Произходът на прабългарите. Дебатът през XXI век

by Todor Chobanov, Тодор Чобанов (Автор)

Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните теми в обществото.

Откъде се появяват българите?
Какви са корените на нашия народ?
Какво общо има между древните и днешните българи?

Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема.

Изследването на доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да се проследи цялата история на дискусията – от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време.

Трудът разглежда въпроса през призмата на археологията и историята във взаимодействие с палеогенетиката/палеогеномиката, която позволява с прецизна точност и обективност да се изяснят миграциите и контактите, формирането на народи от различни компоненти и превратности на историята, понякога невидими за перото на древните автори.

Без съмнение това е едно задължително четиво за всички любители на древната история, което реализираме съвместно с Институт за балканистика с център по тракология към БАН.

Genres: History, Nonfiction

312 pages, Paperback

Published January 1, 2023

Reviews

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

Почитател съм на издателство „Българска история“ още от преди да е издателство. Заглавието на книгата би заинтригувало всеки, който се интересува от българска история и бе уверено закупена на алеята на книгата преди месец.
На задната корица пише, че книгата съдържа „изследване“, което си е живо подценяване (преднамерено или не) на тази НАУЧНА МОНОГРАФИЯ! Повече защо разликата е важна – по-долу.
Първата половина на книгата представя промяната на общоприетите теории относно произхода на (пра)българите у нас:
Началото е лесно и интересно за четене – започва от възприятията на средновековните българи за техния произход и преминава през тези по османско време. Преднамереното изкривяване на вече начеващите археологични доказателства започва в следващата глава, обхващаща периода от освобождението до (про)паадането в комунизма. Там вече нещата в тая насока стават наистина сериозни – панславизмът е държавна доктрина зад желязната завеса и всички сателити и държави в състава на СССР вадят от колкото кладенци вода е нужно, за да докажат, че са славяни. Това преди Сталин да напише една статия (разбира се, излязла на първа страница в комунистическата преса), в която детайлно постулира кой какъв е и няма хън-мън, нале… Следва глава, която описва и развитието на теориите от 89-а до ден днешен.
Именно последните две споменати части - описващи идеите от 1944-а до ден днешен, дотегавяват за четене от неархеолози, щото 50 страници описания на гробове, формата им, предметите в тях и в коя посока сочи черепа, дотегавяват сериозно. Разбира се, за научен материал, каквото е това, е съвсем нормално, да не пиша – задължително. Интересна беше информацията за вкарването на политики, че и доктрини в темата, а когато ненаука се меси в науката, резултатите никога не са верни.
Нелека за четене е и шеста глава, в която е и ключа от юртата: ДНК-анализи от древни скелети и сравнение със съвременни живи хора от различни държави в Европа и Азия. В нея, сред обстойно описаните научни доказателства, е и отговорът на скрития в заглавието на книгата въпрос.
Следват 50 (!!!) страници с източници, на които текстът се позовава и допълнителна студия/статия, която е относително лека за четене и се занимава с въпроса кога българите започват да бъдат наричани „българи“ и какво всъщност е означавало това.
Книгата завършва с доволно количество илюстрации – на гробове, грънци, ДНК-анализи и две карти.
Както споменах, поне половината от книгата е тегава за четене. Това не е научно-популярна литература, а научна такава. Предполагам, че на нейна база някой би могъл да напише около два-три пъти по-кратка научно-популярна книга за профани като мен.
Все пак, няколко особено важни факта, които разбрах от нея, а поне няколко от тях са изцяло нови:
1. Теориите за произхода на (пра)българите не се изкривяват преднамерено чак по време на комунизма, а още по време на Царство България. Един пример за това е Ганчо Ценов (1870-1949), който на базата на псевдонаучни доказателства твърди, че българите сме траки. Той конкретно бързо е разобличен, но не е единствен.
2. За държавите от източния блок е било желателно да убедят Москва, че са славянски. Това е ставало с цената на пренебрегвания, допускания и изкривявания на научни данни, като нашият случай далеч не е най-фрапантен (щото има доволно славянско ДНК у нас).
3. Понеже по „байтошево“ време прабългарите са възприемани като хуни, монголци или кой знае какво друго от източна Азия и поради описаното в предишната точка желание, официалната теория и тази, която още се учи по нашите училища е, че тези азиатски конници са били малко и са се претопили в морето от славяни на балканския полуостров. Тоест, българите сме почти чисти славяни, в най-лошия случай. И двете твърдения са погрешни, защото:
4. Според ДНК-анализа на останки в гробове, етногенезиса на прабългарите е северно от Кавказ – на територията между Черно и Азовско море. Това се е случило някъде втори-трети век.
5. Прабългарите, дошли до река Дунав не са били малко, защото съвремнните българи имаме между 30 и 45 процента „прабългарско ДНК“ (това е на прост език, щото не искам да се излагам да ползвам термини от генетиката, които не разбирам достатъчно).
6. „Българи“ е употребено за пръв път в средата на пети век, но заедно с него в продължение на няколко века са се използвали и имена на отделни български племена – утригури, кутригури, оногури, уногондури. Последните престават да се употребяват чак през първата половина на осми век.
В заключение ще напиша, че тази монография е доста трудна за четене от неспециалисти, но съдържа особено важна нова информация за това кои сме ние. Трябва ѝ една научно-популярна версия, която да може да се възприеме и прочете от повече хора!

[Петър Керкелов · Rating 4 out of 5]

Трябва да се въведе някакъв евфемизъм който да го слагат като етикет на подобни книги, който да ни подсказва, че творбата не е за лаици.
От книгата има много какво да се научи, но с лекота авторът можеше да ни го представи сбито в няколко страници и да не ни се налага да четем за съдържанието на десетки гробове в десетки гробища и как различни учени от различни времена интерпретират това съдържание.

[Алекс Кимов · Rating 4 out of 5]

“Произходът на прабългарите” е един научен труд целящ обобщаването на дискусията за произходът на нашият народ, и как с течение на времето различни теории надделяват (съобразително с променящата се политическа конюктура). Разчитайки на палеогенетиката, палеогеномиката и други научни методи (включително проучване на обичайте на погребване) , Тодор Чобанов разобличава определени твърдения наложени в течение на времето. Често отбелязвано като “люлката на българската цивилизация” е регионът между Азовско море и река Кубан, което е подкрепено с множество изследвания, към това присъства и продължителната връзка със Салтово-Маяцката култура. Упоменатите племена на кутригури, утигури, уногондури и оногури визират различните български племена - наименования които чиято употреба изглежда се променя с течение на времето. Личните ми изводи след като прочетох този труд - е че следва стриктен академичен и научен стил. Съобразявайки се с множество научни дисциплини; определени терминологии правят книгата сложна за четене и разбиране (до някаква степен). Смятам че книгата не е за начинаещи или хора които са нови към тази сфера - но не казвам че няма да научите нещо въпреки вашето желание да я прочетете. Като цяло, не смятам че бих критикувал допълнително този труд, определено ми хареса, смятам че всеки желаещ трябва да я прочете без колебания.

[Marina Georgieva · Rating 3 out of 5]

В книгата има изключително интересни теми, с които всеки трябва да се запознае. Факторите свързани с произхода на прабългарите са детайлно описани, взимайки предвид много различни чужди трудове, компоненти и открития. Давам само 3 звезди, тъй като е по-тежко четиво, имайки предвид научния език.

[Georgi Mihalkov · Rating 3 out of 5]

Добре структуриран и последователен анализ на много интересна тема.

Въпреки твърденията на издателите че книгата е "написана на разбираем език", не бих я препоръчал за всеки.

Голяма част от информацията е поднесена в научен стил. Монографията анализира различни археологически обекти (гробен инвентар, ориентация и тип на черепа, форма на гробните ями, погребални традиции и т.н.). Следвано от анализ на геномни данни и поднасяне на съответните заключения. Като това е по-голямата част от книгата.

Не препоръчвам за хора които искат да прочетат главно мнението на автора и разсъждения му по темата без да навлизат в научна терминология и да четат статия по археология/геномно секвениране в продължение на 150 страници.

[Даниел Нинчев · Rating 4 out of 5]

Определено бих препоръчал книгата на всеки, който се вълнува от древната ни история. Д-р Тодор Чобанов използва по-научен стил на писане, разглеждайки зараждането и обосновката на различните хипотези за произхода на прабългарите, което на мен лично ми допада, но разбирам хората, които твърдят, че се чете трудно. На много места са цитирани по-съвременни научни статии и проучвания с терминология от областта на палеогеномиката и археологията, които са трудноразбираеми за необразования в тези сфери читател, но въпреки това разясненията на автора помагат за тълкуването им. Според най-новите данни, събрани от изследвания на прабългарски трупове, изучаването на некрополи от различни етноси (сармати, алани, тюрки, авари, хазари и др.), контактували пряко с древните ни предци, тюрската хипотеза за произхода на прабългарите започва да остава на заден план за сметка на сарматската. Изобличен е комунистическият наратив на някои от теориите за произхода ни, който е повлиял значително на финансирането на много от археологическите проучвания и експедиции в старите български земи, както и на цялостната ни историография. Идеята за "притопяването на прабългарските нашественици в славянското море" е напълно несъстоятелна - съществуват убедителни доказателства, че предците ни са били многоброен европеиден народ, оставил значителен генетичен и културен отпечатък не само на съвременните българи, но и на цяла Югоизточна Европа.