What do you think?
Rate this book
When the Body Displaces the Mind
Can the mind really generate a physical disease? Conversely, can the body cause mental illness? What do we know today about their interaction? The relations between body and mind are the source of many problems that are currently treated separately by psychoanalysts and doctors because of the compartmentalisation between their disciplines. Despite differences in clinical practice, we all stand to benefit from a common understanding of the reciprocal influences of the mind and the body and the ways in which these are interrelated. It is time to stop treating the body in isolation from treatment of the mind and to understand that where the psychic apparatus fails in its key task of managing the excitations generated by the tensions and frustrations of everyday life, it is the body that takes over. With a wealth of clinical examples, the author proposes an innovative theoretical and clinical approach that seeks to break down the barriers between biology and psychoanalysis; he also demonstrates its benefits for the health and recovery of patients and its implications for disease prevention.
- GenresPsychology
214 pages, Paperback
First published October 31, 1999
2 people are currently reading
12 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 4, 2014
Накратко за самата книга - автора представя механизма на психосоматично заболяване. Превъзбуждане, претоварване на психиката с големи количества афект, които бидейки прекалени за психиката преминават на ниво физиология и причиняват болестта. Причините за подобни претоварвания са травми, единични или комулативни. Тези особено големи количества стрес, причинени от травмата/травмите, водят до физиологични промени в хормоналния баланс, вегетативната и имунната система. Също така автора дава насоки за работата на психотерапевта при работа с психосоматични пациенти.
В началото ми беше малко скучна с идеите за теорията за системите, които автора прилага за да обясни механизма на психосоматика и преминаването на психичното напрежение в соматично заболяване. След това обаче книгата поема по различни пътища и осветлява доста интересни области на психосоматиката, включва области на медицината и обяснения на физиологичните механизми на заболяванията и връзката им с психичното. Последната глава е много интересна, защото поема по съвсем различни пътища от книгата преди нея. Разбираме, че автора е от някаква област от Африка наречена Магреб. Все пак той е психоаналитик обучен в традициите на европейксата култура и психоанализа. Срещата му с една пациентка, която е от същата местност където е роден и отраснал го кара да се замисли за техниката на психоаналитична терапия в работата с хора от друга култура. Неговите изводи от работата му с нея са, че трябва да се уважават личните религиозни варвания на пациента, да не се анализират. Също така отношението на терапиевта към 'традиционните лечители' е интересна тема, тъй като неговата пациентка след една година терапия му споделя, че ходи и на някакъв лечител от този тип. Той решава да остави темата и отново да не я анализира, използвайки значението на такива методи като защита от психичната реалност. Възгледите му са, че терапевта трябва да познава културата на пациента си за да може да разпознава колективните символи, който споделят хората от тази култура. Пациентката му има много богати асоциации по отношение на 'вярванията', които има за света, които терапевта не би могъл да обхване в цялото им богатство, ако не познава конотациите на различните фигури в митологията и обичаите на тази култура. Особено интересни са легендите, които той описва за Лилит, първата жена на Адам. Аз лично съм се интересувал от Лилит и открих, че знам много малко за нея в сравнение с това, което автора представи тук.
Има интересен възглед за ролята на традиционните лечители за реорганизацията на психиката. Един вид психотерапия, която не е просто сугестия, както сме свикнали да мислим, а определен вид интервенция, която задейства различни психични дейности на съзнавано и несъзнавано ниво и води до реогранизация. Автора цитира някакъв друг автор, който е писал за тази идея, който задължително ще проверя, защото аз самия се замислих сериозно за ролята на тези лечители и баячки и това дали е било правилно отношението ми до сега.
Има също така един интересен епизод, който автора описва от детството си, когато е бил излекуван по такъв начин от нелечима болест свързана с постепенно ослепяване, диагностицирано от лекар. Изводите му не са, че тези лечители наистина са полезни, той оставя този въпрос на читателя.
Накрая книгата има две приложения, едното с таблица на психичните структури според Пиер Марти (който е учител на автора) и един математически модел за разглеждане на травмата и нейното преработване от психиката.
В началото ми беше малко скучна с идеите за теорията за системите, които автора прилага за да обясни механизма на психосоматика и преминаването на психичното напрежение в соматично заболяване. След това обаче книгата поема по различни пътища и осветлява доста интересни области на психосоматиката, включва области на медицината и обяснения на физиологичните механизми на заболяванията и връзката им с психичното. Последната глава е много интересна, защото поема по съвсем различни пътища от книгата преди нея. Разбираме, че автора е от някаква област от Африка наречена Магреб. Все пак той е психоаналитик обучен в традициите на европейксата култура и психоанализа. Срещата му с една пациентка, която е от същата местност където е роден и отраснал го кара да се замисли за техниката на психоаналитична терапия в работата с хора от друга култура. Неговите изводи от работата му с нея са, че трябва да се уважават личните религиозни варвания на пациента, да не се анализират. Също така отношението на терапиевта към 'традиционните лечители' е интересна тема, тъй като неговата пациентка след една година терапия му споделя, че ходи и на някакъв лечител от този тип. Той решава да остави темата и отново да не я анализира, използвайки значението на такива методи като защита от психичната реалност. Възгледите му са, че терапевта трябва да познава културата на пациента си за да може да разпознава колективните символи, който споделят хората от тази култура. Пациентката му има много богати асоциации по отношение на 'вярванията', които има за света, които терапевта не би могъл да обхване в цялото им богатство, ако не познава конотациите на различните фигури в митологията и обичаите на тази култура. Особено интересни са легендите, които той описва за Лилит, първата жена на Адам. Аз лично съм се интересувал от Лилит и открих, че знам много малко за нея в сравнение с това, което автора представи тук.
Има интересен възглед за ролята на традиционните лечители за реорганизацията на психиката. Един вид психотерапия, която не е просто сугестия, както сме свикнали да мислим, а определен вид интервенция, която задейства различни психични дейности на съзнавано и несъзнавано ниво и води до реогранизация. Автора цитира някакъв друг автор, който е писал за тази идея, който задължително ще проверя, защото аз самия се замислих сериозно за ролята на тези лечители и баячки и това дали е било правилно отношението ми до сега.
Има също така един интересен епизод, който автора описва от детството си, когато е бил излекуван по такъв начин от нелечима болест свързана с постепенно ослепяване, диагностицирано от лекар. Изводите му не са, че тези лечители наистина са полезни, той оставя този въпрос на читателя.
Накрая книгата има две приложения, едното с таблица на психичните структури според Пиер Марти (който е учител на автора) и един математически модел за разглеждане на травмата и нейното преработване от психиката.
Displaying 1 of 1 review