The Making of Orthodoxy: Essays in Honour of Henry Chadwick

by Rowan Williams (Editor)

This volume of essays honours Henry Chadwick, probably the greatest and best-known of English scholars of early Christianity. The essays, written by many of the leading theologians and church historians in the English-speaking world, discuss different aspects of how Christianity developed norms and standards in its teaching, how it came to have - and to enforce - a definition of orthodoxy and heresy. It is a collection of fundamental work by internationally recognised experts. It covers issues of orthodoxy from the first right up to the sixth century, and its wide-ranging surveys of centrally important material in early Christianity will find broad appeal among scholars and students of Old and New Testaments, medieval history and patristics.

368 pages, Paperback

First published November 24, 1989

About the author

Rowan Douglas Williams, Baron Williams of Oystermouth, is an Anglican bishop, poet, and theologian. He was Archbishop of Canterbury from December 2002-2012, and is now Master of Magdalene College, Cambridge and Chancellor of the University of South Wales.

Reviews

[Радостин Марчев · Rating 4 out of 5]

Книгата представлява добра "извадка" от английската патристична школа. Изследванията на въспроси от (грубо) първите 5-6 века на християнството са солидни, добре обосновани, интересно представени, лесно разбираеми и (в по-голямата част) не са на твърде абстрактни теми. Прескочих 1-2 есета понеже въпросите разгледани в тях са твърде далеч от моите интереси, но повечето от останалите ми доставиха истинско удоволствие. Няколко от тях показват колко трудно е било формирането на ясна доктринална обосновка на това, което днес наричаме ортодоксална християнска вяра. Ерик Осборн представя интересно есе за ролята на разума и логиката в ранното патристично богословие (въпрос, който някои съвременни православни богослови се опитват да преекспонират в своето пълно оричане на запада). Разработките върху последствията от греха на Адам в творчеството на Ориген и за милениаризма на Авгистин са чудесни и твърде информативни. Франсис Янг (отново) убедително представя своята теория за разбиране на антиохийската и александрийската тълкувателна традиция. Може би най-инзтересно за мен беше последното есе свързано с развитието на иконографията и на изкуството като цяло и по-специално с донякъде различните конструкции обособили се на изток и на запад - особено в свелината на изводите, които авторът прави в края на своята разработка.
Като цяло - стойностна книга, която се заслужава времето и усилията, единственият недостътк на която е, че вече започва да остарява във времето (първото изданзие е 1989).