Ботанически кошмари

by Ълрик Добъни, Едгар Уолъс, Луиза Мей Олкът

Растенията ни дават кислород, енергия и храна, използваме ги за декоративни и лечебни цели. Превръщаме ги в хартия, платове и строителен материал, подаряваме ги, дори кръщаваме децата си на тях. Но те могат да бъдат източник не само на радост и на живот... Някои от най-отровните организми на Земята са представители на растителното царство, а има и хищни растения, които се хранят с насекоми и дребни животни. Затова едва ли е изненадващо, че смъртоносният потенциал на флората отдавна е запленил въображението на писателите.

В антологията „Ботанически кошмари“ ще откриете прочути автори от XIX и началото на XX век. Вдъхновени от нови месоядни видове, открити при експедиции в дълбоките джунгли, и от напредъка в присаждането и генетиката, те развихрят фантазията си, за да ни предложат една незабравима разходка в причудлива градина, пълна с ботанически кошмари.

304 pages

Published August 14, 2023

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Разкошна антология! Ето го и съдържанието:

Смрадликата - Ълрик Добъни
Phalaenopsis Gloriosa - Едгар Уолъс
Изгубени в пирамидата или Проклятието на мумията - Луиза Мей Олкот
Дъщерята на Рапачини - Натаниъл Хоторн
Цъфтежът на странната орхидея - Хърбърт Уелс
Градината на страха - Робърт Хауърд
Месоядката - Луси Хупър
Павилионът - Едит Несбит
Пурпурният ужас - Фред М. Уайт
Жените от гората - Абрахам Мерит
Човекоядното дърво - Фил Робинсън
Ясенът - М. Р. Джеймс
Стенещата лилия - Ема Вейн
Човекът, когото дърветата обичаха - Алджърнън Блакуд

Не ме си понрави само последната творба, която по закона на Мърфи се оказа и най-дълга - почти 1/4 от обема на книжното тяло - прекалено мудна беше и спокойно можеше да се вмести в три пъти по-малко страници. Най-любим пък ми стана разказът на Робърт Хауърд - задъхано героично фентъзи, каквото само той умее да пише.

[Виляна Христова · Rating 2 out of 5]

Идеята на сборника ми хареса. Звучеше като нещо нетипично за жанра и подсказваше за интересни истории. Някои от разказите наистина ми бяха интересни, други ми бяха толкова скучни, че ги дочетох само от инат. Но и едните и другите не успяха нито да ме уплашат, нито да пробудят каквото и да е чувство в мен. Имаше и доста повторения в разказите. Например всички истории с орхидеи си приличаха. Може би грешката ми беше, че четох разказите от гледната точка на съвременен човек, а сега друго ни плаши и впечатлява.

[Knigoqdec · Rating 2 out of 5]

Класическа готика. Подборът е добър - сякаш са събрали тези автори, задали са им темата, дали са им задължителни думи за използване и... Всички, освен двама-трима, са написали що годе еднакви разкази, с леко различни стилове. Джон Уиндъм вероятно щеше да победи в състезанието, кой знае. "Жените от гората" ми беше най-отличителен и даже щеше да се получи и със самодиви.