Сянката на кукера

by Петър Кънчев

Това е българското фентъзи, което очаквахте! Пъстър и оригинален свят, вдъхновен от българската история и фолклор, заплетен сюжет и пълнокръвни герои, които ще обикнете!

Тринадесет човешки чада ще налегне,

тринадесет сини белега ще остави;

тринадесет е нейната люлка,

тринадесет е нейният гроб.

От зората на времето злото броди по света и само кукерите с техните езически танци са способни да го пропъдят в Долната земя. Временно. Злото знае, че рано или късно някой ядосан или уплашен човек ще му проправи път нагоре, а цикълът ще започне отначало.

Стихийният Бурян, кукер от царство Испория, иска да сложи край на това. Когато е изпратен в град Багрен, където тайнствен убиец е отнел живота на дванайсет души, Бурян е готов на всичко, за да унищожи злото веднъж завинаги. Дори това да означава да наруши повелите на събратята си, да рискува всичко и да сключи облог със сянката си.

Мистерията обаче се оказва далеч по-заплетена, а зад мотивите на убиеца може би се крие нещо далеч по-могъщо от обикновеното зло. Съдбата на цяла Испория е заложена на карта…

Genres: Bulgarian Literature, Fantasy, Audiobook

488 pages, Paperback

Published September 27, 2023

Reviews

[Eevee · Rating 1 out of 5]

"-Говори се - провикна се трети, - че Келемето не е никакъв главатар, а малко девойче! Комай го е страх да не го опънем, ако се покаже." - 233стр. глава: Кръвна дан (Това е намек към 14 годишнo "девойче", един от многото случаи на "клатене" в книгата).

Книгата няма кохерентен сюжет. Първите 100 страници нямат нищо общо с всичко останало.За момент книгата се превръща в криминале. Автора очевидно си е взаимствал от Вещерът(особено от сериала, не съм сигурна,че е чел книгите изобщо) и Berserk, включително се маркетира като "отговор на Вещерът"...Каквото и да значи това?!

На моменти пише като всезнаещ разказвач, на моменти обръща на 3-то лице deep POV. Като цяло прескача от глава в глава. Има много герои, с които не можем да изградим никаква връзка, защото постояно се прескача в мислите на всеки от тях. За БУрян само разбираме, че има сиви очи.
Героите постоянно водят монолози, които целят директно да насочат читателя какво да мисли и чувства.
НеЙенефер понякога изчезва от историята, докато през останалото време е мъж...Твърдението, че това са пълноквърни герои е може би най - голямата лъжа, за книгата. Героите са абсолютно плоски.

[Emanouela Krasteva]

Книгата определено е писана красиво. Диалозите, особено между Ушаткото и кукера Борян са много достоверни и е удоволствие да се четат. Римите, които авторът използва на моменти, за да развие действието, също ме изненадаха приятно. Отчасти сюжетът, особено в първата една трета от романа, ми напомняше доста на "Вещерът". Същеременно обаче имаше доста изненади, които ме оставят с повече негативно мнение за "Сянката на кукера".
Според мен историята щеше да е перфектна ако завършваше малко след първата си част и постепенно се разкриеше причинителят на убийствата. Вместо това, романът отива в съвсем друга посока и дори бих казала жанр, от втората си част нататък, като се превръща в заплетена политическа и историческа интрига, за която никой не те е подготвил.
Фокусът, който досега е бил върху кукера(съвсем нормално предвид заглавието, според мен) и дружинката на Келемето, се измесва върху политически фигури, които тотално стапят интереса.
После започват едни дълги описания и допълнителни плетни, а същевременно основните герои, в които сме вече инвесатирали емоционално, остават недоразвити (Келемето, Бурян, Алгара).
Тъй като книгата е писана, като всяка глава е отредена на различен персонаж и с различни гледни точки, за 500 страници съвсем спокойно можеше да се навлезе в дълбочина и да разберем много повече за тези герои и мотвацията им.
Вместо това получаваме история за борбата между езическото и религията, в което няма нищо лошо, но когато четох анотацията, определено очаквах доста повече внимание да се обърне на кукерите, таласъмите, самодивите, изобщо българския фолклор, който несъмнено е причината повечето хора да обърнат внимание на това заглавие.
Като вметка ще кажа, че с голям кеф бих чела и отделна новела с приключенията на Микеле и Калина, бяха страхотно дуо.
Като цяло предполагам, че с втората част авторът ще оправи спойките между различните персонажи и няма да обръща толкова внимание на кир Алексий или Будимир, които само излишно затлачваха действието.

[Nevena Bogdanova · Rating 5 out of 5]

Книгата е интересна, хареса ми. Не очаквах, че се развива в измислена империя, но въпреки, че очаквах подобно но другите фолклорно фентъзи бях приятно изненадана. И героите и местата са си много на място. С удоволствие ще прочета и втората част, когато излезе. Няма да разкривам части от сюжета, но ми е интересно какво ще стане по-натам.

[Stef · Rating 2 out of 5]

Не.

[Night Knight · Rating 4 out of 5]

Изключително добре написана книга!
Имам само две забележки, в следствие на които оценката ми е 4, а не 5 звезди.
Отнемам 0,5 звезди, защото редакторите са си "оставили ръцете". Има голям брой правописни грешки и липсващи думи.
Същият брой звезди отнемам и поради твърде честото повтаряне на едни и същи названия, с които авторът назовава героите си. Примери: постоянното повтаряне на "Юнака от Горунов проход" за цар Лабас, "сивоокият" за Бурян и т.н.
Въпреки това, искам Петър Кънчев да продължи с тази поредица. Бих прочел всички книги!

[Кремена Георгиева · Rating 3 out of 5]

С доста смесени чувства съм.

Беше ми доста объркана историята. Както от политическа гледна точка, съседи/врагове, разположения и т.н. (едва към края на книгата разбрах за какво става на въпрос), така и чисто като действие. Започва с една заплетена мистерия, от там нататък обаче героите тръгват всеки по своя собствена история?! Романът свършва по такъв начин, че не разбирах какво е общо между действията на Калина, Бурян и Орисницата. Сюжета е заплетен, та дори леко неразбираем.

Финалът е ….ами не знам какъв е, тъй като нищо не разбрах от него! Как Бурян успя да си върне силата (или поне предполагам, че това се случи, щом княза е излекуван)? Ще има ли продължение?

Светът - една каша от български фолклор, български титли и фантазия. Това не ми хареса особено - или изцяло да заляга на съществуващия фолклор или да се създаде напълно нов свят, иначе ми е от тук малко, от там малко и накрая - манджа с грозде. Същото е с титлите на персонажите , същото е и с имена им. Този град Багрен през цялото време ми напомняше на Аграба от Аладин. Но пък светът е сравнително добре изграден, богат на описания и герои (доста от които излишни)

[Lora · Rating 3 out of 5]

3.5

Започна доста силно, но краят ме разочарова. Много въпроси останаха без отговор, имаше прекалено много герои, към които е трудно да се привържеш. Като цяло — интересен сюжет и добре изграден свят. Личи си, че авторът е вложил много време и старание. Надявам се да има продължение, в което да се разяснят повечето въпроси.

[Svetli A. · Rating 2 out of 5]

Привет, четящи! ❤️
Най-после! След две седмици мъки най-после завърших тази книга 😃

Историята ни запознава с кукера Бурян от царство Испория, който иска да сложи край на повтарящия се цикъл на злото, което броди по света. Той е изпратен в град Багрен, където тайнствен убиец е отнел живота на дванайсет души и е готов на всичко, за да унищожи злото веднъж завинаги, дори това да означава да сключи облог със сянката си.

В началото книгата ми напомни малко на "Вещерът" с безбройните си описания и безкрайните си изречения. Само че по едно време ми стана толкова безинтересна, че дори си помислих да се откажа от нея. Почти никога не се отказвам от някоя книга и трябва наистина много да ми е доскучала, че да го направя. В крайна сметка нямаше нищо общо с "Вещерът" и едва ли не до края ме измъчи. Завърших я буквално само заради ината си и постоянно очаквах да се случи нещо. Не знам, може би на мен не ми беше интересна, може би я започнах с твърде големи очаквания и се разочаровах брутално. А корицата е толкова красива и точно в мой стил...
Прекалени ми бяха описанията на абсолютно всичко, понякога дори напълно излишни. Вървеше ми супер бавно, колкото и да се опитвах да я продължа... Нямам представа защо се получи така, но изобщо не я усетих, нито ме трогна нещо в нея. Единственото, което ми хвана интереса, може би беше персонажа на Бурян. Навсякъде имаше герои, пълно беше с имена и в един момент направо се объркваш кой кой е; едно нещо почва, друго свършва, първо сме на едно място, после някак скачаме на друго. Гръмна ми главата от суматоха.

Определено не беше моята книга. Доколкото разбрах, това е пъ��вата от поредица, която тепърва ще се издава, но не съм сигурна дали изобщо искам да знам как продължава историята на Бурян, колкото и да ми харесва като главен герой. В крайна сметка дори не разбрах ко�� беше този тайнствен убиец или може би някъде съм изпуснала този момент из дългите пет реда изречения.

Със сигурност харесвам този жанр, но това просто не беше моето. Убедена съм, обаче, че ще има хора, които ще намерят нещо в книгата, така че, който иска, нека ѝ даде шанс~

"Герои са те, но едно е да възпяваш геройството им в кръчмите, друго е да видиш с очите си как врагът ги посича и ги дави в кал и кърви."

"Щом си се помирил с враговете си и си оставил свадата с тях да гори в жупела, значи си разбрал, че и те, също като теб, стискат свои страхове в сърцата си."

"- Страшни безумци сте вие, хората! Всичко ще сторите, и най-нелепата глупост, само и само да не срещнете лице в лице собствените си души!"

[Alexiel · Rating 2 out of 5]

И ето ме тук, стигайки до настоящата книга, която е (уж) чиста доза фентъзи; че и фолклорно; българско при това (щях да се учудя, ако е друго)
Някъде четох, че книгата била ‚бездушно‘ написана. Не се съгласявам. Авторът очевидно е прекарал време да се поинтересува от старобългарски думи и си личи. Това придава повече дълбочина и цвят на героите, събитията, околната среда. Отнело е време и усилия! Имаме и звателна форма! Както и обръщение на „а“ за мъжки имена (както е било повече някога отколкото сега). Йеей! Поздравления!

И имаме отново „Хубава работа, ама българска“! Да се чете: наполовина. Наред със старобългарските думи имаме отново чуждици; и то не само няколко. Например: „демонстрирам“, „агресия“, „активирам“, презентирам (ако не се лъжа), меню и то неведнъж. Има и други, ама се отказах да ги помня. В един момент мислех, че ще прочета и ‚уикенд‘ и ‚окей‘ и бях готова да я захвърля, нооо! Явно авторът се е усетил, че все пак четем за две империи, преки клонинги на Второто Българско Царство (някъде по времето на крал Калоян Ромеоубиец и след него) и Византийската империя, и е поспрял. Обаче, защо ги има въобще? Говорим за събития от 13-ти век, нали? Защо? Една-две/три думи – хубаво, ама толкова много? Какво е правил редакторът? Едно е поправял, но сигурно му е писнало от много повторения, разтягане на локуми, описания, и си е казал „Аре, карай да върви, то в днешно време, кой обръща внимание на думите, а?!“ Тъжно… Шегувам се, де, откъде да знам какво си е мислел, ама по всяка вероятност е нещо такова. Противоречието между чуждиците и българските думи е толкова бодящо очите, че не може да се пропусне, … та, както казах: хубава работа, ама половинчата.
Като си решил да боравиш с български език (и се показва похват и богата лексика), ами докарай го докрай, за бога! Ясно е, че е трудно (никой не е казал, че ще е другояче), ама честно сега! Най-много.. оф, аман, от една и съща лекция, едно-и-също-повторение-на една и-съща-дейност. Български… ама не много, щото, нали, няма нужда!

МАЛКО ИЛИ МНОГО РАЗКРИТИЯ ОТ СЮЖЕТА! ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ (НА ВАША СИ ОТГОВОРНОСТ 😊)

Бурян е кукер (езичник) от Царство Испория (да се чете Второто Българско царство) и иска да изгони, така де, да изпъди, Лошотията, която ходи по хората, за Вечни времена. И явно тая „Лошотия“ привлича Мората, която е ‚универсално‘ зло, което ходи по ‚лоши‘ хора (жертва на домашно насилие – всякакво). И когато умре единият ѝ приемник, ако има такъв на близо, тя се вселява в него… или си ходи в Долната земя… и после пак идва в Горния свят, този на Прав и пак, нали, наляга някакъв човек и се превръща в Лошко и … изпуснах му краяя! Мне, честно!
Не знам как се гони (един път завинаги) Лошотията, която ходи по хората. То това нещо го има, защото хората съществуват. Както са казали древните римляни: няма човек, няма проблем (демек няма чиляк – няма Мора??). Обаче, изглежда тя покосява други ‚праведни‘ хора и ги заразява с болести и/или бавна смърт. Като например, с князът, сиреч престолонаследникът на Испория (що не? Важен е, нали?).

Първата част на книгата, до 200-220 стр. е кримка/детективски роман (то пък едни детективи имаме…), в който участват кукер, орисница и лейтенант от градската гвардия на Багрен (сигурно прототипът е Пловдив, така ми се стори. Хем голям град, ама не най-големия). Имаме и сбирщина от 5-6 деца, които са ‚дружината на Келемето“. О, и севастократора на града – Светослав.

Основна цел номер 1: да се хване и изпъди тая Мора (грозно и люто я мразим, да мре!);
Основна цел номер 2: Бурян иска да го направи сам, обаче орисницата Алгара (с царска заръка е в Багрен) и лейт. Йовко (нарочен със заповед от севастократора) ще му правят компания, ‚щото е езичник, не може да му се има доверие. Кукерите са ужким част от миналото, езичници, не им е там работата.
Основна цел номер 3: да наблюдават кукера и да докладват на севастократора и хванат тайнствения убиец, преди да вземе 13та си жертва.
Основна цел номер 4 (ама на реално е само тя и никоя друга): героите са остроумни! Ама много! И се надцакват кой е по-по-най в това! Също, другата подточка важност е, да се обиждат на всеки (без Бурян, всичко, което прави е най-важно и правилно), да се лаят и хапят, джафкат и кой е по-знаещ и умел. Особено детската дружина на Келемето, някои от които са по на 6-7-8 години; но има страшни намеци за клатене, опъване ('чукане', ама явно тая дума не е съществувала тогава, обаче по-горе изброените чуждици-да. Така или иначе само препратки , нищо по-сериозно не се случва. Все пак иде реч за детска книжка, не може да има такива сцени…) и яко се обиждат. Иначе, това е за пред хората, те мноого се обичат и подкрепят. От едно сиропиталище са. После тръгват да търсят някаква лелка/госпожа, която ги надзиравала и е безследно изчезнала. Отиват там (в сиропиталището) за една вечер и разбират, че е изчезнала и няма как – ше я търсят!

Бурян – по възможност да си смени името (предлагам само). Има сиви очи, кукер, носи меча козина, рогата маска и тояга (това се оказва, че е супер тежка екипировка! Как успява с нея да тича връз планини, реки и то за дълго). Разбираме, че има сиви очи и до там. А, познава и някаква самодива, с която са имали вземане-даване(или на него/нея? му се иска) и до там. О, и явно семейството му е изгоряло в кофти пожар и той е оцелял (не разбрах как, защо). Не блести с особен ум, обаче за сметка на това, замества с твърдоглавие, та дрънка. Всеки втори (особено Ушатко, таласъмчето) му казва, че е прост. Няма драма, това е на ужким. Той се правя със всичко. Е, сега, за 13та жертва отказва да се поддаде на облога със Сянката си (която я виждаме сумарно 3-4 пъти) и спасява едно лапе. Благороден е. Губи си силата (Сянката му го напуска, демек) и той тръгва да я дири, ама междувременно получава повиквателна от двореца и хоп! Тръгва натам (не веднага). Отбива се при учителя си, Благун, който го бил препоръчал на баш царя да му помага, щото той е най-можещия и готиния. Ужким има други кукери, обаче, де факто, са само тия двамата (НАЙ-добрия учител и НАЙ-добрия ученик). Ходи в цярския доврец и започва да преподава на Будимир; да се отървял бил от боязънта си; да почва да се взима в ръце, че царство има да управлява! Със страх не става! Момчето се тревожи от прекалената отговорност и очаквания, иначе е добър ученик, милее за родината, въобще… Чичо му е цар, че баща му е убит сега. Майка му доста бди над него и… напълно е излишен.

Весимир (който поради неуредени авторски права се зове Благун) – е там за да изтанцува изведнъж един от всичките Танци на кукера, таласъма, сянката… абе, не са един и два и Бурян (ама не е Гералт, ясно ли е?) да си възвърне самоувереността. Тоя Танц просто го има, танцуват го и т‘ва е! Нек‘ви подскачания около огъня. Ясно е, че няма да е танго или румба стил, ама все пак. Никакъв намек за нищо преди това. И сега Бурян бил готов за него (Танца), след 19-20 години обучение, но не се казва преди защо не е бил.

Алгара – орисница, която владее идеометрия (идиотометрия?!!) и се разхожда с голЕм, ама не много идеометър (идиотометър?? Добре, умишлено го правя, ама е смешно) си беше почти излишна в част 1, а в част 2 (освен че е кръстница на Будимир, т.е. княза, и го обича. Мда, ама като сестра, майка, да не си помислите нещо, ‚ся!) си е направо излишна. Отиде в манастир (кхъм, Атонския) в съседната империя (копие на някогашна Византия) и е мъж (все пак копие на Атон) и търси някакъв черен магьосник, който май ‚борави‘ с Мората? Вика ли я, контролира ли я, нещо си. Ненужно дълго време прекара там. Разбира се, сред монасите има неин бивш колега по идеометрия (магическа философия за… живота? Природата? На кого му пука всъщност! Нали идеометърът ѝ, скиптър, лети и пръска светлина и… Ай стига толкова! Не мога да помня всичко), който, като студенти (и тая дума май я имаше…) бил влюбен в Алгара (уаау, изненада!) и понеже тя не отвърнала на чувствата му (малко по-голЕма изненада!!) и той отдава живота си на Прав (много голЕма изненада!!!). И тя само по междудругото, докато търси тоя черен магесник (грешката е умишлена) за да избави Будимир от болестта (която и Бурян отделно лекува, ама на място при него; далеч от Алгара) на Мората тръгна да търси �� нек‘ви отвари. Не каква да е, а за ‚избавяне‘ от любов и почна да се надцаква с един търговец, който някак си откри и разбра, че продава мега-страшно-редки-топ-ъф-дъ-попс-отвари. И тоя взе, че ѝ повярва, понеже тя е предрешена като момче, ораторства отлично и ѝ я продаде! Защо, ще попитате? Ми, простичко е: да я даде на монаха си колега (който изведнъж се появи в картинката, когато тя отиде в тоя манастир-копие-на-Атон-но-не-Атон) та да спре да я обича, ‚щото ако черния магьосник я открие и убие и свърже него с нея (помните ли оная идеометрия? Ами тук се прилага с някакви отпечатъци, нещо си… не съм убедена, че и Алгара разбира как) направо ужас (ебаси голЕмата изненада)! И той!, който още гори по девойката (която май вече гори по Бурян, ама не е много ясно как и защо) отказва да я вземе, защото не искал да наруши великото чувство, с което Прав го бил дарил. И тя склонява. А ние останахме да бършем сополи и сълзи в чест на неговата саможертва. Мда, мъката на несподелената любов, която вместо да си я превъзмогнал до сега, след толкова години (начетен, умен и не-знам-още-какво-си) не – ша страдаме и ша обичаме, щото… вече си мислех, че ще си реже вените, ама нейсе. Иначе, това, че тя си позволява самосиндикално да взима такива решения без чуждото позволение, на сила – всичко е наред! Тя не го обича, но ѝ и е приятел и тя решава вместо него. Иначе се разбират идеално.
Напълно излишно действие, целящо да обясни и покаже какво по-точно? Колко (остро)умна е орисницата на княза?; някакво послание за любовта?;

Лейтенант Йовко – не знам защо точно беше там, ама после се жертва и до там. Иначе вдъхновява Келемето (която е момиче) да спре да краде. Сдружават се с Бурян (остана и да не). Тръгват да мъстят за него и всички са много тъжни! Ама всички! Ама много! Доживя до първата част на книгата и после умира нелепо в бой с рапира.

Великия цар Лабас Първи – Юнакът от Горунов проход; не стана ясно какво е това ‚юнак‘ (явно прозвище, титла, геройско име) Горунов проход – нек‘ъв як бой е имало и бъдещият цар е оказал още по-яка съпротива? Май нещо такова ще да е. Мъдър, справедлив, силен… въобще, топ е! И е чичо на престолонаследника, личен приятел на Алгара (нещо повече?). Въздишка… цар – мечта (копие на Иван Асен Втори?) Не е важно сега.
Така раздава правосъдие, та се къса! Дъщеря му се влюбва в някакъв неин братовчед (ама далечен) син на един от Великите боляри, който е незаконороден. Има белег на лицето, като изгорено от огън (не се казва защо) и за това му викат Змей огнян/горянин… все тая. И той си залюбва дъщерята. Бащата е несъгласен (има си хас да е друго!) и по време на един Велик събор на тема… една от всичките (май включваше и мир), младежът наистина се оказва, че подмолен и иска да заграби хем болярството на баща си, хем да се сроди с царския род. И Царят го хваща, защото е много готин. И го изгонва. Предвидимо и слабо. Защо беше там? Да прочетем някакъв трактат за любовта (отново), вместо в действителност младежът да покаже доблест, ум и да обори всички? Не, той е користен, пък те всички са китки за мирисане, че и повече. Братовчедът, змей-нещо-си безславно напуска сцената. Е, разбира се, Бурян го разкрива предварително (все И нещо трябва да прави, де, докато преподава на младия принц, нали?)

Имаме страхотен (иронично е) трактат върху Прав-ата вяра, изкушенията на един завърнал се монах от пустинята, на който и Алгара присъства и я разкриват, че тя е ТЯ. Почудата е повсеместна, да (мисля, че тук въздъхнах дълбоко). И развръзката е за книга две.
Чели ли сте „Името на Розата“ на Умберто Еко (да сте!)? Най-вече онази излишна, но пък добре описана (което не ми попречи да я зарежа в началото още) глава, за „Бедността на Христа…“ и още нещо скучно. Ами и тук тази глава за завърналия се монах е същото. С разликата, че Умберто Еко (макар и скучно) му се получило. Тук е не само скучно, сухо, но и НЕ се е получило.
И накрая Бурян реши да си тръгва (разговор с Ушатко май имаше, поредния сън?) и тръгна да си дири бившия дом и своите демони да бори. Имаше някакви спомени, огнена ламя(??) и лелеяното повторно свързване със Сянката. И самодивата изведнъж се появи отново. Идея си нямам как се случи всичко това! Четох наистина (по 2-3 пъти някои сцени), ама нищо не ми изникна в съзнанието. Огън, смърт, плач и после Бурян… имаше някаква борба… не помня вече 😊

Честито! Будимир е жив и здрав! Алгара, с нейния възлюбен монах, останаха в напрежение, щото ще има битка, която не се разигра (все още)… Дечурлигата на… пардон.. Дружината на Келемето хем се разпадна, хем се събра. Самото Келеме, т.е. Калина (всички имат иначе звучни имена – Чукундур, Копеле, Келеш, страшна работа са !!)
Имаме и един италианец – Микеле, който се сдружи с Калина, защото искал да си върне нещо откраднатото, обаче го премятат доста лесно. И както той самия казва – простичък си е. Въобще не му разбрах предназначението. Излишен.

Кир Алексий – ужким Алгара бачка при него, докато е в оня манастир, клонинг на Атон. Излишен. На думи и на дела.

Герои, които имат значение и смисъл (в някаква степен): Бурян, Ушатко-таласъмчето, който има малко екранно време, а можеше да е повече.
Алгара – в първата половина на книгата, после… почва някакъв личен кръстоносен поход и поведението ѝ е… неразумно, ако не, то странно.
Калина и Сянката на Бурян, хайде и лейтенант Йовко (севастократора Светослав?). Само на/с тези герои можеше да се изгради нещо по-достоверно. Като че писателят си е помислил, че 220 страници са малко за фентъзи книга и е решил да добави религиозен спор, плюс среща на Великите (и мали, хахахах) боляри за възможна нова бран и… то стана манджа с грозде! С повече грозде, отколкото манджа (демек излишно много действия без обща спойка, съшити с бели конци по между си). Можеше да е отделна книга или да е по-малко.

Всички останали – нямаше нужда. По честно му, нямаше!

Отново ще кажа – езикът е много добър! В действителност има пъстрота, която можеше да блесне и да се утвърди още повече, но при малко по-еднородно случване, по-развити герои (това, че Кукерът има сиви очи и се повтаря на всяко 3то изречение не го прави развит). Почти няма за кукерството като дейност, течение, школовка. Имаме просто Бурян (чат-пат Благун, таласъмчето и Сянката), който обикаля нагоре-надолу и побеждава с твърдоглавието си и ‚колко е прост‘ (думи на почти всеки друг герой около него).

Иначе книгата има доста стилна корица!
И на Джейми Оливър не му е лоша, ама не е причина да си я купиш.

Заключение: който е добър е много добър (почти), който е лош е много лош (почти). Все пак иде реч за детска книжка, която дава наченки за нещо по-сериозно и дълбоко. Вероятно във втората част ще се случи това.
Не разбирам защо дебютните български романи на тема свръхестествено, фентъзи и т.н. трябва да са с по минимум 10-20 (главни) героя. До сега не знам на някой да му се е получило (което не е критерий, разбира се).
Да можеше да има повече за кукерството като произход, традиция… може би в книга две? Последните 6-7 глави ги четох диагонално.

И кога авторите/писатели ще се научат да си правят публични страници на тях и на творбите им? КОГА?! ФБ и инстаграм НЕ са нито едното, нито другото (поне да се поддържаха, но и тук имаме глас в пустия).

Стига толкова и от мен.
Приятно четене, стига да се решите ;)

[Lilana Vassileff · Rating 4 out of 5]

Злото е неизменна част от света още от създаването му. Злото съпътства човечеството още от появата му. И чака своя момент, за да надигне глава и да стори това, за което е създадено. Единственото нещо, което може да прокуди лошотията и да я прати обратно в Долната земя, са езическите танци на кукерите...
Дебютният роман на автора е смесица между историческа фантастика, криминален роман, приключенска история и мистерия с нотки на ужас. Историята проследява пътешествието на пламенния Бурян – кукер, който е готов на всичко, за да надвие злото, което тормози жителите на град Багрен. От гледна точка на идея книгата има какво да предложи, но някак си ми се стори, че сюжетът не е развит напълно и съвсем до край. Споменати са интересни традиции и обичаи, но някак мимоходом, не са обяснени в дълбочина и не става ясно каква е функцията им в развитието на сюжета.
В повествованието изобилства от герои – различни, разнообразни, интересни, колоритни. Непрекъснато се появяват нови и нови образи и на моменти става малко трудно да следиш кой кого беше и какъв се явява в историята. Образът на Бурян ми се стори ненапълно развит, а всъщност има доста потенциал за този герой. Орисницата Алгара също можеше да бъде по-детайлно разгледана като персонаж. Други герои и моменти от романа пък ми се сториха напълно излишни и лично според мен натоварваха допълнително сюжета. Всяка глава е разказана от гледната точка на различен герой и това прескачане от персонаж на персонаж малко затруднява четенето.
Мисля, че в стремежа си да създаде един многопластов и изпълнен с действия и динамика сюжет, авторът на няколко места се е отплеснал и е претрупал сюжета една идея повече, отколкото е необходимо. В края на романа останаха много повече въпроси, на които няма отговор, отколкото в началото. Но “Сянката на кукера” е едва първата част от поредицата за стихийния Бурян и се надявам в следващата книга Петър Кънчев да изгради едни по-пълнокръвни и дълбоки герои, за които да научим много повече и не чрез многословни монолози, а чисто физическо и психологично описание на конкретния образ. Сигурна съм, че в��ъзките и спойките между отделните герои, които тук липсваха, в следващите части ще се изяснят и ще има нишки, които евентуално ще се съберат и преплетат, за да ни дадат един по-детайлен поглед към цялостната идея на сагата.

[Drach · Rating 3 out of 5]

Книгата не е лоша. Напомня ми на Вълкодав и Вещерът. Тази интересна смесица от реалност и фантазия, където ако премахнеш магията, може да помислиш, че това са реални хора и събития. Не знам обаче защо трябваха 7-8 герои, които да следя. При песен за огън и лед беше интересно, преди автора да загуби интерес към поредицата, но и там беше изморително, постоянно да скачаш от герой на герой и следиш 10 нишки едновременно.
Кое ми хареса:
-използването на фолклорните мотиви.
-героите са интересни, но не са развити.
-мистерията и разследването и.
-липсата на ругатни. Да, имаше неприлични думи и изрази, но е приятно, когато те не са основния речников запас.
Кое не ми хареса:
-разпокъсаната хронология, скачането от един на друг герой, някъде из времето.Ту напред, ту назад. В един момент, нито ме интересуваха, нито имах желание да знам какво се случва с тях.
-още в самота начало имаше използване на няколко модерни думи като меню, например. Не и беше там мястото на тази дума и можеше лесно да се избегне. Може би е трябвало малко повече редакторска намеса.
-да, знам че е българска книга и част положителните герои, трябва да загинат.
-края. Нищо не се разреши, нищо не се поясни.
Никъде не е посочено, че ще е част от поредица.
Какво ще стане, ако автора реши, че не му се занимава или финансово не е изгодно да публикува друга част?
Накратко, бих ли прочела и следващата част? Само и единствено, ако имам гаранция, че тя ще е последната.
Книгата е добра и има голям потенциал. Заслужава да и се даде шанс.

[Simona Yakimova · Rating 5 out of 5]

"Сянката на кусера" е книга, която предизвика въображението с географията и магическата си система. Злодеят е обвит в мистерия, а сюжетът има и доза жестокост.

В случаите, когато реша да потърся българска книга тук, редовно попадам на силно негативни мнения. Не мога да се съглася с тях в случая. Действително шокът между първа и втора част на книга е голям и привидно рязко се сменя цялата обстановка и линия. Също и краят е малко по-отворен за моя вкус, на имайки предвид, че е поредица съм склонна да го приема.

На сцената на българската литература се завръща нашата култура. Имаше си споменати ритуали, кукерът беше представен добре.

Най-много ми хареса емоционалният свят на героите. Усещаме отчаянието им, усещаме мъката и борбата им със себе си. Какво по-вдъхновяващо? Въпреки слабостите си, те продължават да се стремят към по-висша цел.

Може би следенето на няколко паралелни линии затруднява читателите, но на мен ми напомня гледане на сериал и много ми харесва, че не виждам само какво се случва около кукера.

Алгара ми е абсолютна любимка и образът й следях с интерес. Изключително интелигентна и оправна ,така да се каже.

Бурян показва мъдрост и богат вътрешен свят освен изгледа на страшен мечок.

Калина въпреки позицията си, ни изненадва с лоялност и не ни позволява да забравим, че е дете, което е трябвало да порасне твърде бързо.

Хареса ми, че има предистория за повечето герои. Обикновено рядко се случва в първите книги.

Имайки предвид жанра на книгата, тя има своите достойнства и минуси. Предизвиква читателя - неговото внимание и въображение.

[The Whimsical Book Fairy · Rating 3 out of 5]

Здравейте, Четящи!

Българските автори редовно ме изненадват с чудесни идеи за фентъзи. И след като видяхме червенохали, софийски магьосници и самодиви... време беше да срещнем и някой кукер! Признавам си без бой - корицата ме грабна още като я видях в книжарницата. Художникът е свършил страхотна работа, трудът му привлича вниманието и обещава страхотни приключения!
И наистина е така – поне в началото на книгата, когато главният герой Бурян, въоръжен само с чановете си и една дебела тояга, се опитва да намери тайнствен убиец, отнел живота на дванайсет души, в Багрен. Тогава се запознаваме с интересни персонажи като Алгара, Кълвача и дори таласъмът Ушатко! Хареса ми йерархията от орисници, правознаи, боляри и дори хлапета джебчий. Всеки от героите има свой изказ, разбирания и дори страхове, които ги правят толкова колоритни! Усещаше се предубедеността им към кукера и неговата професия, която се вплиташе и сриваше установения ред.

Какво ме впечатли:
- Духът на българското село в Багрен
- Римите, с които Бурян общува със сянката си;
- Обрисуването на традиции като нестинарството;
- Приятелството като важен елемент от всяко приключение!

Какво не ми хареса:
- Твърде дълги описания и досадни вътрешни монолози!
- Краят на книгата, който остави толкова неща недовършени. Сякаш авторът е решил да разводни сюжета, за да може да има нещо интересно и за останалите книги от поредицата;

[Evgenie Tonchev · Rating 5 out of 5]

Не четете ревюто, преди да сте прочели негативните коментари, а след това и книгата (най-добре в тази последователност).

-----------------

Искам да благодаря на читателите дали повърхностни, негативни и пошли оценки на книгата. Без вас - сигурно нямаше с такова желание да я започна.

А за книгата - динамична, интригуваща, разностранна, провокативна, със отлични референции към българското средновековие.

Абсолютен шедьовър!

[Ivailo Atanasov · Rating 5 out of 5]

Определено много силен авторски дебют! Много ми харесаха имената, както и критично-ироничното отношение на Ушатко към кукера. Определено много интересно описание на идеомантията - личи си хем творчеството на автора, хем неговата начетеност. Очаквам продължение!

[Markuzcheto · Rating 2 out of 5]

Само заради богатостта на езика (който също куца на не малко места, ама 'айде, нали е българско)
Героите и сюжетът са такъв миш-маш, че манжда с грозде ще е по-вкусна! В допълнение с боза и/или айрян (тук вече ваш си по-избор)

[Veronika Petrova · Rating 4 out of 5]

Много ми харесва концепцията, връзката между психологията и традицията, богатия свят.

Края е прекалено отворен за моя вкус - нямам търпение за следващата част, за да разбера какво ще стане с главните герои.

[Zornitsa · Rating 3 out of 5]

3.5 ⭐️
Доста обещаваща 1ва част, но след средата рязко се наби спирачка на действието и нещата тръгнаха в друга посока, която на мен не ми беше толкова интересна.
Въпреки това се надявам да има продължение, защото част от героите заслужават историите им да бъдат завършени.

[Saraya Mazneva · Rating 4 out of 5]

.

[Radoslava Dimitrova · Rating 5 out of 5]

След първите няколко глави става увлекателна и интересна книга, със завръзка.

[Adriana Maslinkova-Trifonova · Rating 5 out of 5]

Game of thrones среща българската митология ❤️ Жестоко!

[Marina Georgieva · Rating 4 out of 5]

Книгата си заслужава. Ако сте фенове на фентъзи, приключения, примесен с лек трилър/криминален роман ще ви хареса, а и плюс са елементите от българския фолклор. Сюжетът е интересен, доста динамичен и книгата се чете бързо. Светът, в който се развива действието може да бъде още по-развит, както и самите герои. Предвид края, предполагам, че трябва да е поредица и се надявам да има още книги, които да надградят историята.