Скъпа Мони,
( както и всички, които ще прочетат ревюто ми): книгата е много сладка. Лека любовна история със сладък край и замисъл. Наистина се вижда, че за нея е положен доста труд, за което поздравления. Следвам Мони още от началото, когато само четеше книги, сега вече ги и пише. Обаче на мен ми липсваше нещо. Знам, че да се напише книга е много трудно и изисква много умения, и ми��ля, че Мони ги има. Като за първа книга е прекрасна. Супер сладка е и няма никакви излишни драми и описания, които ги има в повечето любовни книги. Обаче аз може би исках да има повече неочаквани неща, защото книгата беше доста предвидима.
Но пък края с благодарностите много ме изненада, защото всъщност любовната история е вдъхновена от истинска такава, което ме изненада. Не съм очаквала никога, че в истинския живот може да се случи такова нещо, за което съм наистина впечатлена. Мисля, че Мони е открила любовта от книгите, която всички търсим и можем само благородно да ѝ завиждаме.
Мила Мони, не се отказвай и продължавай напред! Имаш потенциал, за следващите ти проекти искам да видя още по-смели книги.
Ако трябва да дам по-обширно ревю и за самите герои, мнението ми е следното:
• Бела: голяма сладурка е, но ми се искаше да са описани повече от нейните качества и мисли. Исках да разбера повече за нея, да знам за целите ѝ, за миналото ѝ, за травмите ѝ. Исках да мога да се представя за нея и да виждам света от нейните очи. Исках да знам защо се влюбва в Трис толкова бързо. Да видя какво я кара да го чувства като “safe place “ Всичко останало с нея е чудесно. Просто аз исках да разбера малко повече за нея като лични качества.
• Трис: хареса ми необикновеното му хоби. Също беше описано неговото държание в школата. Как е бил по-строг там, което показва колко държи на школата си. Може би за него разбирахме повече неща от книгата, отколкото за Бела, въпреки че Бела беше главноят герой, разказващ действието. Хареса ми, че беше описан като човек, който не може да показва чувствата си, но се старае заради Бела.
Харесвах двамата като двойка, сладки бяха. Всички тяхни моменти бяха типичната “първа любов”, която всички искаме да изживеем. ( обаче много исках да има по-пикантни моменти с тях 🤭)
•Теа и Лука: също като второстепенни герои, имаха всичко от което имах нужда. Нямам забележки към тях
• Кайли ! Тук искам да напиша нещо важно. Исках на края да разбера нейната съдба. Какво се случва с нея, как си е прекарала, загубила ли се е, разбили ли са ѝ сърцето… тя също беше важен герой, без когото любовта между Бела и Трис нямаше да съществува и мисля, че тя заслужаваше нейната ситуация да бъде дообяснена.
• Линда. За Линда нямам коментари, защото тя участваше доста радко. Въпреки това мисля, че и нейният образ беше малко по-повърхностен. Може би трябваше тя да контрастира с нещо и да бъде малко “по-сурова” с Бела.
За финал искам да напиша: НЕ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ и ТОВА НЕ Е ХЕЙТ! Просто смятам, че Мони ще уважи всички коментари по книгата ѝ, за да за следващ път ги има в предвид АКО ТЯ ИСКА. Това е критика, която определено не цели да свали от самочувствието на Мони, напротив. Пиша всичко това като моето мнение за книгата. Любимият ми жанр е романтика и много се радвам, че първата ѝ книга е точно романтична история. Обижавам Мони във всички сфери, тя е умна, красива и уникална. Смятам, че творчеството ѝ е прекрасно, просто ѝ давам 4 звезди заради леките коментари, които направих за характерите на героите. Смятам, че книгата е прекрасна и е много лятна. Любовта на Мони към Италия си личи от далече и смятам, че запали и в мен искрица увличане по Италия.
Поздравления за книгата. Показа ни, че “момичето, което чете книги някой ден ще се превърне в жената, която ги пише”
Продължавай смело, Мони! ❤️