What do you think?
Rate this book
Quand le corps prend la relève: Stress, traumatismes et maladies somatiques
Quand le corps prend la relève. Stress, traumatisme et maladies somatiques
- GenresPsychology
293 pages, Paperback
First published October 31, 1999
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 4, 2014
Накратко за самата книга - автора представя механизма на психосоматично заболяване. Превъзбуждане, претоварване на психиката с големи количества афект, които бидейки прекалени за психиката преминават на ниво физиология и причиняват болестта. Причините за подобни претоварвания са травми, единични или комулативни. Тези особено големи количества стрес, причинени от травмата/травмите, водят до физиологични промени в хормоналния баланс, вегетативната и имунната система. Също така автора дава насоки за работата на психотерапевта при работа с психосоматични пациенти.
В началото ми беше малко скучна с идеите за теорията за системите, които автора прилага за да обясни механизма на психосоматика и преминаването на психичното напрежение в соматично заболяване. След това обаче книгата поема по различни пътища и осветлява доста интересни области на психосоматиката, включва области на медицината и обяснения на физиологичните механизми на заболяванията и връзката им с психичното. Последната глава е много интересна, защото поема по съвсем различни пътища от книгата преди нея. Разбираме, че автора е от някаква област от Африка наречена Магреб. Все пак той е психоаналитик обучен в традициите на европейксата култура и психоанализа. Срещата му с една пациентка, която е от същата местност където е роден и отраснал го кара да се замисли за техниката на психоаналитична терапия в работата с хора от друга култура. Неговите изводи от работата му с нея са, че трябва да се уважават личните религиозни варвания на пациента, да не се анализират. Също така отношението на терапиевта към 'традиционните лечители' е интересна тема, тъй като неговата пациентка след една година терапия му споделя, че ходи и на някакъв лечител от този тип. Той решава да остави темата и отново да не я анализира, използвайки значението на такива методи като защита от психичната реалност. Възгледите му са, че терапевта трябва да познава културата на пациента си за да може да разпознава колективните символи, който споделят хората от тази култура. Пациентката му има много богати асоциации по отношение на 'вярванията', които има за света, които терапевта не би могъл да обхване в цялото им богатство, ако не познава конотациите на различните фигури в митологията и обичаите на тази култура. Особено интересни са легендите, които той описва за Лилит, първата жена на Адам. Аз лично съм се интересувал от Лилит и открих, че знам много малко за нея в сравнение с това, което автора представи тук.
Има интересен възглед за ролята на традиционните лечители за реорганизацията на психиката. Един вид психотерапия, която не е просто сугестия, както сме свикнали да мислим, а определен вид интервенция, която задейства различни психични дейности на съзнавано и несъзнавано ниво и води до реогранизация. Автора цитира някакъв друг автор, който е писал за тази идея, който задължително ще проверя, защото аз самия се замислих сериозно за ролята на тези лечители и баячки и това дали е било правилно отношението ми до сега.
Има също така един интересен епизод, който автора описва от детството си, когато е бил излекуван по такъв начин от нелечима болест свързана с постепенно ослепяване, диагностицирано от лекар. Изводите му не са, че тези лечители наистина са полезни, той оставя този въпрос на читателя.
Накрая книгата има две приложения, едното с таблица на психичните структури според Пиер Марти (който е учител на автора) и един математически модел за разглеждане на травмата и нейното преработване от психиката.
В началото ми беше малко скучна с идеите за теорията за системите, които автора прилага за да обясни механизма на психосоматика и преминаването на психичното напрежение в соматично заболяване. След това обаче книгата поема по различни пътища и осветлява доста интересни области на психосоматиката, включва области на медицината и обяснения на физиологичните механизми на заболяванията и връзката им с психичното. Последната глава е много интересна, защото поема по съвсем различни пътища от книгата преди нея. Разбираме, че автора е от някаква област от Африка наречена Магреб. Все пак той е психоаналитик обучен в традициите на европейксата култура и психоанализа. Срещата му с една пациентка, която е от същата местност където е роден и отраснал го кара да се замисли за техниката на психоаналитична терапия в работата с хора от друга култура. Неговите изводи от работата му с нея са, че трябва да се уважават личните религиозни варвания на пациента, да не се анализират. Също така отношението на терапиевта към 'традиционните лечители' е интересна тема, тъй като неговата пациентка след една година терапия му споделя, че ходи и на някакъв лечител от този тип. Той решава да остави темата и отново да не я анализира, използвайки значението на такива методи като защита от психичната реалност. Възгледите му са, че терапевта трябва да познава културата на пациента си за да може да разпознава колективните символи, който споделят хората от тази култура. Пациентката му има много богати асоциации по отношение на 'вярванията', които има за света, които терапевта не би могъл да обхване в цялото им богатство, ако не познава конотациите на различните фигури в митологията и обичаите на тази култура. Особено интересни са легендите, които той описва за Лилит, първата жена на Адам. Аз лично съм се интересувал от Лилит и открих, че знам много малко за нея в сравнение с това, което автора представи тук.
Има интересен възглед за ролята на традиционните лечители за реорганизацията на психиката. Един вид психотерапия, която не е просто сугестия, както сме свикнали да мислим, а определен вид интервенция, която задейства различни психични дейности на съзнавано и несъзнавано ниво и води до реогранизация. Автора цитира някакъв друг автор, който е писал за тази идея, който задължително ще проверя, защото аз самия се замислих сериозно за ролята на тези лечители и баячки и това дали е било правилно отношението ми до сега.
Има също така един интересен епизод, който автора описва от детството си, когато е бил излекуван по такъв начин от нелечима болест свързана с постепенно ослепяване, диагностицирано от лекар. Изводите му не са, че тези лечители наистина са полезни, той оставя този въпрос на читателя.
Накрая книгата има две приложения, едното с таблица на психичните структури според Пиер Марти (който е учител на автора) и един математически модел за разглеждане на травмата и нейното преработване от психиката.
Displaying 1 of 1 review