What do you think?
Rate this book
Длани
Можеш да избягаш от всичко, но не и от болката. В далечна Камбоджа един мъж мисли, че е успял да прекъсне всички връзки с миналото. Но то го застига непоколебимо. Баща му е починал.
Викът на кръвта в него е по-силен от желанието му да остане там, където си има съпруга, където чака дете и всичко изглежда сигурно и подредено. Завръщането му в България трябва да е кратко, по възможност и почти анонимно. Не му трябва никой от стария му живот, достатъчно е да се погрижи за майка си в този тежък момент.
Но миналото го е очаквало търпеливо и го сграбчва. Тук необикновеното заболяване, от което е страдал цял живот, отново го кара да се крие; тук открива, че някогашната му любима го е използвала за модел на успешен комиксов герой; тук някак изглежда неизбежно отново да стане онова дете, което е бил. За да се прости с баща си, той трябва да прости първо на себе си. Но веднъж прибрал се, ще може ли да избяга отново?
Зрял и силен роман за бащите и синовете, „Длани“ е модерен отговор на вечните въпроси, а Георги А. Николов прави истински обещаващ дебют на литературната ни сцена.
Викът на кръвта в него е по-силен от желанието му да остане там, където си има съпруга, където чака дете и всичко изглежда сигурно и подредено. Завръщането му в България трябва да е кратко, по възможност и почти анонимно. Не му трябва никой от стария му живот, достатъчно е да се погрижи за майка си в този тежък момент.
Но миналото го е очаквало търпеливо и го сграбчва. Тук необикновеното заболяване, от което е страдал цял живот, отново го кара да се крие; тук открива, че някогашната му любима го е използвала за модел на успешен комиксов герой; тук някак изглежда неизбежно отново да стане онова дете, което е бил. За да се прости с баща си, той трябва да прости първо на себе си. Но веднъж прибрал се, ще може ли да избяга отново?
Зрял и силен роман за бащите и синовете, „Длани“ е модерен отговор на вечните въпроси, а Георги А. Николов прави истински обещаващ дебют на литературната ни сцена.
248 pages, Paperback
Published September 15, 2023
1 person is currently reading
16 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
August 5, 2025
"Длани" е роман, който не търси лесни отговори. Георги А. Николов създава свят, в който времето не е линейно, а емоционално — то се сгъстява в спомени, разпада се в болки и се възражда в прошката.
Противоречив и thought-provoking роман. Една безмилостна борба между миналото и настоящето, в която центърът на тежестта е конфликтът на Аз-а с изгубеното време, отчуждението и неосъзнатата вина, прикрита в хода на времето.
„Баща ми беше мъртъв и за разлика от другите хора в живота ми, можеше да живее единствено в главата ми.“
Мисловните, фантасмагорични и на моменти халюциногенни перипетии, през които преминава главният герой, са изкуплението, от което той остро се нуждае, и които го въвличат в пътя към прошката — болезнен опит за осъзнаване и смирение. Това е роман за личната еволюция, за узряването не като социална категория, а като вътрешен акт на преодоляване. Понякога, за да разбереш настоящето, трябва да бръкнеш в калта на миналото — и да я измиеш с просветление.
„Миналото има значение. Който казва обратното, е глупак. Но то не е всичко. Всяка грешка може да бъде поправена — ако не, то поне изкупена.“
Това, което не ми допадна в романа „Длани“, бяха постоянните епитети и сравнения, които на места звучат неестествени и откъснати от контекста на момента, губещи нишката на емоционалния заряд в посланието. И все пак — романът на Георги А. Николов впечатлява с дълбочина, езикова чувствителност и способност да предизвиква размисъл.
Той е автор, когото бих следила с внимание. И когото ще чета отново.
"Понякога фантастичното в това да отвориш една врата е, че не се променяш, след като преминеш прага ѝ. Оставаш същият. Понякога вратата е просто врата. А фантазията — само фантазия.“
Противоречив и thought-provoking роман. Една безмилостна борба между миналото и настоящето, в която центърът на тежестта е конфликтът на Аз-а с изгубеното време, отчуждението и неосъзнатата вина, прикрита в хода на времето.
„Баща ми беше мъртъв и за разлика от другите хора в живота ми, можеше да живее единствено в главата ми.“
Мисловните, фантасмагорични и на моменти халюциногенни перипетии, през които преминава главният герой, са изкуплението, от което той остро се нуждае, и които го въвличат в пътя към прошката — болезнен опит за осъзнаване и смирение. Това е роман за личната еволюция, за узряването не като социална категория, а като вътрешен акт на преодоляване. Понякога, за да разбереш настоящето, трябва да бръкнеш в калта на миналото — и да я измиеш с просветление.
„Миналото има значение. Който казва обратното, е глупак. Но то не е всичко. Всяка грешка може да бъде поправена — ако не, то поне изкупена.“
Това, което не ми допадна в романа „Длани“, бяха постоянните епитети и сравнения, които на места звучат неестествени и откъснати от контекста на момента, губещи нишката на емоционалния заряд в посланието. И все пак — романът на Георги А. Николов впечатлява с дълбочина, езикова чувствителност и способност да предизвиква размисъл.
Той е автор, когото бих следила с внимание. И когото ще чета отново.
"Понякога фантастичното в това да отвориш една врата е, че не се променяш, след като преминеш прага ѝ. Оставаш същият. Понякога вратата е просто врата. А фантазията — само фантазия.“
September 20, 2023
Светът, събран в едни длани: https://knigolandia.info/book-review/...
Защото младият мъж идва чак от Камбоджа, където неговото бягство от точно този същия баща го е отвела – там има красива и необикновена съпруга, там чака дете, там местните особени порядки не спират да го учудват и вкарват в една след друга странни ситуации. Но нищо от чужбината няма значение, защото нито тя, нито любимата имат силата да го задържат срещу повика на кръвта. Той е достатъчен да го върне там, където си е мислел, че повече няма да стъпи. Има толкова много, което е искал да остави назад – миналото му е осеяно в носещи болка събития, а върху кожата си все така носи белега на своята различност. Целият му живот е белязан от рядкосрещано заболяване, което засяга ръцете му – и точно тази му особеност вдъхновява скъпа на сърцето му жена да го изобрази като причудлив комиксов герой (податка какво всъщност има на корицата), което ще се окаже още една самоличност, с която ще трябва да борави. Мъжът се надява да мине тихомълком през България и просто да се погрижи за майка си, но това не е възможно – и тя, и старите приятели, и роднините, всички имат за него по едно късче спомен и предизвикателство към всичко, в което си е мислел, че се е превърнал, към всичко, с което е мислел, че е приключил. А най-силно го чака детето, което е бил – от него трябва да вземе прошка и на него трябва да прости.
Издателство „Сиела“
https://knigolandia.info/book-review/...
Защото младият мъж идва чак от Камбоджа, където неговото бягство от точно този същия баща го е отвела – там има красива и необикновена съпруга, там чака дете, там местните особени порядки не спират да го учудват и вкарват в една след друга странни ситуации. Но нищо от чужбината няма значение, защото нито тя, нито любимата имат силата да го задържат срещу повика на кръвта. Той е достатъчен да го върне там, където си е мислел, че повече няма да стъпи. Има толкова много, което е искал да остави назад – миналото му е осеяно в носещи болка събития, а върху кожата си все така носи белега на своята различност. Целият му живот е белязан от рядкосрещано заболяване, което засяга ръцете му – и точно тази му особеност вдъхновява скъпа на сърцето му жена да го изобрази като причудлив комиксов герой (податка какво всъщност има на корицата), което ще се окаже още една самоличност, с която ще трябва да борави. Мъжът се надява да мине тихомълком през България и просто да се погрижи за майка си, но това не е възможно – и тя, и старите приятели, и роднините, всички имат за него по едно късче спомен и предизвикателство към всичко, в което си е мислел, че се е превърнал, към всичко, с което е мислел, че е приключил. А най-силно го чака детето, което е бил – от него трябва да вземе прошка и на него трябва да прости.
Издателство „Сиела“
https://knigolandia.info/book-review/...
January 14, 2024
Никога не можеш да избягаш от трудните роднински взаимоотношения. Дори стотиците километри разстояние не са достатъчни, за да се скриеш от себе си.
Всеки един от нас би намерил в “Длани” поне малка част от своята лична реалност, което я прави истинска и на моменти болезнено сурова.
Всеки един от нас би намерил в “Длани” поне малка част от своята лична реалност, което я прави истинска и на моменти болезнено сурова.
February 4, 2024
Длани от Георги А. Николов, изд. Сиела 2023
Трябва да призная, че ако Дамян Дамянов не беше направил такава корица, натежала от блестящи кукички за читателското ми любопитство, нямаше да обърна внимание на книгата. Не избягвам, но и нямам особен фетиш към български автори на проза (с поезията е друго), по принцип тази неутралност ми гарантира добро книжни преживяване почти всеки път. В случая, нито името на автора, нито издателството, нито дори самата анотация на четвърта корица допринесоха с нещо за това да посегна към тази книга, последното дори без малко да ме откаже, но както казах - корицата. Наистина може да е толкова лесно и естествено.
Бих определила книгата като приказка за възрастни, макар че терминологията на литературната критика би изискала словосъчетанието магически реализъм, което пък в моите уши вече звучи доста кухо. За мен е приказка, защото е толкова земна и близка до светоусещането на детето, останало затворено в порасналия човек и събудено отведнъж или постепенно от уж баналните неща на живота - завръщане в родината заради опело на бащата, трудната връзка с него, остаряването на собствените родители, стари травми, хора-травми и места-травми, комикси, места-комикси, роднински връзки и една бурна, за мен изключително пленяваща, интроспекция.
Страшно много харесах образа на разказвача, който звучи толкова самостоятелен и отделечен от автора, че изобщо не допусна въпроса дали книгата е автобиографична и до колко, дори и когато се усетих - чак към края на книгата - че носи същото име. Просто това няма никакво значение. В целия разказ няма нищо от това, което някои от нас с досада наричат “типично българско”, отвсякъде струи фантастична светлина, дори когато ни кара да обикаляме многократно около големите човешки рани или тъмните софийските улици.
Езикът е стегнат, гъвкав и изненадващ (смелите метафори са толкова неочаквани и смислени, че нито натежават, нито носят усещане за поза).
Много успешно е предадено усещането за прескачане в реалности, подобно на халюцинация, когато жизнената точка на човек се окаже далеч от мястото, където се е родил, когато се е слял с нея толкова хармонично, че завръщането в родината причинява шок от подновения захват на едно място и идентичност, които не би трябвало вече да съществуват.
Николов е преминал доста трудни писателски терени успешно - от сън в действителност , от минало в сегашно време, от рисунка в реалност, това се случва плавно, естествено, без грешки, двупосочно. Един недобронамерен или просто особено строг поглед би намерил тук-там материал за критика, може би образът на Мони - съпругата на разказвача - е леко недостоверен в целостта си, но приказното повествование почти не оставя място за такъв вид прочити. Краят е умерено клиширан и едновременно страшно красив, и понеже не бях ревала от дълго време, си позволих удоволствието да си размажа спиралата, а после даже да се присмея на самата себе си. Книгата се заигра и с интелектуалното, и с наивното в мен, и е изящна, литературна и едновременно ясна и логична. Мога само да се радвам, че открих нов белетричен глас на родна територия, който би бил разбран навсякъде по света - като се има предвид колко малко население сме, броят им вече никак не е за подценяване.
Трябва да призная, че ако Дамян Дамянов не беше направил такава корица, натежала от блестящи кукички за читателското ми любопитство, нямаше да обърна внимание на книгата. Не избягвам, но и нямам особен фетиш към български автори на проза (с поезията е друго), по принцип тази неутралност ми гарантира добро книжни преживяване почти всеки път. В случая, нито името на автора, нито издателството, нито дори самата анотация на четвърта корица допринесоха с нещо за това да посегна към тази книга, последното дори без малко да ме откаже, но както казах - корицата. Наистина може да е толкова лесно и естествено.
Бих определила книгата като приказка за възрастни, макар че терминологията на литературната критика би изискала словосъчетанието магически реализъм, което пък в моите уши вече звучи доста кухо. За мен е приказка, защото е толкова земна и близка до светоусещането на детето, останало затворено в порасналия човек и събудено отведнъж или постепенно от уж баналните неща на живота - завръщане в родината заради опело на бащата, трудната връзка с него, остаряването на собствените родители, стари травми, хора-травми и места-травми, комикси, места-комикси, роднински връзки и една бурна, за мен изключително пленяваща, интроспекция.
Страшно много харесах образа на разказвача, който звучи толкова самостоятелен и отделечен от автора, че изобщо не допусна въпроса дали книгата е автобиографична и до колко, дори и когато се усетих - чак към края на книгата - че носи същото име. Просто това няма никакво значение. В целия разказ няма нищо от това, което някои от нас с досада наричат “типично българско”, отвсякъде струи фантастична светлина, дори когато ни кара да обикаляме многократно около големите човешки рани или тъмните софийските улици.
Езикът е стегнат, гъвкав и изненадващ (смелите метафори са толкова неочаквани и смислени, че нито натежават, нито носят усещане за поза).
Много успешно е предадено усещането за прескачане в реалности, подобно на халюцинация, когато жизнената точка на човек се окаже далеч от мястото, където се е родил, когато се е слял с нея толкова хармонично, че завръщането в родината причинява шок от подновения захват на едно място и идентичност, които не би трябвало вече да съществуват.
Николов е преминал доста трудни писателски терени успешно - от сън в действителност , от минало в сегашно време, от рисунка в реалност, това се случва плавно, естествено, без грешки, двупосочно. Един недобронамерен или просто особено строг поглед би намерил тук-там материал за критика, може би образът на Мони - съпругата на разказвача - е леко недостоверен в целостта си, но приказното повествование почти не оставя място за такъв вид прочити. Краят е умерено клиширан и едновременно страшно красив, и понеже не бях ревала от дълго време, си позволих удоволствието да си размажа спиралата, а после даже да се присмея на самата себе си. Книгата се заигра и с интелектуалното, и с наивното в мен, и е изящна, литературна и едновременно ясна и логична. Мога само да се радвам, че открих нов белетричен глас на родна територия, който би бил разбран навсякъде по света - като се има предвид колко малко население сме, броят им вече никак не е за подценяване.
February 27, 2025
Бях се зарекъл заради фразата "ваденки от дъвка Турбо" да намаля оценката си с една звезда и макар че не мога да простя такава обида към детството ми, все пак харесах книгата и смятам да добавя автора към моя watchlist.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews