Вида е 17-годишно момиче с буен нрав и чуден произход. Живее с майка си – самодивата Елена, а човешкият ѝ баща е забранена тема. През целия си живот Вида се старае да живее като обикновен човек, противно на желанията на майка си. Тя не харесва опасния свят на магията и прави всичко възможно да стои далеч от него… докато боговете не решават да преобърнат света ѝ.
В нощта на Вси Светии зъл враг отвлича Елена, за да я използва в опасната си игра на живот и смърт. Вида е принудена да скочи в дълбините на магията и заедно с тримата си другари Димитър, Деница и Камен да поеме на опасно пътешествие из България в търсене на майка си и себе си. Четиримата вървят по ръба на опасността и се сблъскват с множество същества, но войната не е само между доброто и злото, а и между магическото и човешкото.
ЛУННО ЦВЕТЕ е дебютен роман на Катрин Дишева, която пише активно проза от няколко години под името Катрин Ди в сайта The Story Teller. В момента е студент по „Журналистика“ във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Това е и книга първа от поредицата ЖИВИТЕ ПРИКАЗКИ, в която през следващата година ще очакваме и продължението ОГНЕНО ЦВЕТЕ!
Катрин Дишева пише активно проза от няколко години под името Катрин Ди в сайта The Story Teller. В момента е студент по Журналистика във ФЖМК към СУ Св. Климент Охридски.
Митове и легенди напускат прашните страници на старите народни приказки и заживяват между хората в това младежко приключенско фентъзи за много непокорен дух, рок музика и един изключително смел банник от ваната. 😄
Хора и магични същества, семейство и приятели обединяват сили срещу голяма беда с лъскава обвивка 😏и остри зъби.
Катрин Ди е почерпила доста вдъхновение от българският фолклор за приключението на четиримата младежи-герои в тази книга. За мой късмет със съвременно звучене и не малко екшън.
Сюжета се завърта бързо след няколко семейни разкрития и кърваво мероприятие в нощта на Вси Светии. Вида и трима приятели се впускат в опасна спасителна мисия срещу древен митичен звяр похитил майка ѝ. По пътя ще срещнат много магия, истина за света и за себе си и премеждия, след които няма да бъдат същите.
Доброто и злото отново ще премерят сили, а изборите на героите ще определят тяхната съдба в това пътешествие през дебрите на легенди бродещи по нашите земи.
"Лунно цвете" е книга, изпълнена и напоена с български фолклор. Почти на всяка страница можем да срещнем митично същество или приказна легенда. Героите са пъстри и всеки е една голяма вселена от преживявания.
Напомня ми на Пърси Джаксън, но с малко по-големи герои. Сюжетът е пълен с приключения, пътувания, битки с чудовища, проклятия и пророчества.
Четиримата приятели Вида, Дима, Деница и Камен се отправят на животоспасяваща операция, но за да стигнат до целта си им предстоят много войни. Къде с мори или кръвници, къде със самите тях. Те са гимназисти и мисля, че драмите, които ставаха между тях ми бяха някак далечни, но динамиката им бе интересна. Сигурно съм твърде пораснала вече (сълза).
Ако търсите история, където може да разберете какво е банник, овинник или кикимора, "Лунно цвете" е точно за вас. Вихрушка от български фолклор и митове.
"Лунно цвете" от Катрин Ди е заглавие, което ще се хареса на почитателите на фентъзи жанра. На първо четене бих категоризирал книгата като тийн, но както знаем, има доста young adult заглавия, които не можем да поставим в рамка, понеже биха се харесали на доста широк кръг от читатели.
"Лунно цвете" ни потапя в един свят, където истина и митология се преплитат в едно. Бих сравнил усещането с книгите на Рик Риърдън. Тук обаче се срещаме със създания, характерни за фолклора по нашите ширини.
Главната героиня Вида е момиче на седемнадесет години, което е отгледано от майка си. Има си приятели, хобита, посещава клуб по езда. Но най-вълнуващото за читателя от нейния живот е фактът, че Вида е самодива. Освен всички проблеми, с които по принцип един тийнейджър се сблъсква в живота си, тя трябва да спазва и самодивските си задължения. Това често пъти е в разрез със светогледа и желанията на Вида. Особено когато се намесва любовта!
Книгата е пъстра със своите герои и всички митологични същества, които населяват света в нея. Във всеки ъгъл (дори в банята) дебне някое създание, което не знаеш с какви намерения е дошло. А когато изпълзява злото от своето леговище, това води до битки на живот и смърт, в които се надяваме доброто да победи. Но дали това не се случва само в приказките?
Освен цялото приключение и динамика, които ни поднася авторката в "Лунно цвете", тя много добре е представила всички проблеми и дилеми, пред които се изправят днешните подрастващи. По вълнуващ начин са поднесени техните копнежи, разминавания с мнението на родителите и всички любовни драми, с които се сблъскват. А аз май съм ги надраснал вече и на моменти се дразнех много на героите и действията им.
Книгата определено е интересна, изпълнена с много обрати и интересни развръзки. Чете се лесно, защото главите са кратки, а езикът на авторката е лек и омайващ. "Лунно цвете" е книга първа от поредицата "Живите приказки". Ще ми бъде интересно да науча какво следва нататък.
Лунно цвете изобщо не беше това, което очаквах. Книгата е пълна с всички възможни митични създания, бродещи по българските земи, но говори и за много други интересни и важни теми като тормозът в училище и последиците от него, колко важно е семейството като ценност, сексуалното насилие и как изобщо би могло да се преодолее то, колко сме слаби пред любовта и колко трудно в днешно време споделяме чувствата си на любимите ни хора, колко силно може да бъде едно истинско приятелство и колко болезнено може да бъде едно предателство, колко боли да загубиш близък човек и как да се научиш да продължиш напред въпреки това.. и още много, много теми, чувства, размисли. Катрин е успяла да създаде цветен, красив и елегантен фентъзи свят, които на моменти ми напомняше на Хрониките на Спайдъруик обаче на нашите земи, а емоционалното обвързване с героите се случва почти от самото начало. Персонажите са комплексни и намираш частица от себе си във всеки един от тях, дори и в лошите, успява да те подтикне да съчувстваш на всеки. Историята е пленителна и приключенията в нея са еднакво ужасяващи и пристрастяващи. Накрая леко поплаках, а преди това се и смях. Наистина истинско изживяване и нямам търпение да прочета следващите и творения. Определено се нареждам пред портите на нейния свят и чакам да ги отвори:)
Лунно цвете е книга, която взима вълнуващия свят на фентъзито, добавя много и добре описан славянски фолклор и го поставя на сцената на наша родна, българска земя, което ни кара да се чувстваме като у дома си докато четем, въвлечени в много и различни приключения.
Заедно с герои - гимназисти, които тепърва намират себе си и разбират за същността (самодивска или човешка) и способностите си (магически и личностни), усещат първите трепети и страдания на любовта, приятелството и героизма, ние като читатели поемаме по дълбоко историческа и фолклорна пътека, която определено бих искал да извървя до края с цялата поредица.
Книгата е написана приятно и се чете много лесно, но успява прекрасно да предаде историята, моралите и идеите си. Наистина влизаме в главите на тези млади хора с техните първи стъпки в човешкия и в магическия свят, който е пропит отвсякъде с фолклор, славянска и българска атмосфера, както и моята лична слабост във фентъзито и в книгите като цяло - предсказания.
Змейове, самодиви, самовили, мори, таласъми и още десетки други същества гонят и помагат на нашите герои през цяла България, през планини, езера, светилища и любимото ни море, и създават един уникален и интересен свят, който наистина си струва да се посети, както и история, която определено си заслужава и ни държи в напрежение през цялото време.
Прочетете Лунно Цвете - няма да съжалявате! Тази книга наистина е глътка свеж въздух и съм много впечатлен от нея. Чакам следващата книга с нетърпение!
3,5/5* Лунно цвете е книга за магия, митични същества и български фолклор, развиваща се на фона на съвремеността. Героите са обикновени гимназисти, ходещи на училище, вълнуващи се от нормални житейски проблеми свързани с възрастта. Без останалите да подозират, сред тях има и самодива или поне полусамодива – Вида, отгледана от майка си самодивата Елена и вярваща, че баща й ги е изоставил. Ненадейно обаче Вида разбира, че има баща и брат и изобщо не са били изоставени от тях. И тъкмо в момента, в който смята, че всичко се нарежда и тя ще опознае брат си Дима и баща си Огнян, зъл змей отвлича Елена и пуска по земята мори и таласъми, които да хванат и децата й. Така започва една шеметна надпревара между добри и лоши из различни мистични кътчета на България, в търсене на нови съюзници, но и на повече информация къде змеят е отвел Елена самодива. На помощ на Вида и Дима се притичват приятелите им Деница и Камен, а времето им изтича с всеки изминал ден. Първонач��лно много ми хареса книгата. Беше добре изградена първа половина, имаше интересни разкрития за най-различни причудливи същества – кикимора, банник, овник, стопан и т. н., участва дори самата баба Яга. Имаше доста действие и дори крайни екшън сцени на ужасите с кървави подробности. Вълнуващи бяха и описанията на тайнства или зараждащи се любовни отношения на фона на любими български песни (напр. Б.Т.Р.). Бях любопитна защо змеят е отприщил ада и какви са му намеренията! След средата обаче, книгата ми забуксува. Стана ми по-мудна и някак действието се повтаряше – едно и също, но на различни сцени, на различни места в България. Смятам , че имаше доста излишни сцени, които не кореспондираха с основното действие и ми стояха като отрязък, без който можеше. Отделно дребният шрифт натоварва и от цялата комбинация се затормозява четенето. Дори си мислех по едно време – кога ще свърши! А последната битка беше претупана и много набързо и рязко свърши всичко. Просто след силното начало, краят беше разочароващ. Наистина се надявам втората книга да бъде малко по-добре структурирана и без излишни подробности, но виждайки обема й може да не е така. Така или иначе ще си дам почивка между двете и в някакъв момент ще прочета и нея.
Интересен сюжет, същества и места на действието. Няма да повтарям анотацията - освен познатите ни от приказките фолклорни създания, се запознаваме и с много други и интересни. Финалната битка е епична и много много добра. Поздравления и с нетърпение очаквам втора част, финала много ми хареса /Казах! :) /
Господи, това заболя... толкова големи надежди и очаквания имах, а паднах от толкова високо. Персонажите бяха абсолютно двуизмерни, никаква дълбочина, не можах да се привържа към нито един от тях. Диалогът беше невероятно дървен, а "драмите" бяха от ранга на "омг, ти всъщност си ми сестра" и "омг, те ме наричат кифла" (може би съм прекалено пораснала, за да рилейтна към такива сюжети тип "съдби на кръстопът", съжалявам), при положение, че наоколо вилнеят свръхестествени същества от славянския фолклор. А като стана дума за съществата - всяко от тях се появява, казва две думи и изчезва, а какъв вид създание е и какви са силите му ни се обяснява в бележка под линия. В сюжета всъщност със създанията не се случва нищо, освен да говорят в анахроничен архаизиран език със словоред в инверсия, за да се отличават от хората. Толкова много потенциал да се разкаже за славянския фолклор... жалко, наистина жалко. 1.5
Обичам книги, които вълнуват и не позволяват да ги оставиш. Книги, които те карат да не спиш, защото искаш да прочетеш само още една глава... Това е приказка за пораснали деца, от която човек може да научи много, стига да иска. Трудно ми е да повярвам, че съществува толкова млад автор, който така умело преплита исторически факти, легенди и мистични места със съвремието ни. Запознах се с много нови за мен същества от славянския фолклор, които внасят точния обем хумор, необходим на романа, без да е пресилен или безсмислен. Книгата е изпълнена с действие, героите пътуват из половин България, а битките са смразяващи, което наистина ме караше да не мога да я оставя и да искам още и още. Чете се лесно, а диалозите и описанията са много добре балансирани. Отдавна не бях плакала на книга, но с "Лунно цвете" ми се случи. Адмирации за авторката. Горещо препоръчвам!
"Лунно цвете" определено си заслужава петте звезди.
Българските фолклорни елементи са майсторски преплетени със съвремието по много естествен и същевременно ненатрапчив начин.
Митичните същества са изградени изключително добре. В това отношение авторката си е написала домашното като за отличен :D
Самодивите, основен акцент на книгата, не са само красавици с дендрофилски наклонности. В началото на книгата са стереотипни, леко скучни, но това е само фасада! Към средата всичко се обръща на 180 градуса и е толкова диво... На мен лично ми хареса, че има и мъже самодиви. Накратко: Дима танцува на ламята > всичко останало в книгата.
"Лунно цвете" е едно добро тийн фентъзи и чудесна дебютна книга. С нетърпение очаквам продължение на историята.
Романите, които засягат славянския фолклор, вярвания и традиции, определено ме привличат. Особено онези, които използват легендите по съвременен начин и обещават книжни приключения със змейове, лами и самодиви, както и един куп други знайни и незнайни създания.
Точно такава е книгата “Лунно цвете” на Катрин Ди – първа част от предстояща поредица “Живите приказки”. Това е и дебютният роман на младата авторка, а тази година очакваме и продължението.
В тази история главната героиня е Вида – 17-годишна дъщеря на самодива, бурна девойка, на която й предстои да се сблъска с много неприятни ситуации, да научи дълго пазени тайни, да открие себе си и любовта, и да се изправи пред силни врагове.
Разбира се, няма как да се справи сама – тук на помощ идват приятелите. Вярната Деница, новото момче в училище Димитър и конярчето Камен, които ще жертват животите си, за да помогнат на Вида.
Книгата е шеметна върволица от събития и още от първите страници героите са изправени пред предизвикателства. Дебнат немалко опасности и различни създания на всеки ъгъл, а кои от тях са добронамерени и кои – не, героите трябва сами да разберат.
Магията е жива сред страниците на “Лунно цвете” и срещаме домашни и дворни духове, кикимори, кръвници, полунощници и още и още създания, излезли от фолклора. Това е един мащабен труд (не само по брой страници), в който са проучени и намесени множество елементи.
За съжаление, явно съм надраснала драмите, които имаха тинейджърите в романа, и не успях съвсем да приема проблемите им. До известна степен главните герои ми се сториха шаблонни и някак твърде познати като образи.
Другото, което отчитам като минус е, че вкараните в творбата митични създания често пъти са обяснени с бележка под линия. Много по-приятно би ми било да науча повече за тях през самия текст – какви са и какво правят, отколкото да прочета енциклопедична бележка.
Като изключим тези забележки, романът се чете леко и бързо въпреки обема си и бих го препоръчала на тинейджъри, които искат да се запознаят повече с нашенския фолклор.
*** Още мои ревюта ще откриете в блога Catwolf's Writings.
Преди около 2-3 месеца прочетох книгата и мога да кажа, че наистина ме остави без думи. Прекрасен български роман, съдържащ българския фолклор, музика и най-вече митология.
Действието се развива с нормална бързина, през цялото време се случва нещо интересно и нямаш търпение да прочетеш следващата глава.
Засегнати са много от актуалните проблеми, с които един тийнейджър, а и възрастен, може да се сблъска. Аз лично се докоснах доста от тях, защото усетих колко много резонират със самата мен. Училищният тормоз и умението да приемаш себе си са само две теми от книгата, с които винаги съм се борела и да срещна това в книга беше вид терапия. Сексуалното насилие е още една от тях. И показва на момичетата не само, че не са сами (и не трябва да мълчат), а и на момчетата колко важно е те да се държат одобрително и с уважение към тях.
Трябва да се говори по тези теми. Трябва да има повече глас. Защото в днешно време се случват прекалено често. И прекалено често имаме нужда от помощ и съвет. Имаме нужда да прочетем нещо някъде, за да се успокоим, че не сме сами и сме разбрани.
От такива автори се нуждае българската литература. Нека ги подкрепяме, защото заслужават да получат признателността, която им приляга.
Дайте шанс на книгата(аз ви моля), з��служава си. Повече от думата "заслужава си" си заслужава.
Определям една книга дали ми е харесала или не по това, каква емоция е оставила в мен. Няма да навлизам в подробности за сюжета на "Лунно цвете", а за това колко много ме докосна книгата. Тя е от онези четива, при които искаш по-бързо да разбереш какво се случва, но в същото време не искаш четенето да свършва и със затварянето на последната страница се чудиш какво да правиш с живота си, докато излезе следващата част. 😁 Катрин успя да ме изненада с различните митични същества, които изскачат из страниците, да задържи интереса ми с динамичното развитие на действието, да ме накара да заобичам героите и да разбие сърцето ми няколко пъти 💔. Препоръчвам!!! Разбирате ли, прочетете я! 😁