"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ? потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен!
Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи тази поезия - като превод от и на небесен език. Не само заради най-важния белег - метафората, а заради съхранената човечност, която диша чрез всяка метафора. С поезията на Петя Цонева се расте безболезнено и красиво, първо се повдигаш на пръсти, а след това направо се усещаш крилат. Тогава вече можеш да си позволиш поглед от високото и разбираш, че наистина държиш в ръцете си една спасителна песен.
Приятно летене, скъпи читателю!" Камелия Кондова, редактор
"Знаете ли как се разпознава поезията, идваща отгоре? Истинската. Блести през сълзите. Ако четеш и ти се плаче, и не можеш да спреш, понеже ти става все по-светло - тя е! Трудно е да се забележи сред лавините от многодумия и бурята от празнословия, понеже, също като истинската любов, тя е тиха и не изисква внимание, но те поглъща и въздига. И всъщност е невъзможно да я подминеш. Като тази книга, с която Петя Цонева ни подарява своята Спасителна песен, от която всички имаме нужда като от пречистване. Чуйте я през сълзи!" Ива Спиридонова
"Поетът е извор на думи в най-бял и чист смисъл. Поетът ражда живот, за който ние мечтаем, лелеем, пазим. Още е и пазител на изящното слово, което се настанява в най-финото у човека - душата му. Тъй както прераждане, тъй както първо вдишване. А щом душата приютява поезията, то тя живее и след живота. Такава е силата на поета и поезията. Такава сила ни дават думите на Петя Цонева. И точно така се приближаваме до истината, която знае поетът. Ще я опазим. Оттук до оттатък. Обещавам!" Симеон Аспарухов
Устремена, широкоскроена, изненадваща, прозряла... Това е Петя Цонева (не само в "Спасителна песен"). Открила аналогията между дъжда и черешите под него с Господ в Гетсимания, рисуваща "...люлките и куцащите къщи", тя добре знае къде "...и нас ще ни търсят, когато ни няма". Тя знае какво е "...светулка - на гръмкото слънце последната капчица пот"...
Светът ѝ е фантазия (и малко фантастика даже...). По страниците личат следите на преживени метафори, на вдъхновени предположения, пробягват въпроси. "Дали земята би могла да почне отначало?" И другаде отговаря на друг въпрос: "Така, както прави човек".
Това са дълги стихове, не са за една хапка, не са за всекиго - за тези, които могат да понесат до 22 срички на ред, а най-вече за онези, които "...удивително знаят,/че техният дом е небето". И за "звездни на ръст".
Стихосбирката завършва с благослов към читателя. Браво, Петя!