Зазидани

by Петър Маринков

На страниците на тази книга живее старица, която втъкава предсказанията си в гоблени. Бод след бод, цвят до цвят тя извезва бъдещето на хората от едно село край една планина, която е толкова ревнива, че трябва да бъде взривявана, за да пусне през себе си влак. А само реката дотогава е имала такава привилегия. Дошъл е новият век, минала е първата голяма война и селото строи новия си живот – сюжетът проследява живота на три поколения през миналия век на място, на което има двуглав козел, баячки, лечителки, скрито съкровище, случки, които приличат на сън, и сънища, които са по-истински от живота.
Ако това вече извиква в съзнанието ви литературния жанр магически реализъм, прави сте. „Зазидани“ е различна от обичайния поток на българските исторически романи, тя се родее с онова магическо разказване, което в средата на миналия век тръгна от Латинска Америка и продължава да шества и да вълнува света. Селото в книгата няма име, то има своите сто години самота на място, където, за да стане строежът здрав, в него трябва да се зазида сянка на човек.

Може и да не запомните събитията в тази книга, те криволичат като българската история през XX век и са само фон, на който незабравими герои пресичат съдбите си в някаква неотменима българска орисия. Захвърлено някъде из Северозапада, това село е свързано с целия свят, неговите деца ще проследим и в студената руска гора, и в горещата израелска пустиня. Не би могло, мислех си, тези герои да са плод само на авторово въображение, толкова са истински, може би само имената им са измислени. Не всичките, каза ми в разговор авторът Петър Маринков, някои от тях са с истинските си имена, жени и мъже от родовата му история.

Но онова, с което „Зазидани“ е най-различна от другите книги – това е езикът. Благостта на този език ни е позната и свидна, помним я още от детските си години, когато бабите ни приспиваха с дълга и омагьосваща приказка.
Веселина Седларска

260 pages, Paperback

Published July 1, 2023

Reviews

[Elena · Rating 2 out of 5]

Не съм най-големият фен на историческите романи, но пък обожавам българска митология и фолклор. Много исках да ми хареса тази книга, резюмето обещаваше точно това. За съжаление не се получи. Не мога да кажа и че не ми е харесала, защото още не съм сигурна какво се случи през половината книга.

Изреченията са адски дълги, толкова често с ненужни пояснения, че се губи смисълът на самото изречение и информацията, която то трябва да даде. Прескача се от герой на герой и от една времева линия в друга така често и хаотично, че трудно се проследява историята.

[Ventislava Krumova · Rating 1 out of 5]

Това е втората книга в живота ми, която няма да дочета…
Препоръчаха ми книгата на място в книжарницата и защото изпитвам любопитство към българската митология и фолклор, а и резюмето обещаваше много, реших да ѝ дам шанс. Грешка!
В началото ѝ приемах дългите и ненужни пояснения като част от въведението, но с всяка следваща страница все повече се разпилявах – в историята, във времевите линии, в преплитащите се герои… Смисълът се губеше толкова често, колкото бързо и аз губех интерес да продължа.
Много ми се искаше книгата да ми хареса и допускам, че от гузна съвест някой ден ще я дочета, но до страница 113 – толкова.

[Teodora Denkova · Rating 3 out of 5]

"....От приглушена като преди зазоряване тъма гамата от цветове плавно изсветляваше и от моравосиньо преливаше в теменужено нежно, докато в средата на платното избухваше в нажежено бяло. Тоя разкош от цветове не правеше картината ведра. По-скоро излъчваше тревожност, а при по-дълго взиране и неизбежност....."

Из "Зазидани"
Петър Маринков