Знахарката Мавруда ражда дъщеря си Биляна след трагичната загуба на съпруга си. Тя отглежда не само своето дете – съдбата ѝ изпраща и едно сираче като хранениче. Децата наследяват нейната дарба да разгадава сънищата, но притежават и умението да чуват гласовете на мъртвите и да се свързват с висши сили в „огненото хоро“.
В историята на Мавруда и нейните потомци се редят разкази за сънища, опръскани с кръв съкровища и тежки грехове. Любовта и омразата, сребролюбието и грижата за ближния изправят героите от четири поколения пред неизбежни и тежки изпитания. Но духът на предците помага на тези, които търсят доброто в живота.
Попадайки на тази книга в Сторител, реших да ѝ дам шанс въпреки не много добрите отзиви и оценки тук. Не съм имала кой знае какви очаквания, но определено споделям част от мненията, които прочетох. В началото ми беше наистина трудно да се потопя в историята и да разбера какво става. Дори помислих, че може би книгата съдържа разкази и аз погрешно съм си мислела, че е роман. Много накъсано повествование и трудно се проследява кой герои какъв е каква е връзката му с останалите. Някои неща може и аз да не съм ги разбрала, но основната нишка по някое време я схванах - за Мавруда и нейната дъщеря и другото дете, което също отгледа. А после двете деца взеха, че се взеха като пораснаха и това ми беше странно. Няма да пиша по сюжета, но краят на книгата край ли е на историята? Не разбирам дали някоя от другите книги на авторката се явява продължение на тази или ще има продължение, което още не е издадено? Но ако няма, жалко за историята! Свърши много тъпо и насред нищото. Дори не може да се каже, че е отворен край, защото е никакъв край, все едно липсват страници... 3,5*
Определено имах големи очаквания за книгата, но останах малко разочарована. Започна леко мудно и трудно за четене заради диалектните думи, но след няколко страници свикнах с изказа и дори ми стана интересно. Стилът на писане на авторката е увлекателен, но ми липсваше дълбочина на героите. Толкова бързо се сменяха един след друг, че докато се усетя и книгата свърши без някакъв конкретен край, като незавършена история.
Книгата определено има потенциал, но има нужда и от доста допълнителна работа по нея.
Историята е интересна и завладяваща. Стилът на писане ми допадна много. Единствено ми беше трудно да следя героите, защото историята не върви гладко, а сюжетът е разпокъсан и се прехвърля от история на история, за да се завърже накрая нишката, ако не я изгубиш по средата. Вероятно е търсен ефект, но и прекаляването с ефектите не е желателно. Все пак е хубаво да се следва някаква основна последователност на сюжетната линия. Въпреки това бих препоръчала книгата. 🌷
Прекрасна история на няколко поколения. Времето на развитие обхваща преди, по време и малко след Освобождението.
Единственото което ме подразни са многото вкарани излишно турски и остарели думи , добре че има речник в края, за тези които не ги знаят. Не знам каква е била целта им, може би да звучи по - автентично.
Страхотно написана, много ми беше интересно да слушам за различните семейства и техните премеждия. Толкова кратка, а толкова много животи, любови и обрати. Наистина, свършва много внезапно и недовършено, странно решение на авторката, но въпреки това много приятно и увлекателно четиво!
Не е най - добрата книга на Веселина Кожухарова, но оценявам старанието да се предаде автентичната реч и нрави на геройте. Искаше ми се действията в книгата да не се развиваха толкова бързо, защото се прескача от поколение на поколение, но като цяло ми хареса книгата и я препоръчвам.
Хубава е книгата, но препоръчвам следващото издание да включва родословно дърво, защото в един момент се изгубих в повествованието и не знаех кой кой е.
Исках книгата да ми хареса, защото много харесах идеята. Това обаче не се случи. Не можах да се свържа с героите, романът е написан хаотично и ми се стори незавършен.