What do you think?
Rate this book
Трето царство
Вълнуващ и проникновен исторически роман за любовта, принадлежността и съдбата по времето на Фердинанд и Стамболов! „Трето царство“ преплита детайлно проучени факти от историята на Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга. Дебютът на Костадина Костова отваря нова страница в съвременната българска литература, като едновременно пленява читателя с изящния стил на класическите романи и го увлича с поглъщащата динамичност на съвременните бестселъри.
- GenresBulgarian Literature
608 pages, малък формат, меки корици
First published September 25, 2023
21 people are currently reading
309 people want to read
About the author
Костадина Костова
2 books119 followersПозната от блога prettydoesome.com, Костадина Костова е страстен читател и активен член на българското книжно общество. Завършила е „Журналистика и комуникации“ и „Европеистика“ в Американския университет в България и макар професионалният й път да е свързан с дизайна и технологиите, посвещава всяка свободна минута на страстта си към литературата. „Трето царство“ е първият й роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 51 reviews
October 7, 2025
Каквото и да напиша за този роман ще е малко, недостатъчно и няма да опише реално и в дълбочина колко много всъщност го обичам! Абсолютно всяка страница и сцена! Всички места, герои, развръзки и КРАЯТ, който ми разби сърцето 💛💛💛
Четейки за втори път, мога да кажа, че въздействието на историята върху мен е още по-силно. Знам , че дълго ще мисля за Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Завинаги оставиха отпечатък в мен! Четиримата главни герои и техните съдби се преплитат и ни потапят в бурни политически и емоционални събития, които няма как да оставят читателя безучастен. Сюжета е майсторски построен и плавно те увлича, докато в един момент си изцяло подчинен.
Изящен и ефирен е стилът на авторката. Красиви изречения и думи, които превръщат стара София в пълнокръвен герой. Успях да се пренеса във времевата епоха, отразена в романа, да се срещна със княз Фердинанд, Мария Луиза, Стамболов, да посетя бал в двореца, да науча толкова любопитни и неизвестни факти за този период.
Имах привилегията да прочета романа, веднага след написването му, когато това да бъде реално издадена книга беше все още в неясното бъдеще и бях поразена от таланта и класата на Диди!Фантастичен дебют, който няма да се уморя да препоръчвам на абсолютно всеки! В никакъв случай не подминавайте “Трето Царство” 💛💛💛
“Откакто обви ръце около нея за пръв път, светът непрекъснато пропадаше под краката му. Всичко друго, което го бе карало някога да се чувства така безпомощен, той надмогваше и оставяше далеч назад. Но тази любов го свари неподготвен. Дълбоко в сърцето си беше сигурен, че ако опита да избяга от нея, тя никога няма да спре да го настига”
“С идването си княгинята не само бе успяла да преобрази столицата, но и да превърне нощта в ден. Привечер сякаш целият град пламна с хиляди светлини. Електрическите фенери бяха запалени в двора на Двореца и градската градина, а по прозорците на всеки дом и всяоко здание горяха свещи.”
“Тихите стъпки на есента се промъкваха между изгорелите треви и прохладните корони на дърветата, а бронзовите и пръсти докосваха листата и увисваха по краищата им. Дните се нижеха все така дълги и топли, но се случваше тъмносиви кълбести облаци да припълзят изневиделица и да донесат дъжд. Той не спираше по цял ден и цяла нощ, а след себе си оставяше наострена хладина, кал и подгизнала шума.”
Четейки за втори път, мога да кажа, че въздействието на историята върху мен е още по-силно. Знам , че дълго ще мисля за Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Завинаги оставиха отпечатък в мен! Четиримата главни герои и техните съдби се преплитат и ни потапят в бурни политически и емоционални събития, които няма как да оставят читателя безучастен. Сюжета е майсторски построен и плавно те увлича, докато в един момент си изцяло подчинен.
Изящен и ефирен е стилът на авторката. Красиви изречения и думи, които превръщат стара София в пълнокръвен герой. Успях да се пренеса във времевата епоха, отразена в романа, да се срещна със княз Фердинанд, Мария Луиза, Стамболов, да посетя бал в двореца, да науча толкова любопитни и неизвестни факти за този период.
Имах привилегията да прочета романа, веднага след написването му, когато това да бъде реално издадена книга беше все още в неясното бъдеще и бях поразена от таланта и класата на Диди!Фантастичен дебют, който няма да се уморя да препоръчвам на абсолютно всеки! В никакъв случай не подминавайте “Трето Царство” 💛💛💛
“Откакто обви ръце около нея за пръв път, светът непрекъснато пропадаше под краката му. Всичко друго, което го бе карало някога да се чувства така безпомощен, той надмогваше и оставяше далеч назад. Но тази любов го свари неподготвен. Дълбоко в сърцето си беше сигурен, че ако опита да избяга от нея, тя никога няма да спре да го настига”
“С идването си княгинята не само бе успяла да преобрази столицата, но и да превърне нощта в ден. Привечер сякаш целият град пламна с хиляди светлини. Електрическите фенери бяха запалени в двора на Двореца и градската градина, а по прозорците на всеки дом и всяоко здание горяха свещи.”
“Тихите стъпки на есента се промъкваха между изгорелите треви и прохладните корони на дърветата, а бронзовите и пръсти докосваха листата и увисваха по краищата им. Дните се нижеха все така дълги и топли, но се случваше тъмносиви кълбести облаци да припълзят изневиделица и да донесат дъжд. Той не спираше по цял ден и цяла нощ, а след себе си оставяше наострена хладина, кал и подгизнала шума.”
October 5, 2025
Отказвам се на 80-та (ревизия: 100-та) страница. Много голяма грешка направих, започвайки да чета романа веднага след “Рана” на Захари Карабашлиев, просто съм в културен шок и явно съм нацелила най-неудачния възможен момент да се запозная с това заглавие.
“Трето царство” със сигурност ще се хареса на:
✔️ дамите (никога не съм спадала особено към тази категория);
✔️ любителките на пълните събрани произведения на Джейн Остин (друго освен “Гордост и предразсъдъци” не успях да прочета, макар точно това да ми е страхотно любимо);
✔️ любителките на clean (чисти до блясък) исторически любовни романи от епохата на регентството, които в последните години се целят в безукорно целомъдрените, но романтични женски сърца (брр!);
✔️ любителките на period drama сериали в книжен и телевизионен вариант, в които има: драматична епоха; нежна и крехко-чувствителна (!!!), но силна (?!) и несравнимо съвършена (?!?!) героиня; висок, тъмен непознат; и - в целия бъркоч - турбо християнска (???) добродетелност (!!!).
Всъщност, с ръка на сърцето - в последната точка (без религиозния елемент) с две ръце се включвам и аз! Но само когато писането е гладко, а драмата държи в напрежение. Тук обаче:
❌ диалозите са повече от спънати, езикът е спънат, беден и папагалски наизустен, гарниран обилно със свръхсантиментални и давещо словоизлиятелни описания, каращи ме да пускам дим от ноздрите. Не е въпросът само, че книгата е дебютна, и е съвсем нормално да не е напълно ошлайфана. Въпросът е светоусещането от противни клишета: героиня=клише от regency, църква=клише добродетелна (??) душа, униформа=клише висок, тъмен, опасен герой и т.н. (И здраво държим християнския кръст в спалнята, да гони бесовете на греховните и недостойни за “дама” плътски желания).
❌ До 80-та страница (ревизия: до 100-та) нищо не се случи. НИ-ЩО! А опитите за “атмосфера” ме отегчиха. Има някои прилични моменти с описанието на Стамболов на игралната маса (бил е пич!), но разговорите на руските аристократи в имението до Санкт Петербург са смехотворно плитки (и лишени както от истинска интелектуалност, така и от всякаква достоверност - все едно са банда пияници край наченато трето шише водка днес, вместо образованите люде от него време). И накрая героинята претърпя инцидент с карета, та да я спаси героят! (Иначе нЕма драма, нЕма сантимент).
❌ Изобщо не схванах кой кой е! Мятаха се някакви имена, а “охарактеряването” не надскача стандартен любовен роман на средно-масово ниво. Един банкер съвсем сериозно бе наречен “наивен досадник”… Банкер? Наивен?! Дамите пък се движат с “безподобна (?!) грация (!!)”… Героят “благоговее” (??) пред героинята, а сърцето му “говори” и прочие “дълбокомъдрия”…
И за протокола: руското умалително на Вера е ВерОЧКА, не ВерУШКА‼️
В заключение - тази книга не е:
⏸️ унисекс
⏸️ за любители на по-сериозна историческа и политическа, а даже и романтична, тематика
Но пък един сериал с прекрасни бухнали дамски тоалети и с изгладени и напудрени от AI турбо носталгични изгледи от стара София би подхождал прекрасно за следобедното (сладко до припадък) кафе.
“Трето царство” със сигурност ще се хареса на:
✔️ дамите (никога не съм спадала особено към тази категория);
✔️ любителките на пълните събрани произведения на Джейн Остин (друго освен “Гордост и предразсъдъци” не успях да прочета, макар точно това да ми е страхотно любимо);
✔️ любителките на clean (чисти до блясък) исторически любовни романи от епохата на регентството, които в последните години се целят в безукорно целомъдрените, но романтични женски сърца (брр!);
✔️ любителките на period drama сериали в книжен и телевизионен вариант, в които има: драматична епоха; нежна и крехко-чувствителна (!!!), но силна (?!) и несравнимо съвършена (?!?!) героиня; висок, тъмен непознат; и - в целия бъркоч - турбо християнска (???) добродетелност (!!!).
Всъщност, с ръка на сърцето - в последната точка (без религиозния елемент) с две ръце се включвам и аз! Но само когато писането е гладко, а драмата държи в напрежение. Тук обаче:
❌ диалозите са повече от спънати, езикът е спънат, беден и папагалски наизустен, гарниран обилно със свръхсантиментални и давещо словоизлиятелни описания, каращи ме да пускам дим от ноздрите. Не е въпросът само, че книгата е дебютна, и е съвсем нормално да не е напълно ошлайфана. Въпросът е светоусещането от противни клишета: героиня=клише от regency, църква=клише добродетелна (??) душа, униформа=клише висок, тъмен, опасен герой и т.н. (И здраво държим християнския кръст в спалнята, да гони бесовете на греховните и недостойни за “дама” плътски желания).
❌ До 80-та страница (ревизия: до 100-та) нищо не се случи. НИ-ЩО! А опитите за “атмосфера” ме отегчиха. Има някои прилични моменти с описанието на Стамболов на игралната маса (бил е пич!), но разговорите на руските аристократи в имението до Санкт Петербург са смехотворно плитки (и лишени както от истинска интелектуалност, така и от всякаква достоверност - все едно са банда пияници край наченато трето шише водка днес, вместо образованите люде от него време). И накрая героинята претърпя инцидент с карета, та да я спаси героят! (Иначе нЕма драма, нЕма сантимент).
❌ Изобщо не схванах кой кой е! Мятаха се някакви имена, а “охарактеряването” не надскача стандартен любовен роман на средно-масово ниво. Един банкер съвсем сериозно бе наречен “наивен досадник”… Банкер? Наивен?! Дамите пък се движат с “безподобна (?!) грация (!!)”… Героят “благоговее” (??) пред героинята, а сърцето му “говори” и прочие “дълбокомъдрия”…
И за протокола: руското умалително на Вера е ВерОЧКА, не ВерУШКА‼️
В заключение - тази книга не е:
⏸️ унисекс
⏸️ за любители на по-сериозна историческа и политическа, а даже и романтична, тематика
Но пък един сериал с прекрасни бухнали дамски тоалети и с изгладени и напудрени от AI турбо носталгични изгледи от стара София би подхождал прекрасно за следобедното (сладко до припадък) кафе.
October 25, 2023
Много ми хареса идеята на Константина да преплете романтизма на една епоха, бореща се за своята независимост, сред хаос от тежки политически условия, съпоставена с човешкия трепет за любов и приемане, без значение от времената, в които се намира.
Аз обичам да чета и пиша за любов, понеже и в живота ни, тя остава красив блян, срещащ яростна съпротива от фалш, лъжи, интереси и несигурност.
Изживях и друга препратка от моето юношество, обединявайки два малко известни романа на Иван Вазов, които тогава прочетох: "Нова земя" - носещ атмосферата на годините след освобождението от османско робство и "Казаларската царица" - един романтичен опит на Вазов в този жанр.
Освен, че ми припомни част от славна история, романът на Константина ме плени и с плавност на повествованието си. А за автор, стартиращ писателската си кариера с разказ от 600 страници, можем с лекота да признаем не друго, а наличието на безспорен талант, трудолюбие и вдъхновение.
Аз обичам да чета и пиша за любов, понеже и в живота ни, тя остава красив блян, срещащ яростна съпротива от фалш, лъжи, интереси и несигурност.
Изживях и друга препратка от моето юношество, обединявайки два малко известни романа на Иван Вазов, които тогава прочетох: "Нова земя" - носещ атмосферата на годините след освобождението от османско робство и "Казаларската царица" - един романтичен опит на Вазов в този жанр.
Освен, че ми припомни част от славна история, романът на Константина ме плени и с плавност на повествованието си. А за автор, стартиращ писателската си кариера с разказ от 600 страници, можем с лекота да признаем не друго, а наличието на безспорен талант, трудолюбие и вдъхновение.
October 11, 2023
Всички звезди заслужава "Трето царство" от Костадина Костова! Книга, която ме спечели с ефирността на изказа, с дълбочината си, с пълнокръвните образи, чиято съдба вълнува искрено читателите, с пленителната и някак дори магична атмосфера на епохата, в която се развива действието. В "Трето царство" има удивителен баланс между факти и история и човешки взаимоотношения и романтика. Костадина Костова ни връща във времето на Третото българско царство - времето на Фердинанд и Стамболов. Самият период е изтъкан от противоречия, породени от политическата обстановка в страната, и в романа те се отразяват в делата и думите на героите, които търсят правилната посока толкова за България, колкото и за самите себе си. Именно техните вътрешни терзания и тълкувания на думи като чест, достойнство и дълг бяха сред нещата, които ме впечатлиха в книгата. "Трето царство" проследява съдбите на четирима души - Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Четири нишки - толкова пъстри, ярки и различни, се преплитат, за да разкажат една история за многото лица на любовта. Защото както Костадина Костова сама споделя, в крайна сметка в дъното на всяка история стои човешката потребност да обичаш. На пръв поглед образите в книгата са изключително контрастни - свободолюбието на Вера се изправя срещу сдържаността на Яница, принципността на Гавраил стои срещу по-импулсивния характер на Страхил. Но реално именно любовта и отдадеността, с която застават зад идеалите, в които вярват, са свързващото звено помежду им. В емоционален план "Трето царство" е палитра с безброй цветове и Костадина Костова умело рисува с всяка боичка, създавайки един въздействащ и омагьосващ шедьовър, който колкото по-дълго време съзерцаваш, толкова повече обик��аш. Харесах също ретроспективните моменти, които разказват за ранните години на Вера, пътуванията до Пловдив, Русе и Евксиноград, пресъздаването на дворцовия живот, разходките из Стара София, поетичният изказ... Накратко "Трето царство" не е просто роман, който се чете. Читателят живее в него. А не е ли това най-хубавото на добрата книга.
October 23, 2023
Страхотна е. Финалът ме остави със зяпнала уста, леко разбито сърце, но и с някакво странно реалистично разбиране към героите. Толкова многопластови характери, вплетени в индивидуални съдби и реални исторически събития не бях очаквала, трябва да си призная. За мен книгата съвсем спокойно може да се предлага в училищната програма, наред с “Тютюн”, например, защото чрез историята й прекрасно се пренасяш в това време в България. Поздравления, наистина прекрасна книга!
October 27, 2023
Ох, мога да Ви обясня, колко надълбоко се потопих в тази история. Влюбих се в романа и живях с героите. Дори още живея с тях. Усещам, че книгата ме погълна. И нищо друго не ми се подхваща. Толкова висока топка за дебютен роман.
“Аз обаче знам, че умря от една такава любов като Вашата – скрита, преглъщана, натрупвана.”
“Аз съм практичен. Моят свят се ръководи от нуждата. Идеалите и мечтите са огън в младите вени, но бързо стават на пепел.”
“Аз обаче знам, че умря от една такава любов като Вашата – скрита, преглъщана, натрупвана.”
“Аз съм практичен. Моят свят се ръководи от нуждата. Идеалите и мечтите са огън в младите вени, но бързо стават на пепел.”
February 17, 2024
Тази книга искам да я прочета още откакто излезе и все не намирах време. Оказа се, че е било грешка да я отлагам. Костадина Костова ме пренесе в миналото на България, по времето на Фердинанд, Мария Луиза и Стамболов, което е преплитало в себе си противоположности – както политически, така и лични. Историята ни запознава с четири личности, които търсят любовта, намират я, но за жалост изглежда, че не им е писано да я изживеят. Личности, всяка от които носи със себе си своето минало, неизживени мечти, болки. Личности, които са способни да жертват всичко в името на любовта.
„Трето царство“ ми започна много бавно. Даже се притесних дали изобщо книгата ще ми допадне. Докато авторката ни въвлича в историята и нейните герои, мина известно време докато „захапя“ и ми стане интересно. Но след това … се влюбих в историята. Съдбите на Вера, Яница, Страхил и Гавраил ме вълнуваха много и тръпнех да видя как ще се развият и какво ще се случи с тях. Костадина Костова е изградила плътни герои, които сякаш наистина са съществували и аз лично ги приемах за исторически личности, а не за фикция.
Оказа се, че това бавно въвеждане е било нужно, защото имаме да се запознаем с много личности, истории, случки, както от настоящето, така и от миналото. В цялата книга постоянно има едно пътуване във времето, което само допълваше историята и тя като пъзел се нареждаше пред очите ми. Всяко едно връщане към миналото бе важно да разберем поведението на героите в настоящето.
За мен в романа има много добър баланс между любовната история и политическата. Определено любовта преобладава, но в основата си „Трето царство“ може да се нарече един много добър исторически роман. Изключително любопитни ми бяха сцените с Княгиня Мария Луиза, до толкова че чак стигнах до ровене в интернет, за да запълня липсите си в знанията ми за нея.
Най-хубавото нещо в книгата е писането на Костадина Костова. Много лирично, особено в любовната част. Прекрасни метафори и доста си личи как е мислела всяка една дума да бъде на най-точното място в най-точния момент. А финалът на книгата, въпреки че за мен е доста тъжен, беше изключително логичен и показва как понякога трябва да взимаме тежки, но правилни решения.
Единственото нещо, което не ми допадна в книгата е, че на моменти действието ми беше с една идея по-бавно за моя вкус. Но това определено се преживява.
За финал: страхотен дебют за Костадина Костова. Препоръчвам.
„Трето царство“ ми започна много бавно. Даже се притесних дали изобщо книгата ще ми допадне. Докато авторката ни въвлича в историята и нейните герои, мина известно време докато „захапя“ и ми стане интересно. Но след това … се влюбих в историята. Съдбите на Вера, Яница, Страхил и Гавраил ме вълнуваха много и тръпнех да видя как ще се развият и какво ще се случи с тях. Костадина Костова е изградила плътни герои, които сякаш наистина са съществували и аз лично ги приемах за исторически личности, а не за фикция.
Оказа се, че това бавно въвеждане е било нужно, защото имаме да се запознаем с много личности, истории, случки, както от настоящето, така и от миналото. В цялата книга постоянно има едно пътуване във времето, което само допълваше историята и тя като пъзел се нареждаше пред очите ми. Всяко едно връщане към миналото бе важно да разберем поведението на героите в настоящето.
За мен в романа има много добър баланс между любовната история и политическата. Определено любовта преобладава, но в основата си „Трето царство“ може да се нарече един много добър исторически роман. Изключително любопитни ми бяха сцените с Княгиня Мария Луиза, до толкова че чак стигнах до ровене в интернет, за да запълня липсите си в знанията ми за нея.
Най-хубавото нещо в книгата е писането на Костадина Костова. Много лирично, особено в любовната част. Прекрасни метафори и доста си личи как е мислела всяка една дума да бъде на най-точното място в най-точния момент. А финалът на книгата, въпреки че за мен е доста тъжен, беше изключително логичен и показва как понякога трябва да взимаме тежки, но правилни решения.
Единственото нещо, което не ми допадна в книгата е, че на моменти действието ми беше с една идея по-бавно за моя вкус. Но това определено се преживява.
За финал: страхотен дебют за Костадина Костова. Препоръчвам.
December 25, 2023
Прекрасна книга!
August 1, 2024
Най-трудно ми е да пиша за книги, които са ми харесали. Не, не просто харесали, а които съм обикнала с цялото си сърце. Точно такъв е случаят с този роман.
Историята ми с него обаче съвсем не тръгна лесно. Той дойде при мен в много неподходящ момент. Разбира се, веднага започнах да чета и още от първите страници ми стана ясно, че това ще е една много специална книга. Но купищата работни и лични ангажименти не ми позволяваха да ѝ отдам цялото си внимание. Затова реших да спра и да изчакам точният момент да си дойде, за да мога да ѝ се насладя изцяло. Няколко месеца по-късно я започнах от самото начало и не я оставих докато не стигнах последната страница, а това се случи неусетно, въпреки немалкия обем. Просто не исках да свършва!
Досега не бях чела роман, чието действие се развива точно в този период от нашата история. Да не говорим пък за роман, който е толкова съвременно написан, че ако беше издаден в Америка, щеше веднага да се нареди в списъка с най-продавани заглавия. Диди е разказала чудесно историята на Гавраил, Вера, Яница и Страхил. Умело е вплела и исторически факти и личности като Фердинанд, Стамболов и Мария Луиза. Четейки, имах чувството, че вървя заедно с героите по улиците на София, които днес изглеждат толкова различно, но въпреки това все още носят духа на онова време.
Каквото и друго да кажа за "Трето царство", ще е малко. Но го препоръчвам от сърце, ако още не сте го прочели и се надявам, че и за вас ще се нареди сред най-любимите български, а и не само, книги.
Историята ми с него обаче съвсем не тръгна лесно. Той дойде при мен в много неподходящ момент. Разбира се, веднага започнах да чета и още от първите страници ми стана ясно, че това ще е една много специална книга. Но купищата работни и лични ангажименти не ми позволяваха да ѝ отдам цялото си внимание. Затова реших да спра и да изчакам точният момент да си дойде, за да мога да ѝ се насладя изцяло. Няколко месеца по-късно я започнах от самото начало и не я оставих докато не стигнах последната страница, а това се случи неусетно, въпреки немалкия обем. Просто не исках да свършва!
Досега не бях чела роман, чието действие се развива точно в този период от нашата история. Да не говорим пък за роман, който е толкова съвременно написан, че ако беше издаден в Америка, щеше веднага да се нареди в списъка с най-продавани заглавия. Диди е разказала чудесно историята на Гавраил, Вера, Яница и Страхил. Умело е вплела и исторически факти и личности като Фердинанд, Стамболов и Мария Луиза. Четейки, имах чувството, че вървя заедно с героите по улиците на София, които днес изглеждат толкова различно, но въпреки това все още носят духа на онова време.
Каквото и друго да кажа за "Трето царство", ще е малко. Но го препоръчвам от сърце, ако още не сте го прочели и се надявам, че и за вас ще се нареди сред най-любимите български, а и не само, книги.
October 27, 2023
Това е моята книга за 2023г! Това търсех и чаках! Шедьовър! Точно любимата ми епоха, един къс, но изключително важен период за България- София! Един друг свят в родната история! Прекрасно изградени герои, историята е поднесена пласт по пласт, много преливащи и хомогенни! Страхотен език! Освен, че събитията в романа ме вълнуват , то отношенията между образите ме омагьосаха! Развитието им на отношенията така ме блазнеше, и знаех кое е логично да се случи и се надявах , да бъдат разумни в изборите си! Вера…. Израстване на образа до толкова, че на последните страници изпитах искрена възхита към нея! Гавраил, мъж до последно в пълния смисъл,смел, доблестен, но мъж за Бога!
Образите на Манон и Клариса бяха прекрасни! Яница се промени няколко пъти прелиствайки страниците, събуждаше в мен от възхищение до искрено раздразнение! Пътищата на живота, в тази книга се открих в една жена, открих и моя съпруг и нека бъда честна, за повече от век, нищо не се е променило!
Благодаря ви, Костадина Костова, личат усилията, таланта ви и любовта ви към Царска София! Ще бъде подарък ако има продължение! Впечатлена съм много!
Образите на Манон и Клариса бяха прекрасни! Яница се промени няколко пъти прелиствайки страниците, събуждаше в мен от възхищение до искрено раздразнение! Пътищата на живота, в тази книга се открих в една жена, открих и моя съпруг и нека бъда честна, за повече от век, нищо не се е променило!
Благодаря ви, Костадина Костова, личат усилията, таланта ви и любовта ви към Царска София! Ще бъде подарък ако има продължение! Впечатлена съм много!
January 2, 2024
Трудно ми е да опиша очарованието на книгата. Хвана вниманието ми и въображението още от първата страница. Отдавна не бях чела книга, която да не искам да оставя, докато не я прочета цялата.
Изказът, ритъмът на текста, героите - всичко те омагьосва и те пренася във времето и мястото на действие, особено когато се описват места, които си виждал на живо - Самоводската чаршия, Двореца, Русе, Венеция.
Препоръчвам с две ръце!
Изказът, ритъмът на текста, героите - всичко те омагьосва и те пренася във времето и мястото на действие, особено когато се описват места, които си виждал на живо - Самоводската чаршия, Двореца, Русе, Венеция.
Препоръчвам с две ръце!
July 13, 2024
Пет звезди са и малко на тази книга. Рядко попадам на произведение, което да не мога да оставя, да искам да разбера какво ще стане, а в същото време да не искам да свършва. Образите на героите са добре създадени, всичко се върти около любовта и различни осъзнавания за нея. Различните гледни точки създават много по пълна картина, а края ме разтърси и разплака със своята реалистичност.
August 24, 2024
Интересна книга, но така и не ми потръгна да я прочета на един дъх… Имаше моменти, които ми бяха доста тежки и си мисля, че просто аз самата не се разбирам със сюжети, в които времевата линия постоянно се изменя
October 30, 2023
Имаме нужда от повече такива елегантни и красиво разказани истории!
March 8, 2024
С нетърпение очаквам следваща книга от Костадина Костова, защото нямах търпение да разбера какво се случва страница след страница в “Трето царство”.
5 звезди са малко за чувствата и емоциите, които историята ми донесе.
5 звезди са малко за чувствата и емоциите, които историята ми донесе.
September 8, 2024
Казват, че някои книги те намират в правилния момент - заставам с твърдото си убеждение зад това твърдение и бързам да споделя емоционалната си среща с “Трето царство”!
Година след излизането на книгата, в навечерието на значим национален празник, символно обвързан с нея, се потопих във Фердинандова България в края на 19-ти век! А точно на 6-ти септември имах огромното удоволствие да се разходя по улиците и да видя сградите, на чийто фон се разгръща тази великолепна история, в компанията на самата Костадина Костова!
Умело преплитайки бурните обществени и политически събития от следосвобожденския ни период, сред дъхави и живописни описания на безмерно красивата ни природа, Костадина Костова ни увлича в историята на Гавраил, Вера, Яница и Страхил! Пълнокръвни образи, изтъкани от противоречия и човешки слабости, променящи се пред очите ни, преплитащи съдбите си по пътища, изпълнени с неочаквани завои, вълнуващи срещи и емоционални обрати!
Стилът на Костадина е брилянтен и още след първа глава имах ясна представа какво огромно читателско удоволствие ме очаква! Повествованието е увлекателно, героите са пленителни и силно вълнуват - не само основните, а дори и второстепенните такива.
Не мога да предам умело и достоверно палитрата от емоции, която ме владееше, четейки книгата. Пишейки тези редове, те се умножават и допълват, след страхотната разходка и среща!
“Трето царство” е великолепен роман, към който дълго ще се връщам в мислите си, ще препрочитам и ще препоръчвам на драго сърце!
Адмирации към Костадина за масивния труд, който е положила, и огромната любов, която е вложила в творението си!
Пожелавам ѝ да намира вдъхновение и подкрепа и да върви уверено напред в писателския си път!🧡
Година след излизането на книгата, в навечерието на значим национален празник, символно обвързан с нея, се потопих във Фердинандова България в края на 19-ти век! А точно на 6-ти септември имах огромното удоволствие да се разходя по улиците и да видя сградите, на чийто фон се разгръща тази великолепна история, в компанията на самата Костадина Костова!
Умело преплитайки бурните обществени и политически събития от следосвобожденския ни период, сред дъхави и живописни описания на безмерно красивата ни природа, Костадина Костова ни увлича в историята на Гавраил, Вера, Яница и Страхил! Пълнокръвни образи, изтъкани от противоречия и човешки слабости, променящи се пред очите ни, преплитащи съдбите си по пътища, изпълнени с неочаквани завои, вълнуващи срещи и емоционални обрати!
Стилът на Костадина е брилянтен и още след първа глава имах ясна представа какво огромно читателско удоволствие ме очаква! Повествованието е увлекателно, героите са пленителни и силно вълнуват - не само основните, а дори и второстепенните такива.
Не мога да предам умело и достоверно палитрата от емоции, която ме владееше, четейки книгата. Пишейки тези редове, те се умножават и допълват, след страхотната разходка и среща!
“Трето царство” е великолепен роман, към който дълго ще се връщам в мислите си, ще препрочитам и ще препоръчвам на драго сърце!
Адмирации към Костадина за масивния труд, който е положила, и огромната любов, която е вложила в творението си!
Пожелавам ѝ да намира вдъхновение и подкрепа и да върви уверено напред в писателския си път!🧡
May 17, 2024
Прекрасна, разкошна, невероятна... мога да обсипвам тази книга с какви ли не положителни епитети, и пак ще е малко да опише какво се крие между нейните страници.
Започнах я с очаквания за политически теми, разтегнати в 600 страници, а изобщо не усетих този обем, запленена от любовта, за която се разказва в "Трето царство". Политиката съвсем не е на фокус, тя е просто фонът, на който се разгръщат и преплитат съдбите и историите на главните герои.
Авторът има изключително приятен стил на писане и пресъздава така увлекателно всички сцени на действие, че читателят се пренася из улиците на някогашни София, Русе, Калофер и Пловдив, разхожда се заедно с героите из градините на Евксиноград, и присъства на всички балове и приеми в домовете на благородниците.
Романът, макар и съвременен, по нищо не отстъпва на класическо произведение и го намирам за задължителен за всяка българска библиотека.
"Колко самонадеяно бе да вярваш, че другият не страда със същата сила, с която ти."
"Само глупак не би се пресегнал за любовта, щом веднъж я познае.:
"Дори никога повече да не я доближеше, знаеше, че душата и ще познае неговата и в дълбините на ада."
"Тишината помежду им винаги бе говорила повече от всякакви думи. Цялата им история можеше да бъде написана от тишина."
"Когато две души се познават, не е нужно да се държат за ръка, за да си осветяват пътя."
Започнах я с очаквания за политически теми, разтегнати в 600 страници, а изобщо не усетих този обем, запленена от любовта, за която се разказва в "Трето царство". Политиката съвсем не е на фокус, тя е просто фонът, на който се разгръщат и преплитат съдбите и историите на главните герои.
Авторът има изключително приятен стил на писане и пресъздава така увлекателно всички сцени на действие, че читателят се пренася из улиците на някогашни София, Русе, Калофер и Пловдив, разхожда се заедно с героите из градините на Евксиноград, и присъства на всички балове и приеми в домовете на благородниците.
Романът, макар и съвременен, по нищо не отстъпва на класическо произведение и го намирам за задължителен за всяка българска библиотека.
"Колко самонадеяно бе да вярваш, че другият не страда със същата сила, с която ти."
"Само глупак не би се пресегнал за любовта, щом веднъж я познае.:
"Дори никога повече да не я доближеше, знаеше, че душата и ще познае неговата и в дълбините на ада."
"Тишината помежду им винаги бе говорила повече от всякакви думи. Цялата им история можеше да бъде написана от тишина."
"Когато две души се познават, не е нужно да се държат за ръка, за да си осветяват пътя."
November 21, 2023
Вълнуваща, интелигентно написана, просто прекрасна! Много харесвам книги, в които повествованието и изказът вървят гладко, а описанията се “нижат” неусетно, въвличайки те в света на героите. Така усетих и аз книгата, бях там, в ежедневието на Гавраил, Вера, Яница, Страхил, Манон и останалите. Книгата дава един поглед отвъд любовните истории, лично за мен се разкриха факти и нюанси от историята ни, които бях пропуснала в часовете в училище.
February 24, 2025
Ами.. разплака ме накрая, толкова емоционална книга!
Страхотна история, която така завладява и така пленява с разказите си, че няма как да останеш безразличен след прочита.
Много ме натъжи края й, но в същото време това е един реалистичен прочит на живота и на всичко, през което преминава любовта.
Няма розови очила и пеперуди в стомаха завинаги, има болка, сълзи през смях и сълзи, идващи от дъното на душата.
Остави ме без думи, плачеща и искаща още, въпреки че историята намери своя реален край.
Тази книга заслужава да се филмира!!!!! ❤️
5⭐️
Страхотна история, която така завладява и така пленява с разказите си, че няма как да останеш безразличен след прочита.
Много ме натъжи края й, но в същото време това е един реалистичен прочит на живота и на всичко, през което преминава любовта.
Няма розови очила и пеперуди в стомаха завинаги, има болка, сълзи през смях и сълзи, идващи от дъното на душата.
Остави ме без думи, плачеща и искаща още, въпреки че историята намери своя реален край.
Тази книга заслужава да се филмира!!!!! ❤️
5⭐️
August 21, 2025
Много силна и балансирана книга! Изпълнена с правдива историческа драма и едновременно с това с красива емоция! Чудно докосване до едни времена, които няколко поколения почти сме пропуснали в образованието си…
November 29, 2024
В началото книгата започна мудно и беше предизвикателство за мен да я чета. Имах чувството, че никак не напредвах, колкото и страници да отмятах. Но и обемът не е никак малък - 600 страници. Хем ми се искаше по-бързо да се случват нещата, хем мисля, че ако беше по-кратка щеше да загуби част от същността си, защото голяма част от предисторията определя действията и решението на героите. Всичко си беше на мястото, колкото и да ми се иска да твърдя обратното. Гавраил така ме ядосваше, да не говорим за Страхил и Яница! Но краят ме удовлетвори. Точно така трябваше да се развият събитията. Искаше ми се още малко обаче. Някакси още по-твърд епилог. Мога да си представя какъв ще е животът на главните герои, но все пак... Много ми хареса книгата! Браво на авторката! Справила се е страхотно! Голяма магия е измайсторила! Струва си всяка минута, прекарана в компанията на главните герои.
This entire review has been hidden because of spoilers.
кой-знае
November 2, 2023Може би интересна и увлекателна книга, но не съм особен любител на псвевдо-историческите художествени произведения.
January 27, 2024
Прекрасна история! Трето царство започва с красиви описания, романтика, идеализъм и присъщата на младостта наивност. Хареса ми как с течение на времето героите се развиват, променят, но и остават верни на себе си. За мен книгата не беше предвидима, а това ценя изключително в днешната литература - да ме изненада и развълнува. Има градация, както в сюжета, така и в динамиката на събитията. Съдбите на героите описани в началото се преплитат по страхотен начин и оформят сложен сюжет със завързана история. Четях в очакване.
Финалът определено ме впечатли.
Браво на Костадина, чудесен дебют!
Препоръчвам.
Финалът определено ме впечатли.
Браво на Костадина, чудесен дебют!
Препоръчвам.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 21, 2023
Посегнах към тази книга с очаквания за по-подробна информация относно историята на Третото българско царство, но за съжаление тези аспекти бяха бегло споменати. Останах леко раз��чарована в този смисъл. Езикът наподобява този на класическите произведения от 19-ти век, което, въпреки че е интересен избор, изглеждаше малко странно, идващо от съвременен автор.
Самата история е завладяваща и на моменти интригуваща, с неочакван край. Авторката успя да задържи моето внимание, за което давам 4*.
Самата история е завладяваща и на моменти интригуваща, с неочакван край. Авторката успя да задържи моето внимание, за което давам 4*.
February 24, 2024
Най-увлекателната и интересна българска книга, която съм чела последно време
November 29, 2024
Изключително увлекателен дебютен роман. От тези,които не искаш да свършват.
Прекрасно пресъздадена епоха,красив изказ,дълбоки теми,поднесени по великолепен начин.
Прекрасно пресъздадена епоха,красив изказ,дълбоки теми,поднесени по великолепен начин.
December 14, 2023
До последно не знаех каква оценка да дам. Толкова ми харесаха първите 500 стр, че съм чела без да мога да се отделя (не ми се беше случвало отдавна). Исторически роман за българската история с привкус на Джейн Остин - точно каквото няма (или аз не съм срещала) на българскив пазар. Или точно каквото ми трябваше. Уникална! Но последните 100-ина страници ме оставиха изненадана, разочарована, уплашена, търсеща още и друг край. Връщах се да препрочитам кое и къде се обърка. Не е честно! Или е прекалено честно! Не знам, но ще ме мъчи още дълго време...
March 7, 2024
Много ми хареса книгата! В началото бях скептична, тъй като естетиката на балове, офицери и прекрасни дами никога не ми е била интересна, но тази книга ме грабна от самото начало. Накарах всичките си приятели да си я купят. Авторката е толкова талантлива, че успя да ме накара да харесам нещата, които по принцип не обичам - като например описания на природата. В тази книга те са толкова добри и по един ненатрапчив начин винаги в синхрон с емоционалното състояние на героите, а освен това са толкова красиви, че понякога се спирах да си снимам страницата за да се върна после пак! Ето един от любимите ми цитати:
"Повървяха мълчаливо по широката улица, хвърляйки дълги сенки зад себе си. Небето бе почти кърваво сега, когато на деня му предстоеше да изтлее в пищния огън на залязващото слънце. Гледката беше омагьосваща и неземна, но в такива моменти Вера винаги поглеждаше назад към източния небосклон. Той не спираше дъха с драматично великолепие, а приласкаваше душата с нежните люлякови и бледорозови краски. Напомняше й да диша дълбоко и да пристъпва бавно. Да внимава да не скъса наниза от безценни мигове, които животът така неочаквано поднася"
Това е толкова красиво, че се наслаждаваш и се радваш на всяка една дума, а това не се случва много често. През текста си личи, че авторката е много чувствителна и е един много емпатичен човек, което прави героите много живи и реалистични.
Диалозите са много естествени и човешки, такива, каквито можеш да чуеш и в реалния живот, не те карат да cringe-ваш след всяка една дума. Също така нарочно или не, на места се срещат много паралели с реалните събития в момента, което прави книгата още по-актуална.
Накрая искам да добавя, че нямам представа как писателката е успяла да извърши толкова работа, имайки малко дете, впечатлена съм! И понеже в едно интервю тя спомена, че някога би искала писането да ѝ е основното занимание, мога само да кажа, че вярвам, че това скоро ще се случи и Костадина Костова ще стане една от най-добрите български писателки. Не случайно в някои книжарници "Трето царство" го слагат на витрината между Георги Господинов и Виктория Бешлийска, напълно заслужено според мен. С удоволствие ще си купя следващите книги на авторката, а към тези, които искат да прочетат тази книга - вземете си я нова, не купувайте втора ръка, за да имат млади български автори не само морална, а и финансова мотивация да пишат и да ни радват.
"Повървяха мълчаливо по широката улица, хвърляйки дълги сенки зад себе си. Небето бе почти кърваво сега, когато на деня му предстоеше да изтлее в пищния огън на залязващото слънце. Гледката беше омагьосваща и неземна, но в такива моменти Вера винаги поглеждаше назад към източния небосклон. Той не спираше дъха с драматично великолепие, а приласкаваше душата с нежните люлякови и бледорозови краски. Напомняше й да диша дълбоко и да пристъпва бавно. Да внимава да не скъса наниза от безценни мигове, които животът така неочаквано поднася"
Това е толкова красиво, че се наслаждаваш и се радваш на всяка една дума, а това не се случва много често. През текста си личи, че авторката е много чувствителна и е един много емпатичен човек, което прави героите много живи и реалистични.
Диалозите са много естествени и човешки, такива, каквито можеш да чуеш и в реалния живот, не те карат да cringe-ваш след всяка една дума. Също така нарочно или не, на места се срещат много паралели с реалните събития в момента, което прави книгата още по-актуална.
Накрая искам да добавя, че нямам представа как писателката е успяла да извърши толкова работа, имайки малко дете, впечатлена съм! И понеже в едно интервю тя спомена, че някога би искала писането да ѝ е основното занимание, мога само да кажа, че вярвам, че това скоро ще се случи и Костадина Костова ще стане една от най-добрите български писателки. Не случайно в някои книжарници "Трето царство" го слагат на витрината между Георги Господинов и Виктория Бешлийска, напълно заслужено според мен. С удоволствие ще си купя следващите книги на авторката, а към тези, които искат да прочетат тази книга - вземете си я нова, не купувайте втора ръка, за да имат млади български автори не само морална, а и финансова мотивация да пишат и да ни радват.
January 17, 2024
Прекрасен, увлекателен роман. Възхищавам се на авторката, за положения колосален труд, за чудесно изградения разказ, за сърцето, което е вложила в произведенето си. Очаквам с нетърпение още заглавия!
Все едно бях там, в тази версия на минала София, на минала България и се разхождах в нея. Съпреживявах с героите. Много се радвам, че открих този роман, защото беше "моя" книга. Имах нужда от богатството ѝ, от утехата ѝ. С голямо любопитство се впуснах в този свят, като човек, силно заинтересован от история на България.
Но... последната част. Имах чувството, че се къса, че ако я нямаше, щеше да завърши книгата с отворен, но задоволителен край. Историята продължи, сякаш да избяга от клишето, сякаш да получи (нужна?) тежест. Никак не ми допадна това малодушие, което преобърна всичко изградено досега и дори да беше подплатен с много истина, да, като човек с доста сходен опит мога го да кажа, обратът ме накара да загубя част от вярата си в любовта и да не успявам да вникна емоционално в сцените. Нима се очаква от щастливата любов да е идеална, за да е истинска?... Иронията при моя прочит беше, че най-много приличам на Яница и че в хода на разказа я намразих. Не можах да ѝ съчувствам и да я оправдая дори накрая.
Има причина в един момент от живота си да се обърна към приказното фентъзи и това беше именно защото исках да съпреживея щастливи и вълшебни (но не нереалистични и сладникави) възможни щастливи краища на може би едни и същи нещастни истории.
Затова, като препрочитам "Трето царство" (със сигурност ще го направя, защото ми е вече сред любимите книги), ще стигам до последната част и ще я оставям непрочетена.
Все едно бях там, в тази версия на минала София, на минала България и се разхождах в нея. Съпреживявах с героите. Много се радвам, че открих този роман, защото беше "моя" книга. Имах нужда от богатството ѝ, от утехата ѝ. С голямо любопитство се впуснах в този свят, като човек, силно заинтересован от история на България.
Но... последната част. Имах чувството, че се къса, че ако я нямаше, щеше да завърши книгата с отворен, но задоволителен край. Историята продължи, сякаш да избяга от клишето, сякаш да получи (нужна?) тежест. Никак не ми допадна това малодушие, което преобърна всичко изградено досега и дори да беше подплатен с много истина, да, като човек с доста сходен опит мога го да кажа, обратът ме накара да загубя част от вярата си в любовта и да не успявам да вникна емоционално в сцените. Нима се очаква от щастливата любов да е идеална, за да е истинска?... Иронията при моя прочит беше, че най-много приличам на Яница и че в хода на разказа я намразих. Не можах да ѝ съчувствам и да я оправдая дори накрая.
Има причина в един момент от живота си да се обърна към приказното фентъзи и това беше именно защото исках да съпреживея щастливи и вълшебни (но не нереалистични и сладникави) възможни щастливи краища на може би едни и същи нещастни истории.
Затова, като препрочитам "Трето царство" (със сигурност ще го направя, защото ми е вече сред любимите книги), ще стигам до последната част и ще я оставям непрочетена.
January 21, 2024
От известно време не ми се беше случвало да попадна на книга, която да ме грабне още от началото и да не ме пуска до края. Всеки ден разлиствах страниците и потъвах в историята с такова удоволствие, че се налагаше да се спирам в някои моменти от страх да не я приключа прекалено бързо. Сюжетът е разгърнат майсторски, минало и настояще се преплитат, за да въведат и изградят пълнокръвни герои, които заобичах веднага. Живях с трепетите им, тревогите, малките победи и големите загуби.
Романът определено се нарежда сред любимите ми!
Романът определено се нарежда сред любимите ми!
Displaying 1 - 30 of 51 reviews