„Времето бе събрало на Хълма различни пространства, а в едно пространство се бяха събрали различни времена. И когато някой дойдеше тук, винаги оставяше нещо от себе си и ако това не бяха костите му, заминавайки, той отнасяше със себе си променена душа.“
Когато следовател Павел Гринов е повикан да разследва смъртта на свой отдавнашен познайник в къща в Стария град на Пловдив, той не подозира колко забравени тайни ще излязат на повърхността. Както лъкатушат калдъръмените улички на Хълма, така и съдбите на жителите му се пресичат, разделят и водят в неочаквани посоки.
Междувременно съпругата на Павел, Елена, се опитва да убеди обществеността, че на Хълма трябва да започнат археологически разкопки. Тя е убедена, че под къщите и пръстта, под пласт от наслоено време, е затрупано нещо значимо.
Няколко века по-рано Юсеф паша пристига във Филибе, за да въведе ред в санджака. Той е ужасѐн, когато вижда каменното туловище, отхапало част от Хълма – истинска обида към Аллах. Фанатизмът му не знае граници и той нарежда Античният театър да бъде затрупан.
Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език. През 1970 година завършва българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач. Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година). Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски. Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.
Това е психологически трилър роман, в който почти нищо не е обвързано с Пловдив освен няколко споменавания на улици или сгради. Историята е доста объркваща и не е подходяща за читатели, които търсят нещо развлекателно. Всичко започна като криминален роман, чийто изход така и никога не се открива (т.е. убиеца). Различните глави обхождат детайлно живота един под един на различни герои, като понякога забравяш откъде си тръгнал точно. Като последната глава се пренася още по турско време и не осъзнаваш как си избягал тотално от предната история, като горе долу в епилога малко се връщаш в нея. Не бих казал, че е от най-добрите романи, които съм чел но имаше своите добри моменти.