Японски загадки

by Сергей Герджиков

Япония, Страната на изгряващото слънце, е пълна със загадки. Тук в тази книга са десет от тях: 1. Ниппон, Нихонджин, Нихонго: Страната и езикът; 2. Шогун: Кланове, бакуфу и шогуни; 3. Катана: Мечът на самурая; 4. Дзен: Отвъд живота и смъртта; 5. Нинджа: Връх в шпионското изкуство; 6. Гайджин: Затваряне на Япония; 7. Модернизация, войни и окупация; 8. Якудза: Мафия на „отхвърлените“; 9. Гейша: Загадки на японската еротика; 10. Кайша: Японското чудо и „загубеното десетилетие“.

Пътеписът се допечатва 20 години по-късно поради подновения читателски интерес.

Сергей Герджиков е доктор на философските науки и професор във Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи във философия на науката, онтология, антропология, философия на културата и на Изтока, философия на езика. Изследванията му са реализирани в над 140 научни трудове и учебници, сред които 13 монографии и около 120 научни студии и статии към 2021. Той е съставител и преводач на 4 антологиици автор на над 25 учебници и помагала по философия и гражданско образование. Автор на книги с пътеписи. Вижте и изданието „Японски дневник“.

382 pages, Paperback

Published January 1, 2023

Reviews

[Гери]

Предполагам, че подобно на Нотомб авторът е искал да стане японец, но когато е видял, че това е невъзможно е решил да мечтае за нещо по-вероятно като да е Исус, например. По-голяма глупотия не бях чела и я дочетох не защото съм мазохостка, а защото не спрях да се хиля. Страхотни описания и съждения, авторът или не знае нищо за човешката история или просто манипулира (ще предположим, че е второто)
няма нищо исконно японско, но всичко японско е особено зле. Не знам защо има българи (поне смятам,че е такъв не е преводно издание) смятат, че принадлежим на западната култура и това прави Казанова и Верди и подобни наши? Пак явно неосъществено желание.
Та да се върнем на същността дори чисто японските митове не са техни, а са крадени от древните гърци, всичко друго е заето от Китай(което си е вярно) японците не мога да обичат защото нямат такъв герои като "нашия" Казанова((ми да за всяка западна жена плейбоят е върхът на романтиката), Хелоу Кити е "Здрасти, Писеце" и има сексуална конотация(тука щях да повърна) явно му се иска някое английско пуси и там препратката, ама хайде. Всяко извратено изключение е нормално за японците(но не и за другите), шогунатът е тоталитаризъм (не атворитаризъм), понеже в Западния свят от Древността живее в розов свят на хуманност, демокрация и спазване на човешките права, даже в САЩ (не знам в коя мултивселена е така, но искам да отида да я посетя)
Всъщност е заблудих понеже я взех от Лидл(често и намирам забавни чиклити) и десетте думи, които ми напомниха на естета на Хуа, но попаднах на ода за омразата към Япония писана преди 20 години.

[Цветелина Кръстева · Rating 1 out of 5]

Very boring book.I don't recommend it.

[Desislava · Rating 1 out of 5]

Честно казано я започнах с голям ентусиазъм, но бързо прочитът започна да става труден. Много труден. Много, ама много труден. Пълна е с дълги изречения, в които понякога не намирах смисъл, теза, или някаква причина да са там. Също е пълна с доста правописни, граматични и технически грешки (изпуснати букви и знаци като точка). Добре, редакция може би не е минала, но поне корекция.

Авторът представя много обемна информация, която сама по себе си е интересна, НО е поднесена изключително сухо и блудкаво за мен. Най-интересен ми беше разделът за нинджите.
Също нещо, което на мен лично не ми хареса беше очевидна пристрастност на автора са мрази японците. Всяка страница по спомен имаше пропити в себе си цинизъм и осъждане. Няма лошо, има си мнение човекът, но лично на мен не ми хареса толкова много лично мнение в книга, която е по-скоро написана с информативно.

[Desi · Rating 1 out of 5]

Ролята на книгата, доколкото аз разбрах от дългото и, честно казано, мъчително четене, е по-скоро да ни предостави информация, отколкото да е интересна. Това не е извинение за начина, по който е конструирана - адски сухо и скучно. Учебниците ми в гимназията бяха по-интересно написани от това...Има различни начини да се предаде информация, но избраният от този автор е просто ужасен. Всички правописни и граматични грешки говорят за тотална липсва на съсредоточена редакция, ако въобще е имало такава. Материята, за която авторът е избрал да пише, е нещо много далечно от обикновения човек, което повелява тя да бъде предоставена по много по-интересен и заинтригуващ начин. Ако не, прочитането ѝ се обезмисля тотално. Жалко за пропуснатата възможност.

[Daniela · Rating 4 out of 5]

Хареса ми, авторът е включил доста разнообразни теми, интересни (и малкоизвестни) факти за японците и японските нрави. Оценявам това, че не се поднася за пореден път често срещаният захаросан образ, който сме свикнали да виждаме от рекламите. Това всъщност беше още по-застъпено в другата книга от същия автор "Японски дневник - Дзен и приключенията на един гайджин", която също ми хареса.
Фен съм на Япония и културата й и се радвам на обективния, макар и невинаги ласкателен поглед към тази така интересна страна.

[Hristiana · Rating 1 out of 5]

Зле написана, с особено ясно изразено личното мнение на автора.
Беше мъчение да я завърша…