Шейсет разказа

by Деян Енев

Шейсет разказа – точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър – молитвата за ненужните. Димът им – удрящ право в сърцето.

256 pages, Paperback

Published September 1, 2023

About the author

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега“. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП и „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“.

In English: Deyan Enev.

Reviews

[Dimiter · Rating 3 out of 5]

Повечето от разказите са добри, някои интересни, други странни. Обединяващото е че са твърде истински и реални, вероятно част от тях са чиста истина. Другото обединяващо ги е че са тъжни, и докато реалността може да е тъжна, гадна и депресираща не е задължително да е изцяло такава. Не ги четете, ако сте бомби или ако търсите нещо весело. Ако търсите доза тъга или жестока реалност дерзайте

[Emanuela Tomova · Rating 5 out of 5]

Не съм пушач, но разбирам чудесно какво има предвид критикът, когато сравнява шейсетте разказа на Деян Енев с три кутии къси, силни цигари. Разказите са остри и кратки, с онзи особен сладкогорчив вкус, който остава дълго след последната страница. Носталгични са не само към миналото, но и към едно настояще, което сякаш сами не сме доизживели.

Някои от историите свършват така внезапно, че краят им се ражда в ума на читателя — и точно в това е магията: книгата те поглъща лакомо, на големи хапки, и те кара да дописваш света ѝ със собствените си спомени и рани.

Тези текстове говорят най-силно на поколението на прехода — онези, които оставиха по малко от себе си на всеки изстрадан етап от последните десетилетия. И точно затова звучат толкова истински.

Браво на автора — за смелостта, краткостта и онзи удар в сърцето, който остана след всяка прочетена страница.