating 5 out of 5]

Chissà se si rimargineranno mai le ferite che portano dentro coloro che sopravvivono a una guerra e al baratro insensato che stravolge vite e comunità. Le ferite scandiscono la fissità del tempo interiore, immutabile ed eterno, ma i ricordi e il dolore si muovono avanti e indietro come le lancette impazzite di un orologio. Racconti davvero sorprendenti questi di Faruk Šehić.

[Krysia Meráki Stories · Rating 4 out of 5]

Lenguaje poético que juega con la realidad y la ficción pero nos da lecciones de hechos reales. Un descubrimiento.

[Pablo E · Rating 3 out of 5]

Tomé unos días libres en Pucón y en la librería “Vuelan los Libros” @vuelan_los_libros me recomendaron este libro que me ayuda en mi desafío de conocer más autores de los Balcanes. Se trata de una recopilación de cuentos escritos por Faruk Šehić, escritor y poeta Bosnio, publicados por @editoriallahuertagrande bajo el título “Cuentos con mecanismo de relojería”. Como bien dice en el “posfacio”, gran parte de los cuentos están inspirados en el terror de la guerra. Una guerra reciente, que podría ser la de cualquiera de nosotros, y que por lo mismo cuenta sin recurrir a la invención sino a la vivencia. Las imágenes y víctimas no se olvidan, pese a que el tiempo vuele, y las ciudades muestran las secuelas, en especial Sarajevo, que vive dormida desde los Juegos de Invierno de 1984. Cuentos con una clara referencia al paso del tiempo, que para Šehić es una de las cuestiones metafísicas inalcanzables de nuestra existencia, reflejado en los relojes que forman parte de muchos relatos.

“¿Dónde quedó todo esto? Ah, si, llegaron los malos tiempos. Y la guerra, y los refugiados, y el rifle al hombro, y las heridas, y el amor a la rakija y a los cigarrillos. ¿Saben cómo es de dulce un cigarrillo cuando se fuma bajo un bombardeo de proyectiles de mortero de 60 milímetros? Mejor que no lo sepan. Por eso estoy aquí para aclarárselo. Eso era mi misión inconsciente: sobrevivir, hablar y escribir”.

[Laura · Rating 5 out of 5]

Faruk Šehić dice que lleva años escribiendo para ponerse a salvo de la guerra. Yo diría que tenerle a él escribiendo es una de las pocas cosas bonitas que han salido de una guerra. No es un libro sobre la guerra, pero de alguna forma no deja de estar presente.

«Nunca le pregunten al autor de qué trata su libro, especialmente no a un autor de Europa del Este, a los angloamericanos, sí, con ellos está todo claro. Su literatura ha sido sistematizada desde hace siglos, mientras que para nosotros el país cambia cada cincuenta años, así que empezamos de nuevo desde el principio.
Y, sin embargo, cada ruptura del estado va acompañada por el gran trauma de la guerra, entonces, ¿cómo se puede creer en la división de la literatura entre ficción y hechos fácticos? ¿Por qué alguien inventaría historias de terror cuando las vivió durante los años de la guerra? ¿De qué fantasía hablamos cuando todo lo que vivimos fue fantástico?»

[La Gran Biblioteca de David · Rating 5 out of 5]

Llevo ya un tiempo sintiendo una gran atracción por la literatura de la Europa del Este. Gracias a la editorial, el lector español podrá conocer el trabajo increíble del autor bosnio Šehić. Y ha sido una sorpresa increíble. Šehić tiene una pluma cautivadora y muy dura. Como participante en la guerra de Bosnia, sus quince cuentos siempre tienen esa alusión a la guerra y a las barbaridades cometidas. Especialmente me ha dejado con mucha huella su cuento "El tiempo vuela", tremenda historia.

Los personajes de sus cuentos son siempre supervivientes, personas rotas por dentro y marcadas por la tragedia, la desesperación, el dolor, la desesperanza. También la propia muerte está siempre muy presente, como una protagonista más. Son personajes con una profunda psicología que llega hasta lo más profundo, personajes emocionalmente rotos y tocados. Sus ambientaciones también corren de la mano con todo esto, una atmósfera desoladora, triste, solitaria. Todo esto, con un lenguaje muy profundo y de gran belleza que invita a la reflexión.

Estos cuentos son muy cortos y tremendamente ligeros. La pluma del autor estaca principalmente por tres aspectos: el empleo de frases muy cortas y simples (sujeto, verbo y predicado), un lenguaje sencillo, cotidiano, cultural, poético y visual y muy duro y profundo, y una mezcla entre lo real, el recuerdo y el mundo imaginado y el de los sueños, sobre todo en algunos cuentos de corte futurista. Una lectura que no tiene desperdicio y que, desde luego, no dejará indiferente a nadie.

https://lagranbibliotecadedavid.blogs...

[Antonia · Rating 4 out of 5]

Струва ми се, че Шехич използва словото си като терапия, с която се стреми да намери баланс между посттравматичното изживяване от войната и творческия устрем на пишещия. Тези разкази показват колко крехко е това равновесие и колко бързо светът, който познаваме може да бъде взривен. В почти всяка история има чосовник, сякаш този гениален уред за измерване на времето е голямата обединяваща метафора на тези разкази -- за онова човешко състояние в позицията на стрелките през миналото, настоящето и бъдещето. Красиво пише този човек.

[Nikolai · Rating 3 out of 5]

"I like to watch."
—Chance the Gardener

"I like watches."
—Faruk Šehić